РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102691 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на И. Б. З. против “„Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи
сумата от 278.59 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит
№ ***** год., сключен с „*****” ЕАД, чийто универсален правоприемник е
ответното дружество, сумата от 47.41 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 04.08.2011 год. до 21.09.2011 год., сумата от 35.74 лв. - мораторна лихва за
периода от 25.08.2011 год. до 26.11.2012 год., законна лихва върху главницата
за периода от 10.12.2012 год. до окончателното й изплащане и деловодни
разноски в размер на 125 лв., за които вземания по ч. гр. дело № ******/2012
год. на БРС е издаден изпълнителен лист в полза на „******” ЕАД и е
образувано изп. дело № *****на ЧСИ Т.М..
Исковете са с правно основание в чл.124, предявени са по
реда на чл.439 от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са
допустими.
В насроченото съдебно заседание пълномощникът на ищеца
поддържа исковете, ангажира доказателства.
Процесуалният представител на ответното дружество е
оспорил основателността на исковете по реда на чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2012 год., по ч.гр.д. № ******/2012 год. по описа
на БРС, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед по чл.410 от ГПК, в
полза на „****” ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу длъжника И. Б. З. за
заплащане на процесните суми.
С този изпълнителен лист и за посочените в същия вземания,
по молба на кредитора „*****” ЕАД, на 23.04.2013 год. е образувано
изпълнително дело № ****/2013 год. на ЧСИ Т.М..
1
Първото действие, предприето от съдебния изпълнител, е
изпращането на 24.04.2013 год. на покана за доброволно изпълнение до
длъжника, връчена му на 30.05.2013 год. по реда на чл.44, ал.1 от ГПК - при
отказ, след запознаване със съдържанието, а на 25.07.2013 год. е наложен
запор върху паричните средства в сметките на З. в „*****“ АД и „****“ АД.
На 15.12.2015 год. съдебният изпълнител е сезиран с молба
от настоящия ответник - цесионер на вземанията по изпълнителния лист,
съгл. договор за цесия от 15.05.2015 год., за конституирането му като
взискател и извършване на всички действия по см. на чл.18 от ЗЧСИ, а с
молба от 06.04.2016 год. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и
продан на движими вещи на длъжника.
Съдебният изпълнител е опитал да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, но запорните съобщения от
19.05.2016 год. и 31.01.2017 год. не са връчени.
На 10.10.2017 год. е наложен запор върху средствата в
банковата сметка на длъжника, открита в „Инвестбанк“ АД, а на 02.11.2018
год. е насрочен опис на движими вещи на З., находящи се в дома му.
Други изпълнителни действия по горното дело не са
предприемани до 11.05.2020 год., когато със свое постановление от същата
дата, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е вдигнал наложените запори.
По молба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД от
19.02.2021 год. и със същия изпълнителен титул, е образувано изп. дело №
*****на ЧСИ Т.М. при условията на чл.18 от ЗЧСИ, с предмет
гореспоменатите вземания, по което покана за доброволно изпълнение е
връчена лично на длъжника на 31.03.2021 год.
След образуване на това дело, изпълнителни действия са
предприети на 20.04.2021 год. - запор на трудово възнаграждение и на
12.05.2021 год. - запор върху средства в банковите сметки на длъжника в
„****“ АД и „*****“ АД.
При така установените факти, исковете се явяват
неоснователни.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, за съдебно признатите
вземания, каквито са процесните, погасителната давност всякога е пет
години. В посочената хипотеза попадат и вземанията по заповед за
изпълнение, която е влязла в сила, било поради неподаване на възражение,
било защото вземанията по нея са признати с влязло в сила решение.
Изпълнителният лист за процесните вземания е издаден на
15.02.2013 год., когато най-късно е влязла в сила издадената по по ч.гр.д. №
10545/2012 год. на БРС заповед за изпълнение. От този момент е започнала да
тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която в общия случай би изтекла на
15.02.2017 год.
Но както се каза по горе, по първото изпълнително дело на
праводателят на настоящия ответник е възложил на ЧСИ изпълнителни
действия по реда на чл.18 от ЗЧСИ, като последното годно такова е
извършено на 25.07.2013 год. - запор върху вземания. Тази дата е съществена
за разрешаването на спора, тъй като е поставила началото на срока за
перемпция, поради непоискване от страна на взискателя извършването на
изпълнителни действия в двугодишен срок.
Следователно, най-късно на 25.07.2015 год. се е прекратило
ex lege принудителното изпълнение по изпълнитело дело № *****/2013 год.
на ЧСИ Т.М., а с постановлението си от 11.05.2020 год., съдебният
изпълнител само е констатирал настъпилото прекратяване. По време на
висящността му, за периода от 23.04.2013 год. и до 26.06.2015 год., давност не
е текла - ППВС № 3/80 год., приложимо за случая, съгл. Р№ 170/2017-IV г.о.
Затова, от 27.06.2015 год. е започнала да тече нова давност, която при
2
отчитане правилото чл.110 вр. с чл.117, ал.2 от ЗЗД, е изтекла на 27.06.2020
год. (преди образуване на второто изпълнително дело), поради
непредприемане, респ. непоискване на конкретни действия за принудително
изпълнение по см. на ТР № 2/2015 год. на ОСГТК, като извършените по
перемираното изпълнително дело не се зачитат.
Ето защо, исковете са основателни и следва да се уважат,
като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят деловодни
разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв. - държавна такса и 300 лв. -
адвокатски хонорар, намален до посочения размер по възражение на
ответната страна и на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. Б. З. от гр.Б***, ЕГН - **********, не
дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление: гр.С*, бул.*****, представлявано от Я* О* и Т*Я*,
следните суми: 278.59 лв. – главница по договор за потребителски паричен
кредит № ***** год., сключен с „******” ЕАД, чийто универсален
правоприемник е ответното дружество, сумата от 47.41 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 04.08.2011 год. до 21.09.2011 год., сумата от 35.74 лв. -
мораторна лихва за периода от 25.08.2011 год. до 26.11.2012 год., законна
лихва върху главницата за периода от 10.12.2012 год. до окончателното й
изплащане и деловодни разноски в размер на 125 лв., за които вземания по ч.
гр. дело № *****/2012 год. на БРС е издаден изпълнителен лист в полза на
„****” ЕАД и е образувано изп. дело № ******на ЧСИ Т.М..
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД да
заплати на И. Б. З. деловодни разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен
/п/
съд – Бургас:
3