РЕШЕНИЕ№
261146
гр. Пловдив, 04.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното гр. дело № 11593
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Престиж 2007” ЕООД против „Яни 777” ЕООД и П.Д.Д.
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 195,
ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД и чл. 189 ЗЗД за заплащане
солидарно от ответниците на сумата от 4 999 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
намаляване на неговия размер с Определение от 13.08.2020 г.) - представляваща
стойността на необходимите разноски за отстраняване на недостатъците на
закупената от ищеца вещ по силата на договор от 06.03.2019 г., сключен с „Яни 777” ЕООД – моторно
превозно средство марка „***“, модел „***“ с ***, от които за резервни части
/материали/ сумата от 3 829 лв. и 1 170 лв. за труд, изразяващи се в
подмяна на ляв амортисьор заден капак; подмяна на десен амортисьор заден капак;
подмяна лява система страничен еърбег /airbag/; подмяна дясна система страничен еърбег /airbag/; подмяна заден ляв предпазен колан; подмяна заден десен
предпазен колан; подмяна на преден ляв предпазен колан; поставяне /подмяна/
жило на капачка гориво; подмяна ключалка капачка гориво, за стойността на които
поел задължение като поръчител П.Д.Д. по силата на договор за поръчителство от
14.06.2019 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 11.07.2019 г., до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба от 06.03.2019 г., сключен с „Яни 777“ ЕООД, закупил лек
автомобил марка „***“,
модел „***“, произведен през 2016 г. на цена от 40 000 лв., която била
заплатена на датата на сключване на договора. Ищецът избрал автомобила чрез
оферта, качена на сайта на mobile.bg чрез акаунт на „А1 Auto Lux”, гр. София. Продавачът представил
автомобила като нов внос от представителството на марката в Б.. На 08.03.2019
г. автомобилът бил регистриран, като седмица след регистрацията констатирал, че
заден ляв колан не работил. По този повод на 26.03.2019 г. закарал автомобила в
сервиза на официалния представител на *** в гр. П. - „Алексиев” ЕООД. След доставката от чужбина на новия заден
обезопасителен колан била установена дата за подмяната му, а именно –
11.04.2019 г. Поддържа, че в хода на ремонта, при разкриване на вътрешния
интериор на колата, се установили дефекти по автомобила, които нямало как да
бъдат констатирани преди това. Установило се, че автомобилът е претърпял
интервенция /удар/, в задната му лява част, при което били задействани
системите за сигурност от средната към задната част на автомобила. Вследствие
на удара бил извършен единствено козметичен ремонт на външното състояние, при
който били премахнати системите за сигурност, а окабеляването към тях било
подменено с резистори, за да се излъже блока за управление. На това основание и
гаранционния сервиз отказали подмяната на колана. Установило се също, че
автомобилът бил с подменен интериор. Твърди, че незабавно след установяване на
дефектите уведомил продавача, с който се уговорили автомобилът да му бъде
предаден на 22.04.2019 г. за отстраняване на недостатъците. Сочи, че закарал
автомобила на посочената дата в автосалона на продавача, от който впоследствие
получил потвърждение за извършения ремонт. Въпреки това решил да провери в
автосалона, където установил, че ремонтът не е извършен. Била свалена само
задна странична интериорна кора. Твърди, че взел автомобила от сервиза и
предложил на продавача, сам да закара последният на ремонт, за който продавачът
да покрие разходите. Стойността на разходите, необходима за поправка на
автомобила била определена чрез частна авто-техническа експертиза. Поддържа, че
необходимите ремонтни дейности са следните - подмяна на ляв амортисьор заден
капак; подмяна на десен амортисьор заден капак; подмяна лява система страничен
еърбег /airbag/; подмяна дясна система страничен
еърбег /airbag/; подмяна заден ляв предпазен
колан; подмяна заден десен предпазен колан; подмяна предна лява закопчалка на
предпазен колан; поставяне /подмяна/ електронен модул мъртва точка - заден ляв;
поставяне /подмяна/ жило на капачка гориво; подмяна ключалка капачка гориво.
След проведени разговори с продавача за заплащане на необходимата сума, плащане
не постъпило. Твърди, че вторият ответник П.Д.Д. обезпечил задължението на продавача за заплащане на стойността на
разходите за ремонта, в качеството му на поръчител. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответните страни – „Яни 777” ЕООД и П.Д.Д., не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с пасивно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 195, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД и чл. 189 ЗЗД.
От
представения по делото договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 06.03.2019 г. се установява, че между „Яни 777“ ЕООД и „Престиж 2007“ ЕООД е
възникнало продажбено правоотношение, по силата на което продавачът „Яни 777“
ЕООД се е задължил да прехвърли собствеността по отношение на моторно превозно
средство - товарен автомобил „***“, модел „***“ с номер на
рама ***, срещу насрещното задължение на купувача Престиж 2007“ ЕООД да
заплати възнаграждение в размер на сумата от 40 000 лв.
Така
установеното правоотношение е породило права и задължения между страните, тъй
като към момента на изповядване на разпоредителната сделка моторното превозно
средство не е било регистрирано, поради което е спазена писмената форма на договора,
установена в разпоредбата на чл. 144, ал. 1 Закона за движение по пътищата.
След
изповядване на разпоредителната сделка купувачът е регистрирал закупения
автомобил с ***, което
обстоятелство се установява от представения препис на Свидетелство за
регистрация, Част I.
Обстоятелството, че ищецът –
купувач е изпълнил задължението си за заплащане на цената на моторното превозно
средство в размер на сумата от 40 000 лв. се установява от издадената от
„Яни 777“ ЕООД фактура № ***от 06.03.2019 г.
От
приложената по делото служебна бележка от „Алексиев“ ЕООД – представител на
марката „***“ за
Република България, се установява, че номер на рама *** отговаря на автомобил „***“, модел „***“, като е
удостоверено, че фабрично автомобилът е произведен с цвят на вътрешен интериор
TRY и външен цвят на автомобила – SG5 (син металик), с ниво на оборудване GLS.
Представени са два броя фактури,
издадени от „Алексиев“ ЕООД, установяващи стойността, определена за ремонт на
автомобила от третото по отношение на правния спор лице.
По делото е представен Договор за
поръчителство от 14.06.2019 г., сключен между „Престиж 2007“ ЕООД и П.Д.Д., по
силата на който П.Д.Д. се е задължил да отговаря спрямо кредитора „Престиж
2007“ ЕООД за задълженията на „Яни 777“ ЕООД в размер на сумата от 8 489,
29 лв. с ДДС, представляваща стойността, необходима за отстраняване на
установените скрити недостатъци в продадената от длъжника вещ - автомобил „***“, модел „***“ с номер на
рама ***.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетеля С.М., извършил оглед на автомобила и оценка
на щетите на 14.06.2019 г., в качеството му на авто-технически експерт. При
огледа свидетелят установил идентичността на автомобила по номера на рама в
регистрационния талон,, като установил наличие на липсващи детайли и на подмяна
на част от детайлите с неоригинални. Посочва, че амортисьорите на задния капак
били подменени с неоригинални – левият и десният, поради което капакът не се
отварял напълно, липсвал страничен еърбег – от ляво и от дясно, т.нар. завеси; задните
предпазни колани били в състояние след задействане на пиропатроните – не се
движели гладко; липсвал модулът на т.нар. мъртва точка, която се намира в
задния ляв калник, жилото на капачката на горивото била откачена и имало
повреда в капачката на горивото. След осъществения оглед на автомобила достигнал
до извод, че последният е претърпял удар – отзад, в ляво, който е бил
достатъчен, за да задейства въздушните възглавници на автомобила. При огледа
установил, че въздушните възглавници липсват, като на кабелите, които водят до
тях са поставени ел. резистори – съпротивителни елементи, които лъжат компютъра
на автомобила, за да не изписва грешка на таблото. При запитване в „Хюндай“
получил цената на липсващите детайли и неоригиналните такива, като установил,
че стойността на ремонта е в размер на сумата от 8 489, 49 лв. Свидетелства,
че установил проблем и деформации в зоната на ключалката на петата врата, като
вследствие на удара вратата не се затваряла нормално и ключалката била
изместена спрямо купето.
Изслушани са показанията на
свидетеля И.А.К., който полага труд при ищцовото дружество „Престиж 2007“ ЕООД.
Свидетелства, че на 07.03.2019 г. отишъл с управителят на фирмата, за да вземат
кола от автосалон в гр. София – чисто нова. Когато пристигнали в автосалона
свидетелят видял как свалят табела „Хюндай тестдрайв“. Колата била в перфектно
състояние – сив металик, червен кожен салон. На следващия ден колата била
регистрирана, а 7-8 дни след това свидетелят разбрал, че има проблем със задния
ляв колан, тъй като на прибиране от работа, се возел на задната седалка на
автомобила, опитал да си сложи колана и не успял да го издърпа. В началото на
месец април автомобилът бил откаран в Хюндай – гр. Пловдив за отстраняване на
проблема, тъй като продавачът уведомил купувача, че колата е в гаранция.
Свидетелства, че от сервиза се обадили за възникнал проблем, като при посещение
в сервиза свидетелят видял, че цялата кола отзад е разглобена. В сервиза
установили, че липсват въздушните възглавници, коланът гръмнал, като тези
обстоятелства били прикрити чрез поставяне на диоди. В сервиза ги уведомили, че
най-вероятно колата е ударена, поради което не може повредата да се поеме по
гаранцията. Взели колата, така както е била разглобена, оставили я на базата в
с. М., и веднага се обадили на човека, който им продал колата, като се разбрали
колата да му бъде закарана за ремонт, след като управителят на дружеството се
завърне от планирано пътуване в чужбина. Преди Е.В.Ч.– в понеделник, закарали
автомобила там, откъдето го закупили, като продавачът обещал да отстрани
проблема в най-кратък срок. Три седмици по-късно, при служебно пътуване до гр. София,
отишли до автосервиза и установили, че колата не е отремонтирана, като по нея
не е работено. Управителят на фирмата решил да си я вземе обратно в гр.
Пловдив, като след като запалил автомобила установил, че последният е каран и
има изминати около 1 000 км. Прибрали автомобила отново на базата и
извикали експерт за оценка на щетите, при което били установени и допълнителни
вреди.
В
производството по делото е разпитана и свидетелката Е.В.Ч. – съпруга на
управителя на ищцовото дружество. Свидетелства, че полага труд при ищеца на
длъжността „Е.В.Ч.“. Съпругът й решил да вземе служебна кола през 2019 г., като
се спрял на оферта за автомобил „Хюндай“, който бил закупен на 06.03.2019 г. и
регистриран на 07.03.2019 г. Седмица след това се наложило да закарат двама
служители от базата в с. М. до гр. П.. Свидетелката била на пасажерското място,
съпругът й управлявал автомобила, а служителят, който бил зад шофьорското
място, не успял да закопчае колана, при направен опит. Свидетелства, че тъй като колата била обявена
като нова – тестдрайв автомобил, последната била в гаранция, което обстоятелство
било проверено преди изповядване на сделката. Управителят на фирмата се обадил
за да запази час в Хюндай, като такъв му бил даден за началото на месец април.
В Хюндай разглобили цялата задна част на автомобила и установили, че коланът е
гръмнал вследствие на удар, като констатирали и други повреди, както и че
интериорът на автомобила е подменен, което води до нередовност на гаранцията. Тогава
съпругът й се обадил на продавача, който го уверил, че всички повреди ще бъдат
отстранени за негова сметка. Уговорили се колата да бъде закарана малко преди В.,
тъй като съпругът на свидетелката имал планирано пътуване. Продавачът не
отстранил дефектите.
Съдът цени показанията на свидетелите И.А.К. и Е.В.Ч. по реда на чл. 172, ал. 1 ГПК, като приема
последните за достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния
спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, при продажба на
вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност
за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да
върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да
задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за
сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя преустановяване
на облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са
приложими при запазване на правоотношението.
В случая от събраните в производството по
делото доказателства се установи, че облигационното правоотношение е породило
права и задължения между страните, като купувачът е изпълнил задължението си за
заплащане на цената, а продавачът – това за предаване на автомобила.
Основателността
на предявения иск се обуславя от осъществяването на посочените в чл. 193 ЗЗД
материални предпоставки: 1) продадената вещ да има недостатъци; 2) тези
недостатъци съществено да намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновено
или уговореното в договора употребление и 3) тези недостатъци да не са били
известни на купувача при продажбата. Процесуално задължение за установяване на
първите две предпоставки носи ищецът.
Законът
задължава купувача да приеме предадената му стока – чл. 194, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява фактическо получаване на
продадената стока и признанието, че тя съответства на уговореното.
Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на стоката се
придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на купувача, че
счита качеството на доставената стока съобразно с договора. Приемане означава
одобряване. Задължение на купувача е да прегледа стоката. Във всички случаи
след откриване на недостатъци – явни или скрити, купувачът трябва незабавно да
уведоми продавача за тях.
Именно
за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът
предписва на купувача да прегледа доставената вещ и да направи всички
възражения за неточно изпълнение – чл. 194, ал. 1 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, стоката се счита за приета, т . е. за одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 194, ал. 1, ал. 2 ЗЗД необорима
презумпция.
Без
значение е кога са открити недостатъците – веднага, защото са явни, или
по-късно, защото са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага.
Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно
уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се
преклудират. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 10/07.03.2011 г., ВКС, I т.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
По
делото се установи своевременно направено от купувача възражение, който
непосредствено след откриване на недостатъците на закупения автомобил е уведомил
продавача за установените недостатъци, а именно след отказа на оторизирания
сервиз по гаранционната претенция да отстрани констатираните повреди във вещта.
Установи се и обстоятелството, че отказът на официалния сервиз на марката е
постановен във връзка с установени повреди, които се дължат на претърпяно
произшествие, а не до фабрични недостатъци на автомобила, които следва да се
отстранят от производителя. В този смисъл са показанията на свидетелите И.А.К. и Е.В.Ч., от които се
установява, че след първоначално констатираната повреда в задния ляв предпазен
колан, автомобилът е откаран в оторизирания сервиз на марката производител
„Хюндай“, където след осъществяване на оглед на автомобила се установило, че
последният е претърпял произшествие, вследствие на което са увредени негови
части, които дефекти не са отстранени, а е осъществен ремонт с оглед прикриване
на дефектите на вещта. Уведомяването на продавача е осъществено устно, което
следва да се приеме за надлежно отправена покана до продавача, доколкото и
законът не предписва форма за уведомяване на продавача за установени
недостатъци на вещта. В случая недостатъците на вещта са скрити и не са могли
да бъдат установени при приемане на вещта, а са могли да бъдат констатирани при
нейната употреба съобразно обичайното й предназначение.
От
така изложеното може да се направи извод, че купувачът е спазил изискването на
чл. 194, ал. 1 ЗЗД и при приемането е прегледал закупената вещ, като незабавно
е уведомил продавача за констатирани от него скрити недостатъци. Това от своя
страна е предпоставка същият да упражни правата си по чл. 195 ЗЗД.
За
ангажирането отговорността на продавача е необходимо да се докаже, че вещта
действително има недостатъци и тези недостатъци съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или предвидено в договора употребление.
От
заключението на вещото лице по изслушаната по делото и приета без възражения от
страните съдебна авто-техническа експертиза се установи, че при оглед на
процесния автомобил констатираните скрити недостатъци могат да се обособят в
две основни групи: недостатъци, свързани с безопасността на автомобила – лява
система страничен еърбег /airbag/; дясна система
страничен еърбег /airbag/; заден ляв предпазен колан; заден
десен предпазен колан; предна лява закопчалка на предпазен колан, и недостатъци
на части от оборудване към купето на автомобила - жило на капачка гориво;
ключалка капачка гориво; ляв амортисьор
заден капак и десен амортисьор заден капак.
Вещото лице е посочило, че всяка
липса на авточасти на автомобила или необходимостта от тяхната подмяна са
свързани с използването на автомобила при различно техническо състояние от
предписанието на производителя, поради което липсата на съответна авточаст или
необходимостта от нейната подмяна е във връзка с безопасността на автомобила и
води до неговото небезопасно управление. Експертиза е установила, че в
материалите по делото не се съдържат данни липсващите части в изследваното
моторно превозно средство да са били подменени с алтернативни, които отново да
липсват, поради което вещото лице е приело, че настъпилата липса е на
оригинални авточасти и тяхното възстановяване и отремонтиране следва да се
извърши с оригинални авточасти.
Установена е общата стойност за
части, материали и труд по пазарни цени на представителството на марката, която
е в общ размер от 6 133, 29 лв. с ДДС, от които 4 957, 29 лв. с ДДС
за оригинални части и материали и 1 176 лв. с ДДС за труд. Установена е
стойността на частите материалите и труда, необходими за възстановяване на
автомобила в техническо безопасно състояние по средно пазарни цени – за сумата
от общо 5 398, 29 лв. с ДДС. Вещото лице е установило, при осъществяване
на съответни справки, че автомобилът е оборудван с всички, посочени в исковата
молба авточасти, с изключение на електронен модул мъртва точка, заден ляв,
поради което неговата стойност не е включена при определяне стойността на
ремонта по средни пазарни цени от експертизата. След извършен технически
преглед на автомобила, вещото лице е установило, че цвета на салона е черен с
червеникаво – кафява кожа.
Съдът цени заключението на вещото
лице като компетентно и безпристрастно дадено, поради което възприема
фактическите (доказателствени изводи), до които вещото лице е достигнало.
В
случая в договора за покупко-продажба на процесния лек автомобил, не са описани
неговите характеристики, а единствено модела на лекия автомобил по номер на
рама и обстоятелството, че последния е употребяван. Следователно и доколкото не
са установени съществените характеристики на вещта, последната следва да е
годна да бъде употребяване съобразно обичайното й предназначение. В случая
обаче от събраните по делото доказателства се установи, че лекият автомобил е
продаден с дефекти, които компрометират системите му за сигурност, а именно
лява система страничен еърбег /airbag/; дясна система
страничен еърбег /airbag/; заден ляв предпазен колан; заден
десен предпазен колан; предна лява закопчалка на предпазен колан. Установени са и
недостатъци на части от
оборудване към купето на автомобила - жило на капачка гориво; ключалка капачка
гориво;
ляв амортисьор заден капак и
десен амортисьор заден капак, които от своя страна съгласно заключението на
вещото лице водят до използването на автомобила при различно техническо
състояние от предписанието на производителя, поради което липсата на съответна
авточаст или необходимостта от нейната подмяна е във връзка с безопасността на
автомобила и води до неговото небезопасно управление.
Така установените недостатъци водят до
невъзможност за употреба на закупеното моторно превозно средство съобразно
обичайното му предназначение, тъй като последното следва да осигурява
възможност за движение на водача и пътниците в автомобила безопасно от
техническа гледна точка. В този смисъл този недостатък, с оглед договорния
интерес на кредитора, е значителен и води до съществено намаляване на цената на вещта или нейната годност за обикновеното употребление.
С
иска по чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД е дадена възможност на купувача да
претендира разходите, необходими за отстраняване на недостатъците. Тя е израз
на общото правило на чл. 80, ал. 1 ЗЗД, уреждащо правната възможност на
кредитора да иска да му бъде разрешено да извърши действие за сметка на
длъжника. С предявяване на иска по чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД
купувачът цели да се достигне до точно, съобразно уговореното, изпълнение по
договора. Редхибиторният иск е насочен към превеждане на договорената продажна
цена в съответствие с фактическата стойност на вещта - чрез отстраняване на
дефектите, с които е обременена, за сметка на продавача, т. е. с него се иска
възмездяване на вредите, причинени от недостатъците на вещта, но в техния
действителен размер. В този смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, постановена с Решение № 55/22.04.2010 г. по т.д. № 817/2009 г., ТК, І т.
о. на ВКС. В същия смисъл е и т. 8 от Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986
г. на ОСГК.
Следователно
следва да бъде възстановена стойността необходима за монтиране и подмяна на
липсващите и неоригинални авточасти, съобразно заключението на вещото лице,
както следва: лява система страничен еърбег /airbag/; дясна система страничен еърбег /airbag/; заден ляв предпазен колан; заден десен предпазен колан;
предна лява закопчалка на предпазен колан; жило на капачка гориво; ключалка капачка гориво; ляв амортисьор заден капак и
десен амортисьор заден капак. Вещото лице е установило, че е налице необходимост
от подмяна на закопчалката на преден ляв колан, а с исковата молба, след
нейното изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, се претендира възстановяване
на стойността необходима за подмяна на целия преден ляв колан. Следователно
следва да се съобрази установената от вещото лице стойност необходима
единствено за подмяна на частта с установени недостатъци – закопчалка на преден
ляв колан.
Следва да бъде присъдена
стойността на авточастите и труда съобразно установените средно пазарни цени, а
не по цени, необходими за осъществяване на ремонт в представителството на
марката, тъй като от данните по делото се установява, че оторизирания сервиз е
постановил отказ за осъществяване на ремонт по гаранцията, тъй като с оглед
установените вреди, последната не следва да намери приложение. Същевременно
вещото лице е установило стойността на оригиналните авточасти, по среднопазарни
цени за ремонт, който може да се осъществи в сервиз по избор на купувача –
ищец. Следователно следва да се присъди установената от вещото лице стойност от
5 398, 29 лв. с ДДС, но с оглед принципа на диспозитивното начало и
доколкото съдът е сезиран с иск за присъждане на сумата от 4 999 лв. искът
следва да се уважи до предявения му размер.
Следователно
в производството по делото се установи наличие на задължение на главния длъжник
– продавач „Яни 777“ ЕООД.
От
представения по делото Договор за
поръчителство от 14.06.2019 г., сключен между „Престиж 2007“ ЕООД и П.Д.Д., се
установява, че ответникът П.Д.Д. се е задължил да отговаря спрямо кредитора
„Престиж 2007“ ЕООД за задълженията на ответника „Яни 777“ ЕООД в размер на
сумата от 8 489, 29 лв. с ДДС, представляваща стойността, необходима за
отстраняване на установените скрити недостатъци в продадената от длъжника вещ -
автомобил
„***“, модел „***“ с номер на
рама ***.
Вземането на купувача по договора е било
обезпечено с поръчителство от страна на ответника П.Д. по силата на договор за
поръчителство. Договорът за поръчителство се сключва в писмена форма и
представлява съглашение между кредитора и поръчителя, по силата на което
последният поема задължение спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на
чуждо задължение – това на главния длъжник спрямо кредитора, чрез поемане на
лично обезпечение на дълга. Налице е лично обезпечение, което означава, че
кредиторът може да се удовлетвори от цялото имущество на поръчителя отново при
условията на чл. 133 от ЗЗД. Отговорността е акцесорна, поръчителят отговаря за
същото, за което и длъжникът.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. В този смисъл, като се е
съгласил да отговаря солидарно за задължението на друго лице поръчителят по
аргумент от чл. 141 и чл. 147 ЗЗД е длъжник по самостоятелното правоотношение с
кредитора на обезпеченото вземане. Доколкото се установи, че задължението на
главния длъжник съществува в претендирания по делото размер, следва предявения
иск да се уважи и срещу поръчителя, поел солидарно задължение с главния длъжник
– продавач.
По
така изложените съображения предявените пасивно субективно съединени искове
следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, като в полза на ищеца
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят сторените от него разноски
в исковото производство в общ размер от 1 194 лв., от които сумата от 340
лв. за заплатена държавна такса, сумата от 150 лв. – депозит за съдебна
авто-техническа експертиза и сумата от 700 лв. – адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство следва да бъдат
присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 9770/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV граждански състав, в размер на сумата от общо 345 лв., от които 40
лв. за държавна такса, 5 лв. за издаване на обезпечителна заповед и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства пред настоящия
съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението.
Претендираните
разноски следва да бъдат присъдени в действителния им дължим размер, без
таксата за банков превод, която се претендира в приложения списък на разноските
по чл. 81 ГПК.
Не следва да се присъждат сторените в
изпълнителното производство разноски по ***№ ***на частен съдебен изпълнител ***,
в общ размер от 290 лв. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК
не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция,
постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о.
Така
мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 195, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 193,
ал. 1 ЗЗД и чл. 189 ЗЗД против „Яни 777” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Надежда 4, бл. 436, ет. 2, ап. 5, и П.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплатят солидарно на „Престиж
2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Иван Вазов“ № 48, ет. 2, сумата от 4 999 лв. (след допуснато изменение на
иска чрез намаляване на неговия размер с Определение от 13.08.2020 г.) -
представляваща стойността на необходимите разноски за отстраняване на
недостатъците на закупената от ищеца вещ по силата на договор от 06.03.2019 г., сключен с „Яни 777” ЕООД – моторно
превозно средство марка „***“, модел „***“ с ***, изразяващи се в подмяна на
ляв амортисьор заден капак; подмяна на десен амортисьор заден капак; подмяна
лява система страничен еърбег /airbag/; подмяна дясна
система страничен еърбег /airbag/; подмяна заден
ляв предпазен колан; подмяна заден десен предпазен колан; подмяна на закопчалка
на преден ляв предпазен колан; поставяне /подмяна/ жило на капачка гориво;
подмяна ключалка капачка гориво, за стойността на които поел задължение като
поръчител П.Д.Д. по силата на договор за поръчителство от 14.06.2019 г., ведно
със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Яни 777” ЕООД и П.Д.Д. да заплатят на „Престиж 2007” ЕООД сумата от 345 лв. – разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. №
9770/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, и сумата
от 1 194 лв. - разноски в исковото производство по гр.д. № 11593/2019
г. на Районен съд - Пловдив, XV граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала! ПК