Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.****, 9.08.2019г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в
публично заседание на втори юли 2019г
в
състав: Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ИВАНКА ДРИНГОВА
ФИЛИП РАДИНОВ мл.с.
при участието на секретаря Дим.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 944 по описа за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадената въззивна жалба вх.№ 24350/2.04.2019 от
ОБЩИНА *****срещу решението на ВРС-34, с-в № 972/11.03.2019 по гр.д.№ 9685/2018г, с което е прието за установено по
отношение на С.С.И. ЕГН ********** *** № 43, представлявана от Кмета й, не е собственик на имот с идентификатор
10135.5545.124 по КККР на гр.*****кв.„Галата“ с.о. „Зеленика“ с площ от
1196кв.м., при граници: имоти с идентиф.№№ 10135.5545.125, 10135.5545. 3148,
10135.5545.120, 10135.5545.3916, 10135.5545.9517 и 10135.5545. 3762, на осн.чл.124
ал.1 ГПК, като е осъдена ответната страна Община *****да заплати на ищеца сума
от 1608,41лв /хиляда шестстотин и
осем лева и четиридесет и една стотинки/, на осн.чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК.
Счита същото за недопустимо и неправилно и затова
моли за отмяната му и вместо него да бъде постановено решение за охвърлянето на
предявения иск. Излагат се следните доводи:
1/ Счита решението за недопустимо, тъй като не
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Не е
била налице абсолютна процесуална предпоставка и по-конкретно липсва наличието
на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по
чл.124 ГПК в настоящия случай.
2/ На следващо място, счита обжалваното решение за
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост
на фактическите и правни изводи, като излага подробни доводи за това.
С оглед на горното моли за обезсилването на
постановеното решение на РС като недоустимо и прекратяване на производството по
делото. В евентуалност–за неговата отмяна, вкл. и по отношение на разноските, и
за постановяване на друго за отхвърлянето на предявения иск като недоказан по
основание.
Претендира присъждане в полза на Община *****сторените
пред ВРС разноски и юриск.възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, както и за въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от С.С.И. със становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване решението на ВРС и присъждане
на сторените за въззивната инстанция разноски.
Производството по делото е образувано по иска на
С.С.И. *** с
правно осн.чл.124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на недв.имот с идентиф.№ 10135.5545.124 по КККР
на гр.*****кв.„Галата“ с.о. „Зеленика“, с площ от 1196кв.м. при граници: имоти
с идентиф. 10135.5545.125, 10135.5545.3148, 10135.5545.120, 10135.5545.3916,
10135.5545.9517 и 10135.5545.3762.
В
обстоятелствената част на ИМ излага, което уточнява и в о.с.з. на 10.11.2018г, че
през 2005г установил фактическа власт върху процесния имот с идентиф.№
10135.5545.124 и от тогава владее същия необезпокоявано от никого повече от 10
години, вкл. и след като узнал, че с решение № 574/07.12.1998г на ПК-*****е бил
възстановен на наследниците на ****.
През 2014г подал
молба-декларация за признаване правото на собственост върху горния имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка. След подаване на молбата-декларация
Община *****актувала имота с АЧОС № 8217/19.03.2015г.
Счита, че Община *****не
е имала основание да актува имота и затова сезира съда с искане за отричане на правата
й.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна ОБЩИНА *****е депозирала писмен отговор със становище за
неоснователност на иска.
Излага, че
Общината е придобила правото на собственост върху имота на осн.чл.2 ал.1 т.7 ЗОС вр.чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ и затова спрямо
него действа забраната на чл.86 ЗС за придобиването му по давност.
Вън от горното
твърди, че за територията, в която се намира процесният имот е приет ПУП-ПУР,
според който 29кв.м. от имота попадат в улична регулация. Доколкото планът има
пряко отчуждително действие, то счита, че тази част от имота е собственост на
Община *****– чл.16 ЗУТ.
В с..з.ищецът е
оспорил спорният имот № 124 да е общинска собственост и съответно да е
приложима забраната на чл.86 ЗС и мораториумът за придобиване на общинска
собственост въз основа на давностно владение. В тази насока твърди, че с решение
на ПК № 574/ 07.12.1998г е възстановено правото на собственост на наследниците
на ****. Това решение е постановено преди 30.07.1999г, и затова има
конститутивен характер и възстановяването на процесния имот е настъпило с
влизането му в сила.
Що се отнася до
отчуждителното действие на уличната регулация, не счита, че същата има пряко
отчуждително действие, тъй като не е посочено на какво основание е одобрен този
ПУП.
В с.з. отв.Община
поддържа, че ищецът не попада сред субектите - правоимащи по ЗСПЗЗ. Решението
на ПК няма конститутивно действие, независимо че същото е постановени преди
изменението на чл.14 ЗСПЗЗ, обнар.ДВ 1999г. С него реституционната процедура не
е била завършена. С индивидуалния административен акт се признава правото на
собственост в стари възстановими реални граници на правоимащите наследници на
стар собственик. Освен това, изрично е упоменато в самото решение, че
възстановяването ще стане с плана по чл.28 ППЗСПЗЗ. Няма индиция за инициирано
производство по издаване на заповед по смисъла на § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Ако
такава заповед би била издадена, то тогава не би имало основание за издаване на
АЧОС.
След като
реституционната процедура не е приключила с постановена заповед за възстановяване,
трасиране и с издаване на протокол за въвод във владение, счита че на годно
правно основание процесният имот е актуван.
Оспорва да е
изпълнен фактическият състав на придобивната давност, като поддържа изразеното
в отговора на ИМ становище. Счита, че намерението за своене от ищеца е
обективирано едва в подаденото от него искане през 2015г вх.№ АУ 032283 ВН/2.04.2015г
за заверка на молба-декларация и обстоятелствена проверка, въз основа на което
е издадено у-е 18.06.2015г.
Поддържа, че
общината е станала собственик на осн.чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ.
Счита искането за
отмяна на АЧОС за неоснователно, тъй като самото решение ще бъде основание за
отписването на имота от актовите книги по реда на чл.64 ал.2 ЗОС.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, и всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна:
На
16.10.2014г ищецът Ст.С. е подал пред нотариус молба-декларация за снабдяване
със скица за процесния имот с идентитиф.№ 10135.5545.124, находящ се в гр.*****м-ст„Зеленика”, при граници: имоти с
идентификатори 10135.5545.123, 10135.5545.3148, 10135.5545.3762 и
10135.5545.9517, позовавайки се на давностно владение върху същия.
В същата е обективирано признанието,
изходящо от ТД на НАП с дата 2.02.2015, че имотът е записан на името на ищеца и
това на **** въз основа на декларация от 23.01.2015.
В тази връзка е представена и
декларацията /л.146-149-І/, изходяща от ищеца и адресирана до Дирекция„Местни
данъци“ при Община ****, подадена на 16.10.2014г, в която е обективирано изявлението му, че е придобил имота въз
основа на давностно владение, започнало от 16.10.2000г.
По
повод подадената молба от Ст.И. вх.№ АУ032283ВН/2.04.2015г за заверка на молбата-декларация и издаване на у-е за
снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка /л.98-І/, Община *****е издала у-е
изх. № У032283ВН/18.06.2015г /л.7-І/, в което е посочено, че за имота има
съставен АОС № 8217/19.03.2015г, приложен на л.8-І. От съдържанието му е видно,
че е съставен на осн.чл.2 ал.1 т.7 ЗОС.
От
скицата, приложена към ИМ /л.9-І/, издадена от СГКК на 6.11.2014г въз основа на
влязла в сила Заповед от 23.06.2008 за одобряване на КК и КР, е, че като
собственици на процесния имот в КР към КК са вписани **** и ОБЩИНА *****с
посочени по 1/2ид.ч. право на собственост.
Горното
е обективирано и в съдържанието на издаденото от Обл.управител у-е от
1.09.2015г /л.11-І/. От същото се установява и че за имота няма съставен акт за
държавна собственост, като е посочено, че за м-ст „Зеленика“ има одобрен ПНИ,
съгласно заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002г. Копие на част от същия касаеща процесния имот, е приложена на
л.120-І, както и част от таблица към него –л.123, 124, 126 -І.
По
повод актуването на имота и във връзка с издаване на у-ето от 18.06.2015г,
Община *****е изискала от отдел „Земеделие“ при Дирекция „ОСИСД“ справка по
предходни кадастрални планова с точна идентификация на бившия имот, на чиято
територия попада процесният имот, регистър на КВС, заповед на областния за
одобряване на ПНИ, искания за неговото изменение, както и данни за собственик,
ползвател или наемател на имота /л.103 и 143-І/. По този повод с писмо от 19.03.2015г
/л.101, както и на л.140-І/ Кметът на р-н „Аспарухово“ е предоставил заверено
копие от регистъра към ПНИ, като е посочил, че липсват постъпили искания за
изменение на ПНИ за ПИ 124, няма издавана заповед по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за
възстановяване или придобиване правото на собственост за посочения имот, няма
информация за закупуване от ползвател на части от ПИ 124, както и такива за
разпределението на кадастралните единици за посочения имот. Видно от
приложената към писмото извадка от регистър към ПНИ, че към дата 7.08.2002г
имотът 124 е записан на **** и наред с това е записано че се стопанисва от
Община *****/л.121, както и на л.141/.
По
делото е приложена Заповед № 18-399/25.05.2015 на Началника на СГКК-*****/л.135-І/
за одобряване изменение в КК и КР на гр.****, одобрени със заповед от
23.06.2008г, състоящо се в изменение на кадастралните данни в КРНИ за ПИ
10135.5545.124, като в данните преди промяната е записано, че имотът е
собственост на ****без документ за собственост, от 14.08.2002г, и стопанисван
от Община *****/без документ за собственост/ от 14.08.2002г, а след промяната:
за собственик на имота ОБЩИНА *****въз основа на АЧОС № 129/23.03.2015. В Заповедта
е посочено, че с писмо до Община ****от 29.04.2015 са били изискани данни за лицето ****, като в
отговор на това с писмо от същата дата Община ****е посочила, че няма данни за
това лице.
Наред
с горната информация Община *****е изискала от ОСЗ–*****информация относно
наличие на постановени решения за признаване или възстановяване на правото на
собственост на имот с идентификатор 10135.5545.124 /л.93/. В отговор на това с
писмо от 11.05.2015г ОСЗ-*****е уведомила Община *****за наличието на
постановено решение № 574/07.12.1998г /приложено на л.10-І, както и на още
няколко места, всичките с идентично съдържание, а то цялата реституционна преписка
се намира на л.л.233-247 от І-инст.дело/. От данните по преписката се установява,
че производството пред ПК /ОСЗ/-*****е образувано по заявлението от **** вх.№
50333/14.02.1992г, легитимиращ се като наследник на ****. С решението от
7.12.1998г на наследниците на **** е признато правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 10дка, находяща се
в терен по §4 на Галата, м-ст„Карантината“, без посочени съществуващи или
възстановими граници. Указано е, че по КП, изготвен през 1960г, имотът обхваща имоти
№№ 263, 264, 266, 267, 268 и 299, както и че възстановяването на правото на
собственост върху имоти разположени в територията по §4 ПЗР ЗСПЗЗ ще се извърши
при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
От
писмо на Кмета на р-н“Аспарухово“ /л.50-І/ се установява, че ПИ 124 е бил
предоставен за ползване на ****, но нямало данни за проведена процедура по изкупуване
на имота от ползвателя. Посочено е още, че след влизане в сила на ПНИ за
м.„Зеленика“, одобрен със Заповед от 2.09.2002г, в район „Аспарухово“ няма
входирано заявление от наследниците на **** за издаване аповед за
възстановяване правото на собственост по реда на §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представени
са от Община *****са извадки от ПУП-ПУР, одобрени с Решение № 3409-7,
обективирано в Протокол № 35/22, 23, 29.06.2011г. на ОбщС *****/л.221-223-І/
досежно ПИ 124 на с.о.„Зеленика“. Посочено е, че на осн.чл.21 ал.1 т.11 ЗМСМА
вр.чл.129 ал.1 ЗУТ се одобрява ПУП-ПУР на СО“зеленика“, в това число и схеми за
водоснадяване и канализация , електрозахранване, идейна-план-схема за ветикално
планиране и комуникационна транспортна
схема. От съпоставянето на двете извадки от плана /л.60 и 69-І/ се налага, че
улица е предвидена в североизточната част на имота в осева точка 327
/обозначена с червена пунктирна линия/, доколкото съществуващият тупик в
югозападната част /изчертан с непрекъсната червена линия/ е заличен с
поставените кръстчета, тъй като достъпът до имотите, разположени откъм
югозапдната страна спрямо процесния имот, е предвиден достъп по улица, чието
разширяване е предвидено чрез отчуждаване на част от земята от тези имоти.
Приобщена
към доказателствения материал по делото са и извадки от плановете за м-ст„Зеленика”,
както и разписни листи към тях, от които се установява, че по КП от 1960г
имотът е записан като фондов, а по този от 1979 на ****.
В
заключението си по допуснатата СТЕ
вещото лице Стоян Николов К. /л.173-184-І/, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено, и неоспорено от страните, се установява : за територията,
където попада процесният имот, са изработени следните планове:
- КП от 1960г на землището на
с.Галата, по който процесният имот попада в няколко имота:
27кв.м. от ПИ 266–нива като за
собствеик е посочен „Фондово“;
2кв.м. от ПИ 267-нива със собственик
„Фондово“
944кв.м. от ПИ 268–нива, целият с
площ от 952кв.м. като за собственик е вписан „Фондово“;
8 кв.м. от ПИ 299 – нива с неидентифициран собственик;
73кв.м. от имот с незатворен контур
и без планоснимачен номер – дере;
127 кв.м. от имот със затворен
контур и без планоснимачен номер;
- КП от 1979г. „Западно от Галата“
на гр.****, актуализиран през 1994г, по който на процесния имот съответства ПИ
124, за който в разписния лист е записан на Христо Атанасов Сидеров;
- ОГП от 1982г на гр.****, като
територията, в която попада процесният имот, е земеделска;
- Околовръстен полигон на строителни
граници на с.о.„Зеленика“, одобрен с Решение на Общински съвет №
322-4/29.05.2000г;
- ПНИ на с.о. „Зеленика“, одобрен
със заповед № РД-1-7706/385/ 20.09.2002г на Обл.управител, като процесният имот
съвпада по граници и площ с ПИ 10135.545.124 и в регистрите е записан на **** и
се стопанисва от Община;
- ПУП-ПУР на с.о. „Зеленика“,
одобрен с решение № 35/22, 23, 29.06.2011г на ОбщС-****. По него имотът попада
в кв.11, като част от 26кв.м. от същия попада в улица в участъка на осови точки
326, 327 и 82 кв.м. в участъка на осови точки 140, 141;
- ОУП на гр.****, одобрен със
заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г на МРРБ.
В заключението си вещото лице посочва,
че процесният имот е част от територията на поземлени имоти, които са били
земеделски преди колективизацията, като липсва документация за включването му в
ТКЗС или ДЗС. При извършените справки не е установило документи за предоставяне
право на ползване върху същия, респ. да е проведено производство по
трансформиране на това право в право на собственост.
При извършения оглед на място
експертът е установил, че имотът е ограден с паянтова ограда по
североизточната, северозападната и югозападната граници, а тази по югоизточната
граница е масивна и е ограда на съседния поземлен имот. Процесният имот, според
в.л., в момента представлява поддържана затревена площ.
Представена
по делото е и таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици
/л.123-126-І/, като записванията в същата по отношение на процесния имот са във
връзка с допълнителната задача по съдебно-техническата експертиза.
От
заключението по допълнителната задача
/л.213-216-І/ се установява, че е налице тъждество между планоснимачните номера
по КП от 1960г и идентификаторите на поземлените имоти по КП на Стари имотни
граници. По отношение на териториите по КП от 1960г, за които не са образувани
поземлени имоти и нямат планоснимачни номера, в КП на Стари имотни граници са
генерирани имоти и са им дадени идентификатори 1508 и 1507, като в регистъра са
записани с неидентифицирани собственици. Вещото лице сочи, че процесният
поземлен имот е частично идентичен с имота, предмет на решение №
574/04.12.1998г., като в него се включват площи, както следва:
- 944кв.м.от стар ПИ 268 по КП
1960г, идентичен на ПИ 268 по КП на Стари имотни граници, като съобразно
посоченото в приложената на л.124-І таблица за дължимото обезщетение на бивши
собственици, записани на ****, са 944,450кв.м. и попадащи в обхвата на имот
124;
- 27кв.м. от стар ПИ 266 по КП
1960г., идентичен на ПИ 266 по КП на Стари имотни граници, като съобразно
посоченото в приложената на л.124-І таблица за дължимото обезщетение на бивши
собственици, записани на ****, са 26,800кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 2кв.м. от стар ПИ 267 по КП 1960г,
идентичен на ПИ 267 по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото в
приложената на л.124-І таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици,
записани на ****, са 2,116кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 8кв.м. от стар ПИ 299 по КП 1960г
, идентичен на ПИ 299 по КП на Стари имотни граници, като съобразно посоченото
в приложената на л.125-І таблица за дължимото обезщетение на бивши собственици,
записани на ****, са 9,026кв.м. и попадащи в обхвата на имот 124;
- 127кв.м. от „падина“, „яма“ от КП
1960г, идентичен с част от ПИ 1508 по КП на Стари имотни граници, като
съобразно посоченото в приложената на л.126-І таблица за дължимото обезщетение
на бивши собственици, записани на ****, са 126,891кв.м. и попадащи в обхвата на
имот 124;
- 73кв.м. от „овраг“, „дере“ по КП
1960г, идентична на част от ПИ 1507 по КП на Стари имотни граници, като
съобразно посоченото в приложената на л.126-І таблица за дължимото обезщетение
на бивши собственици, записани на ****, са 72,782кв.м. и попадащи в обхвата на
имот 124;
- 15кв.м. от стар ПИ 273 по КП
1960г, идентична с част ПИ 273 по КП на Стари имотни граници, като съобразно
посоченото в приложената на л.123-І таблица за дължимото обезщетение на бивши
собственици, записани на ****, са 14,892 кв.м. и попадащи в обхвата на имот
124.
Вещото
лице след извършени справки в архивите на Община *****е установило, че в
съхранявания списък на отчуждените земи, декларирани до 31.01.1951г, съгласно
ПМС № 5/1951г за пролетна сеитба на 1951г, фигурира **** с общо 11,3дка,
с.Галата. В емлячния регистър е налична декларация № 222 да притежавани
непокрити имот от наследниците на **** за поземлен имот с площ от 10дка в
землището на с.Галата, м.„Бендерлия“.
По
делото е представен Констативен протокол от 5.09.2008 и удостоверение /л.186 и
л.188-І/, издаден на ищеца и Стоянка Костадинова Иванова за извършен оглед на
място и констатиране,че в имот ПИ 123
в м-ст“Зеленика“ е изградена жилищна сграда в груб строеж с покрив, неизмазана
отвън и отвътре, без ВиК и ел.инсталации, без поставена дограма. С
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 25./1.07.2010 /л.187-І/ е констатирано, че сградата в ПИ 123 е
завършена и се състои от 8 апартамента, 4 ателиета и 4 тавански складови
помещения.
От
съдържащите се в реституционната преписка документи /л.241-243-І/, както и у-е
за н-ци на л.83-І, се установява, че ****, род.1856г, е починал на 10.02.1917г,
като е оставил за свии наследници:
-
Л****, съпруга, поч.1927г;
-
****, дъщеря, род.1883г и поч.1965г , е
оставила свои наследници: -****, съпруг, поч.1949г;
- ****, дъщера, поч.1984г
- ****, дъщеря, род.1923г
-
****,
починал през 1944г в ****; същият е оставил свои наследници: преживяла съпруга ****,
поч.1976г, и син ****, род.1921г.
С пълномощно, заверено нотариално в ****,
на 25.10.1990г, същият е упълномощил братовчедка си ****, род.1923г, да го
представлява по неговите имуществени въпроси в ****. За посоченото лице **** по
делото не са събрани данни дали понастоящем е жив или е починал.
Единствено
в показанията си свид. ****, 67год.,
дадени в с.з. на 10.12.2018г /л.198,гръб-І/ излага, че след реституцията
получили протоколите от ПК за земите - 10дка в кв.„Галата“ и 13дка в
м-ст“Зеленика“ /и двете в районна на Район “Аспарухово“/, които били на „наш
братовчед–германски поданик ****, който бил син на ****. Свидетелят сочи, че
бил пълномощник на ****, който си бил дошъл във ****. След като **** починал,
нещата останали така. Той имал жена и деца в Германия, но нямал връзка с тях.
Знае, че синът се казвал ****. Свидетелят излага, че когато ходел да наглежда
земите, видял С.. „С. си работеше там. Не му казах нищо, защото нямаше какво да
му кажа, в качеството си какъв да му кажа“. Видял С. там през 2003-2004-2005. С.
имал един имот, който купил /2005-2006г/ и когато синът му се върнал от Канада
/2006-2007г/, построили блокчето /има предвид ПИ 123/. Излага още, че С. купил
имота „от някой си, който имал НА от 1945г, а тези имоти са наши, на
германеца“. Излага още, че съседният имот, където е блокчето, много отдавна бил
ограден, а процесният – може би от 3-4 години /т.е не по-рано от 2014г/.
Мястото било почистено, „с малко тревичка и дръвчета“. В този имот С. си държал
материалите за строежа на блокчето. Не може да каже дали някой му е създавал
проблеми. От Общината свидетелят получавал винаги съобщенията в кой имот какво
и къде строят и това си го обяснявал с пълномощното от ****. Свидетелят подал в
Общината съобщение, че **** бил починал, но въпреки това получавал съобщения
понеже имотът се водел и на прабаба му. Обяснява още, че не можел да предприеме
нищо понеже нямал пълномощно от съпругата на ****.
Свид.****, 58год.,/л.199-І/
излага, че преди 10 години синът на С. като се върнал от чужбина, купил
съседното място и направил постройка в имота, а в имот 124 имало строителни
материали. Точни подробности не му били обяснявали, но знае, че докато строили
блока /очевидно има преди имот 123/, в имота /т.е. 124/ имало строителни
материали. С. стопанисвал имота; заградил имота с обикновена мрежа. Сочи още,
че в мястото имало дръвчета и че за него се грижела дъщерята на С..
Същевременно казва, че е празно и нямало никой. Познавал сина на С., който се
казвал Руслан и живеел в чужбина от 20 години, а когато си идвал, свидетелят
ходел с него на мястото. Същевременно сочи, че бил ходел 7-8 пъти годишно на
мястото. Виждал бил, че имало строителни материали и ограда от мрежа.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
С
предявения от ищеца отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за
собственост ищецът твърди, че Община ****чрез съставения АОС се заявява като
собственик на спорния имот, за който същият твърди да го е придобил по силата
на изтекла в негова полза придобивна давност.
За доказване правото си на собственост Община *****представя Акт за частна общинска собственост
№ 8217/19.03.2015г, с който като общинска собственост е актуван ПИ
10135.5545.124 на посоченото в него основание - чл.2 ал.1 т.7 ЗОС.
Съгласно
разпоредбата на чл.5 ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска
собственост /АОС/. АОС е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред
и форма, определени в ЗОС Съгласно чл.5 ал.3 ЗОС АОС няма правопораждащо
действие, т.е. няма конститутивно действие, а само удостоверително такова.
Затова обстоятелствата, констатирани в него, се ползват с доказателствена сила
до доказване на противното. Подобно на констативния
нотариален акт, и спрямо АОС следва да намерят приложение задължителните
указания, дадени с ТР от 21.03.2013г по тълк.д.№ 11/2012. В
същото е посочено, че при оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, която не разполага с
документ за собственост, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. А когато
и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по
общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание.
ОУИ
е допустим при наличието на правен интерес от провеждането му. Съгласно
задължителните указания, дадени в т.1 от
ТР № 8/27.11.2013г по тълк.д.№ 8/2012г на ОСГТК на ВКС, правен интерес е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право , което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правото на ответника. Пак там е указано, че всяка страна следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При ОУИ ищецът следва да установи наличието на своето защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В
противен случай той би бил освободен от това да доказва каквото и да било
претендирано от него право върху вещта. Ако ищецът не докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за
евентуалното наличие, респ.липса, на самостоятелни права на ищеца, е свързан с
преценката на съда за правния интерес, т.е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията.
Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в ИМ, като
при оспорването ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът
е длъжен да следи за правния интерес при всяко положение на делото и когато
констатира липсата на такава, следва да прекрати производството по делото.
Ето
защо, в тежест на ищеца е да установи доколко има такова защитимо право, произтичащо
от твърдението му за изтекла в негова полза придобивна давност върху имота от
2005г, което обуславя правния му интерес от оспорване правата на ответната
страна. На следващо място, оспорвайки съставения АОС, в негова тежест е да
докаже обратното на установеното с него.
Придобивната
давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията
на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху
имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното
упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен
това, фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на
определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото
господство върху имота да е продължило.
Преценката
дали даден имот може да бъде обект на придобивна давност се прави въз основа на
действащата в периода на владение нормативна уредба и доказателствата по
делото. Земеделски имот може да бъде владян, ако е имал индивидуализация в
реални граници и ако в съответния период на владение не е съществувала
нормативна забрана за придобиване по давност.
По отношение
статута на спорния имот.
Същият
има земеделски характер. Това следва от събраните по делото доказателства. В
допълнителното заключение по СТЕ е посочено, че след извършената справка в Архива на Община ****, е установено съхраняването
на списък на отчуждаваните земи, декларирани до 31.01.1951г, съгласно ПМС №
5/1951г за пролетната сеитба на 1951г, в който списък фигурира ****, с обща
площ 11,3дка в с.****; 1.3дка място в м-ст“Св.Никола“. Предвид данните , че
земята в м-ст „Карантината“ на кв.“Галата“ /преди село ****/, а сега м-ст„Зеленика“,
е била обобществена, следва, че същата попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и
част от нея е била предоставена за ползване на ****, видно от разписния лист.
По делото няма данни за предприета процедура за
изкупуване от ползвателя и в тази връзка изготвен оценителен протокол, респ.
досие на името на ****, съдържащо удостоверение за предоставено право на
ползване, заповеди, платежни документи и други такива по отношение на ПИ 124 за
м-ст„Зеленика".
Въз основа на СТЕ и записванията в таблицата за
дължимо обезщетение на бивши собственици /л.123-127-І/ съдът приема, че
процесният с идентификатор 10135.5545.124 и площ от 1196,96кв.м попада в
обхвата на реституираната с решението на ПК-*****№ 574/7.12.1998г, с което на
наследниците на **** е признато правото на собственост в стари реални граници
върху заявената през 14.02.1992г нива с площ от 10дка, обхващаща имоти 263,
264, 266, 267, 268, 299 по КП от 1960г.
Спорен е въпросът дали
реституционното производство е приключило с решението на ПК/ОСЗ/-****, издадено на
осн.чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ.
Към датата на постановяването
на решението през 1998г редакцията на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ е предвиждала, че ПК
възстановява право на собственост върху земеделски земи при условията на §4-4л
от ПЗР ЗСПЗЗ. Към него момент на решенията на ПК/ОСЗ се придаваше конститутивен
ефект, когато се възстановява собственост върху земи, попадащи в територии по
§4 ПЗР ЗСПЗЗ. Едва с изменението на Закона, обнар.ДВ бр.68/99г, в сила от
30.07.1999г, е предвидено, че с решенията на ПК за територии в терен по §4 ПЗР
ЗСПЗЗ само се признава правото на собственост, а самото възстановяване се
извършва след влизане в сила на ПНИ със заповед на кмета на общината по реда на
§4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
В настоящия случай решението е
било издадено преди изменението и се възстановява имот в стари /възстановими/
граници, без същите, обаче, да са посочени. Така имотът не би могъл да бъде
индивидуализиран и затова в самото решение е указно, че възстановяването
на правото на собственост върху имоти,
разположени в територията по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, ще се
извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят
въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9
ППЗСПЗЗ. Затова макар решението на ПК
да е постановено преди посоченото изменение на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, то няма да
породи конститутивното си действие съгласно разясненията в TP № 1/1997г на ОСГК
на ВКС. С постановяването му, съответно влизането му в сила в тази част, не е
приключила земеделската реституция. Казано с други думи, дори решението да е
постановено отпреди изменението, при положение, че имотът попада в терен по §4
ЗСПЗЗ и неговите граници могат да бъдат определени едва с влезлия в сила ПНИ,
следва че решението не е произвело конститутивното си действие поради липсата
на индивидуализацията на имота като самостоятелен обект-част от земната кора.
За да приключи реституционната процедура, е необходимо да е налице и последващо
решение по §4к ал.7 ЗСПЗЗ. В този см. е и решението на ВКС № 30/27.06.2017г по
гр.д.№ 3352/2016г, с което е прието, че реституцията на земеделски земи,
попадащи в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде
извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ.
Изрично чл.28 ал.4 ППЗСПЗЗ урежда, че ПНИ установява
границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива по реда
на §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. които се възстановяват. Установените с влязъл в
сила ПНИ граници придобиват статута на регулационни, а не кадастрални.
В настоящия случай се изясни,
че процесният имот попада в селищно образувание, за което има изработен
и влязъл в сила от 2002г ПНИ.
По делото няма спор, че последваща заповед по §4к ал.7 ЗСПЗЗ в полза на наследниците на стария
собственик не е било издавана поради липсата на подадено изрично искане за
това. А за провеждането на адм.производството е необходимо АО да бъде сезиран и
за това той следи служебно. Това производство се инициира само и единствено по
изрично искане на заинтересованите лица, а не и служебно от АО. Подаването на
такова искане Законът не обвързва с определен срок.
Административната процедура по
възстановяване правото на собственост приключва с постановяване на решение на
ОСЗ по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ или решение по чл.27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това
дали възстановяването на собствеността е в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници или в нови граници с план за земеразделяне, и със заповед на
Кмета на общината по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост
върху зем.земи, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на чл.14
ал.1 т.3 ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г. Тези административни актове имат конститутивно
действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици
на конкретни недвижими имоти.
Това поставя въпроса дали, след като ПНИ е влязъл в сила през 2002г и при незавършена
реституционна процедура, спрямо имота може да бъде осъществявано давностно
владение.
Следва да се даде отрицателен
отговор. Този извод е съобразен с установената практика на ВКС, в която се
приема, че до приключване на реституционното производство бившите собственици
на земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на
владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти.
Тъй като материално правната им легитимация на собственици формално е
предпоставена от влязъл в сила позитивен реституционен акт, преди приключване на административната
процедура по възстановяване на собствеността те не биха могли да защитят
правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост или
ревандикационен иск, чрез който да спрат течението на придобивната давност
С Решение № 323/22.12.2011г
по гр.д.№ 335/2011г е посочено, че се възприема становището, застъпено в
редица решения на ВКС, че придобиването по давност на имот, в т.ч. находящ се в
терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на
ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по
възстановяване собствеността на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на
чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ред.ДВ бр.107/1997г/ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да
тече от деня на влизането и в сила /27.11.1997г./, но в хипотезата, когато към
момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически
състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече
придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани
правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на
собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува
възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна
давност.
Такова становище е застъпено и в решение № 61/14.02.2012 по гр.д.№
562/2011 - по отношение на
имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се приеме, че придобивна
давност, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината
по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Изхождайки от принципа, че
давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред, следва
да се приеме, че по смисъла на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ началният момент, от който
започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, попадащи в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения
в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността
започва да тече от момента, в който обектът на собственост, за който се
провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния
индивидуален административен акт. В този смисъл са и постановените от състави
на ВКС.
Това разбиране е в основата на
трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, с която
се приема, че началният момент на придобивната давност за имоти, за които към
момента на влизане в сила на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ/22.11.1997г/ реституционното
производство по ЗСПЗЗ не е приключило, съвпада с датата на постановяване на
административния акт за възстановяване на имота. т.е. до завършване на
административното производство по възстановяване на собствеността, давност не
тече - така в решение № 288/18.03.2014г по гр.д.№ 2058/2013.
За пълнота на изложението може
да се каже и това, че положението би било обратното, ако правото на собственост
е било възстановено с решение на ОСЗ по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, и не е било необходимо
издаването на заповед по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване имота на
бившите собственици. В този случай юридическият състав, от който произтича
правото на собственост, е бил завършен преди или с влизането в сила на ПНИ, а планът
само отразява вече придобитите права. Тогава и придобивната давност би
започнала да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, установяващ само
границите на имотите, върху които правото на собственост вече е придобито, респ.възстановено,
т.е. индивидуализиран е обектът на собственост като конкретна вещ, върху която
това право може да бъде упражнявано. Изложените по-горе мотивират съда да
приеме, че процесният случай не следва да бъде отнесен към тази хипотеза.
В смисъла на посочената
по-горе практика е и по-новата такава: според
Решение № 61/17.07.2017 по гр.д.№ 3273/2016; Решение № 54/14.05.2019 по
гр.д.№ 2800/2018 при изготвен вече ПНИ за процесната територия, към който
момент липсата заповед на Кмета по § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за признаване правото на
възстановяване, поради което не е отреден конкретен имот, давност не тече срещу
онзи, който не може да води иск.
В Решение № 30/27.06.2017 по гр.д.№ 3352/2016 е посочено, че отговорът дали една реституционната процедура за възстановяване на
земеделски земи е приключила или не, следва да бъде даден с оглед на действащия
правен режим. Реституцията на земеделските земи, попадащи в терен по §4 от
ЗСПЗЗ в стари реални граници, не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или
на ПНИ. В тези хипотези от значение е да се приеме за завършена
процедурата по реституция със заповедта на кмета по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Едва от
момента на издаване на окончателния административен акт, с който приключва
производството по ЗСПЗЗ на заявилите право на възстановяване на собствеността,
може едно трето лице, осъществяващо фактическа власт на имота, да
противопостави възражение за придобивна давност като собствен титул за
собственост.
В настоящия случай, самият
ищец сочи в ИМ, че е знаел за решението на ПК от 1998г, т.е известно му е било
кое е лицето, заявило искане за признаване правото на собственост.
Следователно, знаел е кой е действителният собственик на имота и спрямо него е
било необходимо да отблъсне владението, манифестирайки своето намерение за
своене. А с посочената по-горе практика е прието, че спрямо действителните
собственици на имота трето лице не би могло да противопостави владението си,
докато не е приключила реституционната процедура. Затова въззивният съд приема,
че посочената практика е приложима за конкретния случай, след като ищецът не се
явява универсален или частен правоприемник на старите собственици на имота, а
трето лице, заявяващо собствени права върху земеделската земя.
В обобщени е може да се
изложи, че макар ПНИ да е влязъл в сила още през 2002г, по отношение на
процесния имот до произнасянето на посочения АО никое лице не може да се
легитимира като собственик на същия, тъй като отнапред не би могло да се каже
дали правото ще бъде възстановено, при кои съседи, в какви граници и площ, т.е.
точната му индивидуализация по местоположение върху земната повърхност. Тази
индивидуализация и възстановяването на собствеността настъпват с издаването на заповедта
по §4к ПЗР ЗСПЗЗ. Ето защо, до него момент давност не би могла да тече.
На следващо място това поставя
въпроса за статута на процесната земя до приключването на реституционното
производство.
За да е приложим спрямо процесния имот ЗСПЗЗ е
необходимо към момента на влизане в сила на Закона и началото на процедурата по
възстановяване на собствеността да попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. Както се
изложи по-горе, по отношение статута на земята няма спор. Установи се, че
същата е била обобществена, а впоследствие предоставена за ползване на
граждани, т.е. налице са предпоставките на чл.10 и на §4 ЗСПЗЗ. Към момента на
влизане на ЗСПЗЗ в сила от 1.03.1991г, при действието на ЗС в редакцията му
отпреди изменението с ДВ бр.31/1990 и преди приемането на новата Конституция с
ДВ бр.56/13.07.1991, при действието на Конституцията от 1971г, нормата на чл.14
в редакцията преди изменението й с ДВ бр.29/1990г указва на формите на собственост
в Република **** са-държавна (общонародна) собственост, кооперативна
собственост, собственост на обществените организации и лична собственост, като
с чл.15 е определено, че държавната е висша и представлява единен фонд. В
съответствие с тази разпоредба е и нормата на чл.6 от ЗС в редакцията,
действала преди изменението от 1990г, в която е посочено, че държавни стават
имотите, които Държавата е придобила съгласно законите, а също така и имотите,
които нямат друг собственик. С § 6
на ЗМСМА ДВ бр.77/1991 е изменен чл.6 на ЗС „Държавна
собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което
тя придобива. Изброени са начините, по които общините могат да придобиват
собственост. А с § 7 са изброени кои видове държавни имоти преминават в собственост на общините,
на територията на които се намират Така чл.140 от новата Конституция, в сила от 13.07.1991, урежда
правото на общините
да имат своя
собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Приетите през 1996г закони за държавната и общинска собственост
детайлизират правата на Държавата и на общините.
В обобщение на горното се налага изводът, че след като
спрямо процесната земя е бил приложим ЗСПЗЗ и към момента на подаване на
заявлението същата е имала статут на земеделска земя, която е предназначено за
земеделско ползване и не попада сред изключенията, визирани в хипотезата на
чл.2 т.1-4 ЗСПЗЗ, то следва, че същата е била част от ДПФ. Докато не е
приключила реституционната процедура със заповед по §4к ПЗР, земята следва да
се счита част от ДПФ, но по силата на ЗОС и чл..3 ЗСПЗЗ е преминала в общинския
поземлен фонд – чл.2 ал.1 т.1 ЗОС със статут на частна общинска
собственост-чл.3 ал.3 ЗОС, която се стопанисва от Общината /чл.10/. Подобна
уредбата се съдържа и в специалния закон-чл.25 ЗСПЗЗ: „земеделска земя, която
не принадлежи на граждани, юридически лица или Държавата, е общинска
собственост“. Собствеността се придобива ex lege, т.е. по силата на закона. В приложното
поле следва да с отнесат попадат и онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са били заявени в предвидените в закона срокове или не са
били изкупени от ползватели по см.на §4 ЗСПЗЗ, а също и по отношение на тях не
е била завършена реституционната процедура. Аргументи в тази посока могат да се
извлекат и от постановеното от ВКС решение № 109/25.05.2016 по гр.д.№ 356/2016 на ВКС-I ГО
В
конкретния случай следва да се приеме, че е налице тази хипотеза и затова
наведеното с отговора възражение се явява основателно.
Що се отнася до 29кв.м. за улична регулация.
Община *****се заявява по отношение на 29км. от процесния имот като
собственик на публична общинска собственост в резултат на прякото отчуждително
действие на ПУП-ПУР, на осн.чл.16 ал.1 ЗУТ и съответно – чл.2 ал.1 т.7 ЗОС .
С
Решение № 3409-7, обективирано в Протокол № 35/22, 23, 29.06.2011г. на ОбщС *****/л.221-223-І/
досежно ПИ 124 на с.о.„Зеленика“. Посочено е, че на осн.чл.21 ал.1 т.11 ЗМСМА
вр.чл.129 ал.1 ЗУТ се одобрява ПУП-ПУР на СО“Зеленика“, в това число и схеми за
водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна-план-схема за вертикално
планиране и комуникационна транспортна схема.
ПУП е комплексен, цялостен план за територията на С.О.. С
такъв ПУП се определят необходимите площи за изграждане 1/ на обектите на
социалната инфраструктура - публична собственост, 2/ на озеленените площи,
обединени в зелена система, и 3/ на общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, като това става посредством план за регулация на улици, план за
регулация на поземлени имоти и план за режима на застрояване на една
неурегулирана в случая територия. Става въпрос за първично урегулиране на
територия, като не се урегулират само поземлени имоти и улици, а и се определят
и необходимите площи за изграждане на обектите по чл.16 ал.1 ЗУТ и режима на
застрояване на имотите. По своята същност този план представлява план по чл.110
ал.1 т.1 от ЗУТ с тази особеност, че с него преди всичко се определят и необходимите
площи за мероприятията, посочени в чл.16 ал.1 ЗУТ и именно тази особеност го
отличава и определя като специален. Планът по чл.16 ал.1 ЗУТ е различен от ПУР
по чл.110 ал.1 т.2 предл.второ от ЗУТ, който представлява план за регулация
само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост, тъй
като с плана по чл.16 ал.1 ЗУТ се урегулират и поземлени имоти – частна
собственост и се определя и режимът им на застрояване. Не следва да се прави и
сравнение с режима на отчуждаване по планове, различни от плана по чл.16
ал.1 ЗУТ.
В издадената на осн.чл.75 ал.4 ЗУТ Наредба № 2/29.06.2004г
за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии, в чл.2 ал.1 е посочено, че
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии обхваща
уличната мрежа, обществения транспорт за превоз на пътници, пешеходното
движение, паркирането и гарирането, съоръженията за обслужване на транспорта
(сервизи, бензиностанции, автогари, автостопанства и др.), както и средствата
за регулиране и управление на движението. Улиците като елемент на транспортната
техническа инфраструктура, която представлява част от техническата
инфраструктура на урбанизираните територии се включват в хипотезата на чл.16
ал.1 ЗУТ. Този извод не се променя от обстоятелството, че улиците не са изрично
посочени в разпоредбата на т.31 от ДР на ЗУТ, тъй като те се включват в
понятието “линейни инженерни мрежи на транспорта”, употребено в текста, което е
идентично или сходно с понятията “транспортна техническа инфраструктура” по
чл.70 и чл.75 от ЗУТ и “комуникационно-транспортна система” на урбанизираните
територии по чл.2 ал.1 от Наредба № 2/29.06.2004г. на МРРБ.
За конкретния план са приложими разпоредбите на чл.16
ал.1, 2, 3, 4 и 5 ЗУТ - самият план има незабавно отчуждително действие по
отношение на отнемането от неурегулираните имоти на не повече от 25 %, които
площи планът определя като необходими за реализирането на мероприятията,
посочени в чл.16 ал.1 ЗУТ.
От представените извадки от този план /л.60 и 69-І/ и от заключението на
вещото лице се установи, че реална част с площ от 26кв.м. /л.181-І/, попада
изцяло в североизточната част на процесния имот, т.е. същата не надхвърля
установения в закона максимален размер от 25%.
Изложеното налага извода, че на соченото основание Община ****се легитимира
като собственик на процесната част .
Изложеното поставя следващия въпрос дали може да се давности спрямо
имот-общинска собственост и съществуват ли законови забрани за това.
Съгласно чл.7 ал.1 ЗОС /в последната
му редакция от 2011г/ имотите и вещите - публична общинска собственост, земите
от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост, не
могат да се придобиват по давност. С въведеното изменение императивната
разпоредба се отнася за земите от ОбщПФ, като е без значение дали са публична
или частна общинска собственост.
До това изменение от 2011г с приемането на двата закона – ЗДС и ЗОС е
забранено придобиването по давност на недвижими имоти, представляващи публична държавна или общинска
собственост. Законите не съдържаха забрана за придобиването по давност на
недвижими имоти частна държавна
и общинска собственост. Тъй като, държавата и общините към този момент 1996г,
респ.2006г, не са били готви с идентифициране и актуване на имотите – частна
държавна и общинска собственост, затова е приет ЗД на ЗС /изм.ДВ бр.105/2006/, с който е спряно
теченето на придобивната давност, т.е. въведен е мораториум, като срокът му е продължаван с няколко последващи ЗИД на ЗС от 2007г, 2008г, 2011г, 2014г, и последно с ДВ бр.7/19.01.2018 е продължен до 31.12.2022г.
Следователно,
и спрямо имотите частна общинска собственост за периода от 2006г и към
настоящия момент давност не е текла.
Дори да не се възприеме всичко изложено по-горе,
въззивният съд приема, че ищецът не доказва да е установил владението си през
твърдяния от него период.
За
установяването на това обстоятелство по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите **** и ****. Съдът намира показанията
на първия свидетел за обективни и непротиворечиви, докато тези на втория
са доста повърностни, неясни и
съдържат вътрешно
противоречие, затова ги цени доколкото съвпадат с
казаното от първия свидетел.
Въз
основа на казаното от двамата свидетели не може да се направи категоричен
извод, че ищецът С.И. е установил фактическа власт върху процесния имот в
продължение на повече от десет години с явното намерение да свои имота за себе
си, което да е сторил постоянно, непрекъснато, несмущавано, отблъсквайки
владението на действителния собственик.
Действително
и двамата свидетели говорят за това, че синът на ищеца, построил блок, намиращ
се в съседния имот под № 123, който е отразен и на скицата, издадена въз основа
на одобрената през 2008г КК и се установява от представените писмени
доказателства, описани по-горе. Също съвпадат показанията им за това, че докато
строял блока, С. стопансивал съседния имот, като го ползвал да складира
сторителни материали. По отношение на поставената ограда от мрежа за имот 124
показанията им се разминават, като свид.Андонов говори, че това се случило преди
3-4г, т.е. не по-рано от 2014г /предвид, че показанията са дадени през
м.12.2018 и очевидно съвпада с периода на предприетите от ищецеа действия за
снабдяване с КНА. Преди този момент липсват категорични доказателства в тази
насока. От фактите, че в момента имотът представлява празно дворно място, в
което тревата се поддържала окосена, както и че докато се сторял блокът в имот
123, мястото било ползвано от С. за складиране на строителните материали, не
може да се обоснове извод, че те сочат на анимус за своене. Това са само
фактически действия, свързани с ползването на имота, но не доказват намерението
за своене. Няма данни собствениците да са се дезинтересирали и това да е станало
в продължение на повече от 10 години, тъй като не се установи кога е починал ****.
Няма спор, че това лице се явява един от действителните собственици на имота,
реституиран въз основа на образуваното по негово заявление пред ПК/ОСЗ –*****за
възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, притежавани от
общия наследодател ****. В подкрепа на тези разсъждения е изложеното от свид.***,
явяващ също роднина на **** и негов пълномощник, че продължавал да получава
всички съобщения от Общината, касаещи участието на собственика на имота като
заинтересовано лице в административни процедури основно съседни имоти и др.под.,
а също и поради това, че имотът се водел и на прабаба му. От казаното от
свидетеля, че не може да предприеме нищо понеже нямал пълномощно от съпругата
на ****, става ясно, че ако е починал, **** С.Бакърджиев е оставил за свои
наследници-съпруга и син/. Всичко това налага извода, че намерението за своене
от страна на ищеца С.И. не е манифестирано дори и пред самия свидетел, който
очевидно се явява роднина на съсобственик или негова наследник.
Изложеното до тук налага извода за недоказана от ищеца
фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои за себе си. Действително, намерението за своене се предполага
съгласно чл.69 ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл.79 ЗС е
необходимо това владение да е несъмнително - осъществявано по начин, който
разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е.
намерението му да е противопоставено на собственика. Нито един от тези признаци
на владението не се доказа да са налице в настоящия случай.
Ето защо въззивният съд приема, че за ищеца С.И. липсва правен интерес от отричане
правата на ответника поради липсата на защитимо право. Казано с други думи, отричайки
правото на собственост на ответника, това не би довело до възможността същият
да придобие самостоятелно вещни права върху спорния имот по силата на
осъществявано давностно владение.
Настоящият въззивен състав, макар да споделя дадените с
ТР № 8/2013 че при констатиране липсата на правен интерес, за който съдът има
задължението да следи служебно до приключването на производството и това
обуславя неговата недопустимост, което налага обезсилване решението на РС и
прекратяване на производството пред двете инстанции, за да постанови
произнасяне по същество, се съобразява с практиката, която се е изменила в
посока за постановяване на съдебен акт по същество. При това положение следва,
че искът се явява недоказан по основани.
Ето защо постановеното от ВРС решение подлежи на отмяна и
вместо него постановено друго за отхвърляне на предявения иск.
По разноските за
въззивната инстанция
С
оглед изхода от спора във въззивната инстанция и отправеното искане от
представителя на Община ****, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени
сторените за двете инстанции разноски в размер, както следва:
за първата - 600лв /л.251-ІІ/, включващ юриск.възнагр-е
в размер на 300лв + депозит за в.лице 200лв + 100лв за допълнителна СТЕ
за втората – 422,24лв, включващ държ.т. 122,24лв +
юриск.възнагр-е 300лв . Или, общо за двете инстанции 1022,24лв
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението
на ВРС-34с-в № 972/11.03.2019 по гр.д.№ 9685/2018г, с което е прието за установено по отношение на С.С.И. ЕГН ********** ***
№ 43, представлявана от Кмета й, не
е собственик на имот с идентификатор 10135.5545.124 по КККР на гр.*****кв.„Галата“
с.о. „Зеленика“ с площ от 1196кв.м., при граници: имоти с идентиф.№№
10135.5545.125, 10135.5545. 3148, 10135.5545.120, 10135.5545.3916,
10135.5545.9517 и 10135.5545. 3762, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, като е осъдена
ответната страна Община *****да заплати на ищеца сума от 1608,41лв /хиляда шестстотин и осем лева и четиридесет и една
стотинки/, на осн.чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.И. ЕГН **********
***, представлявана от Кмета й, с адм.адрес: бул****,
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Община *****не е собственик на имот с идентификатор 10135.5545.124 по КККР на гр. ****,
кв. „Галата“ С.О. „Зеленика“ с площ от
1196кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.5545.125, 10135.5545.3148,
10135.5545.120, 10135.5545.3916, 10135.5545.9517 и 10135.5545.3762, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.И. ЕГН ********** *** да
заплати на ОБЩИНА ****П,представлявана от Кмета й, с адм.адрес: бул****,
сума от 1022,24лв /хиляда двадесет и два
лева и 24ст/, на осн.чл.78 ал.3 вр.ал. 8 ГПК.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен
срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: