Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д.
№269/2023 г. по описа на КАС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268
от ДОПК.
Образувано е по жалба от
А.К.Г. от ***, срещу Решение №138/13.06.2023 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив,
с което е оставена без уважение
жалбата й против Разпореждане изх.№С230016-035-0253751/22.05.2023
г.,
издадено от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-
Пловдив,
за частично
прекратяване на производството
по принудително изпълнение по ИД №***/*** г.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност
на оспореното решение, поради неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че в резултат
на горните нарушения и поради неправилно приложение на разпоредбите на чл.172,
ал.1
и ал.2 и чл.171,
ал.1
от ДОПК, са й вменени
несъществуващи,
както и погасени
по давност задължения. Намира оспорения акт за необоснован, като счита, че от
последния не става ясно как
и кога са начислени задълженията. В с.з. чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба. Иска отмяна на оспореното
решение,
както и на потвърденото с него разпореждане,
като се
върне преписката на административния орган. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
- Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе
предвид събраните доказателства,
приема за
установено
следното:
Видно от
съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С220016-048-0123434
от
19.10.2022 г., издадено от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-
Пловдив, жалбоподателката е уведомена за образувано спрямо
нея ИД №***/***
г.
по описа
на ТД на НАП-Пловдив,
за събиране на публични вземания. Съобщението е получено по електронен път на 20.10.2022 г.
С Разпореждане за присъединяване изх.№С230016-105-0165145/12.05.2023
г.,
издадено от гл.публичен изпълнител, във връзка
с образуваното срещу жалбоподателката ИД №***/***
г.,
и на основание чл.217,
ал.2
от ДОПК е допуснато присъединяване на взискателя НАП за вземания,
касаещи лихви за периода 2009-2017 г., начислени за задължения за
ДДС и ДДФЛ за периода 2009-2011 г. Разпореждането е съобщено на
15.05.2023 г.,
на заявения от жалбоподателката електронен адрес.
Във връзка
с направено от А.Г. писмено възражение за изтекла
погасителна давност вх.№С230016-000-0237337/15.05.2023
г.,
е издадено Разпореждане изх.№С230016-035-0253751/22.05.2023
г.
за частично
прекратяване на производството
по принудително изпълнение по ИД №***/*** г. С разпореждането е прекратено
производството по горното ИД в частта за вземанията за
лихви,
начислени до
31.12.2012 г.,
за които
е изтекъл
10-годишния давностен срок по чл.171, ал.2
от ДОПК. По отношение
на останалите суми е прието,
че давността
не е изтекла и същите са дължими
от жалбоподателката, в качеството й на наследник на К. Н. Д.. Изложени са съображения, че в случая
е неприложима разпоредбата на
чл.119
от ЗЗД, тъй като
главното задължение не било погасено
по давност, а чрез плащане, поради което
задължението за лихва следва да
се разглежда отделно от главния
дълг. Прието е, че обезпечителните
мерки,
наложени в хода на ИД №***/***
г., образувано срещу наследодателя
К. Н. Д., както и по
образуваното спрямо жалбоподателката ИД №***/***
г.,
са спрели
давността по отношение на начислените лихви и за тях
не е изтекла абсолютната давност по чл.171, ал.2
от ДОПК.
По
делото са приложени и Постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени
в периода 2010 г. – 2017 г. спрямо К. Н. Д., за обезпечаване на публични вземания
по ИД №***/*** г.
На
30.05.2023 г., А.Г. е подала възражение, регистрирано с вх.№9400-5508/30.05.2023
г., срещу Разпореждане изх.№С230016-035-0253751/22.05.2023 г., в което визирала
лихви, начислени за задължения за ДДС и ДДФЛ, присъединени към ИД №***/*** г. едва
с Разпореждане за присъединяване изх.№С230016-105-0165145/12.05.2023 г. В тази връзка
е посочила, че при постановяването му органът
не е съобразил 5-годишната погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК.
С Решение №138/13.06.2023 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив,
е оставена без уважение жалба
с вх.№9400-5508/30.05.2023
г.
на А.Г. против Разпореждане
изх.№С230016-035-0253751/22.05.2023
г., с което е отказано погасяване по давност
на задължения,
като правилно
и законосъобразно по т.1-10. В мотивите към решението си, горестоящият орган е възприел изцяло съображенията, изложени в оспореното разпореждане, като приел, че визираните
от жалбоподателката задължения за лихви
са възникнали и установени с подадените справки-декларации по ЗДДС и ГДД,
поради което
след плащане на главниците,
начислените лихви се превръщат
в основно задължение и за тях не
е налице хипотезата на чл.119
ЗЗД.
Прието е,
че за
тези задължения за лихви не
е изтекла абсолютната давност по чл.171, ал.2
ДОПК,
както и 5-годишния давностен срок, поради наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело на наследодателя. Решението е съобщено на 27.06.2023 г., а жалбата срещу него
е депозирана на
03.07.2023 г.
При така установеното
съдът намира, че жалбата до съда е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес
от оспорването, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е основателна, по следните съображения:
При извършената проверка
за законосъобразност съдът констатира, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, и в предвидената писмена форма.
Безспорно е по делото, че срещу
жалбоподателката е образувано
изпълнително дело №***/*** г. по описа
на ТД на НАП-Пловдив,
за събиране на публични вземания
на НАП, посочени в съобщение за доброволно
изпълнение изх.№ С220016-048-0123434 от
19.10.2022 г.
Установено е също,
че с Разпореждане
за присъединяване изх.№С230016-105-0165145/12.05.2023
г.
към вземанията
по горното изпълнително дело, са присъединени и такива, касаещи лихви за периода 2009-2017 г., начислени за задължения по
ЗДДС и ЗДДФЛ, за периода 2009-2011 г.
Съгласно чл. 162, ал.
2, т.
1 и т.9
от ДОПК, вземанията за данъци, задължителни осигурителни вноски и други вноски за
бюджета,
както и лихвите
за тях представляват
публични вземания, като според
чл.
171, ал.
1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината,
следваща годината,
през която
е следвало да се плати публичното
задължение,
освен ако
в закон е предвиден по-кратък срок.
Според чл.171, ал.2
ДОПК,
с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен в изрично посочени в закона хипотези.
По отношение на задълженията
за лихви, каквито задължения са визирани в Разпореждане за присъединяване изх.№С230016-105-0165145/12.05.2023
г., в чл.171, ал.3 от ДОПК(Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 5.08.2023 г.)
се съдържа специална правна уредба, съгласно която лихвите за публичните вземания
се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и
2, независимо от начина на погасяване на главницата. С оглед предвиденото в тази
специална норма, всички публични задължения за лихви, посочени в Разпореждане за
присъединяване изх.№С230016-105-0165145/12.05.2023, в т.ч. и визираните в т.1-10
от оспореното решение са погасени по давност, тъй като и главните вземания на НАП,
произтичащи от задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ за периода 2009 г. – 2011 г., са погасени
по давност, поради изтичане на 10-годишния срок по чл.171, ал.2 ДОПК. В случая не
са налице и изключенията по чл. 171, ал. 2, предл. последно ДОПК: задължението да е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението да е спряно по искане на длъжника. Предвид
изрично направеното от жалбоподателя възражение за погасяване на вземането по давност,
то последното, на основание чл.173 ДОПК, следва да бъде отписано, а производството
по принудително изпълнение да бъде прекратено /чл.255, ал.1 ДОПК/, тъй като след
изтичането на този срок, съгласно чл.168, т.3 ДОПК, публичното вземане е погасено
по давност и отпада възможността за принудителното му изпълнение..
На следващо място, по отношение
на доводите в оспореното решение за липса
на предпоставките за прилагане на
5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1
ДОПК,
тъй като
давността за установените задължения е спряна,
поради наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело на наследодателя, следва да
се отбележи, че в представената
административна преписка липсват данни за
твърдяното от органа наследствено правоприемство.
В тази връзка, не се
установява обезпечителните мерки,
наложени в хода на ИД №***/***
г.
по описа
на ТД на НАП -
Пловдив,
да касаят
именно задължения по ИД №***/***
г., образувано срещу жалбоподателката. Такива обстоятелства не се констатират и по отношение на вземанията,
посочени в Разпореждане за присъединяване изх.№С230016-105-0165145/12.05.2023
г.
Така,
от съдържанието
на последното разпореждане за присъединяване и от съобщението за доброволно изпълнение от 19.10.2022 г. по ИД №***/*** г. не се установява, визираните в тях задължения да са дължими
от жалбоподателката в качеството й на наследник на задължено лице за вземанията по ИД №***/***
г.
по описа
на ТД на НАП – Пловдив. По тази причина, по отношение на задълженията по образуваното срещу жалбоподателката ИД №***/*** г., не са налице никакви данни за спиране на давността, на основанията посочени
в чл.172, ал.1 ДОПК, вкл. и поради налагане на обезпечителни мерки. По изложените
съображения,
необосновано се явява приетото
в разпореждането на публичния
изпълнител,
че тези
обезпечителни мерки касаят и новообразуваното ИД № ***/***г., респ., че с налагането им е спряна давността, в т.ч. и за
начислените лихви.
По изложените съображения,
оспореното Решение №138/13.06.2023 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, както и
Разпореждане изх.№С230016-035-0253751/22.05.2023 г., в частта, с която е отказано
прекратяване на производството, поради изтекла погасителна давност, са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени. На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да се върне на публичния изпълнител при ТД на НАП -
Пловдив, за ново произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност, при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане,
на жалбоподателя се следват деловодни
разноски в размер на 4 010 лв., от които 10 лв.
за внесената д.т. и 4 000 лв.
за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено,
съгласно приложения ДПЗС №**/***
г.
Водим от горното и
на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №138/13.06.2023
г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, както и Разпореждане изх.№С230016-035-0253751/22.05.2023
г. издадено главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която
е отказано прекратяване на производството, поради изтекла погасителна давност.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив за
ново произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност, подадено от А.К.Г.,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите, гр.София, да заплати
на А.К.Г. от *** с ЕГН
**********, разноски по делото в размер
на 4 010 лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: