№ 46
гр. С.З. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбжалвано е решение № 260456/21.12.2020г., постановено по гр.д.
№2590/2020г. по описа на Районен съд - С.З., с което е признато за
установено, че В. АНГ. Т. не дължи на „В.“ ЕООД сумата от 2200 лв. по
Договор за покупко - продажба извън търговски обект №
5013453/06.02.2020г., поради отказ от договора, както и че същата не дължи
на ответника „Т.“ ЕАД сумата 3256,26 лв., поради отказ от договора за
потребителски кредит.
Със същото решение „Т.“ ЕАД е осъден да заплати на В. АНГ. Т.
сумата 701.60лв., представляваща заплатена сума на отпаднало основание за
заплащане неустойка в размер на 220лв. и вноски по договор за
потребителски кредит от 06.02.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата от 288.80лв., представляваща заплатените суми за първа вноски и
заплатената неустойка от датата на завеждане на исковата молба
17.07.2020г., както и законната лихва върху сумата от 412.80лв.,
представляваща размера на претендираното увеличение на иска, считано от
1
15.12.2020г. до окончателното им изплащане.
Въззивникът „В.“ ЕООД във въззивната си жалба излага доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Направено е искане да се отмени изцяло решението и се постанови друго, с
което да се уважи предявеният иск.
По тази жалба е постъпил отговор от страна на въззиваемата В.Т..
Становището в отговора е, че жалбата е неоснователна, решението на районен
съд законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения във
връзка с направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане
да се потвърди решението и да се присъдят разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба и от „Т.“ ЕАД, в която е изложено
становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, като
са развити подробни съображения във връзка с това становище. Направено е
искане да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата В.Т..
Становището е, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и
правилно. Изложени са съображения в тази връзка и е направено искане да се
потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
54, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във вр. с чл. 55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че въззивникът „В.“ ЕООД и
въззиваемата В. АНГ. Т. са били обвързани от договор за продажба на стоки
извън търговски обект от 06.02.2020г., с предмет - почистващ робот с цена
2200лв, съд за готвене „Britfanna“ за сумата от 2 800лв. с ДДС и кухненски
ножове с цена 400лв. или обща цена 5 400лв, а с отстъпката от 3 200лв.,
оставащата сума за плащане е 2200 лв. По делото е представен договор за
потребителски кредит № ********** от 6.02.2020 г., сключен между ищцата
2
В. АНГ. Т., в качеството й на кредитополучател, и „Т., ЕАД, в качеството на
кредитор, по силата на който ищцата е получила от кредитната институция
потребителски кредит за закупуване на стока в размер на 2200лв. С посочения
договор „Т.“ ЕАД се задължила да заплати на първия ответник „В.“ ЕООД
сумата за закупената от ищцата стока. В договора за потребителски кредит
подробно са регламентирани правата и задълженията на страните по него.
От събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства се установява, че св. В.Ж., заедно с ищцата е присъствала на
презентацията в х-л „В.“ в гр.С.З., където са им предложени стоки за
закупуване. Ищцата сключила договор с „В.“ ЕООД, като по думите на
свидетелката, представителите на презентиращата фирма „В.“ ЕООД са били
доста настоятелни и предизвикващи присъстващите да закупят посочените от
тях уреди, като им предоставили ваучери на различна стойност. На следващия
ден, анализирайки ситуацията, прочитайки всички представени им документи
на спокойствие и разглеждайки самите закупени продукти, установили, че
направените от тях покупки са неудачни. Това довело до незабавното
желание на ищцата В.Т. да прекрати действието на договорите, които е
подписала, като направи отказ от тях.
Спорните по делото въпроси са: налице ли е надлежно и своевременно
направен отказ от страна на купувача - потребител по процесния договор и
дали допуснатите в първоинстанционното производство свидетелски
показания са допустими, предвид разпоредбата на чл. 164 от ГПК.
Фактическият състав на претендиранато право по иска за главницата с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗЗП включва следните предпоставки:
установяване качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
на ищцата, като страна по договор за продажба, сключен извън търговския
обект на ответника „В.“ ЕООД; плащане от ищцата на ответника на
претендираната сума и надлежно упражнено пред ответника право на отказ от
договора по чл. 53 във вр. с чл. 50 от ЗЗП. При наличие на тези обстоятелства,
по арг. от чл. 54 ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът
възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите
за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от
датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от
3
договора. Посочената норма е специфична хипотеза на връщане на
недължимо платено, съгласно общия състав на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, след
разваляне с обратна сила на облигационната връзка между страните.
Окръжен съд счита, че въведените във въззивната жалба оплаквания за
неустановяване и недоказване на изрично направен отказ от договора от
страна на потребителя в законовия срок и недопустимостта на свидетелски
показания, поради забраната в чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, като в случая се
касае за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, са
неоснователни.
Старозагорският окръжен съд, в настоящия състав, споделя изцяло
изводите на РС, като счита изложените от РС мотиви за правилни и
съобразени с представените по делото доказателства.
Не е спорно, че ищцата няколкократно е провеждала телефонни
разговори с първия въззивник „В." ЕООД и веднъж е отишла на посочения в
договора адрес за връзка. Тези контакти са направени в законовия 14-дневен
срок, в който потребителят има право на отказ от договора. Освен това,
ищцата се е свързала с втория въззивник по делото „Т.“ ЕАД чрез лично
посещение в офиса в гр.С.З..
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗП гласи, че когато потребителят иска
да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския
обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на 14-
дневен срок. Това право клиентът може да упражни не само чрез посочения в
закона стандартен формуляр за отказ, който следва задължително да бъде
връчен на потребителя, но и по друг начин, който позволява да бъде заявено
недвусмисленото решение за отказ.
По делото липсват доказателства, че на потребителя – ищцата по делото
е предоставен стандартен формуляр за отказ, както и да е разяснено за
наличие на право на отказ от страна на презентиращите лица.
Съдът е длъжен да следи за спазване правилата на императивните
разпоредби, особено когато се засягат правата на по-слабата страна в
правоотношението, както е в случая – правата на потребителя. В тежест на
ответника „В.“ ЕООД е да докаже, че е изпълнил задължението си да
4
предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ, но тези
обстоятелства не бяха установени от страна на продавача. Ответникът „В.“
ЕООД, в качеството си на търговец, е длъжен при изпълнение на
задълженията си, да действа добросъвестно с грижата на добрия търговец.
Това е една по-висока дължима грижа, изискваща притежанието на
съответния търговски опит, знания, умения, добросъвестност, поради което се
отнася до тази страна, за която сделката е търговска – изпълнението на
поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие за
„В.“ ЕООД.
Окръжен съд приема за установено, че първият ответник „В.“ ЕООД не
е изпълнил задължението си по чл. 47, ал.1 т. 8 от ЗЗП да предостави на
потребителя В. АНГ. Т. стандартния формуляр за упражняване правото на
отказ, съгласно приложение № 6, с което е нарушил един от
основополагащите принципи на правото. Домогвайки се да докаже, че ищцата
не е направила надлежно и своевременно отказ от договора, ответникът
нарушава основния принцип в правото, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение и на въведения в чл. 63 ЗЗД принцип
за добросъвестност при изпълнение на задълженията.
Предвид допълнителната закрила на по-слабата страна и предвидения в
ЗЗП ред за отказ от сключения договор, за ищцата е законоустановено
правото да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от
договора, каквото ищцата е направила в рамките на срока по чл. 54, ал.1 ЗЗП.
Също така Окръжен съд приема за установено, че на 07.02.2020 г. и в
следващите дни, но в рамките на законоустановения срок от 14 дни, считано
от датата на приемане на стоката - 06.02.2020 г. ищцата сама и със
съдействието на св. К. е провела нарочен телефонен разговор, в който устно е
заявила решението си да върне стоките. По този начин ищцата, в качеството
си на потребител, е отправила недвусмислено и окончателно изявление за
прекратяване на договора и връщате на закупените стоки, съответно
заплатената цена. Безспорно от посочените обстоятелства се установява, че
ищцата е отправила недвусмислено и окончателно изявление до продавача
„В.“ ЕООД за отказ от договора за покупко-продажба по друг начин, съгл.
хипотезата на чл. 52, ал. 2, алт. 2 от ЗЗП.
5
Съдът приема, че в хода на съдебното производство ответното
дружество „В.“ ЕООД не доказа изпълнение на задължението си за
предоставяне на информация по чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП, поради което съдът
приема, че в срока по чл. 50, ал. 1 от ЗЗП ищцата е предприела нужните
действия да уведоми продавача за желанието си да прекрати договора.
Установено е, че ответното дружество без основателна причина е отказало да
приеме отказа от договора като несвоевременно направен и в различна от
предвидената в закона форма.
С оглед на изложеното, съдът приема, че процесният договор за
покупко-продажба е прекратен, поради надлежно упражняване право на отказ
от същия и за ищцата не се е породило задължението да заплати на ответника
„Т.“ ЕАД договорената от „В.“ ЕООД по договора цена на вещите.
Поради изложените съображения, Окръжен съд приема, че предявените
искове са уважени правилно от РС, като основателни и доказани.
Доводите в жалбата за недопустимост на свидетелските показания са
изцяло неоснователни, тъй като свидетелите са допуснати с цел доказване на
обстоятелства, които не попадат в забраната на чл. 164, ал. 1, т.4 от ГПК. В
последната се предвижда недопускане на свидетели, с които се цели
доказване на погасяване на установени с писмен акт парични задължения. В
тази връзка следва да се отграничи института на погасяване на парични
задължения, визиран в цитираната разпоредба от интитута на прекратяването
на договорите (чрез направено волеизявление за отказ към отсрещната
страна). Погасяването на паричните задължения може да се извърши чрез
някой от способите – плащане, прихващане, опрощаване, даване вместо
изпълнение и др., вследствие на което задължението се погасява поради
изпълнение от страна на длъжника. В настоящия случай не се касае за
изпълнение на парични задължения и тяхното погасяване, а за прекратяване
на облигационната връзка между страните по договора чрез надлежен отказ
от ищцата, за което и правилно са били допуснати свидетелските показания.
Следователно по отношение на последните не се установява допуснато от РС
– С.З. нарушение на процесуалните правила.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
6
С оглед изхода на спора, на въззиваемата В. АНГ. Т. следва да се
присъдят разноските по делото пред настоящата инстанция. На основание чл.
81 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемата общо сумата от 480лв., направени пред ОС разноски
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260456/21.12.2020г., постановено по гр.д.
№ 2590/2020г. по описа на Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА „В." ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. ***, и „Т.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
С., район ***, да заплатят на В. АНГ. Т. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. С.З., ул. ***, общо сумата 480 лв., представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7