№ 14752
гр. с, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110153689 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. А. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. с, ул. „Г. С. р“ № 38, със съдебен адрес: гр. в, ул. „д“ № 9, ет. 2 против „УЕУ“ Црт.,
регистрирано в у с № на вписване в регистъра 01-10-140174, извършващо дейност на
територията на Република Б чрез „УЕУ“ Црт. - клон Б КЧТ с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. с, ж.к. „зл с“, сграда ИВТ, с която е предявен по реда на чл. 422
ГПК установителен иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за установяване съществуването
на вземане за сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки),
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на
полет W64362 от Летище Бари, Италия до Летище с, Б на 17.12.2023 г., резервация № ******
и пристигане в крайната дестинация с над 3 часа закъснение, ведно със законна лихва за
период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30017/2024 г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищцата твърди, че е страна по договор за въздушен превоз сключен с ответника, за
редовен полет W64362 по направление летище Летище Бари, Италия - летище с, с планиран
час на излитане – 15:30 ч. местно време на 17.12.2023 г. и планиран час на кацане – 17:50 ч.
местно време на 17.12.2023 г., за който полет ищцата имала потвърдена резервация под
номер DFCHXR. Твърди, че в действителност полет W64362 е бил отложен, поради което е
закъснял с общо 3 часа и 50 минути спрямо планирания час на кацане на летище с. При тези
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноските по делото, както и
направените такива в хода на заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който не
оспорва предявения иск и сключения между страните договор за въздушен превоз за
процесния полет. Изразява готовност да заплати на ищцата следните суми: сумата от 488,96
1
лева, ведно със законна лихва, начислена от датата на подаване на исковата молба до датата
на окончателното плащане, представляваща обезщетение на основание чл. 7 от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., сумата от 50 лева, представляваща държавна такса, сумата от 240 лева,
представляваща съдебни разноски за заповедното производство, както и сумата от 480 лева,
представляваща съдебни разноски за исковото производство. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Съгласно задължително тълкуване на разпоредбите членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/
261/ 2004 г., дадено от Съда на ЕО с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и
С-423/07 по отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент /ЕО/
261 /2004 г., посочените норми трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели
полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради
закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в
смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след
определения от превозвача час на пристигане по разписание. По отправено преюдициално
запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с
решение от 26.03.2020 г. по дело С-215/18, с което е дал задължително тълкуване, че
Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или
повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание членове 6 и 7 от този
регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен
превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което
попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки.
Не е спорно между страните и като такова изрично с доклада по делото е отделено, че
между ищцата и ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет W64362 от
17.12.2023 г., за който полет ищцата имала потвърдена резервация под номер DFCHXR;
както и че полет W64362 от 17.12.2023 г. от летище Бари (BRI) до летище с (SOF) е
пристигнал в крайната си дестинация със закъснение от 3 часа и 50 минути, поради което в
полза на ищцата е възникнало вземането за обезщетение.
С молба с вх. № 7012/09.01.2025 г. ответникът представя доказателства, че е заплатил
на ищцата сума в общ размер на 1308 лева, включваща 488,96 лева за обезщетение, 49,04
лева за законна лихва, 50 лева за държавна такса, 240 лева за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и 480 лева за адвокатско възнаграждение за исковото
производство. С молба с вх. № 132945 от 14.04.2025 г. ищцата признава получаване на
сумата в хода на процеса – на 19.12.2024 г.
Предвид изричното признание на предявения иск и извършеното плащане съдът
приема, че е доказано възникването в полза на ищцата на вземането за обезщетение по чл. 7,
параграф 1, б. „а“ от Регламента в размер на 250 евро.
Извършеното погасяване на задълженията за главница и лихва следва да бъде
съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен поради погасяване на вземането чрез изпълнение в хода на производството.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи разноски на ищцата като не са
2
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като същият е дал
повод за делото /не изпълнил ликвидно и изискуемо парично задължение, след като е
надлежно поканен за това, видно от приложената кореспонденция, респ. подал е възражение
по чл. 414 ГПК/, макар впоследствие в хода на процеса да е признал иска и да е изпълнил
задължението.
Разноските за държавна такса в исковото и в заповедното производство са заплатени в
хода на процеса по изрично признание на страните, поради което не следва да се присъждат.
В заповедното и в исковото производство ищцата е представлявана от адвокат Ч. - М,
оказала й безплатна адвокатска защита. Съгласно изричните разяснения, дадени с т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство
съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските
от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за
заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът изрично е навел възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за заповедното производство, като в този смисъл е депозирал и частна
жалба с вх. № 225187 от 09.07.2024 г. и е изложил съображения и в отговора на исковата
молба. Частната жалба, предвид подаденото възражение и разглеждане на въпроса за
разноските в настоящото производство не подлежи на администриране и разглеждане
съгласно т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС.
При съобразяване посоченото, релевираното възражение на ответника, ниската
фактическа и правна сложност на делото и действително реализираната от адвокат Ч.- М
работа, съдът намира, че на същата за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в
исковото и в заповедното производство на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. се дължи
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 480 лева и за заповедното
производство в размер на 240 лева възнаграждение. При определянето на възнаграждението
съдът не дължи съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта"
по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските
възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда,
като възнаграждението подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото, с каквато настоящото не се отличава.
Доколкото ответникът в хода на производството е заплатил суми, покриващи общия
размер на адвокатското възнаграждение за исково и заповедно производство (480 лв+240лв)
и няма спор, че плащането е получено, то не следва да бъде осъждан за разноски.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от Д. А. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. с, ул. „Г. С. р“ № 38, със съдебен адрес: гр. в, ул. „д“ № 9, ет. 2 против „УЕУ“ Црт.,
регистрирано в у с № на вписване в регистъра 01-10-140174, извършващо дейност на
територията на Република Б чрез „УЕУ“ Црт. - клон Б КЧТ с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. с, ж.к. „зл с“, сграда ИВТ, установителен иск с правно основание
чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети за установяване съществуването на вземане за сумата от 488,96 лева
(четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение на
основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на европейския парламент
и на съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет W64362 от Летище Бари, Италия
до Летище с, Б на 17.12.2023 г., резервация № ****** и пристигане в крайната дестинация с
над 3 часа закъснение, ведно със законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30017/2024 г. по описа на СРС, 118 състав поради погасяване
на вземанията чрез плащане в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4