О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………………
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 05.06.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
ч.гр.д. № 846 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Енерго – Про Продажби" АД,
ЕИК, ЕГН *********, чрез адв.
Н.Г. срещу определение №3904 от 22.03.2019г., постановено по
гр.дело №19305 по описа на ВРС за 2018г., с което е оставен без уважение отвода за
неподведомственост на правния спор поради уговорена между страните в
констативен протокол №1104085 от 14.11.2017г. арбитражна клауза и е прието, че
ВРС е компетентен да разгледа
производството по делото. Според жалбоподателя обжалваното определение е
неправилно, тъй като делото не е подведомствено на ВРС на основание чл.7 ал.2
ЗМТА, вр. осн. чл. 8, ал.1
ЗМТА във вр. с чл.19, ал.1 ГПК. Твърди, че от представения
с отговора на исковата молба констативен протокол №1104085 от
14.11.2017г . е
видно, че в същият е включена арбитражна клауза, съгласно която споровете,
възникнали в отношенията между страните се отнасят за решаване пред арбитражен
съд гр.Варна, Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Протоколът е
подписан от представителя на „Брадърс 03“ЕООД, който
се е съгласил с арбитражната клауза. „Брадърс 03“ЕООД
не е потребител по смисъла на ЗЗП, тъй като е юридическо лице и арбитражната
клауза е валидна. По изложените съображения, и след установяване
основателността частната жалба, жалбоподателят моли да бъде отменено
Определение №3904 от 22.03.2019г. и след като се приеме, че спорът е неподведомствен
на Съда, производството по делото да се прекрати.
В срока по чл.276 ГПК е
постъпил отговор от ответника по частната жалба „Брадърс
03“ЕООД, в който се излагат съображения, че определението е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което се моли да бъде потвърдено. Оспорва
твърдението на жалбоподателя за наличие на арбитражна клауза, по действащия
между страните договор за продажба на електрическа енергия. Заявява, че предмет
на делото е спор, който не се отнася до посочения протокол. Вписаната в
констативния протокол договорка е алтернативна, като същата дава право на
страните да изберат пред кой съд да се отнесат въпросите. Излага, че
арбитражната клауза е вмъкната в протокола по такъв начин, че да не привлича
вниманието на потребителя и да не му дава информация по ясен и недвусмислен
начин, какво гласи текста. Заявява, че дружеството има качеството на потребител
по смисъла на §1, т.41б от ДР на ЗЕ, който се явява специален по отношение на
ЗЗП. По изложените съображения моли частната жалба да бъде оставен без
уважение, а обжалваното определение –потвърдено.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице,
в срока по чл.275 ГПК и срещу акт, подлежащ на обжалване, предвид което е
допустима, а по същество неоснователна, поради следното:
Производството по гр. дело №19305/18г. е
образувано по предявен от „Брадърс 03“ЕООД срещу „Енерго- Про Продажби“ АД
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК за приемане за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5919,38лв.,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
абоната стойност на електроенергия за периода 15.11.2016г. – 14.11.2017г. за
обект, находящ се в с.Горен Чифлик, ул.“Камчийска
долина“ №5, община Долни чифлик, с абонатен №********** и клиентски №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/05.12.2018г.
Чрез
депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответното дружество „Енерго-про Продажби“ АД е направило възражение, че спорът
не е подведомствен на съда поради постигната между страните арбитражна
уговорка.
С атакуваното
определение, ВРС е счел, че е компетентен да разгледа спора, тъй като същият му
е подведомствен. За да се произнесе в този смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че ищецът има качество на „потребител на енергийни услуги“ по
смисъла на §1, т.41б от ДР на ЗЕ, който се явява специален закон по отношение
на ЗЗП, поради което и спрямо него е приложима разпоредбата на чл.113 ГПК, във
връзка с искове отнасящи се до потребление на електроенергия, предявено
включително от юридически лица, в качеството им на потребители на ел.енергия.
Приложение следва да намери и разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК по иск с правно
основание чл.124 ГПК, на основание разпоредбата на §1, т.4б от ДР на ЗЕ, според
която легалното определение на понятието „потребител на енергийни услуги“,
включва не само физически лица, но също така юридически лица и еднолични
търговци. Прието е, че по отношение на ищеца е валидна забраната, установена с
разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, спорът по който една от страните е потребител,
да се разглежда от арбитражен съд, поради което и договорката, постигната мужду страните в протокол от 14.11.2017г. е недействителна,
на основание чл.3, ал.4 ЗЗП.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и доводите на жалбоподателя, за да се произнесе, съобрази следното:
В разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК е уредена възможност за
страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд,
освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,
издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Цитираният §13 т.1 от ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. От тълкуването на
цитираната правна норма се налага извода, че определящо в случая е не
качеството „физическо лице“, а целта, за която се придобива стоката или услугата.
Така цитираната тълкувателна разпоредба предвижда, че са налице две хипотези, в
които едно лице има качеството потребител- в единият случай визира само
физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Във втория
случай се предвижда, че това може да е търговец, макар и по смисъла на чл.56 и
сл. ТЗ, който макар и да е страна по договор, действа извън рамките на своята
търговска дейност. По аргумент на
противното следва да се направи извода, че нямат качеството потребител лицата,
независимо от обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те
придобиват стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска
или професионална дейност.
Във връзка с изложеното в частната жалба, настоящият състав
съобрази следното:
На първо място счита, че между страните е налице валидно сключен
и действащ Договор за доставка на електроенергия. В протокол за извършена
проверка на СТИ, подписан от представляващ, дружеството – ищец е постигната
договорка, че всички спорове, възникнали помежду им по отношение на протокола
се отнасят за решаване пред Арбитражен съд Варна, сдружение ППМ, съобразно
неговия правилник. От името на „Брадърс 03“ ЕООД,
протоколът е подписан от управителя Н.В.Ж.. Документът е подписан и от двете
страни в писмена форма е, респективно отговаря на изискванията на чл.7 ал.2
ЗМТА, който предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено,
като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан
от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщения“. Затова и съставът приема, че приложеното писмено споразумение,
подписано и от двете страни, има характера на арбитражно такова по смисъла на
чл.7 ал.1 ЗМТА.
Ищецът „Брадърс 03“ ЕООД е търговско дружество, осъществяващо
търговска дейност в присъединения обект, находящ се в
с. Горен чифлик, област Варна, поради което няма качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото предявеният иск е по спор имащ за
предмет недължимост на парична сума, като цена на ел.
енергия за конкретен период, извън изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК; налице
е обвързващо страните уговорено арбитражно споразумение и позоваването на него
от ответника в срока за отговор на исковата молба, то са налице предпоставките
по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на производството по делото.
Неоснователен е доводът в отговора на частната жалба, че текстът на
арбитражното споразумение, обективиран в протокола от
извършена проверка на СТИ в обекта е едностранно наложен от ответника, без да е
договарян между страните, поради което не съставлява договор. На първо място
страните по споразумението са търговци.
Действително арбитражното споразумение е включено в съдържанието на протокол от
техническа проверка като уговорка от типов характер, но същото е подписано от страните, а
формалната доказателствена сила на документа не е
оспорена от потребителя на ел. енергия. В този смисъл съдът приема, че
споразумението отговаря на формалните изисквания на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА.
Неоснователни са и възраженията за недействителност на арбитражното
споразумение, доколкото общата
забрана за извършване на антиконкурентна дейност,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е неприложима в отношенията
между страните, в частност няма отношение към валидността на арбитражното
споразумение, предвид липсата на наведени твърдения същото да цели
предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара на
доставка ел. енергия. Не са налице и предпоставките на чл. 31 от ЗЗД в случая –
ищецът е юридическо лице, съответно забраната на чл. 297 от ТЗ.
По
изложените съображения съставът приема, че приложение намира разпоредбата на
чл.8 ал.1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната
се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за наличие
на арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и
доколкото същото е основателно, производството по предявения иск следва да се
прекрати. Налице са всички предпоставки спорът да бъде разрешен от арбитраж, на
основание чл.19 ГПК, съобразно договореното между страните.
В заключение, с оглед предмета на материалноправния
спор, поведението на страните и представените доказателства, настоящият състав
на ВОС приема, че частната жалба е основателна и следва да се уважи. Налице са
предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, поради което спорът не е подведомствен
на общия съд. Предвид несъвпадане на изводите, до които е достигнал настоящият
състав на въззивния съд, с тези на ВРС, обжалваното
определение, с което е оставено без уважение възражението за неподведомственост
на спора поради уговорена между страните арбитражна клауза е неправилно и
незаконосъобразно и следва да се отмени, като производството по делото се
прекрати поради неподведомственост на спора на общия съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът
има право на поискани разноски. Съгласно представения списък и писмени доказателства, разноските,
реализирани от страната възлизат на 252 лв. – адвокатско възнаграждение. В този
размер разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемата
страна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №3904 от 22.03.2019г., постановено по гр.дело №19305
по описа на ВРС за 2018г., с което е
оставен без уважение отвод за неподведомственост на правния спор поради
уговорена между страните в констативен протокол №1104085 от 14.11.2017г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 19305/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Брадърс 03“ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление с.Горен чифлик, ул.“Камчийска долина“ №5 да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК103533691 сумата от 252 лв.,
представляваща съдебни разноски на основание чл.78 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: