№ 12955
гр. С., 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110102354 по описа за 2023 година
Предявени са следните искове от А. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С.
С.“ № 40, ет. 4, срещу „Креди Йес“, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр.
Х., ул. „Л.“ № 12:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК и вр. чл.143, ал.
2, т. 5 ЗЗП - за прогласяване нищожност на неустоечната клауза по чл. 8 от
договор за потребителски кредит № ***** от 24.10.2022 г.;
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 135,04 лв. (прието намаление на размера на иска с протоколно
определение от 10.07.2023 г.), представляваща недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит № ***** от 24.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 16.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.10.2022 г. между страните бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 500,00 лв. В чл. 8
от договора била предвидена неустойка за непредоставяне от заемателя на уговореното
в чл. 6 от същия обезпечение на заема, като му била начислена неустойка от 335,44 лв.
Общата погасена от ищеца сума по договора е 635,28 лв. Излага твърдения, че
сключеният между страните договор е нищожен на следните основания: - чл. 22, вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради неспазена форма; - чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не са
посочени основните данни, послужили за изчисляване на годишния лихвен процент на
разходите (ГПР); - чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – поради недействителност на
клаузата за възнаградителна лихва; - чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – поради изначална
невъзможност на потребителя да осигури в кратък срок поръчител (солидарен
длъжник), отговарящ на всички изисквания, посочени в договора; - крайна нужда и
явно неизгодни условия на договора; - нарушаване на добрите нрави; - заобикаляне на
закона; Посочен бил грешен размер на ГПР, кто действителният му размер надхвърлял
законоустановения максимум. Неправилно в размера на ГПР не били включени
разходите за плащане на неустойка. Посочването в договора на размер на ГПР, който
1
не е реално прилаган между страните, представлявала заблуждаваща търговска
практика. Недействителна била клаузата за неустойка – поради противоречие с
добрите нрави и поради заобикаляне на правилата за обезщетение при неизпълнение.
Поради това ищецът смята, че на основание чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК е следвало да върне
единствено чистата стойност на заема, а сумата от 135,28 лв., представляваща
възнаграждение за предоставения заем, била заплатена без основание.
В срока за отговор ответникът „Креди Йес“ ООД оспорва исковете по подробно
изложени съображения. Излага, че процесният договор за заем е действителен.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 26 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата
молба съдържание. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число,
че процесните договори са действителни.
За да бъде уважен искът по чл. 55 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже извършено
плащане на исковите суми в полза на ответника на основание процесните договорни
клаузи. В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така
извършеното плащане.
По делото е отделено за безспорно, че на 24.10.2022 г. между страните е сключен
договор за паричен заем № *****, по силата на който на ищеца е предоставен заем в
размер на 500,00 лв., като на 26.10.2022 г. същият погасил сумата от 200 лв., а на
27.10.2022 г. – сумата от още 435,28 лв., която поредност на погасяванията се
потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно чл. 8 от процесния договор в случай на неизпълнение на задължението
на заемателя да предостави едно от обезпеченията по чл. 6 от договора в 3-дневен срок
от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т.- 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка от 335,44 лв. с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в погасителен план към договора за заем.
Според неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза (ССЕ), което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и
компетентно изготвено, по процесния договор е платена сума в общ размер на 635,28
лв., с която е осчетоводено погасяване на главница от 500 лв., възнаградителна лихва
от 23,09 лв. и неустойка от 112,19 лв.
Уговорката за неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, както и
неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на неустойката е да
обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл.92, ал. 1 ЗЗД). При договора за
заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка въвежда
възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
2
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението
за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи
от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не съответства на последиците от
това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и
добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът,
който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с уговорката за получаване на договорна, разбирана като цена на кредита.
Основателен е ищцовият довод, че с уговорената неустойка се цели заобикаляне
на законово предвидения максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, след
като съгласно заключението на ССЕ ГПР на процесния договор възлиза на 986,17 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Следователно лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение и липса на основание за
дължимост на това вземане (чл. 19, ал. 5 ЗПК и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.
по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021
г.).
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не съответстват на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 ЗПК (Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, ІІ-А
възз. състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС, III-Б възз.
състав).
По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
3
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33,
ал. 1 от ЗПК.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора
с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност
на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение.
С протоколно определение от 10.07.2023 г. е допуснато уточнение на иска по чл.
55, ал. 1 ЗЗД съгласно посоченото в молба от 03.07.2023 г. на ищеца, а именно, че
сумата от 135,04 лв. е формирана от сумата от 22,85 лв. – платена без основание
възнаградителна лихва, и 112,19 лв. - договорна неустойка. Ищецът претендира, че от
общо заплатена от него сума от 635,28 лв. само сумата от 500,24 лв. се явява платена на
основание валидно задължение по процесния договор като формирана от сумата от 500
лв. за главница и 0,24 лв. – възнаградителна лихва за три дни, имайки предвид, че
кредитът е предсрочно погасен за три дни, както бе посочено по-горе.
Предвид изложеното, заплатената от ищеца сума по процесната неустоечна
клауза е заплатена без основание с оглед нищожността на клаузата по гореизложените
съображения. Според устното изложение при приемането на заключението на ССЕ
кредитът е погасен на третия ден от неговото отпускане в рамките на първата
погасителна вноска, поради което възнаградителната лихва е в размер на 1,65 лв. за три
дни (0,55 лв. за един ден), както е посочено и в таблица към отговора на задача № 4 по
същото заключение. Поради това се извежда, че неоснователно заплатената сума над
главницата от 500 лв. и възнаградителната лихва за три дни в размер на 1,65 лв. е
133,63 лв., до който размер искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и
отхвърлен до пълния предявен размер от 135,04 лв.
Предвид изложеното, следва съответно уважаване на исковете.
По разноските
4
Ищецът претендира разноски от 1430 лв., от които 130 лв. за държавна такса,
300 лв. - депозит за ССЕ и 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че на ищеца е
предоставена правна помощ по двата предявени иска, във връзка с което се претендира
сумата от 500 лв. за защита по всеки от двата иска.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове (Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2982/2019 г., II т. о.,), която принципна постановка следва да намери приложение
и в хипотезите на предявен оценяем и неоценяем иск, какъвто настоящият случай е.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес до 1 000 лв. минималният размер на възнаграждението е
400 лв., като е основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено в отговора на
исковата молба, при липса на фактическа и правна сложност на делото, единственото
открито съдебно заседание по делото, материалния интерес по делото, вида и обема на
извършената от ищцовия представител дейност. Дължимото адвокатско
възнаграждение е от 398,39 лв. съобразно размера на дължимата държавна такса за
исковете, в случая съразмерно на дължимата държавна такса за иска по чл. 55, ал . 1
ЗЗД – 49,48 лв., който критерий е използван и при изчисляване на дължимия депозит за
ССЕ – 298,80 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски съразмерно на уважената част от 826,67 лв., имайки предвид частичното
уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма
право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете при липса на
доказателства за заплащане на претендираното от него адвокатско възнаграждение,
каквито не са представени и към молба от 10.07.2023 г. на ответника въпреки
посоченото в противоположен смисъл в приложения към молбата списък по чл. 80
ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между А. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „С. С.“ № 40, ет. 4, и „Креди Йес“, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „Л.“ № 12, че неустоечната клауза по чл. 8 от договор за
потребителски кредит № ***** от 24.10.2022 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК и вр. чл.143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Креди Йес“, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ № 12, да заплати на А. Г. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „С. С.“ № 40, ет. 4, сумата от 133,63 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ***** от 24.10.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2023 г. до окончателното
изплащане, като
5
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 133,63 лв. до пълния предявен размер от
135,04 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Креди Йес“, ЕИК: ******, седалище
и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ № 12, да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „С. С.“ № 40, ет. 4, сумата от 826,67 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6