Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260008
гр. Кюстендил, 28.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, VII-ми състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Председател: Чавдар Тодоров
при участието на съдебния секретар Зоя Равенска, като разгледа докладваното
от съдия Тодоров гр. дело № 408/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
„Топлофикация-София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б,чрез процесуалния си представител М. К. - юрисконсулт, е
предявило против Ц.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** осъдителни
искове за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
намиращ се в гр. С., ж.к. „М. д.“, бл.*, ателие *-*, вх.*, партер, за сумата в
общ размер на 108,43 лв., от която: 64,09 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец февруари 2018г. до
месец април 2019г.; 13,93 лв. законна лихва за забава за периода от 30.04.2018г.
до 20.07.2020г., както и услуга за дялово разпределение в общ размер от 30,41
лв. за периода от м.01.2018г. – м.04.2019г., от които 25,87 лева главница и 4,54
лева законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
27.08.2020г. до окончателното изплащане на дължимото.
Претендира се и присъждане на разноските в производството.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. К., оспорва иска, като
навежда доводи, че исковете са неоснователни, тъй като е осъществено заплащане
на дължимите суми от страна на ответника по делото за процесния период и в
искания размер.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД не взима
становище по иска и обстоятелствата, на които се основава.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от ищцовото дружество посредством
депозирана преди съдебно заседание молба, а ответната страна я оспорва.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се
на адрес в гр. С., район „С.“, ж.к. „М. д.“, бл.*, ателие *-*, е топлоснабден.
Установи се, че същият е собственост на ответника в настоящото производство, придобит
с покупко-продажба на право на строеж, осъществена на 04.11.2015г. и
обективирана в нотариален акт № 122, том XI,
рег. № 21991, дело № 1724 от 2015г на нотариус с район на действие – Софийски
районен съд. По делото е представен акт за разпределение на отопляемите обеми
по проект на процесния имот, издаден от ищцовото дружество и подписан от клиента
Ц.М.И.. Последната е подала и заявление до ищцовото дружество за сключване на
договор съгласно Общите условия на за продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „М. д.“, бл.*, ателие *-*.
Не се спори, че ищцовото дружество е
надлежен топлинен оператор за този обект. Не се спори и по това, че ищцовото
дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Бруната“ ООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. За извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и изготвяне на обща и
индивидуални сметки е сключен договор между потребителите на топлинна енергия в
сградата, намираща се в гр. С., ж.к. „М. д.“, бл.*, вх.* и „Бруната“ ООД. За
вземането на решение за сключването на договора е свикано Общо събрание на
етажните собственици, видно от представен по делото Протокол за провеждането му
от 14.07.2017г., като от представения списък на собствениците и пълномощниците,
присъствали на общото събрание, за ателие П-3 е положен подпис от ответника по
делото.
Ответникът, от своя страна, оспорва
твърденията на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, като същият, чрез
процесуалния си представител, е представил по делото доказателства за извършени
плащания – вносна бележка за паричен превод на сумата в размер на 108,43 лева,
заплатена по сметката на „Топлофикация София“ ЕАД, посочена в исковата молба,
като в допълнителните пояснения е посочен адреса на топлоснабдения имот и
абонатния номер 450934.
От приетото заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й., се
установява, че за процесния период отчетените по електронен път към нула часа
на първото число на всеки месец показания от общия топломер в абонатната
станция, обслужваща имота ежемесечно, са нанасяни и отразявани в базата данни
по съответния ред. На ответника за топлоснабдения имот в периода от
01.02.2018г. до 30.04.2019г. е разпределяна топлоенергия и БГВ, като самото
разпределение е извършвано от „Бруната“ ООД. Нетната топлоенергия от базата
данни е идентична с отразената в предоставените от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е извършвала
надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката,
Наредба № 16-334 от 06.04.2002 г. и правилата към тях, както и дяловото
разпределение, извършено от третото лице-помагач. Експертът установява още, че
общо за процесния период начислената като задължение сума възлиза на 56.04 лв.,
в т.ч. суми за отопление, за БГВ и вноски за дялово разпределение, без да са
взети предвид плащанията и прихващанията. Разпределението на топлинната
енергия, отдадена на потребителите в
етажната собственост е пропорционално на отопляемия обем по проект на всеки
един имот от етажната собственост. Обемът на процесния имот е 66 кв.м. Съгласно
изравнителните сметки при изчисляване изравняването на топлоенергия, но за част
от цял отчетен период от 01.01.2018г.-30.04.2019г., на ответника е разпределяна
само прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ. Тъй като на 01.02.2018г. не е
извършен реален отчет на апартаментния топломер и водомера за топла вода, то
съответно не е изготвена и изравнителна сметка и не е начислена съответстваща
сума.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р.Й.. Експертът
установява, че за процесния период общата дължима сума е в размер на 104,88
лева, от които 89,96 лева незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение
за периода от февруари 2018 до април 2019г. и 14,82 лева начислена лихва. Към
делото е приложено платежно нареждане за направен превод с получател
„Топлофикация-София“ ЕАД в размер на 108,43 лева, като с част от преведената
сума са погасени текущи задължения в размер на 12,78 лева, а разликата
подлежала на връщане.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При релевираните
в исковата молба твърдения, възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материалноправни предпоставки – следва да е налице
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. На правото на купувача да получи топлинната
енергия кореспондира задължението му да я заплати по цени, определени в
договора.
По делото не се спори, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него
претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и вноски за дялово разпределение в имот, находящ се в гр. С., район „С.“,
ж.к. „М. д.“, бл.*, ателие *-*.
Относно качеството потребител, респ.
клиент на топлинна енергия, относно ответника, съдът счита следното:
За да бъда едно лице потребител на
топлинна енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки -
процесният имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ
да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота
и лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия, се придобива по
силата на закона (ex lege), с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради
това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона, се смята клиент на топлинна енергия ( в този смисъл Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. №
1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. №
635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011
г., ВКС, IV г. о., и др.), без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Така, в конкретния случай, съдът намира,
че ответникът, бидейки титуляр на правото на собственост върху процесния имот,
то същият като потребител на топлинна енергия е задължен за целия процесен
период, релевиран в исковата молба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите (ал. 2). В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото е налице и заявление от 17.07.2017г. от
ответника по делото Ц.И., с адресат ищцовото дружество, в което изрично се посочва,
че клиентът се съгласява с общите условия на дружеството-доставчик.
Предвид изложеното съдът прави обосновано
заключение, че ответникът по делото е потребител на топлинна енергия като собственик
на топлоснабдения имот, поради което е задължен да заплаща дължимата сума за
топлинна енергия и дялово разпределение за целия процесен период. Досежно
размера на задължението, съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице Й. сочи задължение в общ
размер на 104,88 лв., за периода 01.02.2018г. – 30.04.2019 г.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил правопогасяващо възражение спрямо претенцията на ищеца в пълен размер, поради осъществено плащане на дължимата сума в хода на делото. В подкрепа на това твърдение
е
представеното преводно нареждане №BORD00474348 от страна на
ответника. Плащането е осъществено на 31.05.2021г. и следва да бъде взето предвид от съда
съгласно чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 3 от ГПК и т.9 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС като новонастъпил
факт след предявяване на исковете, които са предявени с подаване на исковата
молба – в случая 27.08.2020г. Ответната страна възразява против плащането, като
изрично заявява, че същото не е послужило за погасяване на задължението по
делото.
С оглед наличието на спор дали извършеното
плащане е погасило задължението по предявените искове, съдът установява
следното:
Претендираната с исковата молба сума
е в размер на 108,43 лева. Ищецът е посочил банкова сметка ***. Вземането е по
възникнало задължение на абонатен номер 450934. В основанието за плащане е
посочен именно абонатния номер, като в допълнителните пояснения е посочен
адреса на топлоснабдения имот. Предвид всичко посочено, съдът прави заключение,
че осъщественото плащане е извършено по повод образуваното дело. Не са
ангажирани доказателства от ищцовото дружество, че плащането е осъществено по
повод друго образувано производство пред съд, предвид факта, че заплатената
сума е по банкова сметка, ***тка за заплащане на съдебни задължения.
Заплатеното е на стойност, която е равна на претенцията, от лице, което е
ответник по настоящото производство по повод имот, за отопляването на който се
иска заплащане на потребената енергия. Предвид идентитета на всичко посочено,
съдът приема, че осъщественото плащане в хода на процеса е довело до погасяване
на претендираното задължение, поради което главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД и
акцесорният по чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Отговорността на страните
за разноски по чл. 78 от ГПК е функционално обусловена от изхода на спора.
Поради това разпоредбата на чл. 81 от ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора
съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. Решението в т.см. е
предпоставено от изхода на делото. Обусловено е и от кумулативното наличие на
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК - с поведението си ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, (каквото безспорно е
извършеното плащане в случая), като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
При посочените правни разрешения следва
да се вземе предвид, че в случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез
плащане, след депозиране на исковата молба (27.08.2020г.) Плащането е станало
след започване на исковото производство. Тъй като длъжникът не е погасил изцяло
дълга си преди процеса, неговото бездействие е дало повод за завеждане на
делото. По тази причина настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски по гр. дело № 408 от 2021 по описа на Районен съд
- Кюстендил.
По делото се установяват следните
разноски, направени от ищеца – 150 лева заплатена държавна такса, 250,00 лева
за съдебно-счетоводна експертиза, 250,00 лева за съдебно-техническа експертиза,
както и юрисконсултско възнаграждение, претендирано с исковата молба, което
съдът определя в размер на 100,00 лева. Същите следва да се присъдят в негова
полза.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, чрез процесуалния си представител М. К. - юрисконсулт искове против Ц.М.И.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за заплащане на консумирана и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. С., ж.к. „М.
д.“, бл.*, ателие *-*, вх.*, партер, за сумата в общ размер на 108,43 лв., от
които: 64,09 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец февруари 2018г. до месец април 2019г.; 13,93 лв.
законна лихва за забава за периода от 30.04.2018г. до 20.07.2020г., както и
услуга за дялово разпределение в общ размер от 30,41 лв. за периода от
м.01.2018г. – м.04.2019г., от които 25,87 лева главница и 4,54 лева законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.08.2020г.
до окончателното изплащане на дължимото, поради погасяване на задължението чрез плащане след датата на предявяване
на исковете.
ОСЪЖДА Ц.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 750,00 лв. (седемстотин
и петдесет лева), представляваща сторените разноски в исковото производство от
страна на ищеца.
Решението е постановено при участието на
страната на ищеца на трето лице - „Бруната“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85,
представлявано от Николай Жечков - управител.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд -
Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: