РЕШЕНИЕ
***, 21.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ „В“ въззивен състав,
в публичното заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ОЛГА КАДЪНКОВА
при секретаря Юлия А., като разгледа докладваното от съдия
Кадънкова гр.д. № 20639 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, съдът взе
предвид следното :
Производството е по чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.В.Л., Н. Ва. Т., Е. .И А., Т.Д.М., Р. А.
Р., И.П.З., Г.Т. К., Т. Н. Я., И.Й. П., Н. Н.В., В.К. Б., .Р. Х., К.К.К., П.К.
М., Е.В. С., З.П. Я., И. Р.В., С..Ж., М. Т. Л., Р. Ст. Л., И.Ф.Б., В.Х. Х., Т.
Й.Г., В. Д. З., М.А. Н., Л.В.Г., Ц. Ч., Е.Б., И.Д. Г., В. Д.Й., Й. И. П., А.А.
А., М.С. Д., Б. И.И., Н.Б..И., А. Т. Т., Л.Л. Т., Л. Б.Т., Г. Т. М., Ц. И. Г., .Г
П. С., А.Б.К., М. П. Б. и В.Г. Б., подадена чрез адв. Т.И. от САК, упълномощена
от управителя на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „*********И.Ф.Б.,
против решение от 29.09.2014 г. по гр.д.№ 28398/2012 г. на Софийския районен
съд І г.о., 44 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите
срещу „Д.2.” ЕООД- гр.София обективно съединени искове съответно с правно основание чл.108 от ЗС за предаване
владението върху недвижим имот, представляващ помещение за смет със застроена
площ от 11,58 кв.м., находящо се в жилищна сграда в гр. София, ул. „Г. *********,
разположено на първия етаж, при съседи : от изток - ул. „*****”, от запад -
магазин на „Д.2.” ЕООД, от юг - тревни площи, от север - магазин на „Д.2.”
ЕООД, отдолу - общо мазе за боклука с повдигателен механизъм, отгоре - козирка
на блока и с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 8016,60 лв. претендирана като обезщетение за лишаване на
жалбоподателите от възможността да ползват същия имот през периода от 1.06.2008
г. до 11.06.2012г.
В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и поради неговата необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е анализирал събраните писмени и гласни доказателства, от които се
установява, че процесното помещение представлява обща част на сградата и е било
ползвано като такава от нейното построяване през 1967 г. до отнемането на
владението от страна на ответника през 2008 г., както и че не е изложил мотиви,
въз основа на кои доказателства е формирал становището си, че то не
представлява такава част. Посочено е, че съдът не е съобразил разликата между
квадратурата на собствения на въззиваемото дружество магазин, посочена в акт № 0303/23.09.1997
г. за частна общинска собственост, според който тя е 303.88 кв.м. и тази,
посочена в договора за продажба, , според който площта на имота е 367.70 кв.м.
Наведен е довод, че съдът не е обсъдил възражението за нищожност по чл.26, ал.2
от ЗЗД на договора за приватизационна продажба на магазина (бакалия) от
30.06.1998 г., и съответно издадения въз основа на него констативен нот. акт № 54,
том 3, съст. на 19.03.2008 г. по нот.д.№ 403/2008 г. по отношение квадратурата на
процесното помещение от 11.65 кв.м., принадлежащо на етажните собственици.
Изложено е, че съдът не се е произнесъл по предмета на главно доказване, а именно,
дали процесното помещение представлява обща част, която обслужва всички
собственици на апартаменти в етажната собственост, за който е без значение размерът
на идеалните части от общите части на сградата в режим на етажна собственост,
които притежава всеки от етажните собственици поотделно. Изложено е, че
първоинстанционният съд не е взел предвид заключението на съдебно-техническа
експертиза, извършена от вещото лице Х., което въпреки липсата на архитектурен
проект за сградата е констатирало, че под процесното помещение на ниво сутерен
също е предвидено помещение за смет с площ от 18.06 кв.м., свързано с горното
помещение посредством неизползваемо понастоящем повдигащо устройство за кофите
за боклук, както и че по проект е предвидено достъпът до помещението за смет да
се осъществява през рампата, като същото е отделено от нея с лека преградна
стена с дебелина 12 см. и с врата. Според жалбоподателите тези обстоятелства
сочат, че процесното помещение е обща част на сградата по предназначение, по
смисъла на чл.38 от ЗС и не е загубвало това качество, въпреки последващата промяна
в начина на ползването му. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение
и за постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове
да бъдат уважени.
Въззиваемият „Д.***“ООД оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор,
депозиран по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, се твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че предявените по делото искове са неоснователни, тъй като
приетите по делото съдебно-технически експертизи- единична и комплексна не са
установили наличието на доказателства в подкрепа на твърдението на ищците, че
процесният имот е отреден като обща част в сградата на етажната собственост.
Поддържа се, че съдът правилно е кредитирал заключението на приетата и
неоспорена от ищците разширена съдебно-техническа експертиза, в което вещите
лица са установили, че в застроената площ на магазина-бакалия- предмет на
приватизационната сделка, е включена и площта на спорното помещение от 11.58
кв.м. Моли съда, да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с
чл.273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния
срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Въззивният съд намира, че по делото е установен един
от елементите, обуславящи материалноправната легитимация на жалбоподателите
като етажни собственици по предявения от тях ревандикационен иск за помещение,
което според твърдението им представлява обща част на етажната собственост,
както и по иска за имуществено изравняване, основан на общия и субсидиарен фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Действително, в
нарушение на задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК съдът не е указал на ищците
да ангажират доказателства за качеството си на етажни собственици- собственици
на отделни обекти в сградата в режим на етажна собственост, с което обосновават
активната си материалноправна легитимация по предявените обективно съединени
искове. При условията на чл.266, ал.3 от ГПК обаче, във въззивното производство
са приети 32 нотариални акта, от които по несъмнен начин се установява, че жалбоподателите
са собственици на отделни обекти в сградата на етажната собственост, а оттам-
че са съсобственици на общите части при дялове, съразмерни на съотношението
между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при
учредяването на етажната собственост.
Безспорно е между страните по делото, че с договор за
продажба, сключен на 30.06.1998г. със Столичната община като продавач, на основание
чл. 3, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗППДОП и Решение № 21 по Протокол № 35 от
10.11.1997г. на Столичен общински съвет, въззиваемото дружество „Д.***“ООД е
придобило находящ се в процесната сграда имот, представляващ магазин- бакалия,
находящ се в гр. София, ул. „*********и представляващ обособена част от ОФ
„Хранителни стоки” с площ от 367, 70 кв.м., състоящ се от търговска зала и
складово помещение - обслужваща площ, заедно е мазе е площ от 24, 98 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, при съседи: изток - ул. „Коста Лулчев”, запад - вход на жилищен блок,
север ул. „Гео Милев”, юг - тревни площи, находящ се в гр. София, ул. „Гео ******,
им. пл. № 426, парцел NVIII, в кв. 70, местност ж.к. „Гео М.“ по плана на гр. София.
Въз основа на договора е съставен нот. акт №
54, т.ІІІ, рег.№ 9683, от 19.03.2008 г. по нот.д.№ 403/2008 г. на
нотариус с рег. № 039, с който купувачът
„Д.***“ООД е признат за собственик на същия имот.
В заключението на съдебно-техническата експертиза,
прието при първоинстанционното разглеждане на делото вещото лице Х., позовавайки се на разположението и предназначението на процесното помещение
за смет, с площ от 11.65кв.м. е направило извод, същото е етажна собственост. Същевременно
експертизата е пояснила, че е невъзможно индивидуализирането на помещението при
оглед на място, тъй като същото е приобщено към магазина, заедно с граничещата
до него рампа, обслужваща магазина и помещението за смет. Посочено е, че под процесното
помещение на ниво сутерен е предвидено друго помещение за смет със светла площ
от 18,06 кв.м., свързано с горното посредством повдигащо устройство за кофите
за боклук. Според вещото лице, по проект достъпът до помещението за смет е
предвидено да се осъществява през рампата, като същото е отделено от нея с лека
преградна стена с дебелина 12 см. и врата, като достъпът до помещението за смет
на ниво сутерен е единствено с врата от общия коридор на мазетата, принадлежащи
към апартаментите от жилищната сграда. Според същото заключение, описаните
помещения за смет на ниво партер с площ от 11,65 кв.м. и на ниво сутерен с площ
от 18,06 кв.м. са предвидени да обслужват жилищния блок, а предназначението на рампата
е да обслужва магазина за зареждане и за изнасяне на кофите от помещението за
смет, принадлежащо на жилищната сграда. Според експертизата, в нотариалния акт
за собственост на недвижим имот, придобит на основание приватизационна
продажба, магазинът е описан с площ от 367,70 кв.м., която площ вещото лице е
определило без включване площите на помещението за смет и рампата, които са
съответно : помещение за смет - 11,65 кв.м. и рампа за зареждане - 9,56 кв.м.,
тъй като a priori е приела, че то е обща част, а не част от съседния магазин. Според
експертизата не може да се приеме, че процесното помещение е приобщено към магазина
на основание договора за продажба, доколкото всеки обект, представляващ отделно
помещение в сградата има своето предназначение и функционална връзка и би
следвало да се ползва по предназначение, така както е било предвидено по одобрените
инвестиционни проекти.
От заключението на комплексната техническа експертиза,
извършена от вещите лица Я. и М. се установява, че съобразно представената
частична проектна документация на блока, процесното помещение с площ от 11.58кв.м.,
находящо се в югоизточния ъгъл на сградата, на първи/партерен/ етаж е било предвидено
за помещение за смет, видно от идейния проект-разпределение на партерния етаж,
посочен в т.2.1 „в“ от заключението, който обаче няма окончателен характер, тъй
като е изготвен в идейната фаза на проектирането. По представения архитектурен
проект-заснемане от приватизационната преписка, процесното помещение е заснето
като павилион, но вещите лица не са установили данни за преустройството на
помещението за смет в павилион. Вещите лица са съобразили, че видно от договора
за приватизационна продажба, продаденият имот няма за граница павилион. От
огледа на място експертите са установили, че процесното помещение е приобщено
към магазин „Пикадили”, но същите не са установили наличието на одобрени строителни
книжа за преустройството.
В о.с.з. на 4.03.2014 г. при първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свидетелят Иванов е удостоверил, че е
ползвал процесното помещение от 1994 г. до 2008 г. по договор за наем, сключен
с етажните собственици, чрез управителя на етажната собственост, както и че го
е напуснал, тъй като управителят на въззиваемото дружество го е уведомил, че е
придобил собствеността върху него.
В показанията си свидетелят В. е заявил, че като служител
на банката, отпуснала кредит на „Д.***“ООД за закупуване на магазина, същият има
непосредствени впечатления от процесното помещение, което според него е било
част от магазинното такова, макар между тях да е съществувала преградна стена,
която впоследствие е била премахната. Свидетелят твърди, че макар процесното
помещение да е имало самостоятелен вход откъм улицата, според представената му
скица то е попадало в очертанията на магазинното
помещение.
Показанията на свидетеля Тасев не следва да се
кредитират, тъй като същият е етажен собственик.
При горните данни,
въззивният съд намира следното :
В нормата на чл. 38, ал.1 от ЗС изрично са посочени конкретните
обекти, които законът дефинитивно квалифицира като общи части на сградата, в която
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. Изброяването не е
изчерпателно, тъй като разпоредбата бланкетно определя като общи части всички
други обекти, които 1) по естеството си или 2) по своето предназначение
служат за общо ползване. Критерии за отнасяне към първата категория са
архитектурно-техническите особености на обекта или съоръжението, които ги
определят като общи конструктивни елементи на цялата сграда по своето естество
и без които ползването на отделните имоти в нея е обективно невъзможно. Такива
са преобладаващата част от примерно изброените обекти, дефинирани в същата
норма като общи части- основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, стълбите, площадките и др. Критерий за причисляване към
втората категория е предназначението на съответното помещение или съоръжение за
общо ползване от всички етажни собственици, при това определено с архитектурния
проект на сградата към релевантния момент на учредяване на етажната собственост
(аргумент от чл.40, ал.1, изр. първо от ЗС). Ето защо по предявените обективно
съединени искове жалбоподателите следва да установят при условията на пълно и
главно доказване, за което носят доказателствената тежест, качеството на
процесното помещение на обща част на сградата, съобразно горните критерии, с
което обосновават правото си на собственост върху него. Доказването е главно,
защото се отнася за обстоятелства, за които ищците носят доказателствена
тежест. Тъй като е главно, то следва да бъде пълно, т.е. да създава сигурно
убеждение у съда в действителното осъществяване на релевантните факти, от чието
твърдяно наличие ищците черпят благоприятни за себе си правни последици.
Осъщественото от ответника насрещно доказване, чрез което той противопоставя на
ищците твърдение за право на собственост върху процесния имот, което изключва
титулярството на същото право на ищците върху него, може да бъде и непълно,
защото цели само осуетяване на насрещното доказване чрез разколебаване
осъществяването на твърдяния правнорелевантен факт. По същата причина, то може
да бъде може да бъде и косвено, т.е. да установява съществуването на
доказателствени факти- индиции, които се намират в отношение на зависимост с
факт, релевантен за спорното право, и които създават само вероятност, но не и
сигурност относно съществуването на индицирания факт. По тези съображения,
съдът намира, че съществен за изхода на спора по настоящото дело е въпросът
дали процесното помещение представлява обща част на сградата по своето естество
или по предназначение, а не насрещните права на ответника върху него и законосъобразността
на извършеното от него преустройство.
От съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че процесното
помещение представлява обща част на сградата, а оттам, че като етажни
собственици ищците са съсобственици на същото, при дялове, съразмерни на
съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават,
изчислени при учредяването на етажната собственост. Настоящият въззивен състав
намира, че преценено при условията на чл. 202 от ГПК във връзка с всички доказателства
по делото, заключението на съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото
лице Х. не може да обоснове извод в този смисъл. От една страна вещото лице
твърди, че в ДАГ не е запазена проектна документация за сградата, а в одобрения
проект от 1965 г. по своето предназначение са посочени само двете магазинни
помещения- „гастроном“ и „цех за хляб и хлебни произведения“, но липсват категорични
данни за предназначението на процесното такова, като обслужващо цялата сграда,
а не само прилежащия до него магазин. Въззивният съд съобрази също, че само по
себе си функционалното предназначение на помещението като такова „за смет“ не
дава основание същото еднозначно да се квалифицира като обща част на цялата
сграда, доколкото съществува възможност, със същото предназначение то да
представлява принадлежност към магазинното помещение, което още при построяването
на сградата е изградено като търговски обект- магазин за хранителни стоки (бакалия),
чиято дейност също е свързана с генериране на отпадъци, респ. с натрупване на
смет. При липсата на убедителни доказателства за това не може да се приеме, че
е обоснован изводът на вещото лице за характера на процесното помещение като
обща част. Категоричен извод в твърдяния от жалбоподателите смисъл не може да
се направи и от заключението на комплексната техническа експертиза, още повече,
че в него изрично е посочено, че цитираните проекти са в идейна фаза, както и
че строителството не е било осъществено по начина, по който е посочено
разпределението на ниво партер (работна фаза на проекта- лист 176). По делото
не е установено с надлежни доказателства, че процесното помещение изобщо е било
използвано съобразно соченото от ищците предназначение- за смет. Единственият
установен по делото начин на ползване на помещението е като търговски обект-
кафене, съгласно показанията на свидетеля Иванов.
По горните съображения, съдът намира, че ищците не се
легитимират като собственици на помещението, което обуславя неоснователност на
предявените по делото обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Затова обжалваното решение следва да бъде потвърдено като краен
процесуален резултат.
Воден от изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.09.2014 г. по гр.д.№ 28398/2012 г. на Софийския
районен съд І г.о., 44 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на препис от него, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.