РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. В**, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г*П. Й*
при участието на секретаря В* В. У*
като разгледа докладваното от В*Й. М* Въззивно гражданско дело №
20211300500264 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от СЛ. СЛ. Т. , ЕГН : ********** от гр.В*,
ул.“Б* „ № *, чрез адв. А* М* против решение № 164 от 07.05.2021 по ГР.Д.
№2461/2020г по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него
срещу Ю* АД , ЕИК: *** и седалище и адрес на управление гр.С*, район В*,
ул.О** път №** и Е* М** ЕООД , ЕИК 1*** и седалище и адрес на
управление гр.С*, ул.Р** П** К* №* сграда М* Т**, ет* отрицателен
установителен иск за признаване по отношение на ответниците , че вземането
към ищеца в общ размер 13 227.74 лева, от които 12 890.00 лева главница,
323.22 лева договорна лихва за периода 31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева
наказателна лихва за периода 20.01.2013г.- 17.05.2013г., както и разноски за
ДТ 264.56 лева и адвокатско възнаграждение 617.47 лева,за което е
образуваното изпълнително дело №262/2019г. по описа на ЧСИ В.Т. с район
на действие ОС В**, е погасено по давност.
1
Подържа се, че решението е незаконосъобразно и необосновано.
Единственото принудително изпълнително действие спрямо длъжника
по изп,д.№ 535 / 2013г ЧСИ В.Т.а е било направено на 11.10.2013г ,когато е
издадено постановление за налагането на възбрана върху притежаван от него
имот в гр.Лом.
При това положение, ВРС е следвало да приеме , че към 12.10.2015г е
настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело, което ЧСИ
В.Т.а е следвало да стори , но не го е направила .
Производството по изп.д.№ 535/20213 на ЧСИ В.Т.а се счита прекратено по
силата на закона на 12.10.2015г и всички действия след 12.10.2015г са били
незаконосъобразни.
ВРС незаконосъобразно приел в мотивите на решението си, че спрямо
жалбоподателя след постановяване на ТР по т.д. № 2 /2013г на 26.06.2015г е
започнала на тече нова давност .
ВРС незаконосъобразно не се е съобразил с факта, че на 12.10.2015г е
настъпило прекратяването по силата на закона на изп. дело № 535 /2013г ЧСИ
В.Т.а .
Също така ВРС не се е съобразил и с практиката на ВКС съгласно която
при такива случай, давността започва да тече от последното принудително-
изпълнително действие , което е направено на 11.10.2013г.
На 11.10.2018 г. е изтекъл и 5 - годишният давностен срок за вземането,
като предприетите след тази дата действия на взискателя по прекратеното по
право изпълнително производство също нямат значение на прекъсващи
давността.
ВРС не се е съобразил, че с разрешението по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради г. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
2
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект.
Посочва, че ,ВРС е следвало да се съобрази с това, че към момента, в
който на 14.08.2019г „ Е* М*” е подал молба до ЧСИ В. Т.а с взетия от
прекратеното изп.д. № 535 /2013г ЧСИ В. Т.а изпълнителен лист ,издаден на
05.06.2013г на ответника „Ю*”АД по гр.д.№ 1034/2013г на ВРС и е подал
молба, за да бъде отново образувано ново изпълнително дело, а именно изп.д.
№ 262 /2019г ЧСИ В.Т.а е била изтекла 5 годишната погасителна давност ,
настъпила още на 11.10.2018г.
ВРС не се е съобразил, че въпреки приетата практика на ВС , в сила до
приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, за това, че по време на изпълнителния процес давност не
тече е била налице императивната норма , която касае прилагането на
перемцията - ЧЛ.433 ,ал. I т. 8 от ГПК .
Моли Съда да постанови решение, с което отмените обжалваното
решение на ВРС и уважи предявеният иск ,а именно : да постанови решение,
с което признае за установено на осн.чл.124 ал.1 ГПК , че не дължи на „Ю*”
АД ,ЕИК : ** „ Е* М** „ ЕООД , ЕИК : 1** сумите , за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№ 1034/2013г на ВРС „представляващи вземане по
изпълнителния лист, предмет на преобразуваното изп.д.№ 262 /2019г при
ЧСИ В* Т.а , с район на действие ОС- В* , поради погасено по давност право
на принудително изпълнение ведно със законните последици .
Постъпил е писмен ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА От„Е* М*”
ЕООД, гр.С*, район В*, ж.к.М* Д**, ул.”Р*П*-К*” № *, чрез адв. А*М*
Колова,
Поддържа, че предявената въззивна жалба е неоснователна и
постановеното първоинстанционно решение е правилно, тъй като е
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
Поддържа, че към момента на депозиране на исковата молба,
давността на вземането все още не е изтекла.
3
По силата на чл. 116, б. "в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира
докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудително осъществяване на вземането. Правилно съдът в постановения
акт е констатирал, че въззивникът неоснователно се е позовал на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
за периода преди постановяването му на разпоредбите касаещи давността.
Отношенията между страните, с оглед наличието на двете тълкувания, следва
да се преценяват до датата на приемане на ТР - от посоченото ППВС, а след
приемането на тълкувателното решение следва да се има предвид приетото в
същото тълкувание.
Счита, че съдът правилно е постановил, че началото на новата давност е
30.08.2018г. и при съобразяване на постановеното в посочения тълкувателен
акт, срокът за погасяване на главницата изтича на 30.08.2021г., а за
погасяване на лихвите на 26.06.2018г., тъй като след образуването на новото
изпълнително дело № 262/2019г. не са предприемани действия спрямо
длъжника, прекъсващи давността.
Моли, с оглед на гореизложеното, да отхвърли като неоснователна
жалбата на въззивника и потвърди изцяло Решение № 164/07.05.2021г. по
гр.д. № 2461/2020г., образувано по описа на Районен съд Видин, 2състав, като
правилно, мотивирано и обосновано.
Видинският окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът е с правно основание чл.439 , ал. 1,вр. с чл. 124 ГПК.С решение
4
№ 164 от 07.05.2021 по ГР.Д. №2461/2020г по описа на ВРС е отхвърлен
предявеният от СЛ. СЛ. Т. , ЕГН : ********** от гр.Видин, ул.“Божур „ № 14,
срещу Ю* АД , ЕИК: ** и седалище и адрес на управление гр.С**, район
В**, ул.О* път №** и ЕОС М**с ЕООД , ЕИК ** и седалище и адрес на
управление гр.С**я, ул.Р* П*К** №*, сграда М** Т*, ет* отрицателен
установителен иск за признаване по отношение на ответниците , че вземането
към ищеца в общ размер 13 227.74 лева, от които 12 890.00 лева главница,
323.22 лева договорна лихва за периода 31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева
наказателна лихва за периода 20.01.2013г.- 17.05.2013г., както и разноски за
ДТ 264.56 лева и адвокатско възнаграждение 617.47 лева,за което е
образуваното изпълнително дело №262/2019г. по описа на ЧСИ В.Т. с район
на действие ОС В* , е погасено по давност.
Установи се по делото, че на 05.06.2013г. по ч.гр.д.№ 1034/2013г.по
описа на ВРС, въз основа на издадена Заповед № 789/04.06.2013-РЗ за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ , е
издаден изпълнителен лист в полза на Ю* Б* АД гр.С* срещу ищеца за
суми, представляващи 12 890.00 лева главница, 323.22 лева договорна лихва
за периода 31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева наказателна лихва за периода
20.01.2013г.- 17.05.2013г. както и разноски 264.56 лева ДТ и адвокатско
възнаграждение в размер 617.47 лева, които вземания произтичат от Договор
за потребителски кредит от 20.08.2012г. Въз основа на същия лист, видно и от
приложеното изпълнително дело, че на 29.07.2013 г. по молба на Юробанк
АД от същата дата, е образувано изпълнително дело № 20137240400535 на
ЧСИ В.Т.а.
На ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.08.2013г .
С Постановление от 29.08.2016г. като взискател по делото е конституирано
„Е* М*“ ЕООД, поради извършена цесия.
С постановление от 08.08.2019г. изпълнителното производство е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, както и е разпоредено да се образува ново
изпълнително дело. Върху изпълнителния лист е отбелязано, че делото е
прекратено на посоченото основание, но не е посочена дата.
На 14.08.2019г. е образувано ново изпълнително дело с № 20197240400262 на
5
ЧСИ В.Т.а, район на действие ВОС.
Връчена е нова покана за доброволно изпълнение на ищеца на 11.09.2019г.
При така изяснената фактическа обстановка, ВдОС намира въззивната
жалба за неоснователна поради следното:
Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /относно приложението на чл.116 б.В ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК –
отм. / се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. С липсата на
подобна правна уредба в ГПК отм. г. е аргументиран изводът, че на молбата
за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде
придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и
с оглед едностранния характер на производството за издаване на
изпълнителен лист. Длъжникът узнава за същото едва при връчване на
призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със
започване на изпълнителния процес. Давността се прекъсва само със
започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия смисъл са и мотивите
към т.10 от тълкувателното решение. Според тях, давността е правна
последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна
възможност да действа, давност не тече.
В случая, изискуемостта е настъпила с издаването на изпълнителен лист по и
заповед по чл.417 ГПК на 05.06.2013г. При наличието на издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на документ по чл. 417 ГПК
се издава и изпълнителен лист на кредитора, който се връчва на длъжника от
съдебния изпълнител – арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК. Това действие се извършва
най-рано с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Предвид
възприемане на това законово решение, кредиторът може да образува
изпълнително производство и да извършва активни действия с цел
удовлетворение на своите интереси. Тези действия се извършват както от
него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с искания за
предприемане на действия по изграждане на изпълнителни способи, така и
6
със самото предприемане и извършване на поисканите изпълнителни
действия. Поради тази причина в ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност в
изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многократно на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
В настоящия казус давността е текла до 29.07.2013г , когато е
образувано изп.д.№ 535/2013г.,и е прекъсната, тъй като до постановяване на
ТР№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , е
действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на
ВС, според тълкуването на което, давността се прекъсва с образуването на
изпълнително дело и спира да тече в периода на висящност на същото.
Поради обстоятелството обаче, че на 26.06.2015г. е постановено ТР по т.д.№
2/2013 на ОСТГК на ВКС, което дава различно тълкуване, следва да се
приеме, че от тази дата - 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност и е
могла да бъде прекъсвана с всяко действие на съдебния изпълнител, насочено
към принудителното събиране на вземането, каквото ново тълкуване се прави
с решението.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
7
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В настоящия случай, от 29.08.2016г., когато е конституиран новият
взискател, до прекратяването на делото на 08.08.2019г. не са предприемани
изпълнителни действия, които прекъсват давността.
По отношение на датата на прекратяването, и с оглед обстоятелството, че
последицата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК , настъпва по силата на закона, а не с
действие на съдия-изпълнителя, и с оглед установеното от ЧСИ В.Т.а
последно изпълнително действие на 29.08.2016г. ,следва да се приеме, че
производството е прекратено на 30.08.2018г., от която дата е започнала да
тече нова погасителна давност.
При начало на новата давност 30.08.2018г., и при постановките на
посоченото тълкувателно решение, срокът за погасяване на главницата
изтича на 30.08.2021г., а за лихвите - на 26.06.2018г. , тъй като след
образуването на новото изпълнително дело № 262/2019г не са предприемани
спрямо длъжника изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Неоснователно е възражението на ответниците, че се касае за различно
по вид вземане, видно от приложения изпълнителен лист и постановлението
на съдебния изпълнител за образуване на второто изпълнително дело.
Съдът намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба
против правилността на постановеното решение на РС-Видин, тъй като счита
за неправилно позоваването от жалбоподателя на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС за периода преди постановяването му
на 26.06.2015г., тъй като преди това е имало различно тълкуване на
8
посочените вече разпоредби, касаещи давността. Отношенията между
страните, с оглед наличието на двете тълкувания , следва да се
преценяват до датата на приемане на ТР - от посоченото ППВС, а след
приемане на тълкувателното решение следва да се има предвид приетото в
същото тълкувание.
При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната
норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата,
който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Последващите
тълкувателни решения започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред.
В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на
неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито
не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, при който съгласно даденото с
ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС.
Поради изложените съображения, ВдОС намира въззивната жалба за
9
неоснователна, а постановения първоинстанционен акт за правилен и
законосъобразен.
При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон, решението е обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164 от 07.05.2021 по ГР.Д. №2461/2020г
по описа на ВРС
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10