Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,27.12.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на двадесет и седми ноември през
двехиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №792 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от Г.К.К., с ЕГН ********** и Т.Х.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник и съдебен адрес: адвокат В.К.,***, в която ищците, чрез пълномощника си, твърдят, че са частни правоприемници на И.и Д.В.досежно
недвижим имот с днешен идентификатор **** по КК на гр.Пазарджик, адм.адрес: гр.Пазарджик, ул."Д.П.„ №5 и
съпритежатели на вещно право на ползване на същия,
съгласно Нотариален акт №35/2008г., вписан
с №9260/2008г. в СВ при ПРС. Сочат, че с влязло в сила
решение по гр.д. №114/1992г. на Районен съд-Пазарджик е прието в отношенията
между частните им праводатели И.и Д.В.и ответната Община- Пазарджик, че имотът е тяхна собственост, включително и частта,
попадаща във фактически изградената към онзи момент улица. Твърдят, че и след постановяване на решението, което е
задължително за страните и частните им правоприемници, общината е продължила да
ползва частта от имота от 40.50 кв.м.,
попадаща в улицата, единствено въз основа на отреждането по плана, без да предприеме действия по отчуждаване на тази част
или за договаряне със собствениците на имота, а последните съответно са били
лишени от ползите. По този повод и по аналогична претенция между ищците и Община- Пазарджик е постановено и влязло в сила
решение №267 от 20.01.2014г. по гр. дело №13/2013г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК, в което е прието, че общината се е
обогатила неоснователно като е ползвала за свои цели частта от имота, попадаща в улицата като си е спестила разходите, които неминуемо е трябвало да направи, за да получи ползването на правно основание, съответно
ищците са пропуснали да реализират доход от
правото си на ползване. Сочат, че ВКС е уважил
иска за обезщетение по чл.59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем за имота /при
отчитане възможността за поставяне на преместваеми съоръжения/ за периода от 02.08.2006г. до 02.08.2011г. Твърдят, че и след постановяване и изпълнението на това решение, Община-Пазарджик е
продължила да бездейства и да ползва частта от имота
като улица, което е продължило до издаването на заповед №26/15.03.2017г. на
Кмета на общината, с която отреждането на улица за частта от имота е отпаднало
и същата е присъединена към останалата част от имота на ищците. По този начин от датата на влизане в сила на
заповедтта /05.04.2017г./ ищците приемат, че ответникът е
преустановил ползването на частта от техния
имот, респ. е престанал да се обогатява за тяхна
сметка. Това е така, защото само от волята на ищците зависи поставянето на ограда по новата регулационна линия, която би
преустановила достъпа на неограничен кръг лица до процесната част от имота.
Посочват, че настоящата претенция е за обезщетение на
същото основание, между същите страни, на същата база за изчиславане по размер,
но вече за периода от 17.01.2013г. до
05.04.2017г. и според тях се равнява на сумата
8092.00 лв. Сочат,
че претенцията на това
основание и размер е упражнена по реда на чл.410 ГПК като по ч. гр.дело
№294/2018г. на ПРС е издадена заповед №191/24.01.2018г., срещу която ответникът е възразил по реда на чл.414 ал.1 и в срока по ал.2
от ГПК. Твърдят, че
последното обуславя правния
интерес на ищците за предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането към датата на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено
в отношенията между страните дължимостта на сумата 8092.00 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците ползвайки за свои цели /улица/ 40.50 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор **** по
КК на гр.Пазарджик, адм. адрес: гр.Пазарджик, ул."Д.П.„ №5 в периода от 17.01.2013г. до 05.04.2017г. и
върху който ищците притежават вещно право на ползване, с
присъждане на деловодните разноски.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез
процесуалния му представител, с който е взето становище, че предявеният от К.иск против Общината е
недопустим, тъй като същите не се
легитимират като собственици на имота, а само ползватели. Ако съдът счете
искът за допустим, оспорва се същия като
неоснователен по основание и размер.
Сочи, че не отговарят на истината твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба: Не е вярно, че процесната площ се ползва само от
Общината. Възражението си основава на обстоятелството, че процесната част от
имота, която попада в уличното платно на пешеходната улица, е свободна за
обществен достъп и се ползва от цялото население, а не само от Общината като
юридическо лице. Твърди, че ищците
преимуществено ползват процесната площ, поради
особеностите на терена.
Твърди, че не се е налагало и не е било необходимо
Общината да извърши разходи, за да отчужди
процесната част от имота, с цел трайно задоволяване на обществени потребности
от общинско значение, тъй като от една страна тази част от имота е реално
неизползваема, поради особеностите на терена, в който
попада процесната площ, а от друга страна улицата в тази част се явява с
достатъчна ширина и без ползване на процесната част, за да може Общината да
задоволи трайно обществените потребности
от общинско значение. Следва да се има предвид, че улицата е пешеходна зона и
не може да се ползва от МПС.
Твърди, че ищците не са обеднели, поради което не е налице неоснователно обогатяване
на Община Пазарджик.
Твърди, че не е налице
обогатяване на Общината, предвид местонахождението на процесната част.
Отреждането, че процесният имот е част от уличното
платно, определя предназначението на частта от имота като такъв за обществено
ползуване - улица, представляваща терен за преминаване на неограничен кръг
лица, което от своя страна изключва възможността за обогатяване на Общината.
Твърди, че върху процесната
част не са поставяни съоръжения с търговски характер, поради което и
обезщетението не би могло да бъде изчислявано под формата на търговски наем.
Посочва, че искът е неоснователен поради следните
обстоятелства: От една страна за
Общината не съществува необходимост за отчуждаването на процесната част, за да
осигури на жителите си безпроблемно преминаване през обособената пешеходна зона, поради особеностите на терена, което възпрепятства
възможността на жителите на Пазарджик да преминават през процесния участък.
Тази площ дори да беше отчуждена от Общината все едно в съществуващия си вид не
би могла да се ползва от гражданите за преминаване. От друга страна именно
особеностите на терена ограничават физически възможността за разполагане на
преместваемо съоръжение точно в процесната част от имота.
Твърди, че преди одобряването на общия
регулационен план на гр.Пазарджик със Заповед
1298 от 16.03.1959г., улица „Д.П." вече е била реализирана на място,
поради което същата е отразена като съществуваща в кадастралната основа на
плана. По следващите планове на гр.Пазарджик процесната част не е променяна -
предназначението/отреждането е винаги за улица. Т.е. улицата е реализирана на
място още преди постановяване на съдебното решение по гр. д. №1114/1992г. на ПРС и не съществува
законов ред, по който да бъде отчуждена тази част от имота.
Не е налице обогатяване на
Общината от процесната част, тъй като тази част не се отдава под наем от
Общината, не събира такси и др. от гражданите, ползващи тази част.
Ищците не са предприели
действия за привеждане на решението по гр. д. №1114/1992г. на ПРС за принудително изпълнение. Твърди, че към настоящия момент това им право да искат
привеждането му за принудително изпълнение е
погасено по давност и в следствие на бездействието си за един продължителен
период от време, целят да получат облагодетелстване.
Счита, че ако Общината беше
отчуждила тази процесна част от имота, то сумата,
която щеше да заплати за обезщетение е значително по-малка от претендираната по
настоящето дело сума, поради което е налице прекомерност на претендираното
обезщетение, още повече че вече е присъждано такова за предходен период.
Сочи, че към настоящия момент ищците не са поискали
поставяне на преместваемо съоръжение във вече възстановената им процесна част
от имота, считано от влизане в сила на Заповед №26/15.03.2017г. на Кмета на
Община Пазарджик. Ищците не са поискали и ограждане на тази част от имота, т.е.
година от влизане в сила на посочената заповед ищците не са предприели действия
по отношение на процесната част от имота, от които действия да се установи, че
са имали намерение да реализират доходи от процесната част от имота, които доходи да представляват сумата, с
която същите са обедняли.
Твърди, че за да се определи размерът на обедняването
на ищците, тъй като не са реализирали полза от принадлежащото им право на
ползване на имота, следва да се вземе предвид, че ако те отдаваха процесната
част от имота под наем за поставяемо съоръжение същото не би могло да заема
цялата процесна част от имота, поради изискванията на
ЗУТ, Наредбата за реда и условия за поставяне
на преместваеми съоръжения на територията на Община Пазарджик, приета от
Общински съвет Пазарджик, особеностите на терена, както и на обстоятелството,
че сградата, ползвана от ищците е паметник на културата
от местно значение.
Твърди, че върху процесната
част не са поставяни съоръжения с търговски характер, поради което и
обезщетението не би могло да бъде изчислявано под формата на търговски наем.
Посочва, че възраженията се основават на
обстоятелството, че с разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност
за ангажиране на отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго като определените от законодателя граници на отговорността са
съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.
Взема становище по
доказателствата и по доказателствените искания на ищеца. Прави доказателствени
искания.
В проведените по делото съдебни
заседания, ищците, чрез
пълномощника си, поддържат предявения установителен иск и молят съда да го уважи като основателен и доказан. Претендират
разноските по
делото. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК. Подробни съображения
по същество са изложени в представената и приета по делото писмена
защита.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноските, съгласно
представения списък. Доводи по същество са изложени в приложените по делото
писмени бележки.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищците и възраженията на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
На 17.01.2018г., ищците са подали в Районен съд-Пазарджик Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в качеството му на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №294/2018г. по описа на Пазарджишкия
районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№191 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 24.01.2018г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищците-заявители и
кредитори сумата в размер на 8092,00 лв., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението – 17.01.2018г. до окончателно
заплащане на дължимата сума, както и
направените
деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 162,83 лв., както
и сумата 520,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по приложения договор. Посочено
е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: За неоснователно обогатяване /чл.59 ЗЗД/, поради ползване от длъжника без
правно основание на част от недвижим имот с идентификатор **** по КК на
гр.Пазарджик, административен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Д.П.“ №5, с площ от
40.50 кв.м., върху която заявителите имат учредено вещно право на ползване,
попадаща в предвиждане и ползвана от ответника за улица, изчислено на базата на
средния пазарен наем /вкл. при допустимо поставяне в нея на преместваеми
съоръжения/ за периода от 17.01.2013г. до 05.04.2017г./. Срещу така издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
длъжникът-ответник е подал в срока по чл.414 ал.2 от ГПК възражение, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Не дължи
сумите по Заповед №191/24.01.2018г. по ч.гр.дело №294/2018г. на РС-Пазарджик. В законния едномесечен срок, ищците са предявили
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД.
Предвид горното съдът приема,
че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По
съществото му, съдът счита следното:
От представените с
исковата молба, приети по делото и неоспорени писмени доказателства се
установява, че с влязло в сила решение от 10.08.1992г. по гр.д.№1114/1992г. по
описа на Пазарджишкия районен съд, по иск на И.В.В.и Д.В.В.е прието за
установено по отношение на Общински съвет-Пазарджик, че И.В.и Д.В.са
собственици /като наследници на А.В./ на недвижим имот, представляващ дворно
място от около 715 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и стопански
постройки, находящ се в гр.Пазарджик като е осъден Общински съвет-Пазарджик да
предаде на И.В.и Д.В.владението върху описания имот. Не е спорно по делото, че
ищците Т.Х.К. и Г.К.К. са частни правоприемници на И.В.и Д.В.по отношение на
процесния имот, включително по отношение на частта, попадаща в изградената
улица. Ищците са придобили от В.собствеността на имота по силата на Нотариален
акт №38, том І, рег. №1004 за продажба на недвижим имот, нот. дело №38 от
17.03.2000г. С Нотариален акт №35, том V, рег. №8362, нот. дело №813 от
14.11.2008г. ищците са продали имота като са запазили за себе си правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота, заедно и поотделно. В този
смисъл е и приетото в мотивите на Решение №267 от 20.01.2014г. по гр.дело
№13/2013г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Посоченото решение е постановено по аналогична претенция на ищците срещу Община-Пазарджик, но за друг период.
Съгласно приетото
от ВКС в това решение, общината се е обогатила чрез спястяване на разходи, чрез
ползване на част от имота, без да има основание за това. Прието е, че през
целия исков период ответната община е ползвала частта от имота, попадаща в
улица, за свои цели, за които е следвао да осъществи разходи, свързани с
присъщата й дейност с цел трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение, като тези разходи са спестени чрез ползването на частта от
имота за улица. ВКС е приел, че при установеното по спора относно собствеността
на имота с влязлото в сила решение, което е задължително за страните и по
спора, предмет на разглеждане, принадлежащото на ищците право на ползване на
имота и фактическото използване на част от имота от страна на общината без
наличие на правно основание за това, на преценка подлежи размерът на вредата, с
която ищците са обеднели, тъй като не са реализирали полза от принадлежащото им
право на ползване на имота. Прието е, че когато собственик на имот е лишен от
неговото ползване доколкото същият се държи и ползва от друго лице
несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи, които би получил при отдаването под наем на имота, които
следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за
конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което
държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем,
който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е и
практиката на ВКС в Решение №131/27.10.2009г. по т.д.№268/2009г. на ВКС, І т.
о. и Решение №255/29.06.2010г. на ВКС по гр.д. №5342/2008г., ІІІ г.о.
При така приетото ВКС е уважил иска за обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер на средния пазарен наем за имота /при
отчитане възможността за поставяне в частта от имота на преместваеми съоръжения/ за периода от 02.08.2006г. до 02.08.2011г.
Претендираното от
ищците вземане, предмет на настоящето исково производство е за обезщетение на
същото основание, но за периода от 17.01.2013г. до 05.04.2017г.
Установено е по
делото, а и не е спорно между страните, че след постановяване на цитираното решение на ВКС и в рамките на процесния период – от 17.01.2013г.
до 05.04.2017г., ответната община
не е предприела
действия по отчуждаване на процесната част от недвижимия имот и че тя е продължила
да е част от улица. Това положение е съществувало до издаването на Заповед №26/15.03.2017г. на Кмета на ответната община, с която отреждането на улица за
частта от имота е отпаднало и същата е присъединена към останалата част от
имота на ищците. Предвид това в исковата си молба ищците са заявили, че от датата на влизане в сила на тази заповед, а именно от 05.04.2017г. приемат, че ответникът е
преустановил ползването на частта от техния
имот, тъй като вече от тяхната
воля зависи поставянето на ограда по новата регулационна линия, която би
преустановила достъпа на неограничен кръг лица до процесната част от имота. Затова предявяват претенцията си за обезщетение на същото основание и за периода от 17.01.2013г. и до 05.04.2017г.
В подкрепа на
горното е и приетото по делото основно заключение на съдебно-техническата експертиза,
съгласно което процесният имот е част от имот с индентификатор **** по КК на гр.Пазарджик,
която до влизане в сила на Заповед №26/15.03.2017г. на Кмета на Община Пазарджик
е попадала в улично пространство. Процесният имот е с размери 23м/1.75м и площ
40,25 кв.м. Според заключението, няма данни да е провеждано отчуждително производство
върху процесната част от имота в периода от датата на решението на ВКС по гр.д.
№13/2013г. /14.01.2014г./ до датата на влизане в сила на Заповед
№26/15.03.2017г. на Кмета на Община Пазарджик. Вещото лице е установило, че процесната
част от имота не е заградена към имота, а на място е част от уличното пространство
– пешеходна зона и се ползва като такова през същия период. Процесната част от
имота реално е използваема за преминаване на граждани. На терена същата
представлява пешеходно улично пространство, с настилка от павета. Върху част от
нея се намира високостеблена растителност – три липи. Според заключението на
вещото лице, двуетажната жилищна сграда, построена в имот с идентификатор ****
по КК на гр.Пазарджик е обявена с писмо №2401/15.07.1982г. за архитектурно-строителен
паметник на културата от местно значение. В Наредбата за реда и условията за
поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община-Пазарджик от
месец ноември 2016г. няма разпоредба за отстояние на преместваемото съоръжение
от паметници на културата от местно значение. Вещото лице е отразило, че в Закона
за културното наследство, в сила от 10.04.2009г. съгласно разпоредбата на чл.83
ал.1, инвестиционни проекти и искания за намеса в защитени територии,
включително схеми за преместваеми обекти, огради, рекламни елементи: за
единични културни ценности и техните граници се съгласуват по реда на чл.84
ал.1 и ал.2 от органите на общината, определени по чл.17 ал.3 – за паметниците
от местно значение. Съгласуването се извършва с писмено становище и заверка с
печат върху графичните материали. Съгласно цитираната по-горе Наредба е
възможно в процесния имот поставянето на преместваемо съоръжение за търговски
цели: търговски колички, машина за пуканки, царевица и др. с площ до 4 кв.м.,
но само ако поставянето им е съгласувано от съответните органи на общината по
чл.17 ал.3 от ЗКН, които работят под методическото ръководство на НИНКН.
Поставянето на маси и столове също следва да се извърши по горния ред.
Видно от
допълнителното заключение на вещото лице е, че трите липи, посадени в процесния
имот, в настоящите му граници, намиращи се до отразената в кадастъра масивна
ограда, която не съвпада с имотната граница, са заснети и нанесени за първи път
в кадастралния план на града, одобрен през 2000г. В предходния план от 1979г.
липите не са нанесени, от което може да се заключи, че са посадени през перида
от 1979г. до 2000г. В съдебно заседание вещото лице уточни, че липите заемат
площ общо около 3 кв.м.
При така
установената фактическа обстановка и като има предвид цитираното по-горе влязло
в сила съдебно решение за обезщетение на същото основание, между същите страни,
но за предходен период от време и като съобрази обстоятелствата, че след
влизането в сила на това решение и до датата на влизане в сила на Заповед
№26/15.03.2017г. на Кмета на Община Пазарджик – 05.04.2017г., т.е. през целия
процесен период /17.01.2013г.-05.04.2017г./, ответната община е продължила да
ползва частта от имота като улица, съдът намира за неоснователни направените от
ответника в писмения му отговор възражения и счита, че исковата претенция на
ищците е доказана по своето основание.
Относно размера на
дължимото се на ищците обезщетение с правно основание чл.59 от ЗЗД, съдът
приема следното:
Вещото лице от
съдебно–техническата експертиза установи, че площта на процесната част от имота
е 40,25 кв.м. и тази му констатация, базирана на извършените измервания, не бе
оспорена от страните по делото. Съгласно приетото заключение на вещото лице в
процесната част от имота е възможно поставянето на преместваеми съоръжения за
търговски цели. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, т.1,
ІІ-ри вариант, размерът на дължимия се наем за процесния период от 17.01.2013г.
до 05.04.2017г. за площ от 40,25 кв.м. е в размер на 6734,25 лв. /с прилагане
на намалението от 30% за зимния период на основание разпоредбата на чл.23 от
Наредбата за определяне и администриране на местните цени и такси, която съдът
намира за приложима в конкретния случай/.
Това съдът приема,
че е и размерът на обезщетението, който ответната община дължи на ищците по
делото. До този размер, съдът приема исковата претенция за доказана и
основателна и счита, че ще следва да се уважи. Над този размер и до
претендираното вземане в размер на 8092,00 лева, претенцията на ищците, като
неоснователна ще следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и с
оглед указанията, дадени в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца част от сторените от него
в заповедното производство и в настоящото исково производство разноски, изчислени с оглед
уважената и отхвърлена част от иска и по компенсация, в размер на 1579,64 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на Г.К.К., с ЕГН **********
и Т.Х.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник и съдебен адрес: адвокат В.К.,***, представлявана от Кмета Тодор Попов, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
Община-Пазарджик дължимостта на сумата от 6734,25 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците, ползвайки за свои цели /улица/ 40.25 кв.м.,
представляващи част от имот с идентификатор **** по КК на гр.Пазарджик, адм. адрес: гр.Пазарджик,
ул."Д.П.„ №*
в периода от 17.01.2013г. до 05.04.2017г. и върху който ищците
притежават вещно право на ползване, за което
вземане е издадена Заповед №191 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 24.01.2018г. по ч.гр.д. №294/2018г. по
описа на Районен съд-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на ищците за дължимост на вземане над посочения размер от 6734,25 лева и до
претендирания размер от 8092,00 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА-Пазарджик да заплати на Г.К.К., с ЕГН **********
и Т.Х.К., с ЕГН **********,***, с пълномощник и съдебен адрес: адвокат В.К.,*** разноски в размер на 1579,64 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: