Присъда по дело №502/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 13
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220200502
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Пазарджик , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Маргарита Владимирова Калоянова (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20215220200502 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Е. П. – роден на ***г. в гр.София, живущ в
гр.Пазарджик, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
на 05.03.2021г. в гр.Пазарджик, противозаконно е унищожил чужда движима
вещ – предно панорамно стъкло на автобус марка „МАН“ с рег. № *** на
стойност 1897,08 лв., собственост на „Ю.“ ООД гр.София, ЕИК: ***,
представлявано заедно от Георги Любомиров Атанасов и Ивайло Димитров
С., поради което и на основание чл.216 ал.1 от НК, във вр. с чл.58а ал.1 и
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС определя строг
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възлага да
заплати сторените по делото разноски в размер на 57,96 лв., платими по
сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
1

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 502/2021 год.
МОТИВИ:

Обвинението е против подс. П. Е. П., ЕГН ********** за престъпление
по чл.216 ал.1 от НК, а именно затова, че на 05.03.2021г., в гр.Пазарджик,
противозаконно унищожил чужда движима вещ - предно панорамно стъкло
на автобус марка „МАН“ с рег. № ***, на стойност 1897,08 лева, собственост
на „Ю. ООД-гр.София, ЕИК: ***, представлявано заедно от Г. Л. А. и И. Д. С..
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл.ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна
присъда и налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца, което да бъде редуцирано на основание
чл.58а ал.1 от НК и да се търпи ефективно при строг първоначален режим.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Признава се за виновен по повдигнатото му обвинение. Признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като се отказва от
събиране на доказателства за тях.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане не наказание пробация,
очевидно в хипотезата на чл.55 ал.1, т.2, бук. „б“ от НК, но не излага
съображения за наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подс. П.П. бил осъждан общо 15 пъти в
периода 2002г. – 2016г., като му били налагани наказания лишаване от
свобода, които търпял ефективно. Последно бил осъждан по НОХД №
856/2016г. на РС-Пазарджик за престъпления по чл.343б ал.3 от НК и по
чл.343в ал.1 от НК, с присъда, влязла в сила на 05.05.2016г., като при
условията на чл.23 ал.1 от НК му било определено и наложено едно общо
най-тежко наказание в размера на една година лишаване от свобода, при
строг първоначален режим. Към това наказание било присъединено и
наказание лишаване от правоуправление за срок от 2 години и 3 месеца, както
и глоба в размера на 500 лева. По местоживеене подс. П. бил негативно
1
охарактеризиран.
Пак към инкриминираната дата св. И. Ч. работел по трудово
правоотношение като шофьор на автобус в дружеството „Ю. ООД-гр.София,
ЕИК: ***, представлявано заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С..
На 05.03.2021г. св.Ч. бил на работа, като изпълнявал служебните си
задължения, управлявайки автобус марка „МАН“ с рег. № ***, собственост на
горепосоченото дружеството. Първия си курс за деня той изпълнил,
потегляйки в 05:45 ч. от с.Виноградец, обл.Пазарджик. Крайна точка на курса
била автогарата в град Пазарджик. Следващият курс за деня бил по маршрут
гр.Пазарджик - гр.Пловдив, като Ч. потеглил по разписание в 10:00 часа от
автогарата в гр.Пазарджик, където в автобуса се качил подс. П.П.. Той
пътувал за гр.Пловдив, където същия ден имал работа.
В 11:04 часа св.Ч. пристигнал с автобуса на „Автогара Юг“ в гр.
Пловдив с четириминутно закъснение. Всички намиращи се в автобуса
пътници слезли на автогарата, с изключение на подс.П., който бил заспал по
време на пътя. Св.Ч. престоял с автобуса само около две минути, времето
необходимо да се качат в автобуса всички пътници, пътуващи за
гр.Пазарджик, след което в 11:06 часа потеглил от автогарата в Пловдив, за
да навакса закъснението от шест минути, тъй като по график следвало да
потегли в 11:00 часа.
Около 12:00 часа св.Ч. пристигнал на автогарата в гр. Пазарджик. Спрял
автобуса на паркинга и всички пътници, с изключение на подс.П., слезли от
автобуса. Подс.П. останал в автобуса, приближил се до св.Ч. и седнал на
предната седалка, отдясно на шофьора. Заявил, че няма да слезе от автобуса,
докато св.Ч. не го върне в гр. Пловдив. Св.Ч. обяснил на подсъдимия, че не е
възможно да го върне в Пловдив и му предложил да потърси информация в
автогарата за часа, в който по разписание следващият автобус ще пътува за
гр.Пловдив. Ядосан, подс. П. слязъл от автобуса, заобиколил го и застанал до
шофьорската врата, прозорецът на която бил отворен. Отново настоял св.Ч. да
го закара до гр. Пловдив и когато получил категоричен отказ, решил да си
отмъсти. По този повод взел намиращ се на земята камък, застанал пред
паркирания автобус и хвърлил камъка по предното панорамно стъкло, което
се счупило. Изненадан от реакцията на подсъдимия, св.Ч. се навел, за да не
пострада от удара. След като видял, че е счупил предното панорамно стъкло
на автобуса, подс. П. тръгнал в посока секторите на автогарата, където
спирали автобусите. Всичко това се развило пред погледа на св. Т. който бил
седнал на една от масите на кафене, находящо се до паркинга на автогарата.
След инцидента св.Ч. незабавно тръгнал след подсъдимия, като
междувременно подал сигнал на телефон 112, съобщавайки за случилото се.
Успоредно с това следвал подсъдимия по ул. „Царица Йонна“, в
непосредствена близост до сладкарски цех на фирма „Федон“, като нито за
2
момент не изгубил зрителен контакт с него. Подс. П. се движел бавно в
посока ЖП-гарата в гр.Пазарджик, тъй като не забелязал, че шофьорът на
автобуса го следва. В този момент пристигнал полицейски екип в състав св.Б.
А. и И. Т. - полицаи в сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Пазарджик,
които същия ден изпълнявали служебните си задължения като дежурен
автопатрул. Св.А. и колегата му Т. спрели до св.Ч., който им посочил
движещия се пред него подсъдими, като им обяснил, че същият е счупил
предното стъкло на служебния му автобус. Св.А. и полицай Т. задържали
подс. П.П., който признал за извършеното от него деяние, като им обяснил, че
бил много ядосан на шофьора, тъй като пътувайки от гр.Пазарджик за
гр.Пловдив, заспал в автобуса и не слязъл в Пловдив, а шофьорът, вместо да
го събуди в Пловдив, го върнал в Пазарджик, след което отказал да го закара
с автобуса в Пловдив. Обяснил също, че за да отмъсти на шофьора и да му
създаде неприятности, счупил с камък предното панорамно стъкло на
служебния автобус. След признанието му, подс. П. бил отведен от
полицейските служители в РУ-Пазарджик, където бил задържан по реда на
ЗМВР.
На мястото на инцидента бил извършен оглед на местопроизшествие, с
което било образувано настоящото наказателно производство.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото заверено
копие на свидетелство за регистрация на МПС част 1-ва - автобус марка
„МАН“ с рег. № ***, с № *********, същият е собственост на „Ю. ООД-
гр.София.
Видно от заключението на изготвената по делото в ДП оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено,
стойността на унищожената от подс. П. вещ - един брой предно панорамно
стъкло на автобус марка „МАН“ с рег.№ *** към инкриминираната дата
възлиза на сумата от 1 897,08 лева.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за
съдимост на подс. П.П., той е многократно осъждан за престъпления против
собствеността и престъпления по транспорта, като е изтърпявал ефективно
наказания лишаване от свобода.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА, както и събраните в ДП доказателства, които подкрепят
самопризнанията, а именно: показанията на свидетелите Ч., С., А., Т. и М., а
също и от заключението на оценъчната експертиза и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви, хронологично точни, кореспондират със събраните
3
писмени доказателства и заключенията на приетата експертиза, с които
взаимно се допълват и по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка. Поради непротиворечивостта на доказателствата
събрани по делото не се налага техният подробен анализ.
При така установената и възприета фактическа обстановка подс. П.П. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216
ал.1 от НК, като на 05.03.2021г., в гр.Пазарджик, противозаконно унищожил
чужда движима вещ - предно панорамно стъкло на автобус марка „МАН“ с
рег. № ***, на стойност 1897,08 лева, собственост на „Ю. ООД-гр.София,
ЕИК: ***, представлявано заедно от Г. Л. А. и И. Д. С..
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички
обективни елементи на престъплението, доколкото е съзнавал, че хвърляйки
камък по предното панорамно стъкло на автобуса несъмнено ще го счупи и то
ще стане абсолютно негодно да се ползва по предназначение, като е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал
е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние, отчитайки естеството на унищожената вещ,
нейната стойност, а също и времето, начина и мястото на осъществяване на
престъплението – публично, в светлата част на денонощието и с
демонстрирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност със завишена на обществена опасност,
доколкото както се изтъкна и по-горе е многократно осъждан и негативно
охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското
правно и обществено съзнание на извършителя, което води до незачитането
на установения в страната правов ред и правото на собственост.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимия съдът прецени направеното предпроцесно самопризнание още
пред полицейските служители, задържали подсъдимия непосредствено след
инцидента, както и самопризнанието пред разследващия полицай в ДП,
изразеното критично отношение и разкаяние за стореното, тежкото семейно,
4
материално положение и имотно състояние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са обремененото съдебно
минало и негативните характеристични данни.
С оглед на горното и като оцени относителната тежест на
горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът даде превес
на първите като намери, че подс. П.П. следва да бъде осъден на една година
лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на извършеното и с
което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Веднага след определяне на този вид и размер на наказанието, съдът
приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във вр. с чл.58а ал.1 от НК, като
намали наказанието лишаване от свобода с една трета, при което наложи на
подсъдимия наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.
Предвид данните за личността на подсъдимия и най-вече обремененото
му съдебно минало, доколкото е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер, съдът намери, че е неприложим институтът на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Във връзка с това и на основание чл.57 ал.1, т.2 , бук. „б“ от ЗИНЗС
съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, защото по настоящото дело подс.П. бе осъден за
умишлено престъпление, като не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода – това по
НОХД № 856/2016г. на РС-Пазарджик, което не е било отложено на
основание чл.66 от НК. Факт е, че в кориците на настоящото дело няма
информация кога това наказание ЛС е било изтърпяно, но е несъмнено, че
това е станало след влизане в сила на присъдата по посоченото дело, което
както се посочи и по-горе е станало на 05.05.2016г., което пък значи, че 5-
годишвния срок по чл.57 ал. 1, т.2, бук. „б“ от ЗИНЗС, дори да се засече от
влизане в сила на присъдата, не е изтекъл към момента на извършване на
настоящото деяние – 05.03.2021 година.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс.П. да заплати сторените по делото разноски за СОЕ в
размер на 57.96 лв., платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5


6
Съобщи за изтекли лични данни