Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:
140 14.11.2019
г. град
Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На осми октомври година:
2019г.
В открито заседание в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир
Димитров
Секретар: Веселена Караславова
Прокурор: Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от чл. съдия
Кр. Димитров в.н.о.х.д.№ 218 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 13 от 18.02.2019 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 39/2018 г., РС Хасково е признал подсъдимия
Д.Т.Ц. за виновен в това, че на 02.02.2016 г., в град Х.,
ул. „Б.“ се заканил на Р.В.И. ***, с убийство (извадил пистолет
и го насочил с думите „Ей ***** ******, сега ще ти напълня главата с олово“, „******,
ако ти видя грозната физиономия още веднъж тук, ще ти напълня главата с
олово“), и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. 1-во,
вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от
3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен
срок от 3 години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия
Р.В.И. сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на извършването му - 02.02.2016 г. до окончателното й изплащане, а
иска, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 000 лева, като
неоснователен - отхвърлил. В тежест на подсъдимия са били възложени и
разноските в производството.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия,
който я обжалва с доводи, че е постановена в нарушение на чл.303, ал. 2 НПК.
Събраните по делото доказателства не доказвали по несъмнен начин обвинителната
теза, която се основавала най-вече на показанията на пострадалия И.. Не се
установявал важен елемент от обективната страна на деянието – заканата да може
да възбуди основателен страх. Сочи се наличието на необоснованост на изводите
поради допуснати пропуски в анализа на доказателствата в тяхната взаимна
връзка. В тази насока се твърди противоречие на извода за виновност със
събраните обективни данни за здравословното състояние на подсъдимия, който имал
установено сериозно психическо заболяване, а това водело до липса на
категоричност дали към инкриминираната дата е бил вменяем и дали към момента на
процеса е бил в състояние правилно да възпроизвежда случилото се и да носи наказателна
отговорност. Поддържа се, че независимо от наличието на съдебно-психиатрична
експертиза, важно значение имал разпита на експерта в съдебно заседание, който
посочил, че подсъдимият значително време преди деянието не е бил наблюдаван, не
е било ясно дали приема или не лекарства и липсва информация за здравословното
му състояние. При хронично заболяване биполярно разстройство с периоди на
манийни прояви, лекарят изрично заявил, че не може да се ангажира при липса на
наблюдение и при липса на информация за евентуално лечение, към момента на
извършване на деянието дали подсъдимият е бил вменяем. Самият факт на
притежание на газов пистолет сам по себе си не можел да установи обективен
елемент на извършеното изпълнително деяние. От показанията на свидетелката Г. и
от прочетените в с.з. показания на свидетеля В. се установявало наличието на
конфликт между Ц. и свидетеля В., които спорели за някакъв багаж. Докато Г.
говорела за употреба на оръжие от страна на подсъдимия и отправянето на
заплахи, подобни описания липсвали в показанията на В.. На тази основа се
изтъква, че свидетелката Г. лъжела поради свой собствен конфликт с подсъдимия и
негативни настроения спрямо него. Не намирали логично обяснения и други
обстоятелства по случая: Г. побягнала и се отдалечила от мястото на конфликта,
но не и самия В.; впоследствие жалба до полицията подал само В., но не и
пострадалия Р.И.. От поведението на последния, който напуснал мястото на
деянието в спокойно състояние, можело да се заключи, че у него не е бил възбуден
основателен страх. Отправя се искане за постановяване на оправдателна
присъда.
Участващият във
въззивното производство прокурор изразява становище за законосъобразност
на съдебния акт и предлага да бъде
потвърден. Показанията на пострадалия И. не били единствените, като се
подкрепяли от показанията на свидетелките М.
и Г.. Доказвало се, че подсъдимият притежава закупено газово оръжие и
използването му в конкретната ситуация било от естество на възбуди основателен
страх. Със заключенията по приетите съдебно-психиатрични експертизи се
установявало, че подсъдимият бил в състояние да носи наказателна отговорност.
В своя защита
подсъдимият Ц. заявява, че не е извършил деянието. В последната си дума
подчертава, че свидетелите говорели неистини и апелира към съда да не ги взема
предвид.
Във въззивното
производство е разпитана свидетелката П.Г. и на основание чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 5 НПК са прочетени показанията на свидетеля И.В., дадени на
досъдебното производство.
Хасковският окръжен
съд, като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Присъдата, предмет на
настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е
пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка,
установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа
на които е изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на извършеното
от подсъдимия Ц. престъпление по чл. чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, вр. ал. 1 НК,
за което му е било предявено обвинение.
От разпитите на
свидетелите Р.И., А. Н.,
М. М., К.
К., М. Н.,
П.Г. и И.В. (последните прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК); от проведените очни ставки в с.з.; от приетите по делото заключения на
двете съдебно-психиатрични експертизи, изготвени от вещите лица д-р Й.
М. и д-р Л. М.;
от приобщените писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, както и от
обясненията на подсъдимия, се установяват всички съставомерни признаци на
деянието.
Подсъдимият Ц. живеел
в къща с дворно място на ул. Б. № **,
гр. Х. Заедно с него съвместно живеела на фактически начала и свидетелката М.
М. През лятото на 2015 г. Ц. позволил на негов познат, свидетелят И.В., да
ползва и временно да обитава малка постройка, разположена встрани от основната
жилищна сграда. Причината за това настаняване били временни проблеми,
които В. имал с родителите и нямало къде другаде да се подслони. Когато Ц. дал
съгласието, двамата с В. се разбрали, че последният ще спазва определени
правила – да не води чужди хора в имота, да няма пиянски сцени и да не води
жени там. В началото на септември, 15.09.2015 г. В. позвънил на Ц. и го попитал
дали може да доведе в къщи една негова позната – свидетелката П.Г., на което
подсъдимият отговорил че няма нищо против. Вечерта В. и Г. пристигнали,
поседели известно време при Ц. и М., след което излезли
и се преместили в помещението. На следващия ден Г. отново се върнала и влязла в
пристройката при В.. М., която по това време
била бременна, се усъмнила, влязла в пристройката и заварила В. и Г.
полусъблечени в интимни занимания. М. се възмутила и
помолила двамата веднага да напуснат. Г. излязла и се качила в лек автомобил
„Шкода“, с който била пристигнала преди това, към нея се присъединил и В.,
който взел багаж от първа необходимост, но оставил и някои свои вещи в
пристройката. При напускането се разбрали, че В. ще ги посети на по-късен етап
и ще си прибере нещата. Минало известно време, но свидетелят така и не дошъл, а
Ц. няколко пъти правил опити да се свърже с него и да го убеди да дойде и да си
вземе вещите. Тъй като това не се случило, след около 4 месеца М.
решила да ги изхвърли, тъй като очаквала дете и имала планове за пристройката.
По същото време със средства от продажбата на наследствени земи тя купила за
съвместно ползване лек автомобил „Ленд Ровър“. След Нова година В. решил
най-сетне да отиде и да се прибере нещата и двамата заедно със свидетелката Г.
на 02.02.2016 г. отишли до имота на Ц., но не открили никой там. По това време
подсъдимият и свидетелката М. се намирали в Д.,
където имали уговорена среща със свидетеля К.
К. Той се занимавал с извършването на ремонти, а Ц. и М.
имали намерение на ремонтират къщата и пристройката за лични нужди. Докато
разговаряли с К. на едно кафене, Ц. получил обаждане
от Г., която го уведомила, че се намира пред имота му и е дошла, за да приберат
вещите на свидетеля В.. Подсъдимият отговорил, че в момента се намират в Д.,
но до 20 минути могат да се приберат в Х.
и да уредят въпроса. Г. заявила, че ги чака на адреса и Ц., М.
и К. потеглили с лекия автомобил „Ленд Ровър“. Шофирала М.,
а Ц. седял на мястото отдясно до нея. Той носел със себе си газов пистолет
марка „GAP – Italy“, калибър 9 мм, сериен № **** N ******,
който закупил една седмица преди това. Скоро пристигнали в Х.
и когато наближили адреса на ул. Б., свидетелят К.
помолил да го свалят наблизо, за да си купи кафе и цигари, докато те оправят
въпроса с Г.. К. слязъл, отишъл до магазин, разположен
наблизо и си купил кафе и цигари. В това време М.
спряла автомобила пред къщата, в която живеели с Ц. и пред която ги чакала
свидетелката П.Г.. М. свалила страничния прозорец на
нейното шофьорско място и започнала да разговаря с Г.. В този момент на мястото
пристигнал с червен автомобил и свидетеля И.В., който слязъл от колата и
застанал до страничния прозорец на подсъдимия Ц.. М.
обяснила на Г., че е изхвърлила вещите на В. от пристройката. Това предизвикало
недоволство от страна на Г. и В. и постепенно разговора прераснал в скандал,
като всички започнали да повишават тон и взаимно да си крещят. М.
заявила, че ще се обади на полицията, при което Г. се обърнала и забързано
тръгнала надолу в посока към Градската градина. И.В. също се
отдалечил от мястото. Докато всички се карали на известно разстояние зад лекия
автомобил „Ленд Ровър“ била спряла свидетелката М.
Н., привлечена от шума и спора. Тя видяла как П.Г. и М.
М. спорят през отворения прозорец на колата.
Същият ден, на
02.02.2016 г. в ранния следобед, свидетелят Р.И. имал намерение да посети свой
познат, който живеел в посока ул. Б., след Икономическия
техникум. Решил да отиде пеша до къщата на своя познат, тъй като не разполагал
с неговия телефон. Когато пристигнал, установил, че няма никой в къщата и решил
да се върне обратно по същия път, по който дошъл в посока към ул. Б..
Вървейки, трябвало да мине близо до дома на подсъдимия. Именно на връщане от
там видял свидетелката П.Г., която познавал от преди и в този момент тичала
срещу него. И. я поздравил и се спрял, като я попитал какво става. Г. била
видимо разтревожена и му обяснила, че някакъв човек я заплашвал. Попитал я
какво става и тя му обяснила набързо, че малко преди това двамата с неин познат
на име И.В. отишли до къщата на Ц., за да приберат лични вещи, но избухнал
скандал. В този момент до тях спрял джипа „Ленд Ровър“, управляван от
свидетелката М. М. и подсъдимия Ц.,
който седял до шофьорското място. До този момент И. не познавал Ц. и никога не
се бил срещал с него. Подсъдимият свалил страничното стъкло на колата и през
него се обърнал към Г. с думите „Това ли ти е рекетьора? Сега ще видите какво
ще стане“, след което извадил изпод якето си носеният от него газов пистолет и
го насочил към И., който се намирал на разстояние около 1.5 – 2 метра, с думите
„Ей, ***** *****, сега ще ти напълня
главата с олово!“ И. искал да избегне свадата с Ц. и му отговорил „Ти нормален
ли си?“, след което му обърнал гръб и се опитал да се отдалечи надолу по
улицата. Тогава Ц. се обърнал към М. и й казал „Карай
върху него, мини да го смачкаме“. Джипът потеглил бавно и се изравнил с И.,
като подсъдимият отново през прозореца насочил пистолета към свидетеля и му
извикал „*****, ако ти видя грозната физиономия още веднъж тук, ще ти
напълня главата с олово!“, след което колата ускорила и се скрила от погледите
им. И. потърсил Г. и я намерил в двора на една къща на ул. Б., където тя се
била скрила. Малко по-късно същия ден И., В. и Г. се срещнали и обсъдили какво
да правят по-нататък. Решили да сигнализират в полицията, като В. изготвил и
подал жалба от свое име.
Няколко дни след
инцидента подсъдимият Ц. направил опит да се свърже със свидетелката А.
Н., която към този момент изпълнявала длъжността „******
– ****“ в ОУ „И. Р.“. Ц. знаел, че
свидетелката Г. работела като ****** там. Той се обърнал
към Н. с молба да накажат Г. заради поведението й по време на
инцидента. Н. го посъветвала да подаде жалба, в която да опише случая.
На жалбата бил изпратен отговор, в който се посочвало, че училището не е
компетентния орган да взема мерки по отношение на Г. за действия, които тя е
извършила в извънработно време.
Съгласно ЕР на ТЕЛК №
****/183 от 19.11.2018 г. подсъдимият Ц. е с установена ***
% трайно намалена работоспособност без чужда помощ с
водеща диагноза „***** ******
******,
сегашен епизод – **** ****** ****“. По предходно
експертно решение, издадено преди цитираното, Ц. е имал установена **
% трайно намалена работоспособност.
Съгласно назначена на
досъдебното производство и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице Й. М.,
се констатира, че Ц. страда от „**** ***** *****“, което към момента на
изготвяне на експертизата се намира в ремисия. Според вещото лице, няма данни
към момента на деянието заболяването да е било обострено, поради което се
приема, че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Посочено е, че няма пречки спрямо Ц. да се извършват
следствени действия и да участва в досъдебното или съдебното производство, като
с оглед на психическото и физическото му състояние е напълно способен правилно
да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях. При разпит в с.з. вещото лице уточнява, че Ц. два пъти е посещавал
психиатрично заведение за лечение – през 1997 г. и 2006 г. Следващо обостряне в
състоянието му е констатирано през есента на 2016 г. (октомври – ноември), т.е.
повече от половин година след извършване на деянието.
Съгласно назначена в
първоинстанционното производство и приета по делото съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице Л. М.,
подсъдимият страдал от ******* заболяване – ***** ****** *****,
с давност от 1979 г., което имало хроничен характер и протичало на фази (или
периоди). При обострянията можели да се наблюдават депресивни, манийни или
смесени епизоди, както и добавена психотична симптоматика (******
и *****). При остър маниен епизод или добавени психотични
симптоми преценката за реалност се нарушавала, липсвала критичност и можели да
бъдат покрити критериите за невменяемост, с качествено разстройство на
съзнанието, чиято продължителност била ограничена в рамките само на конкретния
епизод. По отношение на подсъдимия назад във времето имало данни за наличие и
на двете фази, но към момента на деянието нямало данни заболяването да е
обострено, Ц. не е търсил медицинска помощ и не е приемал лекарства, което означавало,
че можел да осъзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Към момента на извършване на прегледа за изготвяне на
експертизата нямало данни за обостряне на заболяването, вкл. качествено или
количествено разстройство на съзнанието и нямало медицински обосновани
препятствия подсъдимия да участва в наказателното производство.
На база показанията
на непосредствено разпитаните свидетели, писмените доказателства и
съдебно-психиатричните експертизи, районният съд е изградил обосновани изводи
за авторството, времето и мястото на извършване на престъплението, за което Ц.
е предаден на съд. Събраните доказателства са непротиворечиви и взаимодопълващи
се.
Въззивната инстанция
не споделя доводите на жалбоподателя, че районният съд не е провел анализ на
събраните по делото доказателства. Правилно са разграничени свидетелските
показания, като при обсъждането им се установява, че основното разминаване в
тях касае действията на Ц. след като се е разразил спор пред дома му, в който
са взели участие той самият и свидетелите М.
М., П.Г. и И.В.. До този момент се не установяват
съществени противоречия в обясненията на подсъдимия и свидетелските показания.
След като Г. обаче се отдалечава в посока към улица Б.
и ********** техникум Ц. и М.
твърдят, че спорът е приключил, докато останалите свидетели излагат твърдения
за изваждането на оръжие от страна на подсъдимия, насочването му към Р.И. и
отправянето на заплахи за употребата му. Районният съд внимателно е обсъдил
именно тази част от фактологията по делото и е провел внимателен анализ на
събраните доказателства, като е посочил коя част от обясненията на Ц. и
показанията на М. кредитира и на какво основание. С нужното внимание са обсъдени и показанията
на свидетеля Р.И. в съпоставка с тези на М.,
най-вече в частта относно споменаването на кръга от лицата, които са
присъствали на разразилия се спор по повод връщането на вещите на В.. В тази
насока районният съд не е допуснал неточности в изводите, обсъдил е фактите по
делото в тяхната последователност и правилно е приел, че обясненията на Ц. имат
защитна функция, а показанията на М. не са изцяло
последователни относно описанието на възникналия вербален контакт между И. и
Ц..
Доводът във
въззивната жалба, че отправената закана не довела до възбуждането на
основателен страх у Р.И. не е доказателствено обезпечен. Фактът, че след
отправянето на първата закана И. само попитал лаконично „Ти нормален ли си?“ и
се обърнал в противоположната посока, не е достатъчен, за да се приеме, че
думите на Ц. не са в състояние да възбудят достатъчно основателен страх.
Действията на И. с обръщане и опит да се отдалечи от мястото на свадата се
обясняват с нежеланието му да се поддава на провокацията на Ц. и да му отвръща.
Това е опит да се избегне по-нататъшно задълбочаване на конфликта, а не
безразлично или спокойно отношение към случващото се. Следва да се има предвид
и че след като И. се обръща и прави опит да се отдалечи той е застигнат
повторно от Ц., който му отправя още една закана. Тогава действията на И. са
други – той не прави опит да се отдалечи и застава неподвижно на мястото, на
което се намира. От една страна, това е продиктувано от факта, че колата на Ц.
и М. преминава покрай него и се отдалечава в неизвестна
посока, а от друга страна, се обяснява и с въздействието на отправените към
него думи. Ако се приеме, че И. е запазил спокойствие и не е обръщал внимание
на казаното от подсъдимия, тогава той вероятно би се отдалечил от мястото, без
да застава неподвижно и без да прави опити да намери свидетелката Г.. Въпреки
това обаче той изчаква известно време, за да е сигурен, че джипа „Ленд Ровър“
се е отдалечил и отива да търси Г., като иска от нея обяснение каква е цялата
тази работа и защо се оказва въвлечен в разправията им с Ц.. От съществено
значение е и обстановката, при която са отправени репликите на подсъдимия – с
двукратното насочване на газов пистолет към тялото на И., използването на
нецензурни обиди (обръщението „***** ******“ и „грозна физиономия“) и подканването му
към М. да придвижи джипа напред, за да настигнат свидетеля (с
употреба на фразата „да го смачкаме“). С оглед на тази обстановка, отправянето
на заканата определено би довело до възбуждането на страх у повечето хора,
оказали се в подобна ситуация. В случая няма основание да се направи извод за
противното, поради което този признак от обективната страна на деянието следва
да се приеме за доказан.
Твърди се във
въззивната жалба, че независимо от наличието на съдебно-психиатрична
експертиза, от разпита на експерта в съдебно заседание ставало ясно, че същият
не може да се ангажира с категорично становище дали към момента на деянието
подсъдимият е бил вменяем. В жалбата не е посочено точно кой от двамата
експерти се има предвид (д-р М. или д-р М.),
но видно от протоколите на съдебните заседания, в които и двамата са разпитани
е, че нито един от тях не е направил подобно изявление. Отделно от това
неоснователността на посочения довод произтича от приетите по делото
съдебно-психиатрични експертизи, в които изрично е посочено, че липсват данни
към момента на деянието (02.02.2016 г.) Ц. да не бил в състояние правилно да
възприема събитията или да ръководи действията си. Наличието на манийни епизоди
(характерни за неговата диагноза) в отдалечени предходни периоди от време не е
достатъчно, за да се обоснове категоричният извод, че такъв епизод е бил налице
и към инкриминираната дата. Изводът за невменяемост, респ. евентуалното
отпадане на наказателната отговорност на това основание, не може да почива само
на предположения или догадки, а следва да се основава на сигурни и точни данни
за психичното състояние на дееца. Също така, цялостното поведение на Ц. както
по време на съдебната фаза, така и по време на досъдебното производство, прави
малко вероятен изводът заболяването да е излязло извън период на ремисия и
отново да се намира в обострена фаза.
Твърдението, че
самият факт на притежание на газов пистолет сам по себе си не можел да установи
обективен елемент на извършеното изпълнително деяние, представлява
едностранчива интерпретация на събитията. В обжалваната присъда районният съд
не е коментирал притежаването на газов пистолет като елемент от обективната
страна на деянието. В чл. 144, ал. 3 НК е инкриминирано заканването с убийство
като тежконаказуем квалифициран състав, а оръжието в случая представлява едно
от средствата, послужили за извършване на деянието. Съдът е обсъдил
закупуването и притежаването на пистолета не като изолирано обстоятелство, а в
неговата взаимовръзка с останалите действия на подсъдимия, които в тяхната
съвкупност са довели до извода, че е налице съставомерно деяние.
Посоченото разминаване между показанията на
Г., която говорела за употреба на оръжие от страна на подсъдимия и отправянето
на заплахи, и показанията на В., в които липсвали подобни описания, не е в
резултат на противоречие между тях, както се изтъква във въззивната жалба, а се
обяснява с хронологията на събитията. След като М.
взема телефона си с цел да се обади в полицията заради избухналия спор, Г.
уплашено се отдалечава на известно разстояние. В този момент обаче В. остава на
мястото, на което се е намирал, т.е. пред дома на подсъдимия. Лекият автомобил,
управляван от М., също се отдалечава в посока след Г..
При това положение е ясно, че В. не става пряк очевидец на изваждането на
оръжието и отправянето на заплахите. В показанията си пред въззивната
инстанция, Г. сочи, че след като потърсила прикритие в една къща близо до улица
Б., малко след инцидента се обадила по телефона на В. и той
дошъл при нея. В случая не става дума за противоречие в свидетелските
показания, а за това, че всеки от свидетелите отразява отделен епизод от развоя
на събитията, и то само такава част, която лично е възприел. При сравнението
между показанията на Г. и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на В. се
констатира, че първата описва срещата с И. и отправянето на заплахите, а втория
описва само онази част от събитията, които се развиват до отдалечаването на
джипа по посоката на Г.. Ето защо са неоснователни доводите, че всички
показания на Г. се основавали на някакво нейно желание за лично отмъщение
спрямо подсъдимия Ц.. Също толкова неоснователно се явява и твърдението, че
вместо жалба до полицията да подаде Р.И., такава подал В. и това се дължало на
факта, че И. не участвал в конфликта и липсвал основателен страх у него в
резултат на отправената закана. Без значение е кой е подал жалбата,
същественото е дали в хода на извършената проверка и впоследствие в хода на
образуваното разследване са установени обстоятелства, които са достатъчни за
повдигане на обвинение и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.
При така установените факти правилно районният
съд е приел, че подсъдимият Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, тъй като на
02.02.2016 г. е отправил закана за убийство, насочена към Р.И., като е
употребил последователно изразите „Ей ***** *******,
сега ще ти напълня главата с олово“ и „*****,
ако ти видя грозната физиономия още веднъж тук, ще ти напълня главата с олово“,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Съдържанието на употребените изрази и
предприетите действия (насочване на оръжие) сочи на посегателство спрямо И. и
отправянето им в конкретната ситуация е довело до предизвикване на обоснован
страх и опасение от осъществяването им. От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като Ц. е съзнавал, че отправя закана към друго
лице, но е искал настъпването на общественоопасните последици, тъй като е целял
с отправянето на заканата да изплаши или да въздейства върху Р.И., мислейки, че
в конкретната ситуация последния помага на свидетелите Г. и В.. Именно с цел да
подсили въздействието на думите си Ц. е използвал и притежаваното от него
оръжие (газов пистолет), като го е извадил и го е насочил към тялото на И.. Последното
обстоятелство доказва и че подсъдимият е имал намерение именно да сплаши И.,
което в случая той е постигнал.
При определяне на
наказанието районният съд е отчел и правилно посочил имащите значение за
отговорността смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е приел, че
последните изобщо липсват и е определил наказанието при съществен превес на
смекчаващи обстоятелства по реда на чл. 54 НК. Районният съд е наложил
минималният предвиден в закона размер на наказанието „лишаване от свобода“ от 3
месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК. По този начин
съдът е изразил позиция, че въпреки признаването на подсъдимия за виновен,
санкцията, приложена спрямо него, не следва да се отличава с особено голяма
строгост. В случая наказанието не се отличава с явна несправедливост и напълно
отговаря на целите по чл. 36 НК. Аналогични съображения касаят и уважаването на
гражданската претенция за обезщетяването на Р.И. за претърпените от него
неимуществени вреди. Уваженият размер на исковата претенция държи сметка за
интензитета на вредоносния резултат, като за определянето на обезщетението
съдът е провел внимателен анализ на обстоятелствата по случая и е определил
неговия размер в разумни граници.
С оглед на така
изложените съображения присъдата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба
– оставена без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
13 от 18.02.2019 г.
на РС Хасково, постановена
по н.о.х.д.№ 39/2018 г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: