Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III
граждански състав,
в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 222 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Г.М.Г. и Д.А.Г.
срещу Агенция „Пътна инфраструктура” с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4780,86 лв. (след допуснато в о. с. з. на 17.10.2018 г.
увеличение на иска от 1000 лв. на 4780,86 лв.), представляваща обезщетение за
лишаването им без правно основание от ползване за периода 26.03.2013 г. –
26.03.2018 г. на част от собствения им недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор № 36110.27.521 по кадастралната карта и
кадастралните регистри в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
местността „Малък чифлик”, с обща площ от 4 709 кв. м., ведно със
законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 26.03.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,
че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен
имот с идентификатор № 36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните
регистри в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, с площ от 4709
кв. м., с начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, в местността
„Малък чифлик”. Посочено е, че през 2011 г. било извършено отчуждаване на част
от имота за изграждане на АМ „Марица”. Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от Закона
за пътищата проектът се изпълнявал от ответника, който бил възложителят на
строителните работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от
изпълнител по силата на сключен договор с ответника. Твърди се, че трасето на
автомагистралата било изградено и върху около 700 кв. м. от неотчуждената част
от имота на ищците. Поддържат, че от 2011 г. до момента били лишени от възможността
да ползват посочената част от собствения имот, върху която била изградена
магистралата. Посочено е също, че тази част от имота им представлявала временен
път, странични насипи и прилежащ терен към магистралата. Твърдят, че досега не
били получавали обезщетение за завземането на посочената част от собствения им
имот. Поради това претендират обезщетение за лишаване от ползване за периода
26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. По тези съображения молят да бъде уважен
предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, в който
излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че
частта от имота на ищците, която била отчуждена и върху която била изградена АМ
„Марица”, била с площ от 5291 кв. м. В представената скица №
15-652092/22.12.2017 г. процесният имот бил идентичен по площ с тази, която
била останала в собственост на ищците съгласно парцеларния план, а допълнително
усвоената част, за която ищците твърдели, че е с площ 700 кв. м., не била
отразена. Също така възразява, че претенцията била погасена по давност, тъй
като искът бил предявен след изтичане на петгодишния срок от започване
строителството на автомагистралата – 04.11.2011 г. Поддържа, че претенцията
следвало да се насочи към строителя на обекта – Сдружение „ПОР-ПСТ”. Ответникът
счита, че в настоящия случай не бил осъществен фактическият състав на
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД. Възразява, че за него не било настъпило
обогатяване. По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
При условията на евентуалност оспорва иска по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е налице спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищците Д.А.Г. и Г.М.Г. са собственици в режим
на съпружеска общност на поземлен имот с идентификатор № 36110.27.521 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „Малък чифлик”, с начин на трайно
ползване: нива. Не се спори и че през 2011 г. за изграждането на АМ „Марица”
били отчуждени 5291 кв. м. от същия този имот, като след отчуждаването останал
с площ от 4709 кв. м.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че част от
АМ „Марица” била предвидена по проект и изградена върху отчуждената площ от
5291 кв. м. от процесния имот. Експертът е изяснил, че имотът попадал частично
в пътен възел „Капитан Андреево”, като върху отчуждената част били изградени
двупосочно пътно платно с две ленти за всяка посока, северен и южен банкет,
северна и южна отводнителни канавки, северен и южен откос на изкопа, две
отводнителни канавки и оградна мрежа над северния откос. Вещото лице е
посочило, че АМ „Марица” била изградена в изкоп с дълбочина почти 10 м под нивото
на терена на процесния имот. Въпреки че имотът имал лице към автомагистралата,
достъпът от и към нея бил невъзможен, тъй като между имота и пътното платно
съществувал стръмен откос на изкопа. При извършения оглед експертът е
установил, че в долната част на откоса била изградена бетонова отводнителна
канавка и банкет, в който били разположени стълбове на пътното осветление. В
горната част на откоса били изградени два реда бетонови отводнителни канавки и
предпазна телена мрежа с бетонови колове. Посочено е, че на мрежата била
оставена врата (порта с ширина 1,30 м, разположена между точки 4 и 5 на скицата
на л. 67), предназначена за осъществяване на достъп за извършване на ревизия на
водостока. При геодезическите измервания вещото лице е констатирало, че предпазната
мрежа била изградена почти изцяло извън незасегнатата част от имота, като
застъпвала процесния имот в района на точки 3, 4, 5 и 6 от скицата на л. 67. Застъпването
било с площ 1,7 кв. м. Към датата на огледа през имота преминавали два полски
пътя, които се събирали в източната му част. Площта на северния път била 512
кв. м., а на южния – 323 кв. м. В съдебно заседание експертът е изяснил, че тъй
като бил участвал в строителството на подобни обекти, предполагал, че полските
пътища в имота на ищците били формирани при използването им от строителя за
пренасяне на строителни материали. По тези пътища били пренасяни модулите на
двата отводнителни канала и телената ограда. При извършения оглед върху
полските пътища нямало строителни материали. Вещото лице е уточнило, че тъй
като пътният възел бил на около 10 м по-ниско от поземления имот на ищците, за
изграждането на двете канавки, разположени в близост до южната граница на
имота, вероятно бил използван полският път покрай оградата.
Съдът кредитира като безпристрастно и компетентно
изготвено и заключението на съдебно-икономическата експертиза, от което се
изяснява, че при определяне на средната наемна цена за исковия период вещото
лице е съобразило средната наемна цена на земеделска земя, на земя с лице към
автомагистрала и при наличие на построен обект на автомагистралата съгласно чл.
22 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. При използване на тези три
компонента средната наемна цена на общата площ от 0,8367 дка (двата полски пътя
и застъпената от оградата част) за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г.
възлизала на 4780,86 лв. Ако се изключи наемната цена съгласно чл. 22 от
Тарифата на АПИ, средната наемна цена на посочената площ за исковия период била
в размер на 2671,30 лв. Също така вещото лице е посочило, че обезщетението за
използване на същата тази част от поземления имот, изчислено на база на
обичайно засяваните в региона култури, за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г.
било в размер на 1891,95 лв.
От показанията на свидетеля Христо Вълков, преценени
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се
изяснява, че първоначално имотът на ищците бил с площ от около 10 дка, като за
изграждането на автомагистралата били отчуждени около 5 или 6 дка. Споделя, че
многократно бил посещавал нивата както преди, така и след построяването на
магистралата. Разказва, че преди отчуждаването в имота нямало полски път.
Свидетелят е изяснил, че по време на изграждането на магистралата многократно
бил ходил там, като земеделските земи извън отчуждените площи били ползвани при
строителството. Според свидетеля Вълков отгоре, където се намирал имотът на
ищците, минавали самосвалите, които носели насипен материал за магистралата.
Двата пътя, през които преминавали, преди това били орна земя, но ги насипали с
баластра, за да не потъват камионите при валежи.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Общата
хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато
несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това, като по този
начин лишава собственика от възможността лично да си служи с него или да отдава
под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи
факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения
недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да
го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за
процесния период.
Размерът на дължимото обезщетение се изчислява на база сумата, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право
на собственост върху имота – наемната цена на този функционален тип имоти.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищците
са собственици на недвижим имот с идентификатор № 36110.27.521, находящ се в
землището на с. Капитан Андреево. Въз основа на заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетеля Вълков съдът приема,
че ответникът е ползвал част от 836,7 кв. м. от собствения на ищците имот при
изграждането на АМ „Марица”. В таза насока експертът по СТИ е установил, че 1,7
кв. м. от площта на собствения на ищците имот е застъпена от мрежата, ограждаща
магистралата, а през същия този имот преминавали два полски пътя с обща площ от
835 кв. м. От показанията на свидетеля Вълков се изясни, че преди да започне
изграждането на магистралата през нивата не преминавал път. Свидетелят е
категоричен, че тези два пътя били формирани при строителството на
магистралата, тъй като пренасящите строителни материали камиони насипали земята
с баластра, за да преминават по-лесно. В тази връзка вещото лице е категорично,
че пренасянето на материалите за строежа на оградата, северната и южната
отводнителни канавки, които представляват „пътни съоръжения” съгласно § 1, т. 3
от ДР на Закона за пътищата (ЗП), се е осъществявало през пътя, намиращ се в
имота на ищците. Този извод следва от факта, че пътният възел е разположен на
около 10 м под нивото на поземления имот и е невъзможен достъп от долу на горе.
В тази насока вещото лице отбелязва, че на мрежата, разположена в имота на
ищците, била оставена врата, през която да се осъществява достъп за ревизия на
водостока. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП автомагистралите са част от републиканската
пътна мрежа, чието управление на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е възложено
на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Според чл. 19, ал. 2 ЗП дейността
по управление включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища,
включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности,
така и организиране
и контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и
поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и
твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за
поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било
осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата
хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал
осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при
предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя. От това
следва, че площта от 1,7 кв. м. безспорно е използвана от ответника през
исковия период, тъй като е застъпена от предпазната мрежа, ограждаща
магистралата. Също така съдът намира, че ответната страна е ползвала и двата
полски пътя, преминаващи през имота на ищците, при изграждането на
автомагистралата, тъй като по тях са пренасяни елементите на двете канавки и
оградата. Наличието на врата в рамките на имота на ищците е индиция, че
преминаващите през поземления имот полски пътища са продължили да обслужват
автомагистралата и след нейното изграждане. Видно от скицата на л. 67
единственият начин да се достигне до тази врата и съответно северната и южна
отводнителни канавки е през преминаващите през имота два пътя. Ето защо съдът,
като съобрази всичко изложено, както и обстоятелството, че не е отчужден път,
през който да се обслужват пътните съоръжения в горната част на АМ „Марица”,
непосредствено до южната граница на ищците, намира, че неминуемо ответникът е използвал преминаващите през имота на ищците
пътища, тъй като в противен случай не би могъл да изпълни законовото си
задължение да поддържа отводнителните канавки и предпазната мрежа. От всичко
това следва, че като е изградил пътища в рамките на процесния имот, през които
е преминавал, ответникът е препятствал собствениците да си служат с имота
съгласно обичайното му предназначение. По тези съображения съдът приема, че
ответникът е използвал през периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. 836,7 кв. м.
от собствения на ищците поземлен имот, като по този начин е лишил последните от
възможността да си служат с него. Същевременно ответната страна не ангажира
доказателства за наличието на правно основание за завладяване на посочената
част от поземления имот.
Предвид
всичко изложено, съдът счита, че фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен, като в случая обогатяването на ответника
се изразява в спестяване на разходи за заплащане на наем, а обедняването на
ищците – в пропуснатите от тях наемоподобни доходи, които те биха получили при
отдаване под наем на имота. Поради това съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за ползваната част от процесния
период. В разглеждания случай ищците могат да претендират само това, с което
имуществото им е намаляло, поради което обезщетението по чл. 59 ЗЗД се определя
като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и тази
разлика трябва да бъде определена от съда с оглед на установените факти. Ето
защо, размерът на обезщетението следва да се определи на база на наема за
процесния имот, като се вземе предвид неговото предназначение на земеделска
земя. С оглед изложеното, основателно се явява възражението на процесуалния
представител на ответника, че при формиране на средната наемна цена не следва да
се включва компонентът по чл. 22 от Тарифата на АПИ за крайпътен обект. В тази
връзка безспорно се установи, че собственият на ищците имот е земеделска земя,
като не са ангажирани доказателства да е използван от ответника като крайпътен
обект по смисъла на чл. 22 от Тарифата на АПИ. По изложените съображения не
следва обезщетението да се определя въз основа на добивите от обичайно
засяваните култури в региона, тъй като не се установи ответникът да е
реализирал такива. Поради това, като съобрази предназначението на поземления
имот и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът намира, че
дължимото обезщетение за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. за ползването на
836,7 кв. м. от собствения на ищците поземлен имот възлиза на 2671,30 лв.
Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния период,
той се е обогатил. Със същата сума ищците са обеднели, тъй като не са могли да
реализират приходи в размер на наемната цена за обекта.
Като
неоснователно съдът намира и заявеното от ответника възражение за погасителна
давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според разясненията,
дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в
случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаване на престацията. Исковата молба е подадена на 26.03.2018 г., а
периодът, за който се претендира и доказа вземането на ищците, е от 26.03.2013
г. до 26.03.2018 г., т. е. в рамките на установения от закона давностен срок.
По
тези съображения съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 2671,30 лв., представляваща обезщетение за лишаването им без
правно основание от ползване за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на 836,7
кв. м. от собствения им недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, като до пълния предявен размер от 4780,86 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
Сторените
от ищците разноски съобразно уважената част от иска възлизат на 576,20 лв., а
тези на ответника с оглед отхвърлената част от иска – на 110,31 лв. От това
следва, че по компенсация на ищците следва да се присъдят разноски на стойност
465,89 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на Г.М.Г., ЕГН: **********,
и Д.А.Г., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. К.,
ул. „Б. М.”
№ 14, общ. Свиленград, по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от
2671,30 лв., представляваща обезщетение за лишаването им без правно основание
от ползване за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на 836,7 кв. м. от
собствения им недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор
№ 36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, местността „Малък чифлик”, с обща площ от 4 709
кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба
– 26.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над
сумата от 2671,30 лв. до пълния предявен размер от 4780,86 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на Г.М.Г., ЕГН: **********,
и Д.А.Г., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. К.,
ул. „Б. М.”
№ 14, общ. Свиленград, сумата от 465,89 лв., представляваща сторени пред
първата инстанция разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени
по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „ОББ” АД, с титуляр Г.М.Г..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: