Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.06.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1821 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.10.2019 г. по гр.д. № 38395/2018
г., СРС, І ГО, 120 с-в е приел за
установено в отношенията между страните „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Г.Д.-М.и Е.Д.К.и Ц.А.К., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, адвокат В.В., че ответникът
Ц.А.К., ЕГН ********** дължи на
ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415,
ал.1, връзка с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 9855,22 лв. - главница по Договор за
кредит от 26.06.2008 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, цедиран на
ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от 28.06.2013 г., ведно със законна
лихва за периода от 13.12.2011 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 7332,74 лв. за периода от 17.02.2009 г. до 12.12.2011 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 56062/2011 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120-ти състав.
Осъдил
е „Ц.А.К., ЕГН
**********,***, да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Г.Д.-М.и
Е.Д.К., сумата от 1143,76 лв. за разноски в исковото производство и сумата от
343,76 лв. за разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Ц.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.В., със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи се, че съдът неправило е приел, че е без правно значение липсата
на надлежно уведомяване от кредитора до длъжника, както и че счита целият
кредит за изцяло предсрочно изискуем, че е налице уведомяване за извършената
цесия по чл.99 от ЗЗД с депозиране на исковата молба, че вземането на ищеца не
е погасено по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „О.Ф.Б.“
ЕООД, представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Д.-М., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Д.П.,***, партер оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
въззивната инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение..
Съдът намира, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
допустимо, а относно неговата правилност, въззивната инстанция приема следното:
От фактическа страна:
Предявени са от „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу Ц.А.К., ЕГН **********,
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл.
99 от ЗЗД за сумата от 9855,22 лв., главница, ведно със законна лихва за
периода от 13.12.2011 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
7332,74 лв. за периода от 17.02.2009 г. до 12.12.2011 г., което вземане е
цедирано на ищеца и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 56062/2011 г. на Софийски районен
съд, I ГО, 120-ти състав.
При условията на евентуалност е депозиран осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД за
сумите, дължими и изискуеми по Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2008 г., както следва: сумата от 6570,96 лв. - падежирала и
непогасена по давност към датата на подаване на исковата молба главница,
съгласно колона „Вноска главница“ по погасителния план, който е неразделна част
от Договора за кредит от 26.06.2008 г.; сумата от 1041.64 лв. - падежирала и
непогасена по давност към датата на подаване на исковата молба договорна лихва,
дължима за периода от 15.06.2015 г., съгласно погасителния план, неразделна
част от Договора за кредит, както и законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане
на вземането.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск с пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД за сумите,
дължими и изискуеми по Договор за кредит за текущо потребление от
26.06.2008 г., както
следва: сумата от 149,46 лв., представляваща предсрочно изискуема част от главницата
по Договора за кредит, включена в анюитетна вноска, дължима за 15.06.2018 г.,
съгласно погасителния план към договора; сумата от 6570.96 лв. - падежирала и
непогасена по давност към датата на подаване на исковата молба главница; 1041,64
лв. падежирала и непогасена по давност към датата на
подаване на исковата молба договорна лихва, дължима за периода от 15.06.2015
г., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора за кредит, както и
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
исковата молба до пълното изплащане на вземането.
Ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********
твърди, че е подал заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 56062/2011 г.
на CPC. Длъжникът подал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявил
иск за установяване на вземането си. Твърди, че вземането произтича от Договор
за кредит за текущо потребление, сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД на
26.06.2008 г., който бил обезпечен с договор за поръчителство между Банката и В.В.Б.от
26.06.2008 г. Длъжникът е изпаднал в забава, поради което целият остатък от
кредита е станал автоматично предсрочно изискуем и е бил отнесен в просрочие,
като е начислена и лихва за забава. В последствие, вземанията са прехвърлени на
ищеца с Договор за цесия от 28.06.2013 г., за което ответникът е уведомен по
реда на чл. 99 от ЗЗД. Сочи, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си кредитор, който е упълномощил за това цесионера.
Било образувано изп.д. № 397/2016 г. по описа на ЧСИ М.Д.с per. № 787 на КЧСИ и с район на действие СГС. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира присъждане на разноски в двете производства.
Ответникът Ц.А.К., ЕГН ********** в депозирания писмен отговор е
оспорил исковете.
По делото е безспорно, че ответникът и „Банка ДСК“ ЕАД са сключили Договор
за кредит за текущо потребление на 26.06.2008 г. за срок от 120 месеца, като
видно от приложения погасителен план, окончателният падеж на цялото вземане по
договора е настъпил на 15.06.2018 г. С оглед настъпила забава в погасяване на
месечните вноски, кредиторът по Договора за кредит „Банка ДСК“ ЕАД е предявила
пред СРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 56062/2011 г. на 120 състав, което е уважено и е
издадена заповед по чл. 417 от ГПК на 30.12.2011
г. срещу В.В.Б.и Ц.А.К. да заплатят солидарно на кредитора главница в
размер на 9855,22 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2011 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 7332.74 лв. за периода 17.02.2009 г.
- 12.12.2011 г. и разноски в размер на 343,76 лв. Длъжникът Ц.К. депозирал в
срок възражение срещу заповедта с вх. № 3020142/27.02.2018 г., поради което съдът е уведомил кредитора за
възможността да установи вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 28.06.2013
г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ищцовото дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД вземания,
индивидуализирани в приложен списък, съставляващ Приложение № 1, в това число и
вземане от ответника в общ размер на 19 198,76 лв. В Договора за продажба
и прехвърляне на вземания (договор за цесия) е уговорено, че по смисъла на
същия „вземания“ са всички дължими на Банката-продавач по договора суми, ведно
с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и
изтеклите лихви, посочени в приложеното Приложение № 1. С Молба от 28.11.2016
г. ищецът е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжниците по
заповедта, като е представило и договор за покупко-продажба на вземанията,
сключен с кредитора по Договора за потребителски кредит. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че отпуснатата по Договора за кредит между страните сума в размер на 10 000 лв.
е била предоставена на кредитополучателя на 26.06.2008 г. по конкретна заемна
сметка и е усвоена на същата дата. Погасени са суми в размер на 204,78 лв. за
главница, възнаградителна лихва в общ размер 408,13 лв., санкционираща лихва в
размер на 0,14 лв. и наказателна лихва в размер на 100 лв. Погасяванията са
извършени през периода 15.07.2008 - 04.06.2009 г. Плащанията по кредита са били
преустановени на 15.11.2008 г., като
неплатен остатък от главницата възлиза на 9855,22 лв., в това число и
капитализиране на една заемна такса в размер от 60 лв. Вещото лице е установило
и неплатената възнаградителна лихва, неплатена санкционираща лихва и
наказателна лихва, подробно посочени в заключението и в приложенията към него. При
извършена справка от вещото лице и по изпълнителното производство, след
13.12.2011 г., когато е образувано частно гражданското дело по издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е установено, че е постъпила сума от
428,34 лв. на 15.03.2017 г. Вещото лице е установило, че не е налице надплащане
на възнаградителна лихва за периода при по-висок лихвен процент за периода от
сключването на Договора до депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.
От правна страна:
Безспорно е установено, че ответникът е получил и ползвал кредит от „Банка
ДСК“ ЕАД в размер на 10 000 лв., като е спрял да обслужва кредита през месец
октомври 2008 г.
Относно твърдението, че съдът неправило е приел, че е без правно значение липсата
на надлежно уведомяване от кредитора до длъжника, както и че счита целият
кредит за изцяло предсрочно изискуем, то следва да бъде отбелязано, че
действително по делото липсват данни кога Банката-кредитор е
уведомила и дали изобщо е уведомила длъжника и поръчителя по Договора за кредит
за упражняване на нейното потестативно право да обяви цялото вземане за
предсрочно изискуемо. Но по делото е безспорно, че окончателният падеж на цялото вземане по договора за кредит е настъпил
към настоящия момент. В този смисъл към момента на приключване на устните
прения, изискуемостта на вземането е била настъпила и същото е станало
ликвидно.
Относно оспорване от страна на ответника, че същият не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия по чл.99 ЗЗД, то от представените писмени
доказателства по делото не се установява дали
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от „Банка
ДСК“ ЕАД към „О.Ф.Б.“ ЕАД. При тези данни, и съгласно приложеното към исковата
молба уведомление за извършената цесия по чл.99 ЗЗД, същото е било връчено на ответника с исковата
молба, поради което следа да се приеме, че той е бил надлежно уведомен за новия
кредитор.
Неоснователно се явява и възражението за настъпила погасителна давност. Вземанията
на ищеца, произтичащи от договор за кредит, се погасяват с общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, като в настоящия случай давностният срок по отношение
на дължимите вноски, включващи главници и лихви, не е изтекъл. Вземането е
заявено за събиране със заявление по чл. 417 от ГПК, подадено на 13.12.2011 г.,
като настоящото исково производство се явява продължение на заповедното. По
отношение на лихвите също не е изтекла давността, тъй като първата дължима
лихва е начислена за неизпълнение на задължение за месечна вноска за 15.11.2008
г. Тригодишната давност е прекъсната, съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, което има своето продължение в
настоящото исково производство. Давността не тече по време на съдебното
производство, съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да за
плати на въззиваемия направените за настоящата инстанция разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.10.2019 г. по гр.д. № 38395/18 г.
на СРС, І ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА Ц.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.В., със съдебен адрес:*** да
заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „О.Ф.Б.“ ЕООД, представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Д.-М.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.П.,***, партер юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.