№ 33
гр. Дупница, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510101016 по описа за 2023 година
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1000, район „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, представлявано от Ц.Г.М. - член
на УС и Изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк" АД и А.Т.- Член на УС и Изпълнителен
директор на „УниКредит Булбанк" АД, чрез адв. Д. Е., Адвокатско съдружие „Димитров и
съдружници", съдебен адрес: гр. ***, е предявило срещу Е. Б. Й., ЕГН **********, адрес с. ***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца: 1700, 55 евро - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице с
№ 509/0061/********* от 22.03.2013 г.; 123, 22 евро - договорна лихва за периода от 05.06.2021 г.
до 22.01.2022 г.; 212, 72 евро - лихва за просрочена главница за периода 05.06.2021 г. - 23.06.2022
г.; 72 лв. - разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като на
22.02.2013 г. сключил с Е. Б. Й., като кредитополучател, и Е. И. Й., като солидарен длъжник,
договор за банков потребителски кредит на физическо лице с № 509/0061/*********. С анекс № 1
от 22.02.2013 г. страните се споразумели за промяна в лихвения план по т.4.2 от договора, както и
на крайния срок за погасяване на задълженията по кредита - 22.02.2023 г.
На 05.06.2021 г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите вноски за
главница и лихва, като изпаднал в забава. Допуснато е просрочие, поради което кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на основание чл.17 от договора, считано от 22.01.2021 г., с връчена на
длъжника покана. Дължимите суми възлизат на: 1700, 55 евро – главница за периода 05.06.2021 г.
– 23.06.2021 г.; 123, 22 евро – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 22.01.2022 г.; 212, 72 евро
– лихва за просрочена главница за периода 05.06.2022 г. – 23.06.2022 г.; 72 лв. – разноски за
изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна
изискуемост.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
1
заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 1573/2022 г. по описа на ДнрС. В
законоустановения срок получил указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява
становище за недопустимост, респ. – неоснователност на исковете. Оспорва представеното
извлечение от счетоводните книги на ищеца. Твърди липса на настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил договор за банков потребителски кредит на физическо лице с №
509/0061/********* от 22.02.2013 г., сключен между него и Е. Б. Й., като кредитополучател, и Е.
И. Й., като солидарен длъжник, за кредит в размер на 6000 евро, със срок за издължаване
22.02.2023 г. В чл.17 от договора е предвидена предсрочна изискуемост на цялото вземане на
кредитора при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.
Представено е уведомление до Е. Б. Й. /л.20/, с отбелязване за получаване на 10.12.2021 г.
със задължение да предаде от Б. Й. – син. С уведомлението е обявена предсрочната изискуемост на
целия остатък от главницата по договора при неплащане в 14-дневен срок на всички просрочени
задължения в общ размер на 457, 89 евро.
От заключението по основната съдебно-счетоводна експертиза /л.76-80/ се установява, че
към 24.06.2022 г. /датата на издаване на представеното извлечение от счетоводните книги на
ищеца/ размерът на непогасената главница по договора възлиза на 1700, 55 евро. Дължимата
договорна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 22.01.2022 г. възлиза на 123, 22 евро. Дължимата
лихва за просрочена главница за периода 05.06.2021 г. - 23.06.2022 г. възлиза на 129, 16 евро.
Съгласно представените счетоводни извлечения дължимите банкови такси са погасени. След
24.06.2022 г. са извършвани плащания по договора.
Видно от заключението на вещото лице Н. Ш. по назначената допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза /л.102-106/, прието от съда като обосновано и пълно, след подаването на
заявлението по чл.417 ГПК до изготвянето на експертизата ответникът е направил плащания в общ
размер на 1071, 71 евро, с които е погасил изцяло дължимата възнаградителна лихва и част от
главницата. По договора са останали дължими следните суми: 835, 25 евро – главница; 129, 16 евро
- лихва за просрочена главница за периода 05.06.2021 г. - 23.06.2022 г.
Приложено е ч.гр.д. № 1573/2022 г. по описа на ДРС, по което е подадено възражение от
ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1573/2022 г. по
описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането -
сключването на договора за кредит, предаването на сумата по кредита, както и поемането на
задължение от ответника да върне посочената в договора сума.
По делото е безспорно установено сключването на процесния договор за кредит, както и
изпълнението от кредитора на задължението му да предаде на заемополучателя сумата по заема.
Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е спрял плащанията на погасителните вноски, което
е довело до обявяване на цялото задължение за предсрочно изискуемо. Длъжникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост /ответникът не е оспорил изпълнението на задължението за
предаване на уведомлението, поето от неговия син/, поради което е неоснователно възражението
относно договорната клауза за автоматична изискуемост – кредиторът не се е възползвал от нея.
Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение на спорното право; такъв факт в настоящото
производство е погасяването чрез плащане от ответника на част от вземането, предмет на
претенцията на ищеца. Поради това при определяне на размера на задължението на ответника по
процесния договор за кредит следва да бъде взето предвид направеното плащане на част от
2
дължимата сума след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, установено посредством
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно основната съдебно-счетоводна
експертиза, дължимите банкови такси също са погасени.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по
отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата: 835, 25 евро – главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице с № 509/0061/********* от 22.02.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане; 129, 16 евро - лихва за просрочена главница за
периода 05.06.2021 г. - 23.06.2022 г.
Искът за признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за
сумата над уважения размер до претендирания от 1700, 55 евро – главница, за сумата над
уважения размер до претендирания от 212, 72 евро - лихва за просрочена главница за периода
05.06.2021 г. - 23.06.2022 г., за 123, 22 евро - договорна лихва за периода от 05.06.2021 г. до
22.01.2022 г., за 72 лв. - разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение,
следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски
по водене на делото /за държавна такса - 154, 98 лв., за възнаграждение за вещи лица – общо 500
лв., адвокатско възнаграждение – 484, 32 лв./ съразмерно с уважената част от иска в размер на 535,
47 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъдe осъден да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1573/2022 г. по описа на ДРС /в размер на 79, 66 лв. –
държавна такса и 60 лв. - адвокатско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от иска в
размер на 65, 64 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Б. Й., ЕГН **********, че дължи на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********: 835, 25 евро – главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице с № 509/0061/********* от 22.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.06.2022 г., до окончателното изплащане; 129, 16 евро - лихва за просрочена
главница за периода 05.06.2021 г. - 23.06.2022 г.; ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане иска за
признаване по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумата над уважения
размер до претендирания от 1700, 55 евро – главница, за сумата над уважения размер до
претендирания от 212, 72 евро - лихва за просрочена главница за периода 05.06.2021 г. - 23.06.2022
г., за 123, 22 евро - договорна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 22.01.2022 г., за 72 лв. - разноски
за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение
ОСЪЖДА Е. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК
*********, сумата 535, 47 лв. - разноски по водене на делото и разноски по ч.гр.д. № 1573/2022 г.
по описа на ДРС в размер на 65, 64 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3