№ 114
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500132 по описа за 2022 година
С решение № 274/13.10.2021г., постановено по гр.д. № 49 по описа РС-
гр. Костинброд за 2021 г., е изменен размерът на определената с решение по
гр.д. № 15711/2011 г. издръжка до размер от 250 лева месечно, считано от
20.01.2021г. до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, а исковата претенция за сумата над 250 лева до пълния
предявен размер от 300 лева е отхвърлена като неоснователна. Със същото
решение В. В. Н. е осъдена да заплаща на детето си В. Д. К. увеличения
размер на издръжката от 250 лв. месечно.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на В. В. Н. срещу
горното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 150 от СК за
разликата над 162,50 лв. до присъдения от районния съд размер от 250 лв.
Жалбоподателката счита първоинстанционното решение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, както и немотивирано. Намира, че
районният съд не бил взел предвид фактите по делото. Правилно бил отчел
ниските доходи на жалбоподателката, но въпреки това неоснователно
определил прекомерно висок размер на издръжката. Според
жалбоподателката, този размер би довел до нейното значително обедняване
при неоснователно обогатяване на бащата на ищеца. Твърди, че живее под
наем, което представлява допълнителен разход за нея. Изразява становище, че
справедливият размер на издръжката би следвало да бъде минималният по чл.
142, ал. 2 от СК, а именно – 162,50 лв. Моли съда да определи издръжката
именно в този размер. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия, и в срока по
1
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който той оспорва жалбата изцяло,
и моли съда да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не
се явява и не се представлява. От процесуалния й представител е постъпило
становище, с което поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, като
моли съда да определи месечна издръжка в размер на 162,50 лв. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се
явява. Представлява се от адв. З., която поддържа отговора и оспорва
жалбата, като моли съда да остави същата без уважение. Намира, че
районният съд е определил издръжката правилно. Твърди, че майката трайно
не полага грижи за детето. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
От фактическа страна съдът констатира, че ищецът В. Д. К. е син на Д.
К. П. и на ответницата В. В. Н., видно от удостоверението за раждане на л. 6
от първоинстанционното дело.
С Решение № III-84-249/09.12.2011г., постановено по гр.д. №
15711/2011г. на Софийския районен съд, е утвърдено споразумение по чл.
127, ал. 1 от СК между В. В. Н. и Д. К. П., с което местоживеенето на детето
В. Д. К. е определено при бащата, като на последния е предоставено
упражняването на родителските права; определен е режим на лични контакти
между майката и детето, като Н. е осъдена да му заплаща ежемесечна
издръжка от 67,50 лв. от датата на утвърждаване на споразумението до
окончателното й изплащане или до настъпване на обстоятелства, обуславящи
нейното изменение или прекратяване.
Видно от служебна бележка изх. № 1791/11.12.2020г., издадена от
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, Д.П. е получил общ брутен доход за
месеците юни – ноември 2020 г. в размер на 7866,22лв. (респ. нетен доход
6114,47 лв.), т.е. средно 1311,04лв. месечно (респ. 1019,08лв. – нето), а,
съгласно служебна бележка изх. № АСД-04-200/14.12.2020г. на 79-то СУ „И.
Г.“, В. Д. К. е записан в дневна форма на обучение в 8а клас на училището за
учебната 2020/2021г.
На л. 29 от първоинстанционното дело се открива удостоверение за
декларирани данни от СО – дирекция „Общински приходи“, от което се
установява, че към 22.06.2021г. В. В. Н. не е декларирала никакво движимо и
недвижимо имущество.
Съгласно удостоверение № 1/22.06.2021г., издадено от „К.К.“ ЕООД, В.
В. Н. е получила за периода от 01.12.2020г. до 31.05.2021г. брутен доход в
общ размер 4022,12лв., респ. нетен доход в общ размер 3121,08лв., т.е. средно
670,35лв. месечно (респ. 520,18 лв. – нето),
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
2
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
От представеното с исковата молба заверено копие от удостоверение за
раждане (л. 6 от първоинстанционното дело) се установява, че въззиваемият и
жалбоподателката са съответно непълнолетно дете и негова майка.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, жалбоподателката е задължена да осигурява издръжка на
въззиваемия.
Спорен е въпросът за нейния размер.
Основен критерий за определяне на справедливото количествено
измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С
Постановление № 331 на МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020
г., в сила от 1.01.2021г.), размерът на минималната месечна работна заплата за
страната е определен на 650 лв., считано от 01.01.2021г. Съответно,
минималният размер на месечната издръжка е 162,50 лв. и не може да бъде
определен под тази граница.
Във въззивната жалба е наведен довод за несъобразяване с реалните
доходи на дължащия издръжката родител, които доводи са по принцип
релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК, доколкото конкретният размер
на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя не само въз
основа на нуждите на лицето, което има право на такава, но и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се търси разумния и
обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат
характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за
преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
Отношение към процесния казус има и т. 19 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.,
тъй като решаваща предпоставка за изменение на издръжката е трайно,
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Анализирайки фактите по делото, и при съобразяване с относимите
3
нормативни разпоредби и задължителната съдебна практика, съдът намира, че
районният съд правилно е взел предвид промяната на нуждите на детето, с
оглед неговото израстване и обичайните такива за дете на неговата възраст.
От друга страна, по делото не се твърдят и не се доказват здравословни
проблеми, извънкласни занимания, специфични или изключителни нужди и
потребности на В.К. по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК, поради което такива
не може да се презюмират.
Що се отнася до възможностите на двамата родители да осигуряват
издръжка на детето, мотивите на районния съд следва да бъдат споделени
частично, поради следните съображения.
Съгласно т. 5 от цитираното по- горе ППВС, възможността на
задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи,
имущество и квалификация. В конкретния случай не са ангажирани
доказателства за образованието и квалификацията на жалбоподателката, но от
удостоверението на л. 30 от първоинстанционното дело се установява, че
средномесечният й брутен доход за периода от 01.12.2020г. до 31.05.2021г. е
670,35 лв., а нетният такъв - 520,18 лв. Същевременно, по делото няма данни
за притежавани от нея недвижими имоти и подлежащи на деклариране
движими вещи. Всичко това обуславя крайно ниски възможности на
жалбоподателката да предоставя издръжка на детето си, и, съответно, по-
нисък размер на дължимата от нея издръжка.
Друг релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на
издръжката, е, че бащата на въззиваемия и също задължено за неговата
издръжка лице получава брутно и нетно месечно трудово възнаграждение в
по- висок размер - брутно 1311,04лв., респ. нетно 1019,08лв. (л. 7 от
първоинстанционното дело). Във връзка с горното, страните не спорят, а и от
съдебно утвърденото споразумение се установява, че детето Веселин живее
при баща си. Поради това съдът намира, че освен парична издръжка, той
реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи по неговото
отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари. Съобразяването с този
фактор по принцип обуславя задължение на жалбоподателката да осигурява
по- голяма част от необходимата парична издръжка на въззиваемия. В случая,
обаче, нейните доходи са не само двойно по- ниски от тези на бащата на
детето, но и се формират единствено от трудово възнаграждение в размер,
близък до минималния. Не се твърди и не се доказва наличие на никакви
други нейни имущества и/или потенциални източници на доходи. Поради
това и доколкото доказаното трудово възнаграждение на жалбоподателката е
почти равно на минималното такова, издръжката следва да бъде определена
в размер, близък до минималния.
На последно място, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с
Постановление № 37 на МС от 24.03.2022 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната, считано от 01.04.2022г., този
размер се увеличава на 710 лв., като минималният размер на месечната
издръжка съответно се променя на 177,50 лв.
С оглед гореизложеното, справедливият размер на месечната издръжка,
която жалбоподателката следва да заплаща на въззиваемия, е 180 лв.
По тези съображения, жалбата е частично основателна, а обжалваното
4
решение следва да бъде отменено в частта, с която В. В. Н. е осъдена да
заплаща на В.К. месечна издръжка за разликата над 180 лв. до определения от
районния съд размер от 250 лв.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл,
въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката част от сторените от нея
разноски във въззивното производство, пропорционална на уважената част от
жалбата. Такива се установяват в размер на 131,40лв. – държавна такса, от
които въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката ((250-180)/(250-
162,50))*131,40= (70/87,50)*131,40=0,8*131,40=105,12лв.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл,
жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия част от сторените от него
разноски във въззивното производство, пропорционална на отхвърлената част
от жалбата. Такива се установяват в размер на 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,
от които жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия 0,2*300=60лв.
С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК, в присъжданите разноски не
следва да се включва удостовереното в договора за правна защита и
съдействие адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на
350 лв. Наистина, първоинстанционното решение не съдържа произнасяне по
въпроса за разноските, но този пропуск следва да бъде поправен по реда на
чл. 248 от ГПК, а не чрез повторното им претендиране във въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 274/13.10.2021г., постановено по гр.д. № 49 по
описа РС- гр. Костинброд за 2021 г., В ЧАСТТА МУ , с която В. В. Н. е
осъдена да заплаща на В. Д. К. месечна издръжка за разликата над 180 лв. до
250 лева месечно, считано от 20.01.2021г. до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/13.10.2021г., постановено по гр.д. №
49 по описа РС- гр. Костинброд за 2021 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на В. В. Н. с ЕГН
********** сумата 105,12 лв. – разноски по делото, пропорционално на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В. В. Н. с ЕГН ********** да заплати на В. Д. К. с ЕГН
********** сумата 60 лв. – разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6