Р
Е Ш Е
Н И Е № 260015
гр.Хасково, 02.02.2022год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и четвърти януари
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1009 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от Гаранционен фонд
- гр.София против М.М.И.,***, иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“
от Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД, а сега чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от действащия Кодекс за застраховането.
Твърди се в исковата молба, че
Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./ изплатил
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 1 563.41
лева на М.Д.К., получени при ПТП на 07.09.2014г. По Щета № 1111159/02.12.2016г.
за причинени имуществени вреди на М.Д.К. било определена и изплатена сума в
размер на 563.41 лева, а по Щета № 210265/04.08.2016г. за причинени
неимуществени вреди й била определена и изплатена сума в размер на 1 000 лева.
Видновен по данни от Постановление за прекратяване на ДП № 468/2015г. по описа
на РП-Свиленград бил ответникът М.М.И., който управлявал лек автомобил *** с
рег. № ******, собственост на Н.М.С., от гр.С., без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва се още в исковата молба, че на
07.09.2014г., около 12.00ч. по път III-809, в
землището на гр.Л., по сух, прав, хоризонтален асфалтов участък се движил лек
автомобил „****“ с рег. № ******, управляван от ответника М.М.И. *** със
скорост от 73.4 км/ч. При километър 2+000, при наличие на пътна маркировка М1
/“Единична непрекъсната линия“/, предприел маневра изпреварване на колона от
попътнодвижещи се автомобили, като навлязъл в лентата за насрещно движение в
момент на приближаване на насрещнодвижещ се автомобил, вследствие на което
излязъл извън платното за движение и ударил насрещнодвижещия се лек автомобил „****“
с рег. № ****. Ударът бил кос, при страничен сблъсък, с предната челна дясна
част на лек автомобил „****“ с рег. № **** и страничната предна дясна част на
лек автомобил „****“ с рег. № ******. От удара пострадалата М.К. получила
следните травматични увреждания: - контузия на шийния отдел на гръбначния стълб
– С1 – С6. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Ищецът поканил ответника да
възстанови платеното от него, но и до датата на предявяване на иска същият не
погасил задължението си. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 563.41 лева, представляваща изплатеното от ищеца
обезщетение по Щета № 1111159/02.12.2016г. и Щета № 210265/04.08.2016г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Назначеният особен представител
на ответника оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер, който
счита за завишен и прекомерен. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба по
основанието на предявената претенция, тъй като по делото не били представени
доказателства в тяхна подкрепа. Представените доказателства били недостатъчни
относно претенцията на пострадалата от ПТП в посочения размер. Видно от
представената медицинска документация – Медицинска експертиза по Щета №
210265/04.08.2016г., пострадалата М.Д.К. получила травматично увреждане, без
установени счупвания, което не обуславяло медикаментозно и болнично лечение. Размерът на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 1000 лева като
последица от процесното ПТП бил завишен и несъответстващ на принципа за
справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни
увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания, претърпени от М.Д.К.,
а именно телесна повреда, от която същата следвало да се е възстановила за
кратък период, без усложнения. Поради изложеното, моли съда да отхвърли
предявения иск за неимуществени вреди за сумата в размер на 1000 лева,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение по Щета № 210265/04.08.2016г. за
причинени неимуществени вреди на М.Д.К., получени при ПТП на 07.09.2014г. При условията на евентуалност, в случай, че
предявения иск за неимуществени вреди бъде уважен по основание, моли същият да
бъде приет за завишен и неотговарящ на вида на травмите, несъответстващ на принципа
за справедливост, предвид характера и степента на получените телесни увреждания
от пострадалата, поради което следвало да бъде уважен до размер на сумата от
500 лева, а в останалата част да бъде отхвърлен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
се установява от събраните по делото доказателства, че на 07.09.2014г., около
12:00 часа, на път III-809, при
км. 002+0000, в посока гр.Л., водачът М.М.И. /ответникът по делото/ е
управлявал лек автомобил с рег. № ******, марка ***, като извършил маневра
изпреварване на колона от попътно движещи се други три автомобила при наличие
на пътна маркировка М1, забраняваща маневрата, вследствие на което се ударил в насрещно
движещия се в посока с.Й. лек автомобил с рег. № ****, марка „****“, управляван
от Н.Ж., вследствие на който удар пострадали пътничката в лекия автомобил „****“
– М.К. и водачът на лекия автомобил „БМВ“ – ответникът М.М.И.. В резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие намиращата се в лекия автомобил „****“
М.К. получила контузия на гръдния кош и гръбнака.
Видно от Писмо от 11.11.2016г.,
подписано от началника на РУ-Свиленград, е, че по съставен АУАН № Т
57336682014г. е издадено НП № 14-0351-000691/2015г. срещу М.М.И., ЕГН **********,***,
и е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лева на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1 предл.1, като НП е
влязло в законна сила на 06.04.2016г.. За констатирано нарушение по КЗ е
съставен АУАН № Т 573367/2014г., като е издадено НП № 14-0351-000569/2014г. с
наложено наказание по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ – глоба в размер на 400 лева. НП
е влязло в законна сила на 15.12.2014г.
От извършената Справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от
застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
се установява, че за МПС с рег. № ****** няма данни за застраховка „Гражданска
отговорност” към дата 07.09.2014г. След изготвения Протокол № 24/17.08.2016г., Доклади
по щета, авто-технически експертизи, медицинска експертиза, нанесените на увредения
автомобил щети са оценени на 563.41 лева, като от Управителния съвет на
Гаранционен фонд е одобрено обезщетение за неимуществени вреди на М.Д.К. в
размер на 1 000 лева.
По делото
не се спори, че лек автомобил „****“ с рег.№ **** е собственост на М.Д.К..
С Преводно нареждане за кредитен превод от 09.01.2017г.
така определеното обезщетение за вредите по лекия автомобил в размер на 563.41 е
изплатено на адв. А.Г.Г., който е бил упълномощен от М.Д.К. да я представлява пред Гаранционен
фонд във връзка с процесното ПТП, настъпило на 07.09.2014г., както и да
получава вместо нея застрахователни обезщетения във връзка с претенциите й за
причинени имуществени и неимуществени вреди от посоченото ПТП. С Преводно
нареждане за кредитен превод от 07.12.2016г. е било изплатено обезщетението,
определено на М.Д.К. за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лева.
До ответника е била изпратена Покана
за плащане на 26.06.2017г., с която е бил поканен да възстанови сумата от 1 700
лева, представляваща левовата равностойност на изплатеното обезщетение, ведно с
ликвидационни разходи, както и всички съпътстващи разноски на основание чл.558,
ал.7 от КЗ, в седемдневен срок от получаване на поканата. Видно от направеното
отбелязване в куриерската товарителница, писмото е изпратено на адреса на
ответника – гр.Л., ул.“****“ № * и е получено от лице с фамилия С. на
27.06.2017г.
По случая за процесното ПТП е
било образувано Досъдебно производство № 468/2014г. по описа на РУП-Свиленград,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Досъдебното производство е било прекратено с Постановление от 15.06.2015г.,
влязло в законна сила на 31.07.2015г.
По
делото беше назначена комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска
експертиза.
Вещото лице С.П. дава заключение, че от
техническа гледна точка, при осъществяване на описания механизъм на ПТП в
исковата молба и в протокола за ПТП, е възможно да бъдат увредени именно
частите и детайлите, за които ищецът е констатирал, че следва да се изплати и е
изплатил обезщетение. Налице е причинно-следствена връзка между описания
механизъм на ПТП и настъпилите увреждания на автомобила. Стойността на
вложените при ремонта на автомобила нови части, детайли и консумативи, с
включен ДДС, определена към датата на ПТП, без прилагане на корекционен
коефициент, възлиза на 1 344.50 лева.
Размерът на общата сума, необходима за пълното възстановяване на
увредения автомобил, до ресурс, който е имал непосредствено преди процесното
ПТП, определен към датата на ПТП, възлиза на 888.80 лева.
Вещото лице Д-р Х.Е. дава заключение, че при установения механизъм на
ПТП М.Д.К. е получила: Контузия на гръдния кош и гръбнака на ниво С1 – С6, без
счупвания на кости. Контузията, без обективни морфологични промени, причинява
чувства на болка с неопределена продължителност и интензивност. Контузиите на
гръдния кош и гръбнака в шийния му отдел са в пряка причинна връзка с ПТП.
Вещото лице е посочило, че липсата на обективна морфологична находка не
позволява да се определи коректен срок за възстановяване.
По делото съдът допусна ангажиране и на гласни доказателства:
От разпита на свидетелката М.Д.К., която е пътувала в лекия автомобил „****“,
се установи, че при процесното ПТП счупила предното стъкло на колата с главата
си, имала синини 4 месеца и й било подуто лицето. Около два месеца се
възстановявала от натъртванията, които получила и пиела аналгин през това
време. Катастрофата се отразила на психическото и емоционалното й състояние –
имала нарушения на съня, изпитвала безпокойство и притеснение около 3 месеца.
Твърди, че към момента се чувства добре и не изпитва болка от травмите, които
получила тогава.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
При
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.09.2014г. около 12:00 часа,
на път III-809, при км. 002+0000, в посока
гр.Л., ответникът, управлявайки лек
автомобил „****“ с рег. № ******, собственост на Н.М.С., навлиза в лентата за
насрещно движение и удря движещото се там МПС – „****“ с рег. № ****, собственост на М.Д.К..
При така настъпилото ПТП ответникът е причинил виновно на собственика на
увредения автомобил имуществени вреди, както и неимуществени такива на същото
лице, което е било пътник в лекия автомобил „****“. Към датата на процесното ПТП за автомобила, управляван от ответника,
не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което е налице хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, действащ към датата
на ПТП. Възоснова на този
текст ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил М.Д.К. обезщетение за нанесените му имуществени вреди.
Предвид представените по делото писмени доказателства размерът на нанесените
имуществени вреди, респективно на изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, възлиза на сумата 563.41 лева. След
изплащане на обезщетението по цитираната разпоредба Гаранционен фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното. Безспорно се установява, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило
вследствие на виновно поведение от страна на ответника, което е видно от самия
протокол за ПТП, където е описан механизма на произшествието. От описанието на
обстоятелствата и причините за ПТП-то се установява, че ответникът, на посочения
по-горе път в посока гр.Любимец, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил
движещото се там МПС, т.е., по този начин е предизвикал настъпването на ПТП. Описаното в Протокола за ПТП се
потвърждава и от заключението на назначената авто-техническа експертиза. Вследствие на станалото ПТП са нанесени
имуществени вреди на автомобила, посочен като втори
участник в произшествието. Няма спор по делото, че ищецът е изплатил на собственика на увредения
автомобил /М.Д.К./ обезщетение за имуществени вреди в размер на 563.41 лева,
видно от представеното преводно нареждане от 09.01.2017г. Изплатено е било и
обезщетение за неимуществени вреди на М.Д.К. в размер на 1 000 лева, видно от
преводно нареждане от 07.12.2016г. Следва да се
има предвид, че основателността на предявения иск с правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./, сега 558, ал.7 от КЗ, е обусловена не само от наличието на
непозволено увреждане и нанесени възоснова на същото вреди, а и от наличието на
изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, респ.
на лицето, претърпяло неимуществени вреди. Цитираната законова разпоредба сочи
също така, че застрахователят встъпва в правата на увреденото лице с изплащане
на застрахователното обезщетение, именно в този момент той се суброгира в
правата на увреденото лице срещу причинителя на щетата. Ето защо, и съдебната
практика приема, че с факта на изплащане на застрахователното обезщетение за
застрахователя възниква правото да иска възстановяване на тази сума от
причинителя на вредата. С оглед гореизложените съображения съдът намира
предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
за изцяло основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен. Безспорно
се установи, както от представения Протокол за ПТП, така и от заключението на
съдебната авто-техническа експертиза, че именно ответникът е виновен за
настъпването на процесното ПТП, поради неспазване правилата за движение. Не се
установи също да има друга причина, която да е довела до настъпването на ПТП. В
случая правно ирелевантен е фактът дали ответникът е получил изпратената му от
ищеца покана за плащане, доколкото неполучаването й не е основание за отпадане
на отговорността му по предявения иск.
Относно изплатения от ищеца
размер на обезщетение за неимуществени вреди следва да се обсъди дали е
справедливият такъв по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Ищецът, изследвайки значимите
по заведената щета въпроси, е приел, че неимуществените вреди, претърпени от М.Д.К.,
са в размер на 1 000 лева. Това е така, доколкото лицето е претърпяло „Контузия
на гръдния кош и гръбнака, без счупвания на кости“. За тези увреди справедливо
е премерено, че сумата от 1 000 лева ги обезщетява. Това е така при
отчитане на обстоятелствата, че на пострадалата не са правени оперативни
интервенции, които да доведат до допълнителни болки и страдания, а й е
провеждано консервативно лечение, като нормалното възстановяване отнема около 1
месец, като по данни на пострадалата същата е приемала обезболяващи лекарства
около 2 месеца. Няма данни и доказателства за настъпили при пострадалото лице
усложнения, които да са довели до по-дълъг оздравителен период, нито за
допълнително развили се състояния, които да оставят траен здравословен белег у
това лице. От показанията на пострадалата - свидетелката М.Д.К., се установи,
че два месеца след катастрофата изпитвала болки и имала натъртвания по цялото
тяло. Имала синини и лицето й било подуто. В продължение на два месеца, докато
изпитвала болки, приемала аналгин. Следва да се отчете при определяне размера
на обезщетението и психическия стрес, който пострадалата е преживяла по време
на самия инцидент и след това, нарушенията на съня, безпокойството и
притеснението, които е изпитвала няколко месеца след това, последващите болки и
неудобства, като не може да не бъде отчетена и възникналата непосредствена
опасност за живота й по време на пътно-транспортното произшествие. Тези
неимуществени вреди възлизат на сумата от 1 000 лева, както правилно са
били определени от Гаранционен фонд, тъй като тази сума е справедливо
репарираща неимуществените вреди, които безспорно се установи, че е претърпяла М.Д.К..
Въпреки отправената Регресна
покана до ответника М.М.И., той не е внесъл по сметка на ищеца Гаранционен фонд
дължимата сума. Няма данни да е извършил плащане и до приключване на делото,
поради което следва да бъде осъден за сумата от 1 563.41 лева като виновен
за процесното ПТП водач, управлявал автомобил без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, доколкото от ПТП-то са произтекли вреди /имуществени
и неимуществени/ за М.Д.К., на която ищецът Гаранционен фонд е изплатил
обезщетение и в чиито права се е суброгирал.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в пълен размер, а именно сумата от 729.72
лева /100 лева за платена държавна такса, 169.72 лева – възнаграждение за
особен представител на ответника, 400 лева – депозит за експертиза и 60 лева – депозит
за свидетел/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2,
ет.4, със съдебен адрес ***, адв.дружество „М.”, сумата от 1 563.41 лева,
от които 563.41 лева, представляващи изплатено обезщетение по щета № 111159/02.12.2016г.
за нанесени имуществени вреди и 1 000 лева, представляващи изплатено
обезщетение по щета № 210265/04.08.2016г. за нанесени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 07.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 05.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 729.72 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!