РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330100865 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на М. А. В., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул. „*****“ № ** против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, с която е
предявен установителен иск, с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.10, ал.2 и чл.10 а, ал.4, чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.1 от ЗПК за прогласяване нищожността
на Договор № ******** за потребителски кредит тип кредитна линия.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор № *********, по
силата на който ищецът получил кредитен лимит в размер на 1500 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема от 40,05% и годишен процент на разходите 50 % . По силата на
чл.1, ал.2 от договора, заемът следвало да се обезпечи с поръчителство на две физически
лица, отговарящи на определени условия, с банкова гаранция или с лично обезпечение от
дружество – поръчител, одобрено от кредитора. На същата дата - ****г. ищецът сключил
договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД, за което дължал
възнаграждение в размер на 1592,25 лева. Твърди се, че ищецът усвоил заемен ресурс в
размер на 1500 лева, със срок на погасяване от 12 месеца.
Твърди, че не се дължат лихви, както и възнаграждение за поръчител, тъй като договорът за
кредит бил нищожен, поради нарушение на изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК. Липсвала
ясно разписана методика относно формиране на годишния процент на разходите по кредита
т.е кои компоненти са включени в него и как е формиран посочения ГПР от 50%. В ГПР
следвало да бъдат инкорпорирани всички разходи, които длъжникът следвало да стори и
които са свързани с кредитното правоотношение. Не ставало ясно как стойността на
1
лихвения процент – 40,05 % се съотнася към ГПР. Нарушение имало и на разпоредбите на
чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като освен възнаградителната лихва в съдържанието на
договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер
на дължими такси за извършването им, поради което ответникът не е имал правото да
формира размер на ГПР от 50%. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска
практика“. Клаузата в договора сочеща неверен ГПР била в противоречие с изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.143, т.19 от ЗЗП. Нищожността на клаузи регламентиращи
основен реквизит от съществено съдържание на договора за потребителски кредит - ГПР,
има за правна последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение на
основание чл.22 ЗПК. Твърди се, че в нарушение на изискванията на чл.19, ал.1 и на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК е също и невключването в ГПР разходите за заплащане на
възнаграждението по сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на
поръчителство от *****г. в размер на 1595,25 лева. Счита, че по този начин ищецът е
заблуден относно размера на ГПР, който ще се прилага, поради което и тази клауза за ГПР
била неравноправна. Твърди се, че в съдържанието на договора не били включени и
условията за издължаване на кредита, както и общо дължимата сума по кредита.
Договорената между страните възнаградителна лихва в размер на 40,05 % годишно
надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите
нрави, поради което клаузата от договора уреждаща възнаградителната лихва се явявала
нищожна.
В условия на евентуалност се моли за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.1, ал.2
от договора, предвиждаща предоставянето на обезпечение, а именно две физически лица,
отговарящи на определени условия, банкова гаранция или одобрено от кредитора дружество
– поръчител. Твърди се, че изискването да се учреди лично обезпечение е уговорено по
начин, създаващ предпоставки за неизпълнение, отделно осигуряването на банкова гаранция
е невъзможно да бъде издадена на лице, неотговарящо на условията за банково кредитиране.
Недействителна била и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора
дружество – поръчител. Тази клауза била в пряко противоречие с целта на Директива
2008/48.
Моли за уважаване на предявените искове, като съдът постанови решение, с което да
прогласи нищожността на Договор № ********* за потребителски кредит тип кредитна
карта, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК, като в случай, че
този иск не бъде уважен моли в условията на евентуалност, да бъде прогласена
нищожността на клаузата на чл.1, ал.2 от договора - предвиждаща предоставянето на
обезпечение, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
С влязло в сила определение е прекратено производството по отношение на
предявения иск при условията на евентуалност.
В срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Счита предявения евентуален иск за недопустим, тъй като бил
2
насочен към ненадлежна страна. Потвърждава сключването на Договор за кредит тип
„******“ № ****** от ******г., по който ищецът е усвоил сумата от 1500 лева, с лихвен
процент 36 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 15 вноски, всяка в размер на 125,25
лева, като същият бил предсрочно погасен на *****г. Оспорва твърдението за сключване на
договор за възлагане на поръчителство на *****г., по който ищецът дължал възнаграждение
в размер на 1595,25 лева. Липсвали доказателства за сключването на такъв договор. Оспорва
дължимостта на сумата от страна на ищеца към ответника. Счита твърдението на ищеца за
недействителност на договора за кредит на основание чл.19, ал.1 от ЗПК във вр.с чл.10, ал.2
и чл.10а, ал.4 от ЗПК, че не могат да бъдат основание за недействителност на договора, тъй
като не били част от законоустановените основания за недействителност в чл.22 от ЗПК.
Оспорва изложените доводи за нищожност на лихвата поради противоречие с добрите
нрави. Оспорва твърдението за недействителност на чл.1, ал.2 от процесния договор.
Изискването за обезпечение на потребителския кредит било разписано в изпълнение на
разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби. Неправилни били твърденията, че в
резултат на тази клауза за ищеца възникнало задължение за сключване на Договор с „Кредит
гаранция“ ЕООД и възникване на допълнителни разходи за ищеца.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че на *****г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит тип „*****“ № ******* с лихвен процент по
кредита 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 50%.
По делото е приет като писмено доказателство Потребителски кредит тип „*****“ от
****** г. Уговорен е кредитен лимит в размер на 1500 лв. и минимална сума, която може
да бъде усвоена по кредита – 200 лв. Уговорен е лихвен процент при максимален срок на
кредита 36 %. Предвидено е обезпечение – поръчителство от две физически лица, наети по
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500
лв. или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или
поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Начин на усвояване – по банков
път, в брой или съгласно други налични способи. Отразен е годишен процент на разходите
при максимален срок на кредита – 50 % при следните допускания: приема се, че кредитът се
предоставя за срок от една година, считано от датата на първоначалното му усвояване и че
окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата,
лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на
равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното му
усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно
плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и
погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя настъпват в
рамките на период от една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с
3
тези усвоявания и погасявания на главницата, съгласно клаузите, предвидени в договора за
кредит. Съгласно чл.1, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят се съгласява в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна
на две физически лица, наети на безсрочен договор с минимално месечно брутно
възнаграждение в размер на 1500 лв. или неотменима безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя
дружество, съгласно списък. Кредитополучателят се задължава да върне при условията и
срока на договора предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и други
разходи. Съгласно чл. 2.1. от договора за кредит кредитополучателят има право да заявява и
усвоява парични суми по договора до размера на кредитния лимит и се задължава да
заплаща вноските за издължаването им, съгласно погасителния план, приложим към
съответната сума. Съгласно ал. 4 всяка сума по договора се отпуска след оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. Съгласно чл. 10 от договора се сключва за
неопределен срок. В чл.11, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право
да прекрати договора с отправяне на 1-месечно писмено предизвестие, а кредиторът
съгласно ал.2 може да го прекрати с 2 месечно писмено предизвестие. Предвидено е,
съгласно чл.12 от договора право на прехвърляне на правата и задълженията по договора.
В чл. 7 от договора е предвидено, че в случай на просрочие на вноска по кредита
и/или на другите дължими суми, съгласно условията на договора, кредитополучателят
дължи на Кеш Кредит лихва за просрочени плащания с годишен лихвен процент в размер
на стойността на съответното забавено плащания с годишен лихвен процент в размер на 10
% от стойността на съответното забавено плащане, ведно с направените, както съдебно,
така и извънсъдебно, разходи за събиране на вземането, като забавата и неизпълнението по
кредити се отразяват в Централния кредитен лимит (ЦКР). Отразено е, че разходите за
събиране на вземането включват разходи за изпращане на текстови съобщения и
напомнителни писма, разходи за извършване на напомнителни обаждания, разходи за
посещения на служител на адреса, както и разходи за ангажиране на човешки ресурс в
процеса по събиране на вземането. Страните са се договорили разходите да не надвишават
100 лв. месечно. Сочи се, че за посещението на служител се съставя протокол, а в случай, че
лицето не бъде открито на посочения адрес, се поставя напомнителен стикер. В чл. 31 от ОУ
е предвидено, че при забавяне на плащането с една или повече вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата
върху всяка забавена вноска, ведно с направените от кредитора разходи за събиране на
вземането за телекомуникационни и куриерски услуги. В чл. 32 от ОУ е предвидено, че в
случай, че кредитополучателят не изплати в срок две или повече вноски, кредиторът има
право да направи вземането си предсрочно изискуемо, считано от падежната дата на втората
последователно непогасена вноска. Договорът за кредит се прекратява след заплащане на
всички финансови задължения от страна на кредитополучателя към кредитодателя съгласно
условията на договора за кредит тип „******“.
4
Към договора е представен и погасителен план, в който е отразено, че предоставената
в заем сума се връща чрез заплащане на 15 месечни вноски, всяка от които в размер от по
125,65 лв., платими в срок до 22.08.2020 г.
Представен е и приет като писмено доказателство и Погасителен план с включено
възнаграждение за обезпечение, който е подписан само от клиента и се оспорва от
ответника. Не се установява да е сключван договора за възлагане на поръчителство и да са
претендирани от ищеца суми за възнаграждение за поръчителство.
От приетата като писмено доказателство справка от счетоводството на ответното дружество
се установява, че към настоящия момент е заплатена главница по договора за кредит в
размер на 1500 лв. и лихва в размер на 235,03 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ГПР е 50 %, като в него като разходи, възложени в тежест на заемателя,
определени по чл. 19, ал.1 от Закона за потребителския кредит е включена само договорна
лихва. Вещото лице посочва, че процентът, с който би се оскъпил кредита в случай на
постигната договорка за заплащане на възнаграждение за услугата поръчителство е 85,08 %.
Между ищеца и КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД са възникнали правоотношения,
произтичащи от сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия, за който
приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява
потребител на финансова услуга.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
В договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя,
представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и
5
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК
В договора за кредит не е посочен Годишен процент на разходите по ясен и разбираем за
потребителя начин, определящ финансовата тежест от сключване на договора за кредит.
Условията за прилагането на ГПР са неясни, както и не ясно какво се включва в него,
доколкото се говори за различни лихвени проценти, при които се взима предвид най-
високата стойност от тях. В това число не е ясно, уговорената по договора лихва от 36 %,
как се начислява, за какъв период е формирана, за целия срок на договора ли, фиксирана ли
е или се променя, което отново води до неяснота за размера на ГПР, какво включва същия и
каква лихва се включва в него, какви други стойности и разходи го формират, което на
практика води до липса на ясно посочен и приложим по делото ГПР и ясни условия за
прилагането му. Наред с това липсата на яснота относно условията за прилагане на
лихвения процент създават пречка за определяне и на лихвения процент на ден при отказ от
кредита, такъв изрично и не е посочен в договора, което води до нарушение на чл.11, ал.1,
т.20 ЗПК. Този извод не се променя от заключението на вещото лице, което посочва, че ГПР
е 50 %, доколкото потребителят не следва да разполага със специални знания, а следва при
сключване на договора за кредит по ясен и разбираем начин да са описани параметрите на
постигнатите договорености и размера на подлежащите на връщане суми.
С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните договор е недействителен
поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК
Неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, води до недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че искът за обявяване на договора
за кредит за недействителен е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза ищеца следва да се
присъдят направените разноски, съобразно представения и приет списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им. Ищецът претендира разноски в размер от 60 лв. за
платена държавна и 180 лв. депозит за съдебно – счетоводна експертиза, като същите
следва да се присъдят изцяло.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата
да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съобразно уважените
претенции, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на стойност 335лв. с оглед диспозитивното начало,
доколкото в такъв размер е заявената от процесуалния представител претенция. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие с адв. Е. И. в полза, на която следва да се
присъди възнаграждението.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. А. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул. „*********“ № ** и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул.
„Зографски манастир11, № 15, вх. „Г“, ет. 6, че договор за потребителски кредит тип
„******“ №******* от ******* г. е недействителен, като противоречащ на императивните
изисквания на ЗПК.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир11, № 15, вх. „Г“, ет. 6
ДА ЗАПЛАТИ НА договор за потребителски кредит тип „*****“ № ******** разноски в
размер от 60 лв. за платена държавна и 180 лв. депозит за съдебно – счетоводна експертиза
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир11, № 15, вх. „Г“, ет. 6
да заплати на адв. Е. Г. И., АК – Пловдив, личен № **********, с адрес: гр. П., ул. „******“
№ * сумата от 335 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
7