№ 133
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20221110206669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес
***, против наказателно постановление №22-4332-004074/25.03.2022 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че не е извършил вмененото му
нарушение на чл.104а от ЗДвП, тъй като на посочените в обжалваното НП
дата, час и място, действително е бил спрян за извършване на проверка от
полицейските органи, но не е разговарял по мобилния си телефон, докато е
управлявал процесния автомобил. В тази връзка сочи, че е собственик и
управител на фирма „***“ ЕООД, ЕИК: *********, регистрирана в
Търговския регистър, като ползва телефонен номер *** към „Виваком“, който
се води на фирмата. Прилага справка от мобилния оператор за проведените от
този телефонен номер разговори, в уверение на това, че на 26.02.2022 г., най-
близо до времето 12:04 часа е провел три разговора, но в момента на
спирането му за проверка – в 12:04 часа, не е говорел по телефона, докато е
управлявал МПС.
1
Моли съда, на посоченото в жалбата основание, да отмени
обжалваното НП, като неправилно издадено.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Кирил Н. от САК, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата
основания. Счита за доказано от ангажираните по делото доказателства, че
жалбоподателят не е провеждал телефонни разговори на посочените дата и
час. В тази връзка се позовава на посочения час в обжалваното НП – в 12:04
часа, а не около 12:00 часа, за да може да се предположи, че констатацията се
отнася за по-раненен час – 11:53 часа.
АНО: Началник на Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище по наведените в жалбата възражения
и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
Последното е връчено лично на жалбоподателя на 28.04.2022 г., а жалбата
против него подадена в деловодството на ОПП-СДВР 12.05.2022 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на
връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, с бл.№496303 на 26.02.2022 г.
от компетентно длъжностно лице: мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР – П. Н.
Н., в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване
на нарушението и при съставяне на акта – В. А. С., за това, че:
На 26.02.2022 г., в 12:04 часа, в с.Казичене, по ул.“В. Левски“, с посока
на движение от ул.“Хаджи Димитър“ към ул.“Хан Аспарух“, управлява лек
автомобил „Мецедес Ц 200 Компресор“, с рег.№***, собственост на З.С. Т.а,
ЕГН **********, като по време на движение, водачът използва мобилен
2
телефон без устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете.
Водачът е сам в автомобила.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на
чл.104а от ЗДвП. Отразил, че като доказателство за констатираното
нарушение е иззет контролен талон.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне, с отбелязване в него, че има
възражения по направените констатации, но не посочил какви.
Жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да
представи в законоустановения 7-дневен срок от връчване на акта, писмени
възражения пред наказващия орган, против направените в него констатации.
Въз основа на така съставения АУАН, компетентно длъжностно лице –
Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал обжалваното НП, с което
наложил на жалбоподателя Т. административно наказание глоба в размер на
50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.104а от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетеля В. С.; както и от
приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП;
справка картон на водач В. Г. Т.; Заповед №8121к-13318/23.10.2019 г.;
Заповед №8121з-1632/02.012.2021 г., и двете на министъра на вътрешните
работи, които съдът възприема изцяло, като официални документи, издадени
от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, съдът намира, че показанията
на свидетеля-очевидец С. са в подкрепа на направените в АУАН констатации,
а именно: че по време на управление на процесния лек автомобил,
жалбоподателят е разговарял по мобилен телефон, допрян до ухото му, т.е.
без да е разполагал с устройство, позволяващо използването на мобилния
телефон, без участието на ръцете му. Свидетелят С. е категоричен, че в
съставения против жалбоподателя АУАН, колегата му - актосъставителят Н.,
е отразил личните им възприятия по време на извършената проверка, а
именно: че водачът на описания в акта лек автомобил е държал в ръката си
3
мобилен телефон, допрян до ухото, от който е провеждал разговор по време
на управление на МПС, последното от своя страна станало причина за
предприемане на действия по спирането му и съставяне на АУАН за
констатираното нарушение. Съдът кредитира като логични и
непротиворечиви показанията на свидетеля-очевидец, като изхождащи от
лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на
изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото.
Жалбоподателят оспорва така направената констатация в АУАН и НП,
като отрича да е говорил по мобилен телефон. Съдът не споделя изложените
доводи в жалбата в тази насока. Действително са приложени разпечатки от
мобилен оператор „Виваком“ за посочения телефонен номер, регистриран на
името на представляваното от жалбоподателя търговско дружество, но
данните в тях не могат да служат като доказателство, че на посочените в
АУАН и НП дата, час и място, жалбоподателят е ползвал единствено мобилен
телефон именно с този телефонен номер. С оглед на горното, наведените
доводи в жалбата се явяват изолирани от останалите събрани по делото
доказателства и съдът ги приема единствено за изградена защитна версия. От
показанията на свидетеля С. по несъмнен и безспорен начин се установява, че
именно поради извършването на горепосоченото нарушение са спрели за
проверка лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Т.. Следователно,
още преди да бъде спрян, последният е говорел по мобилен телефон без
устройство, което да позволява използването на телефона, без участието на
ръцете му.
Правилно е приложен материалния закон. С разпоредбата на чл.104а от
ЗДвП се въвежда забрана за водача на моторно превозно средство да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона, без участие
на ръцете му. Съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за това нарушение.
Санкционната норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда административно
наказание глоба в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен
4
телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на
устройство "свободни ръце". В този смисъл, административнонаказващият
орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева
за извършено нарушение на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП.
Съдът намира, че в обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа
описание на всички елементи от състава на така вмененото нарушение,
изразяващо се в използване на мобилен телефон по време на управление на
МПС, в смисъл на провеждане на разговор с него, както и на обстоятелствата,
при които е извършено, а именно: използването на мобилното устройство е
осъществено без наличие на устройство, позволяващо да не участват ръцете
на водача, при осъществяване на разговора. С оглед на горното, съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на санкционираното лице до степен на
невъзможст последното да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на присъждане на разноски има ответната страна по
жалбата, но тъй като правоимащата страна не претендира присъждане на
такива, а и не ангажира доказателства за направени разноски в настоящото
производство, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№22-4332-004074/25.03.2022 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.183,
5
ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева, за нарушение на чл.104а от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.София на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6