Р Е Ш Е Н И Е
№ 452 / 10.7.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Стоян Павлов, като разгледа докладваното от съдия Колева
к.а.н. дело № 505 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Л.Д.Р.,***, подадена
чрез процесуален представител адвокат Д.А., срещу Решение № 176/07.04.2023 г. по
АНД № 993/2022 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1006-002710/25.10.2021 г. на началник група КПДГПА към ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната
му, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - началник група КПДГПА към
ОДМВР-Пазарджик не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на Л.Р. срещу Наказателно постановление № 21-1006-002710/25.10.2021 г.
на началник група КПДГПА към ОДМВР-Пазарджик, с което на посочено правно
основание чл. 178ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца за извършено нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв., за това, че не носи контролния
талон от свидетелството за управление – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От фактическа страна е прието за установено, че на 10.09.2021 г., около 15.50
часа, в община Пазарджик, на Автомагистрала „Тракия“, км 65, в посока гр. София,
е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ***, негова собственост,
като не изпълнява задължението си да не се движи в лентата за принудително спиране
на АМ без да има повреда на МПС или здравословни причини на водача или пътника.
При извършената му проверка не е носил КТ към СУМПС.
Районен съд-Пазарджик е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя
и на свидетелите. Приел е, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, без при това да са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито противоречие с приложимия материален
закон, поради което е потвърдил наказателното постановление. Приел е, че в АУАН
и НП е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушенията, посочена е дата, час
и място на нарушението, посоката на движение на управляваното от жалбоподателя
МПС, както и обстоятелствата – елементи от фактическия състав, при правилна
правна квалификация на нарушенията. Извършил е служебна справка и е установил,
че 65-ти км. на АМ „Тракия“ е в пределите на област Пазарджик. От събраните
писмени и гласни доказателства е стигнал до извода, че автомобилът, управляван
от Р. не е имал технически проблем, налагащ движение в лентата за принудително
спиране, нито пък е бил налице здравословен проблем у водача, респективно пътниците
в автомобила. Посочил е, че поведението на водача не обуславя маловажност на
случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на
обществена опасност. Приел е за доказано извършеното нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП поради това, че при извършване на проверката водачът не е
представил контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
Постановеното решение е правилно.
Неоснователно е твърдението на касатора, че АУАН и
НП са издадени от некомпетентни органи. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете,
с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл. 165, ал. , т. 1 ЗДвП е посочено, че определени от министъра на вътрешните работи служби контролират
спазването на правилата за движение от участниците в движението. С т. 1.2 от
Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е определил
полицейските органи от секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР
на територията на областта да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН
серия АА № 872327/10.09.2021 г. е съставен от полицейски инспектор А.А.Т., при
сектор Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, който се явява компетентния за това
орган. Противно на посоченото в касационната жалба, наказателното постановление
е издадено от друг орган - П. Г. Х., началник група КПДГПА при ОДМВР-Пазарджик.
Съгласно одобрената структурна схема на ОДМВР-Пазарджик, достъпна чрез интернет
страницата на областната дирекция – за ОДМВР/Структура, Група „Контрол на
пътното движение по главните пътища и автомагистрали“ е част от сектор „Пътна
полиция“. Издателят на акта е оправомощен съгласно т. 2.11 от горецитираната
заповед на министъра, съгласно която началниците на групи с сектор „Пътна
полиция“ при обслужваната територия на ОДМВР имат право да издават наказателни
постановления по ЗДвП. С оглед изложеното правилно въззивният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Неоснователно е и твърдението на касатора, че при съставяне
на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като не било ясно точното място на извършване на нарушението.
В АУАН и в НП изрично е посочено, че на АМ „Тракия“, км. 65 в посока гр. София,
Л.Р. е управлявал личния си автомобил в лентата за принудително спиране. Спорът
по делото е бил дали посоченият километър се намира на територията на ОДМВР-Пазарджик.
Пред въззивния съд и пред настоящата инстанция са изложени доводи, че 65 км. посока
София попада в област Ямбол, като ако се предположи, че километрите нарастват
от София към Пазарджик, то 65-тия км. попадал в Софийска област, за което
касаторът е приложил извадки от Google maps. Видно от л. 39 по АНД № 993/2022 г. началната точка, заложена от
жалбоподателя при изчисление на маршрута е гр. София, център, като не е
съобразено, че обозначението на километрите започва нарастване извън населеното
място след поставен пътен знак Д5 „Автомагистрала“, поради което твърдението,
че 65 км. попада в Софийска област е неоснователно.
Неправилно касаторът е тълкувал чл. 161, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Според ал. 1 на цитираната разпоредба пътен знак Ж22 „Километричен знак“ се
използва за обозначаване на километража на републиканските и местните пътища.
Знакът се поставя отдясно, в края на банкета или на друго подходящо място в обхвата
на пътя на всеки кръгъл километър по посока на растящия километраж. Ал 2 гласи,
че на автомагистрали и на пътища със средна разделителна ивица пътен знак Ж22
се поставя в средната разделителна ивица. Магистрала „Тракия“ се обозначава с
номер А1 и обхваща направлението София-Пловдив-Стара Загора-Ямбол-Бургас. Иначе
казано посоката на растящия километър започва от гр. София към гр. Бургас, като
и в двете посоки километрите са еднакви, а от гр. Бургас километрите са
намаляващи. Законодателят изрично е предвидил, че знакът се поставя на всеки
кръгъл километър по посока на растящия километраж, а именно от София към Бургас
и посоченият в АУАН и НП километър се намира на територията на област Пазарджик.
Правилно РС-Пазарджик е приел, че законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. по чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Фактическите изводи на
районния съд за осъщественото деяние, неговото авторство и конкретните
обстоятелства за движението на автомобила в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, се обосновават от показанията на актосъставителя и свидетеля Т.Б.,
които са ясни, логични и безпротиворечиви. Изводите са подкрепят и от писмените
доказателства по делото, в това число приложения АУАН, който е редовно
съставен, от компетентно длъжностно лице, с оглед на което и на основание чл.
189, ал. 2 ЗДвП се ползва с материална доказателствена сила в процеса – отразените
в него обстоятелства се приемат за настъпили, до доказване на противното.
Самият АУАН също е подписан от нарушителя без възражения. Правилно съдът не е
кредитирал показанията на нарушителя, неговата майка и баща му като е приел, че
същите са заинтересовани от изхода на делото. Още повече, че тезата им за възникнали
проблеми с автомобила е развита едва с показанията им пред съда, за което не са
представени никакви доказателства.
По отношение на съставомерността на второто
нарушение, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
обединява в едно задължението на водачите на моторни превозни средства да носят
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория
и задължението да носят контролния талон към него. По силата на т. 2 на чл.
100, ал. 1 ЗДвП същите лица са длъжни да носят свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управляват. Изпълнителното деяние, описано в
диспозицията на санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП обединява в
едно неизпълнението на трите задължения на водача, изразяващо се в бездействие:
не носи свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, от което следва, че за
неносене на който и да е от изброените документи или за всички заедно на
нарушителя се налага административно наказание.
От приложения по делото АУАН е видно, че
жалбоподателят не е направил оспорване при предявяване и подписване на акта,
което обстоятелство е удостоверено с подписа му. От събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели е установено
извършването на нарушенията на ЗДвП. По делото не са събрани доказателства,
които да опровергават констатациите в АУАН. Противно на твърдението в
касационната жалба следва да се посочи и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. В процесния случай актосъставителят и свидетелят,
посочен в акта за установяване на административно нарушение са се подписали под
съдържащите се в него констатации относно фактическата обстановка при
извършване на нарушението, което е потвърдено и със свидетелските показания на
актосъставителя в хода на съдебното производство. В хода на съдебното следствие
не са ангажирани доказателства, които да оборват отразените в акта за
установяване на административно нарушение фактически констатации. Доказателствената
сила на АУАН не е оборена от касатора в хода на проведеното въззивно
производство и правилно е зачетена от районния съд. Касационната инстанция
напълно споделя изводите на съда, че по безспорен начин са установени нарушенията,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пазарджик е постановил правилно
решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 176/07.04.2023 г. по АНД № 993/2022 г.
на Районен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/