Решение по дело №7928/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260921                                         21.12.2020 г.                                         град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                           ХХХVІ-ти граждански състав  

на деветнадесети ноември                                                    две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                   

                                                                              Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Станка Добрева,

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 7928 по описа за 2019 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Спедия” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Иван Страцимир” № 2 , представлявано от Б.П.чрез адв. Д.Т.,*** против „Аква Системс” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Фердинандова” № 5, ет. 4 представлявано от К.М., с която се иска осъждане на ответника да осигури достъп до притежаваната от ищеца сграда с идентификатор № 07079.605.279.4 по КККР на Бургас и да премахне струпаните около сградата строителни материали и пясък, както  и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7200.00лева, представляваща частичен иск от общо 57600лева - вреди претърпени от дружеството вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в бездействие – непремахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипан пясък и действия по недопускане до собствения на ишеца имот, от което ищецът е пропуснал да реализира печалба по договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че с постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 412/ 2014г. на ЧСИ Ивелина Божилова ищцовото дружество е придобило собствеността над недвижим имот находящ се в гр. Бургас , „Промишлена зона Север” представляваща сграда с идентификатор № 07079.605.279.4 по КККР на гр. Бургас, със застроена площ от 255кв.м. , брой етажи : 3, предназначение : административна сграда , делова сграда, с адрес на имота: гр. Бургас, ПЗ Север, като сградата е построена в ПИ с идентификатор № 07079.605.279. Сочи се, че постановлението е влязло в сила на 26.01.2018г. Твърди се, че след придобиване на имота ищецът се е опитал да влезе в имота, но опитите били възпрепятствани от ответника. Ищецът излага, че имотът, в който е изградена сградата е собственост на ответника. Твърди, че е ограден с ограда, има поставена бариера и пазачи. Въпреки многократните опити да достигнат до имота си, достъпът до него се ограничавал от ответника. Ищецът твърди, че през входа няма достъп, понеже служители на ответника гонят представителите му. Сочи се, че с нотариална покана от 2018г. са направили опит доброволно да уредят отношенията си с ответника – да се осигури достъп до сградата, както и безпрепятствен достъп през портала. Въпреки това ответникът не само че не осигурил такъв, а започнал да засипва със строителни отпадъци и пясък, като размерите на натрупаните надхвърлят първия етаж на сградата. С нова нотариална покана ищецът отправил искане до ответника да преустанови тези си действия, както и да отстрани всички струпани около имота строителни отпадъци и пясък. Въпреки това ответникът не бил сторил това. Твърди се също така, че след закупуване на имота, без да са наясно, че няма да имат възможност да ползват сградата, е бил сключен договор за наем, като обетът е отдаден под наем на „Спектър 25” ЕООД. Договорът бил сключен на 01.03.2018г., при наемна цена 3600.00лева с ДДС месечно, за срок от 5 / пет / години. Началото на плащане на наемната цена било 01.05.2018г., като предаването на имота следвало да стане до 20.04.2018г. с подписване на приемо – предавателен протокол. На посочената дата представители на ищеца и посоченото дружество наемател отишли при имота, но не успели да влязат – били възпрепятствани от страна на дружеството ответник. Поради незъвможността имота да се предаде на наемателя, последният развалил договора. Твърди се, че поради противоправните действия на ответника ищцовото дружество не успяло да да реализира приход от този имот по сключения договор. Развалянето му довело до пропуснати ползи, които според ищеца се равняват на месечните суми от 3600.00лева с ДДС за петте години на сключения договор. Твърди се, че за периода 01.05.2018г. до 30.09.2019г. ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза от получаването на наемната цена в общ размер на 57600лева – неполучената наемна цена за посочения период, по сключения наемен договор от 15.03.2018г. между „Спедия” ЕООД и „Спектър 25” ЕООД. Затова се претендира плащане на нанесените вреди, като искът е заявен частично, за сумата от 7200 лв. Ангажирани са доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, „Аква Системс” ЕАД, гр. Бургас, с който исковата молба се оспорва като нередовна и недопустима. Ответникът счита, че вторият предявен иск бил с неразбираемо съдържание. Не било ясно каква била претенцията – за вреда или за пропусната полза, което според ответника били различни понятия. Тази неяснота затруднявала защитата на ответника. По същество исковете се преценяват като неоснователни. Ответникът не бил материално легитимиран да отговаря по иска, понеже не бил собственик на имота с № 07079.605.279. Оспорва се и ответника да е извършил изложените противоправни действия. Оспорва се виждането на ищеца, че има суперфиция по отношение на имота. Оспорва се и виждането за поставените ограда и бариера, които били поставени за защита на имотите. Направено е и неясно последно възражение във връзка с осигуряване на достъпа до сградата.  Претендира се отхвърляне на иска. Претендират с разноски. Направени са доказателствени искания.  

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 49 ЗЗД. 

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Основна цел на негаторния иск е защитата на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. С оглед правното естество на претенцията в тежест на ищцата е да докаже при пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, както и че ответникът е извършил действия, с които са създадени пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост, според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право.

 Активната материална легитимация на ищцовото дружество, като собственик на процесния недвижим имот, представляващ сграда построена в ПИ с идентификатор № 07079.605.279, находящ се в гр. Бургас, „Промишлена зона Север”, със застроена площ 255кв.м., не се оспорва от ответника и се установява от представеното по делото постановление за възлагане на ЧСИ Ивелина Божилова, влязло в сила от 26.01.2018 г. и вписано на 08.03.2018 г. в Агенция по вписванията.

 Ищецът основава процесуалната легитимация на ответника от една страна с качеството му на собственик на поземления имот, в който е изграден процесния имот с идентификатор 07079.605.279.4, а от друга страна с фактическите действия на служители/представители на дружеството, с които са създадени пречки за достъп до сградата, респ. с бездействието по премахване на създадени такива пречки.

Не се спори и се установява от представените справки от Търговски регистър, че земята, върху която е изградена процесната сграда е била апортирана в капитала на ответното дружество “Аква Системс” АД към 2018 г., видно от отбелязването по партидата на дружеството и в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Впоследствие - преди депозиране на исковата молба и понастоящем – имотът е апортиран в капитала на дружеството “Аква Рент” ЕООД, което обстоятелство е вписано на 30.07.2019г. в Търговския регистър. Следователно, към настоящия момент дружеството “Аква Рент” ЕООД се явява собственик на имот с идентификатор 07079.605.279, съглсано чл. 73, ал.5 ТЗ. Едноличен собственик на капитала на дружеството да е именно ответникът “Аква Системс” АД.

По делото са представени списък с наематели и договори за наем, сключени от “Аква Рент” ЕООД, в качеството на собственик на отделните самостоятелни обекти находящи се в поземления имот. Не се установява ответникът да е наемател на някой от обектите.

От представения договор за наем от 01.03.2018 г. сключен между ищеца Спедия ЕООД – като наемодател и Спектър 20 ЕООД - като наемател, се установява договорната връзка между дружествата по повод наем на процесния имот за сумата от 3600 лв. на месец, за срок от пет години. Наемодателят е поел задължението да предаде обекта в определен вид, съгласно чл. 4 от договора. Представена е покана за доброволно изпълнение изпратена от Спектър 20 ЕООД до ищцовото дружество, с което последното се уведомява, че при направен опит за реално предаване на имота на 20.04.2018 г. това е било невъзможно поради неосигурен достъп до сградата, затова наемателят предоставил 10 дневен срок на наемодателя да осигури такъв, като в противен случай ще счита договора за развален. От изпратено уведомление от 18.05.2018 г. се установява изявлението на наемателя за разваляне на договора.

По делото са разпитани две групи свидетели ДОБРИН ГЕОРГИЕВ Д. и НИКОЛАЙ ДИЯНОВ ВАСИЛЕВ – на страната на ищеца и ЮЛИЯН ВАСИЛЕВ КУШИНОВ и ТОДОР ИВАНОВ ТОДОРОВ – на страната на ответника. От показанията им безпротиворечиво се установява, че поземленият имот, в който е изградена сградата на ищеца, е ограден и на входа има бариера и охрана. В една част от имота има изграден “канал” за технически преглед на автомобили, в друга част – бензиностанция, както и паркинг за товарни автомобили.

Свидетелят Д. – представител на дружеството “Спектър 20” ЕООД - посочва, че е посещавал обекта по повод сключен с ищовото дружество договор за наем и намерението му да го преотдава на трети лица, след като бъде извършен ремонт от ищеца, съобразно клаузите по договора. При посещението на обекта в началото на 2018 г. не са били допуснати до сградата от охраната. Основният достъп се осъществявал през бариера. При последващо посещение е бил направен оглед на имота, като свидетелят описва състоянието на обекта като лошо и нуждаещо се от ремонт, като уговорката с наемодателя Спедия АД е била да се приведе сградата в съответния вид. Преди началото на наемния период и респ. преди заплащане на наемната цена, в началото на месец май 2018 г. свидетелят е посетил отново обекта и установил, че пред входа на сградата и около нея има насипани диги от едър пясък, които пречат за достъп до обекта. Договорът бил развален поради невъзможността за безпрепятствано ползване на обекта, за което на наемателя бил предоставен съответен срок.

Свидетелят Василев също посочва, че в един период от време е бил възпрепятстван да отиде до имота от охраната, като в последствие е бил допуснат и е водил работници да извършват ремонтни дейности, във връзка с отдаването на имота под наем. В този период са се появили и насипите около имота, като първоначално е бил един ред, а в рамките на няколко месеца до месец април 2018г. са станали високи диги, които препятстват достъпа до обекта. Свидетелят посочва, че не знае работниците да са имали проблем с достъпа от охраната.

Свидетелят Кушинов заявява, че е служител на ответното дружество от 2015 г. и работното му място е в близост до пункт за технически прегледи на автомобили и бензиностанция, изградени на територията на имота. Посочва, че там има назначена охрана, която работи след 17 ч., а през работния ден от осем часа сутринта до 17ч. бариерата е вдигната и няма физическа охрана. Свидетелят посочва, че около сградата в дъното на имота има насипана дига от шофьорите на камиони, във връзка с опесъчаването на пътищата, която е там от близо две години. Някакви камиони, които носили пясък преди две години, са разтоварили там. Знаел от колеги, че е дошъл кораб и после са докарали пясъка с камиони до базата.

Свидетелят Тодоров посочва, че се занимава с горива и паркинга на “Аква рент” ЕООД, а зимата се занимава с опесъчаване, при зимните условия. Сместа, която е изсипана в базата е от пясък и сол. Заявява, че не е имало друго място къде да се изсипа и затова камионите я оставили там. Свидетелят посочва, че камионите са били с надпис “Форум транс”, като са взели сместа от пристанището. Това свидетелят знае, защото съхранява и предава кантарните бележки. Посочва, че работи за “Аква Системс” от началото на 2018 г. Кантарните бележки за товарене на луга минавали през него, като има диспечър, на когото лицата се обаждат, когато искат сол, а той казва на свидетеля колко да натовари на камионите. Свидетелят взимал кантарната бележка от шофьора, за да се отчете пред диспечера. Пясъкът и солта са били там от 2018 г. и все още има останала част. Той изрично заявява, че е приемал лугата като служител на “Аква Системс” и тя е била поставена около сградата, защото не е имало по-подходящо място. По отношение на охраната на имота посочва, че винаги е отворено и достъпът е свободен в работно време.

От заключението на вещото лице С.Р., по допуснатата съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот е административна сграда със среден пазарен наем от 2830 лв. на месец. Вещото лице е извършило оглед на място и в съдебно заседание посочва, че е установило съществуваща дига от пясък и сол, която пречи на достъпа до сградата и за да се влезе в имота следва да се покатери и премине през насипа. В настоящия си вид имотът е негоден за експлоатация по предназначение.

С оглед така събраните доказателства съдът приема за установено, че е създадена и поддържана пречка за достъп и ползване на собствения на ищцовото дружество обект, за която пречка отговаря именно ответното дружество. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в частност изложеното от свидетеля Тодоров, който като служител на ответника “Аква Системс” АД е приемал кантарни бележки и е отговарял за товаренето на лугата, съобразно дадените му разпореждания. Дружеството ответник е било собственик на терена в периода 2018-29.07.2019г. /видно от справка от Агенция по вписванията/, в момента когато е била разтоварена въпросната смес от пясък и сол през 2018 г. Именно собственикът на земята е имал право да се разпорежда с това къде да бъде складирана такава маса, в собствения му имот и респективно носи отговорност за това, а в случай че е несъгласен – да предприеме съответни действия. Свидетелите категорично заявиха, че не е имало по-подходящо място, тъй като теренът се използвал за паркиране на товарни автомобили. От това може да се заключи, че собственикът на парцела по никакъв начин не се е противопоставил на струпването на тази земна маса пред имота на ищеца. Още по-малко е разпоредил отстраняването й след отправената нотариална покана за това от ищеца. Също така, именно представител на ответното дружество е отговарял за натоварването и извозването на сместа за различни клиенти, което се установи и от показанията на свид. Тодоров. При тези данни, несъмнено отговорността от действията на служителите следва да се понесе от дружеството ответник. Вещното субективно право е абсолютно и изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат за упражняването му. Ищецът е избрал да защити това свое субективно право чрез иска по чл. 109 ЗС срещу лицето, което е създало съответна пречка за нормално ползване и достъп до неговия обект. Отговорността по негаторния иск е обективна и не изисква установяване на вина, стига нарушението да е противоправно. Съгласно задължителната съдебна практика /решение 215/26.05.2011 г. по гр.д. № 874/2010 г. на I г.о./ пасивно легитимиран по негаторния иск при създаване на неоснователно състояние, което е пречка за упражняване правото на собственост, е както собственикът на имота, възложил работата, при която е създадено това състояние, чието поведение не е необходимо да е виновно, така и прекият извършител, ако се е отклонил от възложеното, или ако е действал без възлагане. В тежест на ищеца е да установи твърдението си, че ответното дружество чрез лица, на които е възложило работа, е осъществило посоченото в исковата молба неоснователно и противоправно действие, а именно насипване на луга около и пред входа на сградата, респ. неотстраняването й, с което деянието е поддържано. Предвид успешното провеждане на това доказване съдът приема, че ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за причиненото ограничение на правото на собственост на ищеца. Не се установява по делото соченото от свидетеля дружество Форум Транс, да е наемател на обект. Недоказана е и отговорността на трето за спора лице за извършеното струпване на лугата. Независимо от факта, че теренът е бил прехвърлен от ответното дружество, чрез апортна вноска в капитала на “Аква Рент” ЕООД, това не изключва отговоността на създалия първоначално пречката за ползване на имота и поради поддържането на това състояние в периода до прехвърляне на собствеността. Новият собственик, който също поддържа това неправомерно поведение, би отговарял за причинените вреди на самостоятелно основание и ищецът действително разполага с възможността да защити своето право и срещу него /в този смисъл решение№ 340 по гр. д. № 918/93 г. на IV г. о. ВС/ Това обаче не изключва или ограничава отговорността на лицето, което е извършило съответното неправомерно действие, с което се нарушават правата на ищеца да ползва своя имот. Този извод е в съответствие с дадените разрешения с т. 3 от Тълкувателно решение от 19.10.2017 г. по т. д. 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, с която е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие/бездействие на ответника му пречи да упражнява своето право. Още повече, че се касае за свързани лица, като настоящият собственик на имота е дружество, чийто едноличен собственик на капитала е именно ответникът.

Ето защо, съдът намира, че по делото е доказан фактът на смущаване и засягане на правото на собственост на ищцата, поради което предявеният негаторен иск следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да премахне натрупаните отпадъци, пясък и сол /луга/ около и пред имота на ищцовото дружество.

По другите сочени ограничения на правото на собственост, които се защитават по реда на чл. 109 ЗС - съдът приема за недоказан факта на системно недопускане на представители на ищцовото дружество до имота, доколкото показанията на всички свидетели са противоречиви по отношение на този факт. От една страна свидетелите на ищеца посочват, че в някои от случаите са били спрени от охраната и не са допуснати до имота, но в последствие са извършили ремонт без особени затруднения от страна на охраната на обекта. Свидетелите на ответната страна посочват, че жива охрана на базата има извън работно време – след 17ч., като съществуващата бариера е обичайно вдигната, за да се ползват изградените канал за преглед на автомобили и бензиностанция. Тези противоречия не са преодоляни и не са анагажирани други доказателства, от които несъмнено да се установи създаваната и понастоящем системна пречка в достъпа до имота през бариерата. Още повече, че към момента имотът не е собственост на ответника и дружеството не може да бъде задължено да осигури достъп до имот, който не притежава. Фактът на прехвърляне на собствеността следва да бъде отчетен по отношение на това наведено нарушение и заявените пречки за достъп. Затова негаторният иск се явавя недоказан в  тази част и подлежи на отхвърляне.

За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно възражнието на ответника за липса на учредено сервитутно право на ищеца, от което да следва възможността за преминаване през терена. С нормите на чл. 50 ЗС и 64 ЗС е предвидена възможност на собственика на постройката да се ползва от земята, доколкото това е необходимо, като собственик на съседен имот не може да извършва действия, които да създават пречки за ползване на съседния имот по-големи от обикновените. Така правото на ищеца да получи достъп до собствения си имот е гарантирано от закона и незачитането на това негово право води до нарушение, подлежащо на обезщетяване и респ. защита по предвидения в закона ред.

Що се отнася до предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от засипването с луга на входа и около собствения на ищеца недвижим имот, изразяващи се в пропуснат доход от наем, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая по делото е установено, че в имота на ответното дружество /към този момент/ със знанието и без каквото и да е противопоставяне от негов представител, е бил складиран материал за опесъчаване, с което са създадени пречки за достъпа до имота на ищеца. Това представлява неправомерно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, което съгласно чл. 49 ЗЗД, ангажира отговорността на възложителя на работата, по повод на която е извършено деянието и са причинени вредите. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа (Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Такова доказване по делото обаче не е надлежно проведено от ответника, поради което съдът приема, че ответното дружество отговаря на основание чл. 49 ЗЗД, за причинените на ищеца вреди. Същите се изразяват в пропуснатата възможност за реализиране на печалба по договор за наем, който е бил сключен с дружеството “Спектър 20” ЕООД на 01.03.2018 г. и развален именно поради неосигурения достъп. Наличието на причинно-следствена връзка между причинената вреда и деянието на ответника е надлежно доказано, поради което следва да бъде обезщетен пълният размер на вредата. Доколкото искът е предявен като частичен, за периода от два месеца –считано от 20.04.2018 г., когато обектът е следвало да бъде предаден – а в този период се установява несъмнено струпването на луга и създаването на пречка при ползването на обекта, респ. непремахването й – то ответникът следва да възстанови пълния размер на пропуснатата полза от 3600 лв. на месец или общо 7200 лв. Настоящото състояние на обекта като негоден за ползване, установено посредством заключението на вещото лице, не разколебава по никакъв начин възможността за отдаването му под наем, доколкото последното се регулира от пазара и е въпрос на договаряне. От показанята на свидетелите Д. и Василев се установява, че са били извършени частични подобрения в състоянието на сградата, така че същата да отговаря на изискванията на наемателя. Фактът, че сградата е необитавана в периода от 2018 г. насам се дължи и на неправомерните действия на ответника, поради което не следва същият да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Също така до ответника е била отправена нотариална покана на 27.03.2018 г., с която ищецът е посочил неодбодимостта от достъп до сградата, предвид съществуващи наемни правоотношения с дружеството Спектър 25 ООД. С оглед тези писмени доказателства и съобразно свидетелските показания, съдът приема за доказано съществуването на правоотношението по договора за наем и пропускането на възможността за ищеца да реализира печалба в посочения размер. Затова искът следва да бъде уважен изцяло в заявения частичен размер.

С оглед изхода от производството в тежест на ответника следва да бъде възложено запращането на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1328 лв., включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Поради частичното отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС на ответника също следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът приема направеното възражение за прекомерност на същото за основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора и установения минимален размер от 600 лв. по негаторния иск и 690 лв. по иска за вреди, съгласно чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и с оглед проведените повече от едно съдебни заседания съдът определи възнаграждението в размер на общо 1500 лв., от които 500 лв. следва да се възложат тежест на ищеца. Също така ответникът следва да понесе отговорността за заплатеното от него възнаграждение за вещото лице, доколкото заключението е допуснато във връзка с уважения иск.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Аква Системс” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Фердинандова” № 5, ет. 4 представлявано от К.М., да премахне натрупаните отпадъци и луга /пясък и сол/, която създава пречки за ползването на имота на „Спедия” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Иван Страцимир” № 2 , представлявано от Борислав Пантелеев, а именно да отстрани образуваните “диги” пред и около имот с идентификатор № 07079.605.279.4 по КККР на гр. Бургас, със застроена площ от 255кв.м. , брой етажи : 3, предназначение : административна сграда , делова сграда, с адрес на имота: гр. Бургас, ПЗ Север, като сградата е построена в ПИ с идентификатор № 07079.605.279, собственост на „Спедия” ЕООД, ЕИК *********, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на „Аква Системс” ЕАД, ЕИК ********* да осигури достъп до сградата през бариера и жива охрана на поземления имот с идентификатор № 07079.605.279, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Аква Системс” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Фердинандова” № 5, ет. 4 представлявано от К.М., да заплати на „Спедия” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Иван Страцимир” № 2, представлявано от Борислав Пантелеев, сумата от 7200.00 лева /седем хиляди и двеста лева/, представляваща частичен иск от общо 57600лева - вреди претърпени от дружеството вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в непремахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипан пясък и по този начин ограничаване на достъпа до собствения на „Спедия” ЕООД имот, от което дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1328 лв. (хиляда триста двадесет и осем лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Спедия” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Иван Страцимир” № 2 , представлявано от Борислав Пантелеев, да заплати на „Аква Системс” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Фердинандова” № 5, ет. 4 представлявано от К.М., сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова

Вярно с оригинала!

С. Добрева