Р Е Ш Е Н И Е

№ 260012

гр.Дряново, 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              Председател: Емилия Дишева

при участието на секретаря Кремена Димитрова, разгледа докладваното от съдия Дишева АНД № 80 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Т.М.Б. ***, чрез пълномощник адв. И.Р.,***, срещу Електронен фиш серия К, № 3233367 на ОДМВР Габрово, с който за осъществено на 18.08.2019 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, констатирано и заснето чрез автоматизирано техническо средство № TFR1-М 625 на ПП-5, до с. Соколово, км. 118+979 м., в посока към гр. Габрово, на жалбоподателя е наложена “Глоба” в размер на 100 лв., на осн. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Местонарушението не било описано ясно. Липсвали доказателства, че контролираният участък е бил обозначен със знак, въвеждащ ограничение на скоростта, протоколи за използването на техническото средство именно в този участък, както и доказателства за годността му. Иска се отмяната на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата е изпратена по пощата на 08.07.2020 г. до ДРС. Към жалбата е приложено копие от Електронен фиш серия К, № 3233367 на ОДМВР Габрово, за който се твърди, че е връчен на жалбоподателя на 25.06.2020 г. С разпореждане от 10.07.2020 г. препис от жалбата е изпратен на ОДМВР Габрово с указания същата да се окомплектова с административнонаказателната преписка и да се изпрати по делото, както и да се представят доказателства кога обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя. Въпреки трикратните указанията на съда, административнонаказващият орган не представи доказателства кога процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя. От приложеното писмо изх. № 258р-8894/05.08.2020 г. от ОДМВР Габрово до РУ Дряново, се установява, че в ОДМВР Габрово не е получена обратна разписка, удостоверяваща връчването на обжалвания електронен фиш. В последното съдебно заседание по делото е представена справка от АИС “АНД“ на МВР, от която се установява, че електронният фиш е съставен на 10.12.2019 г., като в справката не е отразена датата на връчването му. Поради изложеното, доколкото административно-наказващият орган не удостовери връчването на обжалвания електронен фиш, съдът, с оглед твърденията в жалбата, приема, че същият е връчен на 25.06.2020 г., като жалбата е подадена от санкционираното лице на 08.07.2020 г. в предвидения в чл. 189 ал. 8 от ЗДП 14-дневен срок от връчването, поради което същата е допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоначално по делото беше представен един кадър на твърдяното нарушение, който е на практика неизползваем, тъй като на същия се вижда единствено автомобил, като не се разчита регистрационният му номер. С оглед изясняване на делото, съдът изиска от административнонаказващия орган отпечатан снимков материал, съдържащ данни за нарушението, във формата и вида, изготвен от АТСС, с уникален идентификационен номер, отговарящ на изискванията на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В изпълнение указанията на съда беше представен втори кадър, на който вече може да бъде разчетен регистрационният № *** на заснетия автомобил. На двата кадъра е посочено, че скоростта на движение е 88 км./ч. при въведено ограничение от 60 км./ч.  Посочено е превишаване от 28 км/ч.

От представеното удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г., издадено от Председателя на БИМ, се установява, че типът средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M е одобрено и вписано в регистъра на  одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Видно от приложения Протокол от проверка № 3-15-17 от 09.11.2018 г. автоматизираното техническо средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M 625, вписано в регистъра на  одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, е преминало последваща проверка на 09.11.2018 г. и според резултата от проверката процесната МСВК няма механични дефекти и съответства на стандарта за одобрения тип.

По делото е изискан и приет Протокол за използване на автоматизирано средство или система № TFR1-M 625 от 18.08.2019 г. на ОД на МВР Габрово, представляващ Приложение № 1 към чл. 10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В него изрично е отбелязано мястото за контрол - ПП-5, км. 118 + 979 м., в посока от гр. Велико Търново – гр. Габрово. Посочено е, че ограничението на скоростта е 60 км/ч, въведено с пътен знак. В протокола е посочено, че е извършван контрол за времето от 14.40 ч. до 16.00 ч. като са изготвени клипове от № 11079 до № 11090.

От служебно изисканата справка - писмо изх. № 11-00-71/28.09.2020 г. от Областно Пътно управление гр. Габрово, се установява, че по път І-5/Е-85 “Велико Търново-Дряново-Габрово” при км. 118+792, дясно, посока Велико Търново–Габрово, на стълб са поставени следните пътни знаци:  В26, забраняващ движението със скорост по-висока от означената 60 км/ч. и А26 “Кръстовище с път без предимство”. Кръстовището за с. Соколово и с. Катранджии е при км. 119+048.

Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш серия К, № 3233367 на ОДМВР Габрово, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя. Посочено е, че нарушението е извършено на 18.08.2019 г., в 14,46 ч., до с. Соколово, на ПП-5, км. 118+979 м., в посока към гр. Габрово, констатирано и заснето чрез автоматизирано техническо средство № TFR1-М 625, като скоростта на движение на лекия автомобил БМВ 323 Д, с рег. № ***, при ограничение от 60 км./ч., е била 85 км./ч. с превишение от 25 км./ч., поради което и на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 100 лв.

В изисканото от съда и представено по делото „Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол TFRl-M-2010 г." от фирмата производител "Тинел Електроникс" ООД, в раздел VIII - Валидност на клип при измерване на скорости, изрично е посочено, че за да се счита за валиден, един видеоклип трябва задължително да отговаря едновременно на следните условия: 1. В момента на засичане на скоростта в интервала на измерване /кадър „Измерен" ±0.2 s, т. е. ± 2 кадъра/ на МПС-то превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката указана на радара. 2. От документационния снимков материал, трябва еднозначно да се определи нарушителят, т. е. регистрираната скорост да не може да се причислява на друго МПС. За тази цел трябва да са изпълнени едновременно следните условия: 2.1 Условието от т.1 и 2.2 При наличие на повече от 1 МПС в момента на измерване на скоростта (кадър „Измерен" +0.2 s, т. е. ± 2 кадъра), еднозначно да се определя най-бързо движещото се.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, а съгласно ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 21 км/ч до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лв.

В случая макар съставеният електронен фиш да отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, сам по себе си той не е доказателство за извършено нарушение. В тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. В тази връзка в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е посочено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, като тази информация се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер.

В случая по делото са представени два кадъра на твърдяното нарушение, като първият, както беше споменато и по-горе, е на практика неизползваем, тъй като на него се вижда единствено автомобил, без да се разчита регистрационният му номер. Макар на втория кадър да се разчита регистрационният номер на автомобила, съдът счита, че тези два кадъра не могат да изиграят ролята на веществено доказателствено средство, тъй като на първо място не съдържат уникален идентификационен номер, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като единствено в придружителното писмо към втория кадър, се твърди, че това е клип № 11080. На следващо място тези два кадъра не отговарят на изискванията за валидност на клип на фирмата производител  "Тинел Електроникс" ООД на мобилната система за видеоконтрол TFRl-M, съгласно които превишилото ограничението на скоростта МПС, трябва да бъде в кадър в целия интервал на измерване, който включва кадър „Измерен" ± 2 кадъра, т. е. общо три кадъра. В конкретния случай са представени единствено два кадъра, без уникален идентификационен номер, поради което съдът счита, че те не установяват и доказват по безспорен начин извършването на описаното в обжалвания електронния фиш нарушение, поради което същият следва да бъде отменен.

Относно разноските.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В жалбата е направено изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представено е адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 28.06.2020 г., от който е видно, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 200 лв. е заплатен изцяло и в брой, поради което сторените разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № К, № 3233367 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР Габрово, с който на Т.М.Б., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за осъществено на 18.08.2019 г. нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Б., с ЕГН **********,***, СУМАТА от 200 (двеста) лева, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: