Р Е
Ш Е Н
И Е №276
гр.Сливен, 27.07.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1747
по описа за
Производството
е по повод жалба на „Дана транс
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от процесуален представител пълномощие. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. органът, издал
обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
За периода от 01.02.2019 год. до 30.10.2019 год, свидетелите С.А. и Д.Б.
Ст. Б., в качеството си на инспектори при Областен отдел
"Автомобилна администрация" гр. Сливен, извършили проверка на
жалбоподателя ”Дана транс
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите, както и от писмените документи по
административно наказателната преписка, приети като писмено доказателство по
делото.
Въз основа на така приетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от
обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.
Съставителят
на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на чл. 10, пар. 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент №
561/2006 на ЕС. Посочената норма гласи, че транспортното предприятие организира
работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват глава II от настоящия регламент. Транспортното
предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент. Цитираната гл. II от Регламент (ЕО) № 561/2006 регулира минималната възраст за
придобиване на правоуправление, времето на работа и времето за почивка.
Наказващият
орган е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на
1000.00 лева на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр. Този член разпорежда на
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, да се налага с имуществена санкция
1000 лв.
Всичко
изложено дава основание да се приеме, че регламентираното задължение на
транспортните дружества, извършващи превози на територията на ЕС, е да
осигуряват и организират техните работници при полагане на труда им, като
създават условия да ползват почивките си и да не надвишават максимално
установеното време на управление. Както посочва изр. 2 на чл. 10, пар. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 това може и следва да става като инструктира водачите
и извършва проверки за спазването на регулациите. Следователно нарушаването на
това задължение за установяване на такива условия представлява бездействие от
страна на транспортното предприятие – неинструктиране и непроверяване, и
неорганизиране на водачите си да спазват времето за управление и почивка в
регулираните граници. Установено по този начин деянието, проявено чрез своята
форма на бездействие, следва да остави обективна следва в действителността.
Такава обаче не е посочена в АУАН и НП. Напротив, както актосъставителят, така
и наказващият орган са се задоволили и ограничили в посочване на абстрактната
формулировка на законодателя без да изложат конкретните проявления на
поведението на жалбоподателя по неорганизиране на водачите му да спазват
посочения регламент – не е проведен инструктаж, не са извършвани проверки или
по някакъв друг начин. Това в такава степен ограничава правата на
жалбоподателя, че от фактическа страна, като административнонаказващият орган
не е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките
индивидуализиращи белези на деянието, а именно обстоятелства, при които е
извършено и конкретното проявление на бездействието на нарушителя, е засегнато
правото му на защита и последният не е имал пълната възможност да разбере за
какво точно е ангажирана отговорността му. Това от своя страна е довело до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
От друга
страна, изводът за съставомерност на деянието от наказващия орган е направен
само въз основа на констатация, че конкретен водач не е спазвал изискванията за
почивка така, както изискват разпоредбите на Регламент 561/2006 год. Нито в
АУАН, нито в наказателното постановление се съдържа каквато и да е било индиция
за това, че неспазването на почивките от страна на водача се намира в пряка
причинна връзка с твърдяното от наказващия орган неизпълнение на задължения от
страна на санкционираното лице. Сама по себе си констатацията, че служител на
едно търговско дружество, в случая водач на превозно средство, не изпълнява
вменени му със закон задължения, не е достатъчна да се направи извод, че
неговият работодател не е изпълнил задълженията си така, че да осигури спазване
на разпоредбите за работното време и почивките и не е организирал работата на
водачите. Напротив, в хода на съдебно следствие се събраха доказателства, че
дружеството жалбоподател е изпълнило изискванията за създаване на организацията
и осъществяване на контрол по спазването ѝ от страна на водачите.
Представиха се копие от книгата за провеждането на инструктаж за спазване на
Регламенти №№ 561/2006 и 3821/85. Това именно представлява поведение,
изключващо бездействието на транспортното предприятие, а оттам и несъставомерността
на вмененото в нарушение деяние. В този смисъл, настоящият състав на съда
намира, че освен констатираното по-горе съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на наказателното постановление, са налице и основания да
приеме, че наказващия орган не е доказал по категоричен начин съставомерността
на нарушението, за което е наложил санкция
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40-0000079 от 13.11.2019 год. на
Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Сливен, с
което на „Дана транс 2018“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя му Й.И.Д.
на основание чл. 104, ал.1
от ЗАвПр на дружеството е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.10, пар.2, изр.1, пр.2 от Регламент №
561/2006 год., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: