Решение по дело №908/2024 на Административен съд - Варна

Производството е второ по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, против Решение № 320/11.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 5283/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2201317/11.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Касаторът счита решението за неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Посочва, че при новото разглеждане на делото районният съд не се е съобразил с указанията, дадени с Решение № 1730/07.12.2023 г. по к.а.н.д. №2540/2023 г. на Административен съд – Варна. Изтъква, че постановеното при новото разглеждане на делото решение също е с бланкетни мотиви и без обсъждане на доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения от органа. Счита, че данните от представените с жалбата КЛЕН и ПКО, съпоставени с данните в приложените присъствена форма и график за работа за м.11.2022 г., обосновават извод, че данните в графика и присъствената форма не са коректни, т.к. има извеждани КЛЕН преди приключване на съответната смяна или много след приключване на съответната смяна, съответно се установява, че на 26.11.2022 г. са работили лица, които по график за този ден са в почивка. Изтъква, че районният съд е бил длъжен да обсъди така представените доказателства, да изиска копия на КЛЕН и ПКО с видими дати, в т.ч. да събере допълнителни доказателства — да изиска касовите книги за 26.11.2022 г. или назначи проверка на същите чрез ССЕ и така да извърши обективна проверка по твърдението на касатора, че на 26.11.2022 г. Д. Б. не е полагала труд. Моли решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът в касационното производство, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в хода на производството не са събрани категорични данни за извършеното нарушение, а точно обратното – налице са писмени доказателства, които разколебават сериозно хипотезата на наказващия орган. Пледира за отмяна на въззивното решение като неправилно и произнасяне по същество за отмяна на оспореното наказателно постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Обжалваното решение на Районен съд – Варна е постановено при новото разглеждане на въззивната жалба на „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2201317/11.01.2023 г. след отмяната на Решение № 1417/04.10.2023 г. на Районен съд - Варна по първоначално образуваното н.а.х.д. № 1851/2023 г. по описа на ВРС с Решение № 1730/07.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 2540/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. С последното делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд и са дадени задължителни указания на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото да бъде извършен анализ на всички представени доказателства и установената от съда въз основа на тях фактическа обстановка, свързана с факта на полагането или не на труд от Д. Б. на дата 26.11.2022 г., както и за проведеното административнонаказателно производство и за формиране на правни изводи за правилността и законосъобразността на издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители в дирекцията в магазин „****“ – гр. Варна, стопанисван от „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД, от присъствените форми било установено, че Д. П. Б., на длъжност „касиер“, е полагала труд в периода 25.11.2022 г. – 01.12.2022 г., или седем последователни дни в различни смени. Предвид това било прието, че дружеството работодател не е осигурило на Б. седмична почивка не по-малко от 24 часа при сумирано изчисляване на работното време и работа по график, като нарушението било извършено на 01.12.2022 г. Нарушението било квалифицирано по чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение № 03-2201317/23.12.2022 г., а въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на установените факти, районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в законоустановената форма и съдържание, при съответствие по съдържание със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, без допуснати съществени процесуални нарушения и при спазване на преклузивните срокове. Съдът е приел, че административнонаказващия орган е приложил правилно материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. На базата на показанията на разпитания свидетел и представените писмени доказателства – присъствени форми – съдът е приел за безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство, а именно неосигуряване на непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24 часа на Б.. Ето защо районният съд е приел за правилен извода на административнонаказващия орган за извършеното нарушение на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и ангажирането на отговорността на дружеството работодател на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Изтъкнал, че причините за неизпълнение на задължение в случая са ирелевантни за делото, поради което при новото разглеждане не е събирал допълнителни писмени доказателства и такива не били представени от въззивната страна. Посочил, че вътрешната организация на работа в обекта е без значение, тъй като жалбоподателят е следвало да бъде запознат с разпоредбите на КТ и не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Изложил е мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Приел е за справедлив и в съответствие с чл. 12 от ЗАНН определения размер на имуществената санкция в минимума. По тези съображения е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изводите си за извършено нарушение по чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда актосъставителят и административнонаказващият орган са обосновали със събраните при проверката присъствени форми. Няма спор по организацията на труда при сумирано изчисляване на работното време, установена от правилника за вътрешния трудов ред и заповедта за работното време на обекта, в който е полагала труд Б..

При извършената на 13.12.2022 г. проверка дружеството е представило на проверяващите графиците за отчитане явяването/неявяването на работа през м. ноември и декември 2022 г. Съобразно тези графици, заверени от проверяващите, Б. е работила от 25.11.2022 г. до 01.12.2022 г. включително, на различни по продължителност смени.

В подаденото в срок възражение на дружеството е посочено, че на 26.11.2022 г. Б. е почивала, а не е била на работа, но това обстоятелство не е било отразено в присъствената форма, представена на проверяващите. Дружеството е твърдяло, че тъй като Б. е касиер, а всеки касиер има уникален код за достъп до касовия апарат, касовите бонове от 26.11.2022 г. не съдържат нейното име, съответно тя не е полагала труд на тази дата. За доказване на това обстоятелство с възражението дружеството е представило коригирани таблици, а при първото разглеждане на жалбата от въззивния съд – извлечение от касовите книги и копия от касови бонове от 26.11.2022 г. Направено е и искане за разпит на свидетели, една от които Б.. При първото разглеждане на делото е разпитана Б..

С решението, постановено при първото разглеждане на делото в районния съд, съдът е потвърдил наказателното постановление. Това решение е отменено с Решение № 1730/07.12.2023 г. по к.а.н.д. №2540/2023 г. на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В това решение касационната инстанция е дала задължителни указания на новия състав да приобщи по делото коригираните графици, посочени във възражението срещу АУАН, но липсващи в преписката, да обсъди в мотивите представените КЛЕН от ЕКАФП и ПКО, подписани от касиерите на 26.11.2022 г. Доколкото е констатирал, че за тази дата са представени КЛЕН и ПКО от касиери, които по график не би трябвало да са на работа, от лица, които не са на длъжност касиер, но са работили като касиери на тази дата, както и КЛЕН и ПКО с нечетливи дати, касационният състав е дал на районния съд указания да обсъди противоречията в доказателствата и да събере допълнителни доказателства – да изиска касовите книги за 26.11.2022 г. или да назначи ССЕ, за да извърши обективна проверка на твърдението на касатора, че на 26.11.2022 г. Б. не е полагала труд.

При новото разглеждане на делото доказателствени искания от страните не са направени и не са събрани повече доказателства. Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел за извършено вмененото на дружеството нарушение. За тази цел се е позовал на показанията на актосъставителя и присъствените форми, като е посочил, че вътрешната организация на работа и причините за извършеното нарушение са без значение за спора, а работодателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Настоящата инстанция намира крайния резултат от производството за правилен и в съответствие с доказателствата, налични в административнонаказателната преписка, и със събраните от районния съд доказателства.

Спорният фактически въпрос, от който зависи резултатът от производството, е дали на датата 26.11.2022 г. Д. П. Б. е полагала труд в дружеството касатор, или не.

За да обоснове изводите си за извършено от дружеството нарушение по чл. 153, ал. 3 от КТ административнонаказващият орган се е позовал на представените от самото дружество при проверката таблици за отчитане явяването/неявяването на работа (присъствени форми). Макар и да представляват частни писмени документи, съставени от дружеството касатор, от тях се установява неблагоприятното за това дружество обстоятелство на полагане на труд от Б. в продължение на седем последователни дни. Според наименованието им, тези таблици не са график за работа, изготвен предварително и подлежащ на корекция при необходимост, а представляват таблици за отчитане на явяването/неявяването на работа и отразяват действително положения труд. От самите таблици е видно, че те са съставени след приключване на месеца, доколкото в тях са отразени ползвани през месеца редовни отпуски и отпуски по болест – обстоятелства, които няма как да са предварително известни и да намерят място в графика за бъдещ период.

При това положение дружеството, което твърди различни факти относно присъствието, следва да ангажира доказателства, които да доказват пълно и главно факта, че на 26.11.2022 г. Б. е ползвала почивен ден. Представените с възражението доказателства КЛЕН не съдържат имената на работилите на тази дата касиери. От своя страна представените ПКО за отчитане на каси от лица, различни от Б., са частни писмени доказателства, съставени от касатора и представени от него с цел обосноваване на благоприятен за него извод. Тези ПКО са годно доказателство само за това, че посочените в тях лица на посочената дата са отчели суми в касата на дружеството, но не са годни да докажат пряко, че на тази дата Б. е ползвала почивен ден. Цитираните във възражението коригирани присъствени форми не са представени с него. Нещо повече, те не са представени и с жалбата до районния съд, независимо от отбелязването, че с жалбата се представя възражението, към което са приложени. Не са представени и в хода на двете проведени въззивни производства. Няма представени доказателства в подкрепа на твърдението за допусната грешка в отчетните форми.

От своя страна показанията на Б., дадени при първото разглеждане на делото в районния съд, са вътрешно противоречиви. посочва, че е направила справка за м. октомври 2022 г., но не е проверила за м. ноември и м. декември колко работни дни е имала, а впоследствие на въпрос на процесуалния представител на дружеството конкретно за датата 26.11.2022 г. посочва, че има график, според който не е била на работа на тази дата. В същото време твърди, че е проверила само за м. ноември 2022 г. и поради отдалечеността във времето не знае кога е била на работа през другите месеци. За м. октомври 2022 г. казва, че е получила графика от колежка, а за м. ноември 2022 г. казва, че не са и представяли график или отчетна форма и не е правила справка в тях.

При това положение и с оглед подробните мотиви на касационната инстанция, която е констатирала противоречия между присъствените форми, КЛЕН и ПКО относно часовете на работа и работилите лица, при новото разглеждане на делото въззивникът е можел да ангажира доказателства, които пълно и категорично да установяват факта на ползвана почивка от Б.. Такава възможност дружеството е получило при новото разглеждане на делото, но не е направило никакви искания по доказателствата и съответно не е оборило събраните в административнонаказателното производство писмени доказателства относно датите, на които Б. е полагала труд през м. ноември 2022 г. Въпреки че не е събрал служебно допълнителни доказателства при новото разглеждане на делото, районният съд, макар и лаконично, е обсъдил вече събраните доказателства и е приел, че от тях безпротиворечиво се установява извършването на нарушението. Тъй като представените с възражението и с въззивната жалба писмени доказателства от дружеството се отнасят до други факти, които са само косвено свързани с основния спорен въпрос, изводът на районния съд е правилен и се основава на правилна оценка и проверка на събраните доказателства. Дружеството е имало възможност да представи документите, с които твърди, че разполага в подкрепа на своята защитна теза, но не е направило това в нито един момент. Липсата на процесуална активност от страна на привлеченото към отговорност дружество, доколкото негови са твърденията за алтернативни на възприетите в административнонаказателното производство факти, не може да бъде приравнена на процесуално нарушение на органа по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН или на въззивния съд. Административнонаказващият орган е събрал решаващи писмени доказателства в подкрепа на извода за извършено нарушение и така е доказал — съобразно тежестта за доказване на извършването на нарушението — релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на работодателя по чл. 414, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ. Предвид това е формирал обосновани правни изводи относно административнонаказателната отговорност на дружеството касатор, които касационният състав споделя изцяло и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. По гореизложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход от производството и направеното искане от ответника, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 80 лева.

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Шести тричленен състав,

Оставя в сила Решение № 320/11.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 5283/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

Осъжда „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата 80 (Осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.