РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500864 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба депозирана от В. П. Ц. с ЕГН-********** от гр.
П., ***, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №
20218210400709 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. №821 с район на
действие ПОС, против действия на ЧСИ, изразяващи се в насрочване на
публична продан по отношение на 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.534.1765.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД -18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на имота: гр. П., ул. *** с площ от 63.73кв.м.,
ведно с прилежащи части: изба №12 и 1.002% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж. Жалбоподателят предявява оплакване, че
обжалваните действия на ЧСИ са несъвместими с несеквестируемостта,
тъй като с тях принудителното изпълнение е насочено срещу единственото
жилище на длъжника като на това основание иска от съда да ги отмени.
1
Направено е искане за спиране на изпълнението на основание чл.438 ГПК.
Взискателят в изпълнителното производство С.А. С. с ЕГН-**********,
със съдебен адрес: гр. С., ул. *** изразява становище за неоснователност на
жалбата като възразява, че описаният имот не е несеквестируем, доколкото
към момента на налагане на възбраната върху него, длъжникът и съпругата
му имат запазено право на ползване върху друг имот, пожизнено и
безвъзмездно..Претендират се разноски в настоящото производство.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от съдебния
изпълнител, в които се изразява становище за допустимост на жалбата, а по
същество за нейната неоснователност предвид учредено в полза на
длъжника безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху друг
самостоятелен обект.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на
доказателствата по делото и във връзка със становищата на страните,
приема следното:
Изпълнително дело № 20218210400709 по описа на ЧСИ Петко Илиев с
рег. №821 с район на действие ПОС е образувано по молба на С. А. С. с
ЕГН-********** въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от
27.12.2012г. по ч.гр.д.№21060/2012г. по описа на ПРС против длъжника В. П.
Ц. с ЕГН-********** за сумата от 3000лв, ведно със законна лихва върху
същата считано от 11.12.2012г., както и сумата от 262.00лв, представляваща
направени в производството разноски.
С разпореждане на съдебния изпълнител, е вписана възбрана в
Службата по вписвания гр.Пловдив под акт №***г. върху следния недвижим
имот, собственост на длъжника придобит по наследство, а именно: 1/6
идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.534.1765.1.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД -18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. П., *** с площ от
63.73кв.м., ведно с прилежащи части: изба №12 и 1.002% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж.
На 18.11.2021г.г. е извършен опис на процесния недвижимия имот, а
2
на 10.02.2022г. по отношение на последния е насрочена първа публична
продан, която да се проведе в периода от 07.03.2022г. до 07.04.2022г.
Длъжникът навежда оплаквания, че изпълнението е насочено върху
имущество което е несеквестируемо, поради което действията на съдебния
изпълнител се явяват незаконосъобразни.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК,
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника -
физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът
живее в него. Целта на тази защита е да се гарантира на длъжника, че
принудата срещу него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават възможността му за в бъдеще да посрещне елементарните си
битови нужди и да не се застраши съществуването му. Преценката дали
жилището на длъжника се ползва с такава защита, изисква събиране на
доказателства за обстоятелствата, относими към приложението на чл. 444 т. 7
ГПК.
Безспорно е, че длъжникът към момента на налагане на възбраната
върху процесния имот - 20.04.2021г, е имал учредено в негова и полза на
съпругата му право на ползване, пожизнено и безвъзмездно, върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.530.2250.1.5 находящ
се в гр. П., ул. ***, което обстоятелство обосновава извода, че е налице
недвижим имот годен да задоволи жилищните нужди на длъжника и
семейството на длъжника.
Обстоятелството, че длъжникът към 03.12.2021г. се е отказал от
правото на ползване върху имота находящ се на административен адрес: гр.
П., ул. ***, за което към жалбата е приложена Декларация , вписана в
Службата по вписвания гр.Пловдив под акт №***г., е иревантно по делото,
доколкото преценка за секвестируемостта на недвижим имот собственост на
длъжника, се извършва към датата на налагане на възбраната.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че към момента на налагане на
възбраната процесния недвижим имот собственост на длъжника,
представляващ 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.1765.1.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД -18-
3
48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес на имота: гр. П., *** с площ от 63.73кв.м., ведно с прилежащи части:
изба №12 и 1.002% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, не е бил несеквестируем, поради което с предприемане на действия
по насочване на принудителното изпълнение към този имот, съдебният
изпълнител не е нарушил императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК.
Оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение. Предвид неоснователността на
жалбата, искането за спиране също следва да бъде оставено без уважение.
Предвид липсата на доказателства за направени от ответникът по
жалбата разноски, такива не се присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от В. П. Ц. с ЕГН-
********** от гр. П., ***, в качеството му на длъжник по изпълнително дело
№ 20218210400709 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. №821 с район на
действие ПОС, против действия на ЧСИ, изразяващи се в насрочване на
публична продан по отношение на 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.534.1765.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД -18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на имота: гр. П., ул. *** с площ от 63.73кв.м.,
ведно с прилежащи части: изба №12 и 1.002% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж, както и направеното искане за спиране на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20218210400709 по
описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. №821 с район на действие ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5