ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№111
гр.
Велико Търново, 14.03.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в закрито заседание на четиринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря ……………………., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело №326 по описа на Административния съд за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
И.Т.Б. ***, е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като с него
претендира да се осъди ответника МВР да му заплати обезщетение за претърпени от
незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди в размер от 5000 лв.
В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 30.05.2012 г.
министърът на вътрешните работи му е наложил наказание с неправомерна заповед
№К-5919/30.05.2012 г., която е била обжалвана и съответно отменена по съдебен
ред с влязло в сила съдебно решение. Според ищеца тази заповед е накърнила
доброто му име и го е злепоставила пред колегите му и гражданите. Ищецът се е
почувствал притеснен от последиците и, загубил е съня си, а колегите му са се
подигравали с оглед наложеното му със заповедта наказание. При тези
обстоятелства ищецът счита, че в следствие на тази заповед са му нанесени
неимуществени вреди в претендирания размер, като иска присъждането им.
Ответникът
по иска Министерство на вътрешните работи в представения отговор на исковата
молба отрича допустимостта, респ. основателността на иска. Що се касае до
допустимостта на иска, ответникът счита, че не той е материално и процесуално
правно легитимиран да бъде конституиран като ответник. Според него легитимирано
да бъде ответник по молбата а е юридическото лице, в чийто състав са органите,
от чиито незаконосъобразни действия или актове са причинени вредите. В този
контекст поддържа, че съответните ОДМВР – са юридически лица, които нося
пасивната легитимация да бъдат ответници по предявените срещу министерството
искове. Позовава се на чл.27 о ГПК, като счита, че съдопроизводствените
действия се водят срещу висшестоящо учреждение само ако съответното учреждение
не било разпоредител с бюджетни кредити. Що се касае до неоснователността,
ответникът поддържа, че обезщетение по реда и при условията на чл.237, ал.1 от ЗМВР е изплатено на ищеца. При това ответникът счита, че това обезщетение
изчерпва отговорността му, тъй като заповедта е функция на проявена служебна
власт по служебно правоотношение и незаконосъобразността и не води до извод за
наличен деликт. Специалният ред за
обезщетяване според него изключва реда по ЗОДОВ. Според ответника няма
налича причинно-следствена връзка между последиците на незаконосъобразната
заповед и сочените в молбата вреди, същите не се установяват по основание, нито
по размер. Поддържа, че не са установени съзнателни действия на служителите на
МВР, които са релевантни към твърдените от ищеца като настъпили неимуществени
вреди. Излагат се и тълкувателните разбирания на ответника за откликата между
последиците от служебното и административното правоотношения, като се поддържа
и, че вредите, сочени от ищеца, не са настъпили по повод на административна
дейност. Сочи се най – сетне, че не се доказват вредите, които следвало да са
действителни и сигурни, а и не е установен надлежно претендираният им размер.
Въпреки, че с иска не се претендират лихви, за всеки случай ответника отрича
дължимостта им.
Прокурорът
дава подробно заключение за частичната основателност на иска.
Със
свое протоколно определение, постановено в проведеното открито заседание по
делото на 25.02.2019 г.ь съдът е дал ход на делото по същество, като го е
обявил за решаване след изслушване на съдебните прения.
След
като се запозна с представените доказателства, направеното искане на ищеца и
становището на ответника в депозирания писмен отговор, съдът счита, че
неправилно е дал ход на делото по същество, тъй като искът е недопустим при
наличие на хипотезата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
От
изложените в исковата молба фактически обстоятелства на които се основава
исковата претенция, се следва извода, че се претендира обезщетение за причинени
от незаконосъобразен акт неимуществени вреди, причинени от дисциплинарно
наказващ орган по смисъла на ЗМВР /отм/. Видно е от делото че този акт
представлява заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл.226, ал.1,
т.4 от ЗМВР /отм./ на настоящият ищец. Реализирането на дисциплинарна
отговорност не води до извод за наличие на акт, по повод на
незаконосъобразността на който може да се претендират вреди по реда и при
условията на ЗОДОВ. Обезщетяването по повод на актове и действия, адресати на
които, респ. са извършени от държавните служители в системата на МВР, е подробно
разписано в нормите на чл.252 - чл.256а
от ЗМВР /отм./, респ. в нормите на чл.234-240 от ЗМВР. Извън тези разпоредби,
които се явяват специален закон по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, е
недопустимо да се търси обезщетяване на вреди във връзка с актове, издавани от
орган по назначаването, респ. от дисциплинарно-наказващ орган, тъй като
отговорността на този орган се свежда до предвидените в специалния закон
обезщетения за адресата на съответния акт. Без значение е обстоятелството, че
предвидените в специалния закон /ЗМВР/ обезщетения не са изрично посочени като репариращи
имуществени или неимуществени вреди. В аналогичен смисъл е например решение 6587/18.05.2018
г. на ВАС, трето отделение.
При
това положение следва да бъде отменен дадения ход на делото по същество, като
исковата молба се върне на ищеца, а производството по делото бъде прекратено.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
ОПРЕДЕЛИ
:
ОТМЕНЯ
протоколното си определение по делото, постановено в открито съдебно заседание
на 25.02.2019 г., с което е даден ход по същество.
ВРЪЩА
исковата молба на И.Т.Б. ***, с която е предявен иск за обезщетение в размер от
5000 лв. за претърпени неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против
ответника Министерство на вътрешните работи.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба или частен протест пред Върховен административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: