Р
Е Ш Е
Н И Е № 62
гр.Пловдив,
15. 01. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1929/ 2019 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410
от ГПК и чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от ЕТ „Иватон-И. М.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, ул.“Шести януари“ № 1 А, ет.5, ап.24, представлявано от И. Т. М.,
чрез адв.М.П., против Решение № 253/30.05.2019г. на АРС – II гр.с. по гр.д.№
2192/2018г., с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на
“Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК - ********* сумата от 3 263,40 лв., представляваща стойността на доставени и
използвани материали за преместване на съществуващи съоръжения – част от
електроразпределителна мрежа /по смисъла на члр.73 ал.1 от ЗУТ/, за което е
била издадена фактура № **********/25.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда 25.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение № 884 от
31.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1704/2018 г. по описа на Районен съд –
Асеновград; кактои е осъден да заплати на дружеството сумата от 751 лв. за разноски, направени по
производството, както и сумата от 215,27
лв. за разноски направени в заповедното производство. Моли решението да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна “Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул.
”Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Г.Д. Ч. и К. П. В., депозира писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз.
гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено, следното:
Пред РС – Асеновград
от “Електроразпределение Юг” ЕАД, против ЕТ „Иватон-И. М.“ – И. Т. М., е
заведена искова молба, с която посочва, че с ответника са сключили Предварителен
договор за присъединяване на обекти на потребители на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на ЕВН „България Електроразпределение“ ЕАД, към
което са приложени разрешение за строеж на жилищна сграда. По-късно бил сключен
Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа № **********/25.07.2013 г. Изброени били и необходимите условия за
присъединяване на обект жилищна сграда, местонахождение – гр.А., УПИ ІІІ-2.4
общински към електроразпределителната мрежа на ЕВН“България
Електроразпределение“ ЕАД, КЕЦ Асеновград. Изтъква, че на 03.06.2013 г.
ответникът И. М., в качеството му на собственик на ПИ в УПИ ІІІ -2.4,
общ.квартал 80 гр.А. е подал Молба за изместване на съществуващи съоръжения –
електрически табла и кабелен разпределителен шкаф на съседна съществуваща
сграда, на ул.“****, във връзка със строежа на жилищна сграда на ответника,
която ще се построи на калкан със съществуваща постройка. Това изместване на
съоръженията се налагало, тъй като на самия калкан са монтирани електрически
табла на съществуващата сграда и същите пречели на извършване на строителни
дейности. За изместване на съществуващите електромерни табла ЕР „Юг“ е издало
фактура № ********** на стойност 3 263,40 лв с ДДС с падеж 04.08.2013 г.,
извършено е изместването на съществуващите съоръжения. Тъй като се е касаело за
съоръжения на съседен недвижим имот изместването не е уредено в сключения
Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа. Поддържа, че ответникът към не е заплатил извършената услуга. Ищецът е
подал заявление по чл.410 ГПК пред РС Асеновград, което е било уважено.
Заповедта била връчена на длъжника, като последният е подал възражение, а искът
е предявен в предвидения по ГПК срок.
Към исковата молба
са приложени Предварителен договор за присъединяване на обекти на потребители с
№ **********/25.07.2013г., сключен между страните, както и Искане за сключване на договор за
присъединяване с вх.№ 1633764/10.06.2013г. от ЕТ „Иватом – И. М.“, Разрешение
за строеж № 22/15.02.2013г. , издаден на ЕТ „Иватом – И. М.“, Договор за
присъединяване и данъчна фактура с №
**********/27.07.2013г. на обща стойност 3 263,40 лв. / с вкл. ДДС/.
Ответникът ЕТ „Иватон-И. М.“ – И.
Т. М., депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло исковете. Посочва, че
на 15.02.2013 г. му е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда с
търговска част в УПИ ІІІ-2.4, кв.80 по плана на гр.А., с адрес: ул.“*****,
което е в съответствие с одобрените проекти в съответните им части –
архитектура, конструкции, ел.инсталация и ВиК инсталация. След издаденото
разрешение е бил сключен и Предварителен договор с ЕВН “България
Електроразпределение“ ЕАД за присъединяване на обекти към
електроразпределителната мрежа, а на 10.06.2013 г. е подал искане за сключване
на окончателен договор. На 25.07.2013 г. е сключен окончателен договор с
ищцовото дружество. Жилищната сграда е трябвало да се изгради на калкан със
съществуваща жилищна сграда, като при осъществяване на строителството на новата
сграда се установило, че на една от външните стени на съществуващата сграда са
поставени ел.табла с електроизмервателни уреди и кабелен разпределителен шкаф,
които пречили на строителството. Тези ел.табла са били поставени от ищцовото
дружество още при строителството на съществуващата сграда, но не на определените
за това места, в съответствие с издаденото разрешение за строеж, а на съвсем
друго място. Въпреки това сградата била въведена в експлоатация. Застъпва, че
поради създадените пречки няколко пъти е посещавал КЕЦ Асеновград, за да
предприемат съответните действия, но при една от срещите служител на КЕЦ му
обяснил, че трябва да подаде молба. Затова на 03.06.2013 г. бил депозирал Молба
до управителя на ищцовото дружество, в която посочил, че ел.таблата на
съществуващата сграда пречат на строителството на новата сграда, която ще
изгражда и желае да бъдат незабавно преместени. След няколко дни таблата били
преместени и той бил уведомен, че станалото преместване е за негова сметка, за
което е следвало да бъде издадена фактура.
Ответникът счита, че предявеният
иск е неоснователен, понеже задължението за плащане не произтичало от договорни
правоотношения с дружеството ищец, нито възниквало по силата на закона. Нито в Предварителния
договор, нито в окончателния такъв, сключен между него и ищцовото дружество се
съдържало задължение, за която и да е от страните да премести ел.табла на вече
построената и въведена в експлоатация жилищна сграда. Предмет на тези договори
е присъединяване на потребители от новостроящата се жилищна сграда към
електроразпределителната мрежа, а в чл.9, ал.1 от Договора, сключен на
25.07.2013 г. било посочено, че няма съществуващи електрически съоръжения,
които се засягат от обекта. Наличието на такива предполага сключване на отделен
договор за преместването им, тъй като се извършва за сметка на потребителя. Поддържа,
че такъв договор за преместване на съоръжения не е сключвал с дружеството ищец,
въпреки което е издадена фактура с наименование на услугата- „материали“. Счита,
че задължение за плащане на процесната сума не възниква и по силата на
посочените разпореди от ЗУТ, доколкото са неприложими в настоящия случай. В
посочения смисъл била разпоредбата на
чл.64, ал.5 от ЗУТ, чиито хипотези са неприложими в конкретния случай, а в ал.1
се посочва кои са елементите на техническата инфраструктура, а ел.таблата и шкафовете не са сред тях. При
издаването на разрешението за строеж са съгласувани съответните проекти в част
ел.инсталации, включително с ищцовото дружество и в нито една част от проекта не
е имало забележка, че е необходимо да се измени положението на съществуващата
надземна мрежа, за да се разреши строителството на новата сграда. Поддържа, че
оспорва издадената фактура, като твърди, че ищеца не му е доставял материали
нито на датата, на която е издадена фактурата, нито в по-късен или по-ранен
етап, не е искал предоставянето на каквито и да е материали, поради което няма
основание за издаване на фактура за „материали“. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като събитието е възникнало на деня, в който е
извършената услугата – преместването на електрическите табла месец, юни 2013
г., като към месец юни 2018 г. е изтекла давността за изпълнение на
задължението. Заявлението за издаване на ЗИ е подадено на 25.07.2018 г., тоест
след изтичане на пет годишния давностен срок.
В хода на производството е прието
заключение, изготвено от в.л. инж. В. С. СТЕ е допусната по искане на
дружеството. В съд. заседание на 12.02.2019г. е разпитан и ищцовия свидетел М.
Ш., работещ като ръководител групи обслужване на клиенти в КЕЦ
-Асеновград, “Електроразпределение Юг” ЕАД.
На ответника също е бил допуснат един свидетел,
но същият е заличен поради направено изрично оттегляне от това доказателствено
искане.
АРС
с обжалваното решение, за да уважи изцяло предявените искове, излага основни
съображения, че за очертаната фактическа обстановка и приложени доказателства,
следва да намерят приложимост на нормите на чл.73 ал.1 от ЗУТ и
чл.64 ал.5 от ЗУТ. Самото изместване на съществуващите електромерни табла и
шкаф през м.юни 2013 г. и издаване на фактурата не се оспорвали от ответника, а
същият оспорил съдържанието на същата. От ангажираните ищцови доказателства се е установило обаче, че
по молба на ответника е осъществено цялото това преместване, при което са били
използвани посочените във фактурата материали за изместването на съществуващите
електромерни табла и шкаф. Възражението
на ответника за погасяване по давност на задължението е неоснователно, тъй като
към датата на подаване на заявлението в съда не е изтекла предвидената в ЗЗД -
5 годишна давност.
С подадената въззивна жалба от ЕТ „Иватон-И. М.“ се
възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и счита
същото за неправилно.
Въззиваемата
страна “Електроразпределение Юг” ЕАД счита, че
жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първото основно възражение на жалбоподателя се състои в това, че тези
процесни съоръжения са били поставени от ищцовото дружество още при строежа на
съществуващата сграда, но не на определените за това места. Поради факта, че те
създават пречки за изграждането на новата сграда се е наложило да бъде подадена
молба за преместването им. Това е станало през м.юни, 2013г., а около месец по-
късно била издадена фактура и станало ясно, че преместването е за негова
сметка.
Възражението е неоснователно. От събраните по делото доказателства,
включително и от приетата СТЕ, се налагат изводи, че преместването на тези съоръжения –
електрически табла и шкаф, е инициирано от И. М. с писмена молба от
03.06.2013г. /на л.17/. От съдържанието
на тази молба не са били въведени твърдения за неправилно поставяне, а
обратното, изтъкнато е, че с оглед новоиздаденото разрешение за строеж се
налага преместване, като е осигурено подходящо място за това. Отделно, в хода
на производството, в доказателствена тежест на ответника е било да извърши
доказване на възраженията си, че тези съоръжения не са били изначално ситуирани
на правилно място от техническа гледна точка и поради което с оглед на новия строеж са се явявали пречка и в тази насока служебно задължение на
дружеството е да ги премести. На жалбоподателя е бил допуснат свидетел, но той
се отказал от разпита му и затова е
заличен. Същевременно други от ответника доказателствени искания не са били
заявени нито с Писмения отговор по чл.131 от ГПК, нито изобщо в хода на делото
по повод на приетата СТЕ.
Следващите оплаквания на жалбоподателя се отнасят до това, че Районният съд
не е следвало да прилага разпоредбите на чл.73 ал.1 и чл.64 ал.5 от ЗУТ и по
този начин се достигнало до неправилно решение. Това било така, тъй като
задължението, което ищцовото дружеството вменявало на ответника не произтичало
нито от договорни отношения между
страните, нито от законови норми.
Въззивната инстанция намира, че тези доводи следва да се оставят без
уважение. Ищецът още с исковата молба е въвел твърдения, че съответните
дейности по преместването на съоръженията е следвало да се осъществи за сметка
на възложителя на новото строителство след одобряване на необходимите проекти,
съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи са засегнати и след
издаване на разрешение за строеж. Горните твърдения не са били оборени от
ответника. Издадена е фактура с № **********/27.07.2013г., която е осчетоводена
по съответните сметки на ищцовото дружество, включително и е начислен ДДС за
продажбите.
Решението се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемото
дружество сумата 450 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
претендирани на осн. чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение № 253/30.05.2019г. на АРС – II гр.с. по гр.д.№ 2192/2018г.
Осъжда ЕТ
„Иватон-И.М.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. А.,
представлявано от И. Т. М., да заплати на “Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК - *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Г. Д. Ч. и К. П. В., сумата 450 лв. за направени разноски по възз.гр.д. № 1929/2019г. по описа
на ПдОС – V гр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :