Решение по дело №2202/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2154
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20227180702202
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

 

Gerb osnovno jpeg
 


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2154

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

                     Председател : Здравка Диева

 Членове : Величка Георгиева

                                                                                                              Светлана Методиева

 

при секретаря В.П. и с участието на прокурор Здр.Я., като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2202/2022г., взе предвид следното:

            Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Г.С. ***, представляван от адв.М.Р., обжалва Решение № 104 от 13.07.2022г., постановено по АНД № 114 по описа за 2022г. на Районен съд – Карлово в частта, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0281-001388/07.12.2021г., изд. от Началник Група при РУ – Карлово към ОД МВР – Пловдив, за наложено на С. административно наказание : глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДв.П.

            Решението на РС – Карлово се счита за незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани доказателства в пълен обем. Не са обсъдени показанията на допуснатите свидетели на жалбоподателя в тяхната цялост и са кредитирани показанията на полицейските служители, пристигнали на ПТП-то 40 минути след настъпването му. Поискано е решението да бъде отменено в обжалваната част с отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски за адвокатски хонорар за настоящото и първоинстанционното дело.

            Ответникът РУ – Карлово при ОД МВР-Пловдив не се представлява и не изрази становище по жалбата.

            Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Янева предлага решението на КРС да бъде оставено в сила поради неоснователност на жалбата.

            Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

            1. Обжалваното НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което преписката съдържа : Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.11/, допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019г. Представена е и заповед от 31.12.2019г. за преназначаване на длъжностното лице Д.Т.на длъжност началник на група Пътен контрол в сектор Охранителна полиция в РУ-Карлово при ОД МВР – Пловдив. АУАН серия GА, № 434620/05.11.2021г. е съставен от мл.автоконтрольор към ОД МВР – Пловдив, РУ - Карлово /длъжността е определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН в цитираната оправомощителна заповед от 2018г./.

            В АУАН не е вписано възражение на жалбоподателя, като е отразено „нямам възражения“. АУАН е подписан от нарушителя на 05.11.2022г. – дата на съставянето му. В обстоятелствената част на НП е отразена фактическата установеност в АУАН : На 05.11.2021г., в 15:00ч., в с.Дъбене на ул.1-ва - до № 38, като водач на лек автомобил – Форд Галакси с рег.№ ***, лична собственост – при включване в движението от паркинг пред магазин Итали с.Дъбене в посока юг-север отнема предимство и става причина да бъде ударен от движещ се с предимство по ул.1-ва с посока юг-север лек автомобил Тойота Корола с рег.№ ***, с което причинява ПТП с материални щети по автомобилите. При извършена проверка на място в 15:35ч. с техническо средство Дрегер 7410 с номер AREN 0144 се установило, че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, а именно 1,05 промила на хиляда. Водачът приел показанието на техническото средство и отказал да даде кръв за медицинско изследване. Издаден е талон за изследване с № 122009.

В потвърдената част от НП описаните данни са квалифицирани, както следва – Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П. На основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДв.П е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В талона за изследване е вписано – „Не желая кръвна проба”. Ползваното техническо средство е преминало успешно периодична проверка на дата 24.08.2021г., резултатът от която е със срок на валидност от 6 месеца – в срока на употребата. В приобщеният по делото протокол за ПТП № 2021-1024-1952 е отразено тестването за алкохол и резултата на С. – 1,05. Актосъставителят и свидетелят при съставяне на АУАН са потвърдили констатациите в акта, вкл. резултатите от проверката с техническо средство за употреба на алкохол, като са заявили, че жалбоподателят не е споделил пред тях да е употребявал алкохол след ПТП-то. Свидетелят И.С. е втори братовчед на жалбоподателя и в качеството на свидетел посочил, че е дал ракия на жалбоподателя предната вечер и Г.С. след ПТП-то му се обадил и казал, че докато е чакал полицаите от притеснение е „ударил няколко гълтока”. Вторият свидетел на жалбоподателя Ю.Н.заявил, че познава Г.С. от училище и на конкретния ден отивал до магазин Итали за цигари, когато го видял. С. му дал цигари, които взел от колата и пил нещо в колата, без свидетелят да разбере какво. КРС е допуснал до разпит и втория участник в ПТП-то, като св.Л.У.е разяснила обстоятелства относно удара между двата леки автомобила.

            2. Съгласно чл. 5 ал.3 т.1 ЗДв.П :На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;”. Според чл.174ал.1 т.2 ЗДв.П : „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”.

Квалификация на административното нарушение е подвеждане на фактическия му състав /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената норма. Текстът на описаното нарушение съответства на придадената му правна квалификация. Приложената санкционна норма е коректно вписана.

Правилно КРС приел отсъствие на допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, съдържанието на които съответства на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Преценката за ясна индивидуализация на всички обстоятелства относно извършване на нарушението и авторът му е в съответствие със събраните доказателства. При редовно съставен АУАН законосъобразно съдът се е позовал на презумптивната му доказателствена сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Неоснователно в касационната жалба се поддържа неправилна доказателствена преценка на показанията на свидетелите по делото с твърдение за приоритетно възприети свидетелските показания на контролните органи. Обосновано КРС се е позовал на посоченото от полицейските служители – С. не е споделил пред тях за употреба на алкохол след ПТП-то. За употреба на алкохол след ПТП-то не е свидетелствал и другия участник в ПТП – Л.У.. Св. У.ясно е заявила, че не е чула С.да е обяснил нещо на полицейските служители при извършване на пробата. Предвид описаните данни КРС е имал основание да приеме, че в интерес на жалбоподателя и логично е било да заяви пред контролните органи, че е употребил алкохол след ПТП-то. При съпоставка между тези обстоятелства и свидетелските показания на жалбоподателя, вкл. при съобразяване нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П и тежест на доказване върху жалбоподателя, преценката на КРС следва да бъде приета за правилна. АУАН е официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на НП с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. В случая жалбоподателят е могъл, но не е осъществил правото си на кръвна проба, резултатът от която е определящ – арг. от чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П, приложим в конкретната част и в административно-наказателните разпоредби /”при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;”/. Включително - при наличие на изследване, опровергало резултат от техническо средство, следва да бъде възприет за валиден резултатът от токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П : „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”, Както бе посочено, в издаденият талон е вписано изявление на С. – „Не желая кръвна проба”. В тази вр. е и възможността, в протокола за медицинско изследване по чл.14 ал.2 – Приложение № 4 /р.I, т.5/ от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, жалбоподателят да посочи време на употреба на алкохол, като по този начин докаже твърдението си посредством резултат от кръвна проба. Ведно с посоченото, при доказателствена тежест на жалбоподателя, предвид осъществена хипотезата на чл.189 ал.2 ЗДв.П – не е заявено доказателствено искане за СМЕ за установяване точен час на прием на алкохол. Преписката не съдържа доказателства, поставящи под съмнение фактическите констатации в акта и такива не са представени от жалбоподателя, тъй като свидетелските показания на лица от обхвата на чл.172 ГПК не разколебават в достатъчна степен установените данни от значение за изхода от спора.

Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив

 

Р Е Ш И :

 

            Оставя в сила Решение № 104 от 13.07.2022г., постановено по АНД № 114 по описа за 2022г. на Районен съд – Карлово в обжалваната част.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :

 

 

 

        Членове :