Решение по дело №532/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 426
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 11 ноември 2019 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20194520200532
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …………

гр.Русе, 17.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, седми наказателен състав в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

Председател: Мирослав Йорданов

при секретар Наталия Тодорова, като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 532 / 2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Б. срещу Наказателно постановление № 38-0000167 / 26.02.2019 г. на началника на Областен отдел "АА" гр.Русе, с което на основание чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., а на основание чл.93б, ал.6, т.3 от с.з. – глоба в размер на 1500 лв.  Излагат се съображения за отмяната му, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, също не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.

На 25.02.2019 г. в жалбоподателят управлявал товарен автомобил, с който извършвал международен превоз на товар от Турция за Полша. Около 22:40 часа в района на ГКПП „Дунав мост“ бил спрян за проверка от служители на ОО „АА”-Русе. Установило се, че за седмичен период от 06:54 часа на 15.02.2019 г. до 20:37 часа на 25.02.2019 г. с продължителност на работата му от 10 дни, 13 часа и 45 минути, М.Б. не използвал намалена седмична почивка, тъй като намалението ѝ било с над 4 часа. Наред с това проверяващите констатирали, че жалб.Б. не спазил изискванията за нормална дневна почивка на 22.02.2019 г. за времето от 11:17 часа до 23:03 часа, като намалението ѝ се равнявало на 134 минути. За неизползването на намалената седмична почивка и нормалната дневна почивка срещу него бил съставен АУАН, а след това било постановено обжалваното НП.

Настоящият съд констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не са налице предпоставки за отмяната му на това основание. В случая, както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били преведени на разбираем за жалбоподателя език.

Съгласно нормата на чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно намалената седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена седмична почивка с над 4 часа с глоба 1000 лв.

Според чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална дневна почивка с над 2 часа и 30 минути с глоба 1500 лв.

В случая от данните за движението на МПС, записани от дигиталната карта на жалбоподателя като водач безспорно е видно, че след шест 24 часови периода на работа, след края на предишната седмична почивка, с начало 06:54 часа на 15.02.2019г. до 20:37 часа на 25.02.2019 г. жалбоподателя е следвало до ползва намалена седмична почивка, но продължителността на работа била 10 дни, 13 часа и 43 минути. Така е намалил почивката с над 4 часа. Наред с това, в 24-часов период с начало от 11:17 часа на 22.02.2019 г. е следвало да ползва нормална дневна почивка, но същият е почивал само осем часа и 46 минути, който период от време бил с 134 минути по-кратък от изискуемите 11 часа.

Затова правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за извършеното от него нарушение на изискванията за намалена седмична почивка и законосъобразно му е наложил глоба в размер на 1000 лева, който е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.

Неправилно обаче е наказал жалбоподателя за неспазване на изискванията за нормална дневна почивка, тъй като в действителност намалението е с 2 часа и 14 минути, което субсумира деянието под нормата на чл. 93б, ал.6, т.2 от ЗАП, която за това нарушение предвижда наказание глоба в размер на 300 лв. С оглед изложеното наказателното постановление в тази му част следва да се измени, като бъде приложена именно тази санкционна норма.

Не се споделят изложените в жалбата доводи за необоснованост на наказателното постановление, тъй като липсвали доказателства, от които да се направи извод, че на датите на нарушенията е извършван международен превоз на товари попадащ в обхвата на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).

Безспорно към момента на проверката наказаният водач е извършвал международен превоз на товар от Турция до Полша, т.е. от договаряща по AETR държава, през държава – членка на ЕС до Полша, с превозно средство, регистрирано в договаряща държава по AETR, в случая Турция. При това положение е извършван превоз, по отношение на който намира приложение AETR. Съгласно чл. 12, § 7, б. „б” от Приложение „контролен уред“ към AETR, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б (т. е. дигитален тахограф), при всяко поискване от инспектор трябва да е в състояние да представи: (i) картата на водача, на която е притежател (ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущата седмица и предходните 15 календарни дни, съгласно изискванията на тази спогодба; (iii) тахографските листове, съответстващи на периода, посочен в предходната подточка, по време на който е управлявал превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1. От датата на прилагане, определена в член 13 bis на тази спогодба, периодите от време, посочени в подточка (ii), включват текущия ден и предходните 28 календарни дни. Цитираното задължение е налице дори и когато в рамките на посочените 28 дни е осъществяван превоз, който не попада в обхвата на AETR, като това обстоятелство също се удостоверява с образеца на удостоверение за дейности (Приложение № 3 към AETR), в което в т. 17 се посочват именно такива случаи. При липса на такова удостоверение, установяващо, че водачът в предходните 28 дни е осъществявал превоз извън обхвата на Регламент № 561/2006 или AETR, за него е налице задължение да се спазва изискванията на посочените нормативни актове.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000167 / 26.02.2019 г. на началника на Областен отдел "АА" гр.Русе, с което на М.Б. на основание чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАП е наложена глоба в размер на 1500 лв., като на основание чл. чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАП намалява размера ѝ на 300 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

                                                         Районен съдия: