РЕШЕНИЕ
№ 1743
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110106229 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от ИВ. СТ. Б. срещу Г***" в МВР, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1453,22 лева, представляваща представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 200 часа за
периода от м.01.01.2018 г. до м.10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6
ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 262,75 лв., представляваща
обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до
26.04.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. е полагал труд на
длъжността „водач на специален автомобил I степен" в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" в МВР със статут на държавен служител. Сочи се, че
за исковия период ищецът е положил общо 1400 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1600 часа. Поддържа се, че преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 200 часа, който се твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания размер. С
оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе сума, заедно с
обезщетение за забава и ведно със сторените в производството разноски. Направено е искане
за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в
дирекцията към МВР на посочената в исковата молба длъжност и период. Направено е
възражение за погасяване на предявените искове по давност. Оспорват се предявените
искове като се твърди, че ответникът е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Поддържа се, че в закона е регламентирано, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което на ищецът не се дължи
заплащане за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите
норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР,
1
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Изложени са
подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Оспорва се претенцията за обезщетение за забава. С оглед горното, моли
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода
от 01.01.2018 г.-10.07.2020 г. същия е заемал длъжността „водач на специален
автомобил“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на сектор на Първа
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Варна.
Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №8121з-
791/28.10.2014г., съобразно която, в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете
полаган от ищеца при ответника труд.
Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца
на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните
периоди.
Представени са и графици на дежурствата на служителите от група „ПГ и СД“
на Първа РСПБЗН-Варна към РДПБЗН- Варна при РДПБЗН-МВР.
Депозирано е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от
01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., възлизат на 1416 часа.Преизчислен положения нощен труд
в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1618,49 часа, като разликата след
преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 202 часа – дневен извънреден
труд. Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 202 часа не е изплащан на ищеца за
периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. Общата сума за посочените 202 часа
извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. възлиза на 1307,88 лева.
Мораторната лихва за забава върху дължимата главница възлиза на 262,75 лева. В
съдебно заседание при приемане на заключението посочва, че всички положени часове
нощен труд са заплатени по 0,25 лева на час, а след 01.02.2020г. са изплатени по 1 лев
на час.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като
ищецът заема длъжността за процесния период водач на специален автомобил“ в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ на сектор на Първа районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“- Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
За процесния период от 01.01.2018 г. – 09.01.2020г., приложение намира
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
2
на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентично е
положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи
организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани от Министъра на вътрешните работи.
За периода от 10.01.2020г. до 10.07.2020г., приложение намира НАРЕДБА №
8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ бр.3/10.01.2020г. На основание §6 от
ЗР на цитираната наредба, същата поражда правно действие от момента на
обнародването й в ДВ. на осн. чл.3, ал.2 от Наредбата за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От така
изложеното може да бъде направен извода, че и действащият към момента нормативен
акт е идентичен с вече отменената Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00
ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г.
на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., която е относима за периода 01.01.2018г. – 09.01.2020г., а след това
за периода 10.01.2020г. до 10.07.2020г. приложение намира обнародваната на
10.01.2020г. НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата за
първия процесен период в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г., така и
приложимата за втория период НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020, липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
От заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра, като обективно и
компетентно дадено съдът приема, че общия брой отработени и заплатени часове
нощен труд, за периода от 01.01.2018 г.-10.07.2020 г., възлизат на 1416
часа.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се
равнява на 1618,49 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент
възлиза на 202 часа – дневен извънреден труд. Извънредният труд, който е получен
3
при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези
202 часа не е изплащан на ищеца за процесния период. За общо положените до
01.02.2020г. са изплатени по 0,25 лева на час, а след 01.02.2020г. по 1 лев на час,
съгласно уточнението на вещото лице в откритото съдебно заседание.
Заключението по ССчЕ съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно
дадено от което възприема, че за посочените 185 часа извънреден труд, който се
установява при преизчисляване на нощен към дневен труд при прилагане на
коефициент 1,143 за тези часове получени като разлика от получените при
преизчисляване и положените, се дължи възнаграждение в брутен размер от 1453,22
лева. Мораторната лихва за забава върху дължимата главница възлиза на 262,75 лева.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите
да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая на ищеца е изплатена само добавката от 0,25 лева за
всеки отработен нощен час, а считано от месец 02/2020г. от по 1 лев за всеки час. За
получените при преизчисляване часове извънреден нощен труд не се установява
плащане.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с изменение на
разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020г., нормативно се определя
продължителността на нощният труд, който може да бъде с продължителност до 8 часа
за всеки 24-часов период. ЗМВР е специален закон по отношение на служителите на
МВР, който закон следва да породи действие за уреждане на материалните
правоотношения за в бъдеще. В общата хипотеза на приложимост на КТ, при
сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата за превръщането на
нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност.
Нормалната продължителност за дневното работно време при подневно отчитане е
осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което
значи, че коефициентът е 8/7 или 1.1428. С уреждане продължителността на труда
положен през нощта в продължение не на 7 часа съобразно КТ, а на 8 часа, ЗМВР в
разпоредбата на чл. 187, ал.4 (нова - ДВ бр.60/07.07.2020г.) изрично урежда и
методологията за сумирано изчисление на работното време през нощните часове, които
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал.1 на същия текст. Тази постановка следва да бъде
приложена считано от изменението на специалния закон за напред. Процесният период
не се обхваща от действието на разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ
бр.60/07.07.2020г., а за него си прилага редакцията на закона съобразно изм. и доп. –
ДВ бр.81/2016г.
При гореизложените съображения предявения иск за главница се явява изцяло
основателен са сумата от 1453,22 лева. Следва да бъде присъдена и лихва за забава
върху уважения размер на главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
до окончателно изплащане на задължението.
При основателността на главната претенция се явява основателен и иска за
заплащане на мораторна лихва, който следва да бъде уважен за претендираната сума
от 262,75 лв. за периода от 01.04.2018 г.-26.04.2021 г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
4
Неоснователно е възражението за прекомерност, което е направено по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК от ответника, тъй като ищецът претендира адвокатско възнаграждение в
минимален размер, който е посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. – 360 лв. с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 308,13 лева, от които 108,13 лева съставляваща
дължима по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева съдебно – деловодни
разноски заплатени от бюджета на съда / за възнаграждение за вещото лице/, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, представлявана от главен комисар *** с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ИВ. СТ. Б., ЕГН: **********, съдебен адрес гр.*** сумата от 1453,22 лева (хиляда
четиристотин петдесет и три лева и 22 ст.), представляваща представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 202 часа за периода
от м.01.01.2018 г. до м.10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 262,75 лв. (двеста шестдесет
и два лева и 75 ст.), представляваща обезщетение за забава върху допълнителното
възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***представлявана от главен комисар *** с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ИВ. СТ. Б., ЕГН: **********, съдебен адрес гр. *** сумата от 360,00 (триста и
шестдесет) лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***”, представлявана от главен комисар ***, с адрес гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД сумата от 308,13 (триста и осем лева и 13 ст.) лева, от които 108,13 лева
съставляваща дължима по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева съдебно –
деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5