РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 09.12.2021 г. в
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Д.
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3806 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от ЗАД„Д.з.“АД срещу Решение
20275085от 14.12.2020г., постановено по гр. д. № 35162/2020г. по описа на Софийски
районен съд, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“АД
иск по чл. 411 от КЗ за сумата от 124,80 лева – неплатен остатък от регресно вземане
за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка
„Каско“.
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че не е доказан
размерът на дължимото от него обезщетение към ищеца, което било и единствения
спорен въпрос по делото. Счита, че изплатеното от ищеца на застрахованото по
застраховка „Каско“ лице не е съответно на действителната стойност на вредите
към момента на увреждането, която стойност е пределът на обезщетението съгласно
чл. 400, ал. 1 от КЗ.
Правилно вещото лице по приетата СТЕ приело, че е
налице тотална щета и размерът на обезщетението е разликата между действителната
пазарна цена на МПС-то към момента на ПТП и запазените части. Неправилно обаче
било прието от вещото лице, че действителната стойност се определя на база
застрахователната сума в договора по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика.
Счита, че следва да се кредитира вариант 2 на СТЕ,
който отразява пазарната цена на МПС-то към деня на ПТП (4525 лева) и от тази
сума да се приспадне стойността на запазените части, при което като се вземе
предвид извънсъдебното плащане чрез прихващане искът е неоснователен.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло,
както и разноските по делото.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на
неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните
материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното: Безспорно е между страните, както
наличието на договор по застраховка „Каско“ между ищеца и трето лице, така и
настъпването на покрит риск, плащането на обезщетение, а също и извършено от
ответника прихващане на изплатената от ищеца към трето лице сума с дължима от
самия ищец на ответника сума по регресни претенции.
Спорен в въпросът за размерът на застрахователното
обезщетение, което ищецът е изплатил и дали той е определен съобразно
изискванията на КЗ.
Съгласно трайната съдебна практика застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди, но до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора
е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК и други)
СРС е приел първия вариант на експертизата, в който за
база при определяне на действителна стойност се приема самата застрахователна
сума по договора за застраховка „Каско“ между ищеца и трето за делото лице,
което съобразно изложеното по-горе е неправилно.
Според настоящият състав на СГС действителната вреда е
в размер на пазарната стойност на МПС-то към деня на ПТП. Тя е посочена от
вещото лице на 4525,00 лева. Страните не са оспорили САТЕ в тази
част-оспорването на ответника касае вариант 1. САТЕ посочва, че запазените
части са 30 % и стойността им следва да се приспадне от действителната пазарна
цена. Следователно обезщетението е в размер на 3167,50 лева (0.3*4525=1357,50;
4525-1357,50=3167,50 лева). Към него се добавят 25,00 лева за ликвидационни
разходи или дължимата сума е 3192,50 лева.
Няма спор, че чрез извършено прихващане е погасена от
ответника сумата от 3217,50, която сума е по-голяма от действително дължимото
обезщетение и искът за сумата 124,80 лева се явява неоснователен.
Решението е неправилно и следва да се отмени, а искът
да бъде отхвърлен.
По разноските. При този изход на делото право на
разноски има само ответника жалбоподател за двете инстанции.
За първа инстанция е направил разноски за САТЕ в
размер на 150,00 лева. Претендира 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Няма
възражение за прекомерност от другата страна и разноските следва да се присъдят.
За въззивното дело ответника има право на разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лева. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО
Решение 20275085от 14.12.2020г., постановено
по гр. д. № 35162/2020г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.“АД срещу ЗАД „Д.з.“АД иск по
чл. 415 ГПК във връзка с чл. 411 от КЗ за сумата от 124,80 лева – регресно
вземане за невъзстановен остатък от изплатено от ищеца обезщетение по щета N. 470419191959519, образувана по полица
4704190800000621/15.02.2019г. сключена с трето за делото КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“АД с ЕИК *****да заплати на ЗАД„Д.з.“АД с ЕИК *****разноски за ДВЕТЕ ИНСТАНЦИИ в
размер на 575,00 лева- за държавни такси, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
Председател : Членове : 1. 2.