№ 260157 / 23.4.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2114 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е от А.Г.Д., ЕГН xxxxxxxxxx срещу ответника И.М.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx положителен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че същият използва лекият автомобил, собственост на ищцата ,,Т. К.‘‘, както и че конкретно на дата 02.06.2020 г. го е управлявал на територията на гр.Монтана.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо ответника са настъпили законовите последици по чл. 133 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Към исковата молба ищцата не е приложила абсолютно никакви доказателства, не е направила и искания за събиране на доказателства по делото.
Съдът, със своето определение № 260087/25.01.2021 г. на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК е дал на ищцата указания да подкрепи иска си с доказателства, като конкретно й посочва за кои от твърдяните факти не сочи и не представя доказателства. Въпреки указанията, такива доказателства не се представиха по делото.
Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, ал.1 от ГПК ,,всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения‘‘. Респективно в тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи по един безспорен начин в процеса твърденията си, изложени в исковата молба.
А. Гергиева Д. въпреки дадените й конретни указания, не успя да докаже исковата си претенция. Този факт не се променя и от обстоятелството, че искът е неоспорен от ответника, след като исковата молба не е подкрепена от нито едно доказателство.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съд намира, че искът, като напълно недоказан, следва да се отхвърли.
Разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните.
Водим от горното, съдът,на осн. чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Г.Д., ЕГН xxxxxxxxxx срещу И.М.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx положителен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че същият използва лекият автомобил, собственост на ищцата ,,Т. К.‘‘, както и че конкретно на дата 02.06.2020 г. го е управлявал на територията на гр.Монтана, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: