Р Е
Ш Е Н
И Е № 260177
02.11.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на първи октомври през
две хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2570 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.„Сакар” №2, представляван от управителя Тодор
Райчев Марков, със съдебен адрес ***, адв.Николай Митков Нешев, против Ж.Д.В.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 17.05.2019г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си срещу ответника в
размер на 243лв. – главница, представляваща стойност на незаплатени доставени
услуги от „ВиК“ ЕООД за периода 30.06.2014г. – 13.07.2018г., и 63,69лв. –
мораторна лихва за периода 31.07.2014г. – 15.05.2019г. С разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№1179/2019г. по описа на РС-Хасково, било уважено
искането и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че са
налице предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, с оглед на което със съобщение
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Ето защо, се предявява настоящия
иск по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането
на дружеството срещу ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се
в гр.Хасково, ул.“Хайдут Велко“ №7а. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се установи, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 243лв., представляваща главница за ползване на ВиК-услуги за периода
30.06.2014г. – 13.07.2018г., ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 31.07.2014г. – 15.05.2019г. в размер на 63,60лв., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията, че е
използвал посочените в представените фактури количества вода. Твърди, че
инкасаторите не са посещавали дома и не са извършвали непосредствена проверка
на водомера, за да отчетат реално изразходваната вода, а служебно и произволно
определяли същата. През процесния период ответника извършвал плащания за
погасяване на задълженията си към ищеца. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, като твърди, че претендираните вземания са погасени до
17.05.2016г. Твърди, че фактура от 31.08.2016г., според която ответникът
изразходвал 48 куб.м. питейна вода е издадена в нарушение на чл.23 ал.1 т.1 и
чл.33 ал.1 от ОУ, тъй като се отнасяла за значително по-дълъг период, което
било пречка да се установи размера на дължимите суми към 17.05.2016г., с оглед
възражението за изтекла погасителна давност, а така също да се определи точния
размер на обезщетението за забава. Предвид гореизложеното твърди, че не дължи
претендираните вземания за стойността на изразходвана питейна вода и
обезщетение за забава. Счита, че следва да се отхвърлят исковете.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№1179/2019г. по описа на Районен съд-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 243лв. – главница, представляваща
неизплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.06.2014г. – 13.07.2018г., и 63,60лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 31.07.2014г. – 15.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №508 от 23.05.2019г.
Като доказателства по делото са представени издадените на ответника фактури за
дължими суми към ищцовото дружество за визирания в исковата молба период, както
и данни от отчитане на показанията на водомера за периода 02.07.2013г. – 04.02.2020г.
Приложени са с
исковата молба и общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът по
искане на страните назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. След извършените справки
и проверки вещото лице сочи, че са останали непогасени задължения за процесния
период в размер на 264,76лв. към 22.05.2019г., а към м.01.2020г. тези
задължения възлизат вече на 411,66лв. Експертизата изчислява общия размер на
лихвата за забава върху непогасените задължения, считано от 30.07.2014г. на
сумата от 78,30лв., като в табличен вид я посочва помесечно.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като
се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за
което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана
и неизплатена вода за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за
забава след датата на издаване на съответните фактури. Разгледан по същество
иска се явява частично основателен. В тази връзка съдът намира за основателни
възраженията на ответника за настъпила
погасителна давност за част от претендираните суми за главница и респективно за
лихва за забава. Неоснователни обаче се явява възраженията на ответната страна,
че не са ползвани посочените в представените фактури количества вода, както и
че инкасаторите не са посещавали дома и не са извършвали непосредствена
проверка на водомера, за да отчетат реално изразходваната вода, а служебно и
произволно определяли същата. В тази насока от страна на ищеца се представиха
карнетите за извършените отчитания месечно на потребените количества вода,
респ. за отразяване на неосъществен достъп до жилището или служебно начисляване
на вода. В своето заключение вещото лице изрично сочи, че при извършената
съпоставка установява пълно съответствие между отразените данни в карнетите и
удостоверените количества вода в издадените фактури за процесния период. Съдът
счита, че по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на ответника е доставено посоченото във фактурите количество
вода за процесния период. Установи се също така, че са останали неизплатени
суми в размер общо на 264,76лв. към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК. С оглед гореизложеното съдът намира за установено по несъмнен начин
наличието на облигационни отношения между страните по делото. Съобразно
дадените в доклада по делото указания към ищеца същият ангажира достатъчно
доказателство, от които се установява наличието на доставена до имота на
ответника вода за процесния период, съответно количеството и стойността на
същата. От своя страна ответникът не ангажира доказателства за извършени в срок
плащания на доставените му количества вода, поради което съдът намира за
основателен и доказан предявения срещу него иск за установяван дължимост на
процесните суми за главница и лихва. С оглед направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на части от главницата и лихвата за забава съдът
счита, че следва да се приспаднат от размера на дължимата главница съответно
сумите за погасения по давност период, а именно времето от 30.06.2014г. до
20.05.2016г. Доколкото от представените карнети става ясно, че за времето от
09.06.2014г. до 04.08.2016г. количествата вода са начислявани служебно от
инкасатора, съдът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на сумите, отчитани след тази дата. При тези данни по
делото следва извода, че следва да се приеме за установено, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата общо от 75лв. неизплатено количество потребена
вода за периода от 21.05.2016г. до 13.07.2018г. Предвид акцесорния характер на
иска за установяване дължимост на лихвата за забава, както и с оглед
възражението за давност и на вземането за лихва следва да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 29,13лв.
за периода от 31.08.2016г. до 15.05.2019г. В останалата част относно
претендираните главница и лихва до пълния предявен размер от 243лв. за главница
и 63,60лв. за лихва исковете следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
При тези данни
по делото съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за частично основателен и счита, че следва да се
уважи в горепосочените размери. С оглед изхода на делото и предвид
постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 271,70лв.
/за държавни такси по двете производства; адвокатско възнаграждение; юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице/.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Д.В.
с ЕГН:********** ***, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.„Сакар” №2, представляван от управителя Тодор
Райчев Марков, сумите от 75лв. –
главница, представляваща неизплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от 21.05.2016г. до 13.07.2018г. за водоснабден
недвижим имот, находящ се в гр.Хасково, ул.“Хайдут Велко“ №7а, и 29,13лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
31.08.2016г. до 15.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.05.2019г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №508 от 23.05.2019г. по ч.гр.д.№1179/2019г. по описа на РС-Хасково,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 243лв. за главница,
касаеща периода от 30.06.2014г. до 20.05.2016г., и от 63,60лв. за лихва за
забава, касаеща периода от 31.07.2014г. до 30.08.2016г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж.Д.В. с ЕГН:**********
***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.„Сакар” №2, представляван от управителя Тодор Райчев Марков,
направените в заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 271,70лв.,
съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :