№ 58
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.А
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно
наказателно дело № 20231110214259 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Ц. П. ЕГН – ********** с адрес *****
срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-017496 от 25.08.2023 г.,
издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконсъобразно. Същият изразява несъгласието
си с това, че санкциите са определени в максимален размер без да са изложени
мотиви за това, както и че не е посочена разпоредбата, въз основа на която са
му отнети контролни точки. В условията на евентуалност, моли съда да
намали размера на наказанията до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
1
полиция” при СДВР редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В приложени по делото писмени бележки, изготвени от
процесуален представител на възз.страна, се настоява наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия
GA № 1060152 от 27.07.2023 г., съставен от мл.автоконтрольор в отдел ПП при
СДВР е установено, че на същата дата, около 04:33 часа в гр. София, по
бул.”Александър Пушкин” с посока на движение от Околовръстен път към ул.
„Преки път“, жалб.Х. Ц. П. управлявал лек автомобил *****” с рег.№ *****,
собственост на М.Д. П.а с ЕГН -**********, като при извършена му проверка
от служителите на ОПП-СДВР срещу № 37 било установено, че водачът
управлява МПС след като е лишен от право да управлява по административен
ред на 08.03.2023 г. със ЗППАМ № 23-4332-001202. При извършена проверка с
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA-0137, проба № 00966 било
установено, че жалб. П. управлява автомобила с 0, 79 (нула цяло седемдесет и
девет) промила алкохол в издишания въздух. Пробата е видяна от водача,
който е бил сам в автомобила. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване номер 0009212 за УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София.
В акта е отбелязано, че са нарушени разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 и
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Впоследствие въз основа на проведено медицинско изследване, за
което бил съставен протокол за химическо изследване № 415 от 27.07.2023 г.,
било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 0,55
промила. Установено било, че нарушението е извършено повторно по връчено
и влязло в сила НП № 23-4332-003872/2023 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено процесното
наказателно постановление /НП/ № 23-4332-017496 от 25.08.2023 г. на
Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП и на
2
основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36
месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Ж. Й. Й., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно нарушението по чл.150а, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП предвижда, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.. В чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е предвидено, че водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категорията и
спадащо към управляваното от него превозно средство.
В конкретния случай видно от приложената по делото Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от
ЗДвП № 831 от 08.03.2023 г. /“23-4332-001202“/, издадена от В.П.К. на
длъжност мл.автоконтрольор в ОПП –СДВР на жалб.Х. Ц. П. е била наложена
принудителна административна мярка – „временно отнемане на СУМПС, но
не за повече от 18 месеца“, във връзка със съставен АУАН GA № 763981 от
08.03.2023 г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. Съгласно изготвената разписка жалб.П. е получил препис от
посочената ЗППАМ и се е запознал със съдържанието й на 08.03.2023 г. От
горното следва, че жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Вместо това жалбоподателят
неправилно е санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който
3
предвижда глоба за водач, който управлява моторно превозно средство, след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Ето защо
съдът намира, че в тази част НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
По пункт втори от наказателното постановление относно нарушението
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП съдът намира следното:
В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението на тази забрана е възведено като състав на
административно нарушение в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, според който наказва се
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, както следва: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок
от 6 месеца и глоба 500 лв. и над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително –
за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба,
когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
Съдът намира, че от показанията на свидетеля Ж. Й., както и от
приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
жалб. Х. П. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, а именно, че същият на посочената в акта и наказателното
постановление дата и място е управлявал МПС с концентрация над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда алкохол в кръвта, а именно 0,55 промила, установено
след проведено медицинско изследване, обективирано в протокол за
химическо изследване № 415 от 27.07.2023 г., както и че нарушението е
извършено след влизането в сила на НП № 23-4332-003872/2023 г., с което
жалбодателят е санкциониран за същото по вид деяние. В тази връзка
4
показанията на свидетеля Ж. Й. са последователни, логични, непротиворечиви
и напълно кореспондират на приложените писмени доказателства.
Независимо от изминалия период от време св.Й. възпроизвежда пред съда
своите непосредствени възприятия от значение по делото.
Относно главния факт на доказване, съгласно вмененото на
жалбоподателя нарушение – управлението на МПС, показанията на посочения
свидетел и приобщените по делото писмени доказателства, са еднопосочни,
взаимно допълващи се, последователни, логични и непротиворечиви. На
следващо място видно от изготвения протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 415 от 27.07.2023 г. на
Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ –
гр.София АД, в изпратените за изследване проби кръв, взети от жалб.Х. Ц. П.
се доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,55 промила.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е
знаел правилата, които регламентират управлението на МПС, но въпреки това
не ги е спазил, управлявайки автомобила след употреба на алкохол.
Отговорността на жалб.П., правилно е ангажирана за извършено
нарушение в условията на повторност. Съгласно нормата на §6, т. 33 от ДР на
ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. В процесния случай, видно от справка-картон на
водача, НП № 23-4332-003872/16.03.2023 г. на ОПП -СДВР, с което жалб. П. е
бил санкциониран за извършено нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е
влязло в сила на 10.05.2023 г. Настоящото деяние е извършено на 27.07.2023 г.,
т.е. преди изтичането на двугодишния срок. Ето защо съдът намира, че
правилно и законосъобразно наказващия орган е ангажирал административно
- наказателната отговорност на жалбоподателя за осъщественото от него
нарушение.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП предвижда, когато нарушението
по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до
5
три години и глоба от 1000 до 2000 лв. С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена глоба в максимален размер от
2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 36 месеца, което е също в максимален размер, без да бъдат посочени
конкретни мотиви за това. Съдът счита, че така наложените наказания са
неоснователно завишени като размер, поради което същите следва да бъдат
намалени до минимално предвидените в закона, които отговарят на характера
и тежестта на извършеното нарушение. Съдът намира, че така
индивидуализирани наказанията изпълват критериите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от
ЗАНН и ще допринесат за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на
постановлението. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление са съобразени
изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на
жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да
организира защитата си.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление в частта относно нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
следва да бъде изменено досежно размера на наложените наказания.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. С оглед
гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
6
заплати по сметка на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-017496 от
25.08.2023 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, в частта, в която на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя Х. Ц. П. ЕГН – ********** с адрес ***** е наложена глоба в
размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-017496 от
25.08.2023 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, в частта, в която на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя Х. Ц. П. ЕГН – ********** с адрес ***** е наложена глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 36 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, КАТО
НАМАЛЯВА наложената „глоба“ от 2000 /две хиляди/ лева на 1000 /хиляда
лева/, както и наложеното „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
36 /тридесет и шест/ месеца на 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Х. Ц. П. ЕГН – ********** с адрес ***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
7
град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8