№ 1452
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110167937 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004.
С исковата молба ищецът С. Б. С. е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 782,33 лв , представляващи
обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. за отменен полет № W64400 по направление Лондон-София на 31.05.2022г.,
заедно със законната лихва въху главницата от датата на предявяването на заявлението по
чл. 410 ГПК- 19.08.2022г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 45031/2022г. по описа на СРС,68 състав,
срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в
настоящото исково производство).
В хода на съдебното призводство пълномощникът на ищеца поддържа иска в частта
му за размера от 248, 12 лева , представляваща неплатения остатък от претенидраното с
исковата молба обезщетение , видно от посоченото в писменото становище от 19.06.2024г.
на адвоката на ищеца. Но за разликата от 248, 12 лева до пълния първоначално предявен
размер от 782, 33 лв искът не е оттеглен , нито ищецът се е отказал от него.
Пълномощникът на ищеца признава извършено от „ФЕООД плащане по банковата сметка
на ищеца на сумата от 534,21 лв на 27.11.2023г. , която счита , че е само част от дължимото
обезщетение. Аргументира се становище , че ответникът неправомерно е платил на
„ФЕООД полагащото се на ищеца обезщетение , тъй като представеното пълномощно от
01.06.2022г. не е валидно , поради което ответникът не се е освободил от задължение към
ищеца за плащане на това обезщетение.
1
В заседанието на 08.11.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил
представител на ищеца , но с писмени молби от 08.11.2024г. и от 11.11.2024г. (с еднакво
съдържание) адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска и за присъждане на
разноски.
Ответникът „Ф” , действащо чрез „Ф- КЛОН БЪЛГАРИЯ”КЧТ оспорва иска
видно от изявленията на пълномощника му в представения на 01.03.2023г. отговор на
исковата молба . Твърди се , че целия размер от 783, 04 на претендираното обезщетение е
платен от ответника на 05.07.2022г. по банкова сметка на „ФЕООД въз основа на
извънсъдебна претенция , предявена на 01.06.2022г. по електронен път от името на
пълномощници на „ФЕООД – адвокат Е. В. и адвокат Станислав Балтийски , към която е
било приложено и съответно пълномощно от правоимащото лице – ищеца.
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 08.11.2024г. , в
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника, но с
писмена молба от 07.11.2024г. адвокатът на ответника е пледирал за постановяване на
решение , с което искът да бъде отхъврлен. Доводи за неоснователността му са посочени в
представените на 27.11.2024г. писмени бележки от пълномощника на ответника.
Подпомагащата страна „ФЕООД (конституирана на основание чл.219 ГПК с
протоколно определение , постановено в откритото заседание на 29.11.2023г. по искане на
ответника в качеството на упълномощен представител на ищеца с право да получи от негово
име дължимото обезщетение от ответната авиокомпания-б.с.) оспорва иска видно от
изявленията на пълномощника й в представеното на 03.10.2024г. писмено становище.
Твърди се , че ищецът е упълномощил на 01.06.2022г. „ФЕООД да предяви от негово име
претенцията за обезщетението за закъснял полет и да получи това обезщетение, а на
07.06.2022г. по електронна поща е отправена извънсъдебна претенция за плащането на това
обезщетение от ответника , като на 05.07.2022г. обезщетението е платено по банков път от
ответника на „ФЕООД. Поради неправилно посочен адрес на електронна поща от ищеца в
документите пред „ФЕООД е станало невъзможно уведомяването му за плащането и
посочването на негова банкова сметка за преведждане на изплатеното от ответника
обезщетение. Това е станало на 27.11.2023г. след установена комуникация между ищеца и
„ФЕООД, като от дължимото обезщетение е приспадната комисионната за „ФЕООД от 25% ,
и ищецът е получил сумата от 300, 27 евро , което той е признал в специална писмена
декларация от 27.11.2023г. , подписана от него.
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 08.11.2024г. , в
което е даен ход по същество на делото , не се е явил представител на подпомагащата страна
,но от третото лице –помагач са представени писмени доказателства по делото за
твърденията му.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
2
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
45031/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба
вземане по чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за заплащане
на обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. за отменен полет № W64400 по направление Лондон-София на 31.05.2022г. в
размер на 782,33 лв. Това вземане се твърди в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата
молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.
По делото няма спор , а и е доказано чрез представеното с отговора на исковата
платежно нареждане от 05.07.2022г. , че ответникът е платил на „ФЕООД сумата от 783,04
лв като обезщетение за пътника С. С. (ищеца) по извънсъдебна претенция 22060026, т.е. за
закъснение на процесния полет № W64400 по направление Лондон-София на 31.05.2022г.
Не е спорно по делото и , че в хода на настоящото исково съдебно производство по
банкова сметка на ищеца е преведена от „ФЕООД сумата от 534,21 лв на 27.11.2023г. , която
е полагащото му се обезщетение (платено от ответника) с приспадане на комисионната на
„ФЕООД. Това се твърди от пълномощника на „ФЕООД и се признава от ищеца.
Възраженията на пълномощника на ищеца относно извършеното от ответника
плащане на обезщетението касаят оправомощаването на „Ф ЕООД да предяви от името на
ищеца извънсъдебна претенция за плащане на това обезщетение и да получи плащането на
същото обезщетение от името на ищеца. Тези възражения обаче са правноирелевантни по
настоящото дело, тъй като ответникът е извършил плащането на дължимото
обезщетение на „ФЕООД, който се е легитирал като оправомощен представител на ищеца
за предявяване на извънсъдебната претенция и за получаване на плащането със съответно
пълномощно , подписано от ищеца на 01.06.2022г. (представено с отговора на исковата
молба по настоящото дело- б.с.). Пълномощникът на ищеца не оспорва наличието на такова
пълномощно като документ , генериран в информационния сайт на „ФЕООД , което е
изрично посочено и в представените на 08.11.2024г. и на 11.11.2024г. писмени бележки от
адвоката на ищеца, но оспорва валидността на това пълномощно с предположения ,
включително и , че „е възможно да е подписано от друг” и то „електронно” , които при това
не са доказани.
Според изричната разпоредба на чл.75,ал.2, изр.1 ЗЗД длъжникът се освобождава ,
3
ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице , което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, като в този
случай съгласно чл.75,ал.2, изр.2 ЗЗД истинският кредитор има право на иск срещу
лицето , което е поучило изпълнението.
В конкретния случай ответникът е платил полагащото се на ищеца обезщетение на
„ФЕООД, който е представил редовно от външна страна пълномощно за това , подписано
от ищеца. Ответникът няма задължения да извършва разследване дали представеното пред
него пълномощно действително е подписано от упълномощителя. Поради тази причина
ответникът е освободен от задължението за плащане на това обезщетение на ищеца.
Ако твърденията на пълномощника на ищеца за недействителност на пълномощното
на „ФЕООД са основателни (доказани) , това обосновава иск на ищеца против „ФЕООД
(който е получил плащането), но не и против ответната авиокомпания , която се е
освободила от задължението за плащане на обезщетението чрез плащането на правен субект,
който се е явил недвусмислено овластен чрез представеното пълномощно (редовно от
външна страна) да получи това плащане. По настоящото дело обаче не е предявен иск от
ищеца против „ФЕООД за плащане на процесното обезщетение , поради което
възраженията на ищцовата страна относно валидността на упълномощаването на „ФЕООД
са неотносими и не следва да бъдат разглеждани.
Доколкото претендираното от ищеца вземане срещу ответника не съществува ,
предявеният иск установителен по чл.422 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент
(ЕС) 261/2004 е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да се присъждат разноски по насотящото исково дело, тъй като
искът е отхвърлен. В конкретния случай плащането е извъръшено от ответника преди
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК , поради което ответникът не е дал повод за
завеждане на иска и не дължи разноски.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски в настоящото исково
производство , доколкото няма доказателства за осъществени от него разходи във връзка с
настоящото исково дело , тъй като не са представени нито договор за правна помощ с
уговорен адвокатски хонорар , нито доказателства за плащането на адвокатско
възнаграждение.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноските за заповедното производство , тъй като предявеният иск по чл.422 ГПК за
главницата се отхвърля с настоящото решение.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по заповедното дело, защото
4
не са представени нито договор за правна помощ с уговорен адвокатски хонорар , нито
доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от С. Б. С., ЕГН: **********, град
**** със съдебен адрес : град ***, апартамент 12 , чрез адв. Ц. парисова - И., против „Ф”
чрез „Ф- КЛОН БЪЛГАРИЯ”КЧТ, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София 1540,
Зона Летище София , сграда ИВТ, със съдебен адрес : град София, ул. „**** чрез адв. К. П.
И. , установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи
на ищеца сумата от 782,33 лв (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три
стотинки), представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за отменен полет № W64400 по направление
Лондон-София на 31.05.2022г., заедно със законната лихва въху главницата от датата на
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 19.08.2022г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 45031/2022г.
по описа на СРС,68 състав, както и за разноските по настоящото исково дело и по
заповедното гр.д. № 45031/2022г.
Решението е постановено при участието на подпъмагащата страна „ФЕООД, ЕИК: ***
град София, ул. ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5