№ 541
гр. Перник, 15.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500401 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 487 от 09.05.2023 г., постановено по гр.д. № 336/2023 г. Районен
съд – П. е отхвърлил предявения от Е. Ц. М., ЕГН ********** от с. ***, обл. П. срещу
Областна администрация - П., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. П., пл. „Св. Иван
Рилски” № 1Б искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за
незаконно и за отмяна на уволнението й, както и за възстановяване на заеманата
длъжност до датата на уволнението „старши специалист“ в Областна администрация
П., както и заплащането на обезщетение по чл. 225 КТ за 6 мес. период считано от
28.11.2022 г. - извършено със заповед № ЧД-19 от 06.04.2022 г. на Областния
управител - като погасени по давност.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Е. Ц. М., чрез адв. М.
П. – САК, с която се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо и
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В
жалбата се сочи, че с оглед прекратяването на производството, М. се е явила в
Областна администрация - П., за да й бъде връчена заповедта, като допълва, че това е
станало на 28.11.2022 г. й е връчена Заповед № ЧР-19/06.04.2022 г. На следващо място
се сочи, че правоотношението между Е. М. и Областна администрация - П. се счита
прекратено на осн. чл. 325. ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с подадено Заявление с вх. № 32-
00-228/31.03.2022 г. и Писмо с изх. № 32-00-228( 1)/04.04.2022 г. на Областния
управител на Област П., с което е прието предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение, или по взаимно съгласие между страните, което обстоятелство обаче
не кореспондирало с фигуриращото в Справка, издадена от НАП, съгласно която като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение между Е. М. и Областна
администрация - П. - код ..04“ съгласно Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. код „04“, а именно: чл. 325. ал. 1,
т. 3 КТ или с изтичане на уговорения срок“. Въззивният жалбоподател сочи, че е
подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, но
след това молбата е била оттеглена, като допълва, че въпреки оттеглянето на нейната
молба за напускане, трудовият й договор е прекратен. На следващо място се сочи, че
процесния договор е бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 70 от КТ,
1
като допълва че съгласно чл. 71. ал. 2 КТ, в случай, че трудов договор, сключен с
клауза за срок за изпитване, не бъде прекратен до изтичане на уговорения в договора
изпитателен срок, същият се счита за окончателно сключен. Също така, в случай, че в
трудовия договор не е налице изрична уговорка дали след изтичане на изпитателния
срок договорът се превръща в такъв за определен срок или за неопределено време, се
счита, че договорът е сключен за неопределено време. Сочи, че в настоящия случай,
ищцата е постъпила на работа на 23.08.2021 г., от която дата тече и уговореният в
полза на работодателя 6-месечен изпитателен срок. Същият е изтекъл на 23.03.2022 г.,
като до изтичането му, Договорът не е бил прекратен, т.е се е превърнал автоматично в
договор, сключен за неопределено време. Счита, че дори да е било налице
предизвестяване на М. в предвидения в закона срок, то въпреки това прекратяването на
трудовия й договор е нямало да е законосъобразно, тъй като няма данни да е била
налице, която и да е от законово уредените хипотези в цитираната разпоредба. По
подробно изложени съображения се иска да постановяване на решение, с което да бъде
отменено в цялост решението на първата инстанция. Прави се искане за присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Людмил ВесЕ.нов –
Областен управител на област П., чрез юрк. Ивета Иванова, с който се оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
процесното решение. Твърди се, че същото е правилно и законосъобразно,
постановено при обсъждане на събраните по делото доказателства и достигане на
правилни изводи на първата инстанция. Счита, че съдът правилно е оставил без
уважение предявените от ответната страна искове като недопустими поради
погасяване по давност. Сочи, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение, което е прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, след подадено
заявление за освобождаване от страна на М.. Ответникът е приел предложението и
спазвайки седем дневния срок е уведомил ищцата, че приема задължението, от което
следва, че са налице предпоставките за осъществяване на състава по чл. 325, ал.1, т. 1
от КТ. В продължение отбелязва, че инициираното от М. незнание и повторно искане
за получаване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
нелегитимно, тъй като същата вече е била известена. На следващо място намира за
неоснователни и недоказани твърденията изложени във въззивната жалба относно вида
на сключения трудов договор и неговото съдържание, като в подкрепа на изложеното
се сочи и съдебна практика. Въз основа на изложените съображения се моли съда да
постановирешение, с което да бъде потвърден първоинстанционният акт. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз
основа на нея дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните бъде дадена възможност да изразят становище по доклада в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение на основание чл. 312, ал. 2
ГПК вр. чл. 317 ГПК и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на
спора.
С оглед спазване на изискванията на чл. 312, ал. 1, т. 1 ГПК за насрочване на
2
делото за дата не по-късно от три седмици, призоваването да се извършва най- късно
една седмица преди заседанието, като УКАЗВА адв. М. П. да се призове от служител
на съда по телефона, като за удостоверяване на призоваването да се състави протокол.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕ.:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение на основание чл. 312, ал. 2
ГПК вр. чл. 317 ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 28.06.2023 г., в 11.30 часа, за която дата и час страните
да се призоват.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като адв. М. П. да
се призове от служител на съда по телефона, като за удостоверяване на призоваването
да се състави протокол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3