Р Е Ш Е Н И Е
№1005/16.6.2020г.
Град Пловдив, 16.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 528 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.А.П. *** против решение
№ 44 от 13.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 4736 по описа на Пловдивския
районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление №
19-1030-004998 от 26.06.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП на Д.А. П., ЕГН **********,***, са наложени
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.
Според касатора решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се
отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 27.05.2020 г.
писмени бележки.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира,
че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по
делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че с действията си П. е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вменените му административни нарушения по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП. За
неоснователни са приети възраженията относно липсата на отказ от страна на
нарушителя и липсата на издаден талон за
медицинско изследване. За несъществени са приети и възраженията за допуснато
разминаване в длъжността на актосъставителя, посочена в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление, тъй като не е
оспорена компетентността му. Прието е също, че жалбоподателят е санкциониран за
самия отказ да бъде тестван за алкохол/наркотични вещества – поведение, което е
бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично и неколкократно поканен от
надлежен орган. Правилно според районния съд е определен размерът на
наказанията на извършените нарушения – 2000 лева глоба и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца, които наказания са определени от
законодателя в абсолютен размер. Според районния съд не са налице основания за
приложението на чл.28 ЗАНН, а при съставяне на акта за установяване на
административно наказание и при издаване на наказателното постановление са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи,
които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Недоказано е възражението за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила при преценката за валидността на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
доколкото от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установява, че при съставяне на акта и наказателното постановление са спазени
чл.42 и чл.57 ЗАНН, за което в обжалваното решение има изложени достатъчно
мотиви въз основа на преценката на доказателствата, които мотиви се споделят
напълно от касационната инстанция.
Само за яснота
на касатора следва да бъде отбелязано, че на съдебна проверка в касационната
инстанция подлежи съдебното решение на районния съд, а не акта за установяване
на административно нарушение. За неговата законосъобразност в обжалваното
съдебно решение са изложени достатъчно обосновани и подробни мотиви и те няма
да бъдат преповтаряни.
В наказателното постановление наказващият орган е
конкретизирал нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, с което по никакъв начин не са
въведени нови факти или нова квалификация и не е затруднено реализирането на
правото на защита на касатора. Следва да бъде изрично отбелязано, че независимо
чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване (осъществени
едновременно в настоящия случай), се осъществява едно и също нарушение по
чл.174, ал.3 ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на касатора.
Водим от изложеното, съдът намира, че не са налице касационни
основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като
правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 44
от 13.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 4736 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.