Р Е Ш Е Н И Е №2233
04.07.2017 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5073 по описа на същия съд за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235
от ГПК - решение по съществото на исков
спор.
Делото е образувано по искова молба на Община Родопи , област Пловдив,
със седалище в Пловдив , ул. Софроний Врачански № 1А , представлявана от
*************, против три лица, чиято солидарна отговорност се търси: В.Б.Д.,
ЕГН **********,***, А.К.Ш., ЕГН **********,***, и „Пътремонт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Мали Богдан №31. Според изложеното в нея,
след успешно проведена процедура по обществена поръчка, на дата 12.05.2014г Община Родопи сключила с „Пътремонт” ООД, ЕИК
*********, договор № 17 за „основен ремонт на път ІV – 35716 между с. Б. и с.
П.” , по силата на който ответното дружество поело задължение да извърши
основен ремонт на въпросния пътен участък, срещу насрещно задължение на
общината да плати цената на извършените строително –монтажни работи (СМР);
първият ответник, В.Д., приел възоснова граждански договор задължение да
упражнява „инвеститорски контрол„ , а
вторият бил служител на общината по
трудов договор, на когото било възложен извършването на контрол върху строителството. Двамата подписали актовете
обр. 19 за извършени СМР, които всъщност не били извършени, и възоснова
констатациите в тази актове и заменителната таблица ( за съответствие между
прогнозните СМР по количествено стойностна – сметка и тези , реално необходими
и извършени в процеса на строителството), общината изплатила на третия ответник
възнаграждение за неизвършените работи.
Останали неизвършени следните строителни работи:
„Оформяне на банкети с автогрейдер” – на стойност от 9128.49 лева;
„Зануляване на комбинираната еластична
ограда с ширина 4.20 метра” –
1648.40 лева;
666 куб метра строителни отпадъци , неизвозени, но актувани и
разплатени: 1651.68 лева;
Неположена хоризонтална маркировка със светлоотразителна боя, на стойност
от 1150.80 лева;
Недоставени и немонтирани пътни знаци , на стойност от 289.22 лева.
Обща стойност на вредите:
13868.59 лева без ДДС , с този данък – 16642.30 лева.
При проверка на държавната финансова инспекция, бил съставен акт за
начет № 11-04-10/25.05.2015 год., за сумата по който общината се снабдила от
ПРС със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, против която и
тримата ответници възразили в сроковете по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от
съда да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на трите начетени лица, че дължат на ищеца солидарно следните суми: 16642.30
лева равностойност на неизвършени , но актувани и заплатени СМР, 1347.95 лева
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 08.08.2014г до
25.05.2015г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаването
на исковата молба – 12.02.2016г до окончателното изплащане на вземането.
И тримата ответници са депозирали по делото своевременно, с оглед срока
по чл. 131 от ГПК отговори, в който исковете се оспорват и като недопустими, и като неоснователни.
Всички ответници твърдят, че няма неизвършени строителни работи , които да са
приети като актувани, и в този смисъл на общината не е причинена вреда, тоест,
оспорват се изцяло фактическите
констатации в акта. Ремонта бил извършен, без да е налице проектна
документация за целта, която била задължителен елемент при такова строителство.
Оспорва се акта за начет като годно основание да бъде ангажирана неговата
отговорност, вкл. и поради това, че финансовият орган е приел за основателно
възражение на подотчетните в частта относно извършването на зануляване на комбинираната еластична ограда с ширина 4.20 метра. Възразява се също така , че, ако има недоговорени, но извършени и приети
строителни работи , те са били необходима част от целия технически процес и без
тях не може да бъде направена реконструкция на пътя ( специално в частта
относно СМР по оформяне на банкета). Оспорва се иска и по размер , като се приемат
за нецелесъобразни и неверни приетите цени на вертикалната сигнализация. Алтернативно се възразява, че щетата е в
резултат на оправдан производствено стопански риск.
Ответникът „Пътремонт” ООД
прави и лични възражения, също е депозирал в срок отговора си. Най-напред се
твърди, че акта за начет не е обоснован, тъй като от него не личат всички
елементи от гражданската отговорност на ответника, която се ангажира на
деликтно основание. Прави се и
възражение, че ако се приеме, че се касае за вреди от неизпълнение на договор,
то следвало отговорността за тези вреди да се търси на договорно основание.
Оспорва се наличието на умисъл за причиняване на вредата, оспорват се и
изложените в акта за начет, респективно в исковата молба фактически
констатации, в частност технологията на извършване на СМР и вложените в тях
строителни материали като количество. По всеки един вид СМР се излагат
аргументи касателно друга стойност, а не тази изложена в акта за начет.
Ответникът В.Д. също оспорва
иска. Възразява се, че искът е неоснователен, тъй като актосъставителят Ц. се
явявала и участник в друго административно производство до общината, от изхода
на което била лично заинтересована, като се твърдят множество нейни жалби в
качеството й на гражданин до кмета на общината, включително и с изграждането на
полски път в землището на село И., община Родопи. По тази причина се смята акта
за начет за порочен административен акт до степен на нищожност и се моли да
бъде инцидентно прогласен за такъв, на основание чл. 17, ал.2, изр. І-во от ГПК. Счита, че отговорността на В.Д. не може да бъде ангажирана по реда на
ЗДФИ, тъй като тъй не е отчетник по смисъла на чл. 23 от същия закон – не е в
трудово правоотношение с ищеца, а е
изпълнител по реда на граждански договор от 14.06.2014 г. срокът на който
изтекъл. Твърдят се процедурни пропуски при издаването на акта - неспазване на разпоредбите на чл. 49, ал. 1
от ППДФИ и чл. 22, ал. 6 от ЗДФИ.
Ответникът
Ш. също приема иска за
неоснователен. Твърди, че СМР са
реално извършени , били са необходими с оглед въвеждане на пътния
участък в безопасна експлоатация и с
тях не е нарушена финансовата рамка на договора и на осигурените от МС
средства. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на имуществената му
отговорност по чл. 21, ал. 1 от
ЗДФИ. Твърди, че за СМР нямало необходимото геодезическо заснемане и проекти, макар те да били задължителни, а
в хода на работата се налагали технически решения с цел подобряване на транспортно - експлоатационните качества на
пътя; едно от тези решения
било това , да се отстрани с грейдер високо обрасла растителност, простираща се
непосредствено до асфалта, в по - широк от предвидения банкет с цел
подобряване и увеличаване видимостта на пътното платно и на участъка за
аварийно спиране на МПС, което
от своя страна довело до разликата в прогнозираните по количествено -
стойностната сметка СМР и тези , които били реално извършени и актувани. Дори
при това положение обаче не се излизало
от уговорената финансова рамка. Прави евентуално възражение, че дори щета да е
налице, то тя е възникнала при нормален производствен стопански риск, който
изключва имуществената му отговорност.
И трите ответника молят иска да бъде отхвърлен, като им се присъдят
разноските по делото.
Вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава
заключение, че всички строителни работи,
описани като неизвършени от общината, всъщност са извършени, като решението за
извършването им е технически обосновано , тоест, те са били технологично нужни
с оглед установеното на обекта предремонтно състояние. Според заключението
обаче километрирането на работния участък е некоректно извършено както за
целите на съставянето на протоколите
обр. 19 и заменителната таблица , така и за целите на извършената от органите
на АДФИ проверка на реалното изпълнение на СМР по обекта.
Допустим установителен иск по чл. 21 от Закона за държавната финансова
инспекция, вр. чл. 422 от ГПК, доколкото за вземането по
акта за начет има издадена заповед за изпълнение, против която и тримата
длъжници са възразили в срок.
Исковете са допустими изцяло въпреки приетото от финансовия инспектор възражение относно СМР по
зануляване на еластичната ограда. Последното следва да се разглежда като елемент
на основателността на иска, защото се свежда до това, дали има основание за
търсене на пълна отчетническо – имуществена отговорност на ответниците.
За да се произнесе по основателността на иск, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът извежда правата си от акт за начет срещу ответниците, като
основание за възникването на гражданската им , деликтна отговорност за обезвреда на причинени вреди в
пълен размер. За да може тази отговорност да бъде законосъобразно ангажирана ,
следва обаче съставения акт за начет да бъде изряден – съставен по надлежен ред
и в необходимата форма, с изискуемите реквизити, от компетентен
актосъставител, да бъде спазена предвидената процедура при съставянето му, и не
на последно място – фактическите констатации в него да са верни, да отговарят
на обективната действителност, макар по отношения на последните да е разместена
доказателствената тежест. Те се считат за верни до доказване на противното,
тоест, от страна на лицата , срещу които е издаден акта. Последните обаче
оспорват както формалната редовност на акта за начет, така и верността на
констатациите в същия.
І. По формалната редовност на
акта за начет :
Процедурата по издаването е следната: издава се от директора на
Агенцията заповед за извършване на проверка, с която това извършване се възлага
на определен финансов инспектор ( чл. 16 от ЗДФИ ) , извършва се самата
проверка , издава се доклад за проверката, като констатациите в него се
изпращат и на проверяваните лица (чл. 17 ал. 3
от ЗДФИ ) – за писмено становище и възражения , след което финансовият
инспектор се произнася с мотивирано писмено становище. В случая липсва заповед
, с която е възложено извършването на проверка , между кориците на делото
такава отсъства, а би следвало с нея да е окомплектована преписката по издаването
на акта за начет. Липсва и изготвен от
финансовия инспектор доклад , който да е връчен на подотчетните лица; следователно не са спазени
чл. 16 и чл. 17 от Закона за държавната финансова инспекция. Отсъстват също
така доказателства да е спазен чл. 49 от ППЗДФИ, - протокол от работата на предвидената там комисия ,
писмо за изпращане на преписката на същата или др. под . , от които да се
направи извод , че предвидената в чл. 49 от ППЗДФИ проверка е извършена. Затова
актът за начет не може да породи правни последици по закон – да се приеме
изначално, че изложените в него фактически констатации са верни до доказване на
противното.
Възразено е също така, че по отношение на съставилия акта за начет
държавен финансов инспектор Д. П. Ц. са
били преди датата на изготвянето на акта налице основания за отвод в
административното производство по издаването на акта з а начет; възражението е
неоснователно. Основанията за отвод на финансовите инспектори са изчерпателно
регламентирани в чл. 14 ал. 2 от ЗДФИ и
са налице, когато през последните три години инспекторите : а) са работили в проверяваната организация или
лице; б) са участвали в ръководните или контролните органи на организациите
и/или лицата по т. 1; и в) имат личен интерес от проверяваната дейност; в
случая нито една от трите хипотези не е пряко осъществена , липсват данни или
доказателства, Д. Ц. да е имала косвен интерес от провеждането на одит на
Община Родопи.
На следващо място, незаконосъобразно е ангажирана и отговорността на
ответниците – физически лица. Нито Ш., нито Д. са отчетници по смисъла на чл.
23 или 21 ал. 3 от Закона за държавната финансова инспекция, тъй като не са
получавали друго (освен договореното като възнаграждение) общинско имущество,
което да пазят или управляват и затова и
няма хипотеза, в която те биха могли да причинят на Община Родопи липси,
а полученото от тях не е предмет на акта за начет като причинена вреда. Към
датата на подписването на протоколите обр. 19 и заменителните таблици , отв .
Ш. е в трудово правоотношение с ищеца (договор на л . 53 от делото ) като заема
длъжност „*********„, но от приложените (л. 57 от делото и др. ) характеристики
на заеманите длъжности не личат отчетнически функции или възлагане на конкретно
имущество. Отговорността на Д. се търси на база сключен между него и общината
граждански договор от дата 16.06.2014г, по силата на който ( чл. 5 т. 3 )
ответникът се е задължил да осъществява „инвеститорски контрол” на обект „извършване на ремонти работи на път
ІV „ и при липса на договорено възлагане на имущество за управление , същият няма качеството на отчетник. Третия
ответник „Пътремонт” ООД, който получава не имущество като отчетник , а
насрещна престация по договор, би могъл да бъде адресат на акт за начет, но
само по смисъла на чл. 21 ал. 3 във връзка с чл. 23 ал. 5 от ЗДФИ до размера на
евентуално полученото без основание имущество.
ІІ. По верността на фактическите констатации в акта :
Най- общо следва да се отбележи , че вещото лице по проведената съдебно
– техническа експертиза дава заключение, че всички описани като неизвършени СМР
са всъщност реално извършени, отразени са в заменителната таблица, а взетите от
двамата ответници решения са технически издържани , вкл. и това да се почисти с
автогрейдер по- голямо от уговореното количество крайпътна банкетна
растителност, което формира най – голямата част от стойността на иска. Липсват
и неизвършени , но актувани работи. Това
е напълно достатъчно да се приеме, че всъщност на общината няма причинена
вреда, след като всички СМР са извършени в неин патримониум. В тази си част
експертизата кореспондира със показанията и на свидетелите
Предмет на договора между ищеца и третия ответник от дата 12.05.2014г. е
„Основен ремонт на път ІV – 37516, находящ се между с . Б. и с . П. от км.
0+0000 до км. 1+750” Тази формулировка
на практика означава , че се договаря ремонт на пътя на участък с дължина от 1. 75 км , като началната точка е табелата за
край на с. Б. като населено място, а посоката – от Б. към П. Установява се
обаче от заключението на ****, че има както несъответствие на началния
километраж на обекта ( участък от 172 метра , в който СМР няма извършени ,
тоест, началото на участъка започва на
км. 0+172 вместо на км. 0+000) , така и че нарастващия километраж на
отчитането по таблици и протоколи е в
посока от с. П. до с. Б , тоест, в обратна посока. В това отношение съдът
кредитира и показанията на свид . Д. С., от които се установява, че нямало оразмеряване на трасето , ремонта
започнал от с П. вместо от с . Б. и
когато се установила тази грешка , било твърде късно да с е поправи сметната и
техническата документация ( л. 408 от делото). Същият дава и показания , че
всичко договорено ( но с оглед заменителните таблици) всъщност е извършено на
пътя П. - Б., но извън договорения участък от км . 0+0000
до км. 1+750, като тези гласни доказателства кореспондират със
заключението на ****. по СТЕ.
С оглед изискването на обоснованост на констатациите в акта за начет, за
да приеме , че има неизвършени , но актувани и разплатени СМР , тоест, че е
налице основание да се търси пълна имуществена отговорност на ответниците,
актосъставителят се е позовал на заключенията на *******. Същите обаче са
извършвани само и единствено в рамките на индивидуализираната по договор
отсечка от пътното платно , като във всяко от тях , общо 7 броя , изрично Р. Р.
отбелязва , че е работил единствено в този участък, а за ремонти , изпълнени след км. 1+750, не може да вземе отношение, тъй като са „
извън предмета на договорното му задължение” ( напр. л. 33 от делото,
допълнително заключение № 7) По позиция 11 „Зануляване на комбинираната
еластична ограда с ширина 4.20
метра” – 1648.40 лева, финансовата
инспекция е приела възраженията на тримата ответници за основателни, като в
тази си част констатациите на Р. Р. по допълнителното му заключение под № 2 се
подкрепят и от тези на ****; тези СМР са реално извършени.
Затова и съдът приема, че констатациите в акта за начет бяха успешно
опровергани при условията на пълно насрещно доказване от ответниците, дори при
положение , че те се ползват с материална доказателствена сила.
За пълнота, между страните е безспорно, но и доказано, че Община Родопи е разплатила с „Пътремонт”
извършените СМР.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК разноските се присъждат в тежест
на ищеца според приложените от
ответниците списъци , с оглед изхода на спора .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Община Родопи, област Пловдив, със седалище в Пловдив,
ул. Софроний Врачански № 1А , представлявана от ******, да бъде признато за
установено спрямо В.Б.Д., ЕГН **********,***, А.К.Ш., ЕГН **********,***, и
„Пътремонт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив ,
ул. Мали Богдан №31, че в отношенията между страните,
ответниците дължат солидарно на община Родопи следните суми, за които е издаден
акт за начет № 1-04-10/25.05.2015г, АДФИ, и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 863/15.02.2016г по частното гр. дело 1709 по описа на ПРС за 2016 г. :
16642.30 лева с ДДС – главница, равностойност на неизвършени , но актувани и
заплатени СМР, 1347.95 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за
периода от 08.08.2014г до 25.05.2015г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба – 12.02.2016г до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Община Родопи, област Пловдив, със седалище в Пловдив, ул.
Софроний Врачански № 1А , представлявана от ***********, да заплати на В.Б.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 1716 лева разноски по делото.
Осъжда
Община Родопи, област Пловдив, със седалище в Пловдив, ул. Софроний Врачански №
1А , представлявана от **********, да заплати на А.К.Ш., ЕГН **********,***,
сумата от 1550 лева разноски по делото.
Осъжда Община Родопи, област Пловдив, със
седалище в Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А , представлявана от
***********, да заплати на „Пътремонт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Пловдив , ул. Мали Богдан
№31, сумата от 1620 лева разноски
по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ