РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н
И Е
№135
гр. Пловдив, 25.01.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
ХХV състав в публично заседание на 12.01.2022
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря С. Ж., като разгледа докладваното от
Председателя, адм. дело № 2859 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на А.М.М.,
ЕГН **********,***, чрез адв. И.Т., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-001887/10.09.2021г., издадена от на Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив,
с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва заповедта
като незаконосъобразна и постановена в противоречие със закона. Твърди, че не било
установено по безспорен начин, че автомобилът се е управлявал от
неправоспособен водач, поради което сочи незаконосъобразност на мярката.
Ответникът Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Пловдив, прави възражение за недопустимост поради липса на
правен интерес. По същество оспорва жалбата и моли да се отхвърли като
неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери
за установено следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена лично
на адресата на 05.10.2021г. (видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата
е подадена на 19.10.2021г. в рамките на преклузивния 14-дневен срок. Поради
това същата, противно на становището на ответника, е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорваната заповед е наложена
принудителна административна мярка на А.М.М., в качеството му на собственик на
лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***, изразяваща се в „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца“. Като правно
основание за издаването оспорваната заповед, административният орган е посочил
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закон за движение по пътищата.
За да приложи тази принудителна
административна мярка, ответният орган е констатирал, че на 10.09.2021 г., в 11:45
часа, при проверка на път II-56, община Марица, км. 90, МПС –
лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, е
управляван от лицето З.М.А., който е
неправоспособен водач.
За нарушението бил съставен АУАН
№ GА 511535/10.09.2021г., с който са отнети СРМПС № ***и
2 бр. рег.табели *** на МПС. В АУАН е
посочено, че водача на МПС е
нарушил разпоредбите на чл.150 от ЗДвП.
По делото и адм. преписка са
представени: протокол за доброволно предаване, справка за нарушител/водач на З.М.А.,
справки за автомобил, Заповед № 317з – 391 от 06.02.2017г. на
директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица
от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6
от ЗДвП, Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, с която се определят да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури
на МВР, Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г. на Министъра на вътрешните работи,
с която е преназначен М.В.М.на длъжност – началник на
група „Административнонаказателна, информационно аналитична дейност и отчет на
пътно транспортни произшествия на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед за прилагане
на принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган
– Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив,
съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 317з-391
от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР - Пловдив са
оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни марки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6
от ЗДвП. Във връзка с компетентността на органа, издал
оспорените заповеди по делото е представена и Заповед № 8121К-6152 от
07.05.2020г. за преназначаване на М.В.М.на длъжност
началник на група в сектор „Пътна полиция“.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по
аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК.
Приложеният по делото АУАН № GА 511535/10.09.2021г. е съставен от длъжностно лице – мл.инспектор при ОД МВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, а по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК е официален
удостоверителен документ.
Констатираната липса на валидно СУМПС
се свързва с описаното в АУАН относно наличие на СУМПС с № 7692 Турция, както и
справка за неправоспособен водач. Представената справка действително
удостоверява липсата на валидно СУМПС. Жалбоподателят не представи в хода на
съдебното производство каквито и да е доказателства, опровергаващи
констатираното.
Съгласно чл. 161 от ЗДвП
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква «а» от него (т. 2); свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език (т. 3); свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по
пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5).
След като се касае за СУМПС, издадено
от Република Турция по отношение на лицето, на което жалбоподателят е
предоставил автомобила си за управление, обстоятелство което не се оспорва, то
това свидетелство следва да отговаря на една от посочените в чл. 161 хипотези,
а именно това не се установява. Република Турция се е присъединила към
Конвенцията за движението по пътищата и от 22.01.2014 г. същата е влязла в сила
за тази държава. Не е ясно дали свидетелството отговаря на изискванията на т. 2
и 4 от приложение № 6 към Конвенцията, която е в сила за Република Турция към
датата на извършване на проверката.
Освен това няма каквито и да е
данни свидетелството да е било придружено с легализиран превод на български
език, поради което не може да се приложи и чл. 161, т. 3 от ЗДвП и да се
приеме, че това свидетелство е валидно на територията на България.
Не се установява и да са били
налице изискванията на приложение № 7 към Конвенцията, доколкото се касае за
СУМПС, издадено от страна, която е извън изброените в т. 5 на чл. 161.
Ето защо съдът приема, че към
момента на извършване на проверката водачът не е притежавал свидетелство за
управление, валидно на територията на България или поне по никакъв начин не е
удостоверил наличието на такова.
Затова и издадената заповед е
съобразена с хипотезата на чл.171,т.2а от ЗДвП.
Заповедта съответства и на целта
на закона. Същата е приложена, за да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се предотврати и преустанови извършването на административни
нарушения по Закона за движението по пътищата.
В ЗДвП изрично е предвидено
прилагането на точно такава принудителна мярка за точно такова по вид
поведение. Тя се прилага без оглед и независимо от понесената наказателна
отговорност и не зависи от преценката на административния орган. Последният
действа в условията на обвързана компетентност при налагане на мярката и
единственият въпрос, предоставен на неговата воля, е определяне на срока за
прилагането й, който следва да е съобразен с поставените от законодателя
граници.
Съдът констатира, че срокът на прекратяване
на регистрацията е определен в съответствие с принципа на съразмерност-
административният орган е определил срок на прилагане на мярката в минималния
предвиден от закона размер- шест месеца.
По изложените
съображения, жалбата е неоснователна, съответно оспорената заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за
законосъобразна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.М.М., ЕГН **********,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001887/10.09.2021г.,
издадена от на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
Пътна полиция - Пловдив, с която е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закон за движение по пътищата -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: