Р
Е Ш Е Н И Е
№І-241 09.10.2020
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина
Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1760
по описа на Окръжен съд-Бургас за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано
по въззивна жалба на Е.М.С. ,роден на **.**.****г. в
гр.*** *******, гражданин на ******* *********,
против Решение №106/24.04.2020г., постановено по гр.д.№ 5/2019г. по
описа на РС-Поморие, с което е прието за
установено по предявения иск от М. И. П. против въззивника-ответник
Е.С., че ищцата П. е изключителен
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.501.60.1.21
по КК на гр.Поморие,с адрес на имота: гр.П.,ул.“Б.“, №**,ет.*,ап.*** и представляващ подробно описан в решението
недвижим имот със сигнатура, площ и съседи, вследствие на пълна трансформация
поради влагане на лични средства в придобиване на имота на основание чл.23,ал.1
от СК; присъдени са разноски.
Във въззивната жалба се твърди,
че така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложен
материален закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост. На първо място се сочи, че по направено от ответника
възражение за симулативност на сделката, с която е
придобит процесния недвижим имот, ПРС неправилно приел, че при липса на писмени
доказателства за получени от продавачите суми ответника не установил
действителната цена на имота. В тази връзка се твърди, че районният съд не
обсъдил всички представени и събрани по делото доказателства, от което
последвало и допуснато съществено нарушение на процесуалните норми/ чл.236,ал.2 ГПК/ ,като показанията на свидетелите са само преразказани, без да са
анализирани и съпоставени със съвкупността от доказателства по делото.
Въззивникът подробно и обстоятелствено излага факти и обстоятелства по
закупуване на процесния имот, като сочи липса на обяснения за промяна цената на същия имот при сключване на
окончателния нотариален акт спрямо цената му по предварителния договор.Направен
е анализ на събраните по делото доказателства и обясненията на ищцата, дадени
във връзка с различието в цената на имота по предварителен договор и по
нотариален акт ; анализирани са показания на разпитани по делото свидетели П. М.
и С.. К. , които безспорно установявали с показанията си, че процесният
недвижим имот е закупен от тях за сумата от 40 000 евро със средства на
двамата.Въззивникът намира, че ПРС неправилно е
възприел извода за липса на липса на писмени доказателства, установяващи
заплащане от страните по сделката/ страни по делото/ на сумата от 40000 евро, а
не тази, посочена по нот.акт -13 000 евро.; твърди
се и липса на мотиви досежно платена от ответника сума в размер на 500 евро на
продавачката на имота. Сочи се, че от обяснения на страните по делото ставало
ясно, че процесния недвижим имот бил
закупен за сумата от 40 000 евро, от които 13000 евро,преведени с два
банкови превода и 21 000евро, с които ищцата влязла в България.Моли се
на основание чл.266 ГПК да бъде допуснато събиране на ново доказателство, а
именно: издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се установи какви суми
са постъпили по банковата сметка на Т. Б. П. в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в периода от 01.01.2014г. до 15.03.2014г.,
тъй като това обстоятелство е станало известно на въззивника след постановяване
на обжалваното решение.Моли се отмяна на обжалваното решение в частта, с която
не е уважена претенция на С. за частична трансформация, съответстваща на
½ ид.ч. от процесния имот.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание въззивника не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата М.П., предявена чрез процесуален представител
адвокат Живко Харизанов, в който се заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба.Излагат се съображения по доводите, заявени от въззивника, не
се възразява по доказателственото искане на въззивника;сочи
се , че липсват каквито и да било доказателства
по делото, от които да се направи извод – че въззивникът
С. е платил на продавачката сумата от 19 500 евро.Моли се въззивната жалба
да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да се потвърди,като се
присъдят направените от въззиваемата разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Производството е по иск по чл. 23, ал. 1 СК за установяване на пълна
трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот.
Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе,
взе предвид от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.П. против Е.С.,
с искане за приемане за установено, че ищцата е изключителен и индивидуален собственик на основание пълна
трансформация на нейно лично имущество в имущество, придобито по време на брака
й с ответника в режим на СИО, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 57491.501.60.1.21 по КККР на гр.Поморие, представляващо ателие на
площ от 42,31 кв.м. с административен адрес: гр.П.,ул.“Б.“№**,ет.*,ап.**,
заедно с 6,75 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата,придобит с нотариален акт №**,т.*,рег.№
***, дело №** на Нотариус Красимир Петров с рег.№ 556 в НК с район на действие-
района на РС-Поморие.Сочи, че така описания
недвижим имот бил придобит от ищцата изцяло с нейни лични средства,
които получила от продажбата на 17.12.2013г. на собственото й жилище в гр.Н., *****
******* и с част от които изплатила по
банков път на продавачите цялата продажна цена в размер на 13000 евро.
Представя писмени доказателства.
В писмен отговор ответникът С.
оспорва исковата претенция като неоснователна. На първо място сочи,че
граждански брак с ищцата сключили на 05.0.2013г.,като взели решение за
закупуване на недвижим имот в гр.Поморие,след като били наясно с пазарната
стойност на имотите в града, като взели решение всеки един от тях да участва по
равно с лични средства, събрани до сключване на гражданския брак Заявява, че не
са верни твърденията, че процесният недвижим имот е закупен за сумата от
13 000 лева. На 13.10.2013г.
сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот от
собствениците му Т. П. и А. К./граждани на ***** *********/,като в предварителния
договор била договорена продажната цена на процесния имот от 40 000 евро,
от която сума в деня на сключването му били заплатени 1000 евро в брой, за
което предварителният договор се явява разписка, а останалите 39 000 евро
се задължили да заплатят до 30.03.2014г.
по банковата сметка на продавачите.Сумата от 1000 евро била заплатена като
всеки един от купувачите участвал по равно
с лични средства. През месец
януари 2014г. се договорили с
продавачите окончателната цена за продажбата, която ще се запише в нотариалния
акт , да е 13 000 евро,която била
преведена на продавачите от ищцата П. с
банков превод, останалите 6500 евро,
заедно с личните на ответника парични средства от 19500 евро били предадени на
ищцата лично и се заплатили на продавачите в брой.По
изложените съображения с писмения отговор ответникът заявява възражение- че е собственик на
½ ид.ч. от недвижимия имот, тъй като участвал
при закупуването му с лични средства в размер на 20000 евро; в случай, че възражението се счете за
недопустимо- предявявал насрещен иск на основание чл.23,ал.2 СК за признаване за установено, че е придобил на
основание чл.23,ал.2 СК ½ идеална част от процесния недвижим имот.Представя
писмени доказателства, ангажира свидетели.
Няма спор, че страните по делото са сключили граждански брак на
05.09.2013г. в п.П.-Г.,К,видно от удостоверение
за сключен граждански брак/ л. 17-19 от делото на ПРС/.
Видно от представен с
исковата молба нотариален акт извършен
на 27.02.2014г. и с №**,т.*,рег.№ ***, дело №** на Нотариус Красимир Петров с
рег.№ 556 в НК с район на действие- района на РС-Поморие, ищцата П. и
ответникът С. са закупили от продавачите
Т. П. и А. З. процесния недвижим имот, представляващ ателие с площ 42.
31 кв. м., съставляващо самостоятелен обект на собственост с идентификатор
57491.501.60. 1. 21 по КККР на гр. Поморие,
подробно описан със сигнатура, административен адрес и граници в същия нотариален акт.
В нотариалният акт
изрично е посочено, че продажната цена в размер 13 000 евро е платена от
купувачите на продавачите по банков път по посочена банкова сметка в "Уникредит Булбанк" преди подписване на нотариалния
акт.
С писмения
отговор от ответника С. се оспорва записаната в нотариалния акт
продажна цена от 13 000 лева, като се твърди, че действителната продажна цена е 40000 евро, която била уговорена с
предварителния договор за закупуване на процесния имот, сключен между същите
страни на 13.10.2013г.
От представения от
ответника Степанов предварителен договор е видно, че
страните/двамата продавачи и двамата купувачи, отразени в нотариалния акт от 27.02.2014г./ са договорили процесния
недвижим имот да се закупи за продажна цена от 40000 евро, от които 1000 евро в
брой, преди подписването на предварителния договор и подписите,положени в този
договор служат като разписка; останалата сума в размер на 39 000 евро
следвало да заплатят до 30.03.2014г. на
банкова сметка на продавача в България или в брой; до тази дата е следвало да
се оформи сделката пред нотариус/ чл.2,ал.1 от предварителния договор/.
От ищцовата
страна се оспорват всички писмени доказателства, представени от ответника,но не
се заявява неавтентичност на същите.По тази причина съдът намира, че липсва
оспорване авторството на представения предварителен договор; респ. от същият безспорно
се установява постигане на договореност между продавачи и купувачи/които от своя
страна са страните по настоящето дело/ относно съществени условия на
предстоящия договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот,едно от
които е продажната цена на недвижимия имот в размер на 40000 евро.
От ищцата е
представен препис от договор за
покупко-продажба от 17.12.2013 г., от който се установява, че ищцата П. продала на В. К. собствения си апартамент в гр. Н., ******* *********, за продажна цена
в размер 2 000 000 рубли/л.13 от делото на ПРС/.
Представени са преписи
от заявления за превод от 22.01.2014 г. и 17.02.2014 г. на Новосибирска
общинска банка, от които се установява, че ищцата П. превела по банкова сметка в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на продавача Т. П. суми в размер 4 000 евро/ л. 8 от делото на
ПРС/ и 9 000 евро/л.10 от делото на
ПРС/-т.е. общо 13 000 евро.
Представени са
пътническа митническа декларация и
формуляр-декларация за налични парични средства/ л. 74 и 76 ПРС/, от
който се установява, че ищцата П. е декларирала 21 275 евро налични
парични средства при пътуване на
23.02.2014г. от Р. в България .Във формуляра –декларация е посочено, че
произхода на паричните средства е от продажба на жилище; “ цел на
използване:покупка на жилище“.
От показанията на
разпитани по делото свидетели П. М. и С..
К., без родство със страните се установява, че при разговори със страните всеки от свидетелите разбрал, че процесният
имот е закупен съвместно от тях и за сумата от 40000 евро; свидетелят К.
изрично заявява, че самата П. му казала , че
имотът е закупен за 40 000 евро. Съдът кредитира показанията на
тези свидетели предвид неустановяване на
заинтересованост на някой от свидетелите от изхода по делото , обективният и
непосредствен характер на впечатленията, които всеки от свидетелите заявява при
разпита му пред съда.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т. П./единия от
продавачите на процесния недвижим имот/,
тъй като по всички въпроси, извън цената на процесния имот по нотариален акт в
размер на 13 000 евро, тази свидетелка заявява, че не си спомня.Същата
свидетелка заявява, че продажната цена от 13 000 евро била достигната, тъй
като имотът не бил жилище, а ателие за творческа дейност , а и при продажбата
имала голяма нужда от пари и затова го продала за 13 000 евро.
Пред районния съд е
представена справка-извлечение от ПАО „БИНБАНК“ относно наличностите и
банковите операции по банковата сметка
на ответника С. ,от която се установява, че към 13.11.2013 г.
наличността по сметката му е в размер
429 239, 83 рубли.
Видно от същата
справка-извлечение, на 05.12.2013 г. от сметката са изплатени в брой 50 000
рубли, на 16.01.2014 г., са изплатени в брой 260 000 рубли и на 23.01.2014 г.
са изплатени в брой 123 981. 78 рубли.Т.е.- за периода от 05.12.2013 г. до 23.01.2014 г.
изтеглените от тази сметка парични средства са в общ размер от 433 981.78 рубли,чиято равностойност е 9 505,25 евро по референтния обменен
курс на еврото, публикуван от ЕЦБ в периода.
Районният съд
е уважил изцяло иска по чл.23,ал.2 СК по съображения, че ответникът не доказал
възражението си- че действителната продажна цена на имота е 40 000 евро и
от същата той е заплатил половината;по делото се установило, че посочената в
нотариалния акт продажна цена е заплатена изцяло от ищцата с нейни лични
средства с изяснен произход- от продажбата на собствен имот,презумпцията на
чл.21 от СК се явявала опровергана от
ищцата,поради което предявеният иск бил основателен и следвало да се уважи.
При
установената фактическа обстановка
настоящата въззивна инстанция приема следните правни изводи:
Производството
е по иск по чл. 23, ал. 1 СК за установяване на пълна
трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот.
По този иск в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната
стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2)
размерът на вложените средства, които имат личен характер по смисъла на чл. 23 СК произход и са
еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3)
влагането на тези средства при придобиването на имота / вж. решение №
249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на
ВКС, ГК, II-ро отд./
Първото
обстоятелство, подлежащо на доказване, е придобивната
стойност на имота, която ищцата П. твърди , че е 13 000 евро и се
опровергава от ангажираните от ответника
С. доказателства,установяващи, че продажната цена е 40 000 евро.
За да стигне до този извод, настоящият съд взе
предвид следното:
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че
нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните
изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора/например Решение № 173 от
27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., Решение № 38 от
19.05.2017 г. по гр. д. № 3438/2016 г., II г. о./. Самите волеизявления на
страните по сделката имат характера на частен документ и поради това имат
обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството/ чл. 180 ГПК./
Следователно в частта,която отразява
изявленията на страните за заплащане на цената и начина, по който тя е платена,
нотариалният акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
,с оглед на което е допустимо тези
обстоятелства да се установяват със стоящи извън нотариалния акт писмени
доказателства, както и със свидетелски показания. Това е така, тъй като докато
съпрузите са в брак, те не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват
обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито могат да уговарят
квоти на придобиване, защото съпружеската общност е бездялова.
Именно затова при разрешаване на спор по чл. 23 СК по отношение на имот, придобит с
договор за покупко-продажба, е относимо каква е
действителната придобивна цена и произхода на
средствата, с които е заплатена, като твърдението, че е заплатена цена,
различна от посочената в нотариалния акт не съставлява оспорване на
удостоверените от нотариуса обстоятелства. Фактите в какъв размер е
действително уговорената цена и произхода на средствата, с които е заплатена,
подлежат на доказване с всички доказателствени средства по ГПК./вж. Решение №
86 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2017 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Камелия Маринова/
В случая от
представения по делото предварителен договор, представляващ частен документ,
носещ подписа на ищцата и не оспорен от същата досежно авторството му, както и
от показанията на разпитаните по делото свидетели П. М. и С.. К. категорично се
установява, че продажната цена на имота е 40000евро.
Неубедителни и неподкрепени с доказателства по делото са
твърденията на ищцата- че цената на процесния имот е тази в нотариалния акт,
тъй като тази цена била декларирана под страх от наказателна отговорност в
нотариалното производство.В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелката Т. П./ единия от продавачите по сделката/,която сочи,че се принудила да продаде процесния имот на
цената от 13 000 евро, тъй като продавания имот не бил жилище, а ателие за
творческа дейност. Видно е от предварителния договор, че това обстоятелство- че
продавания имот е ателие, е отбелязано като негова характеристика в предварителния договор, по който договарящи
са били всички участници в нотариалния акт и следователно е било известно на
купувачите. По тази причина не може да
се кредитират показанията на св.Т. П.- че именно характеристиката на продавания
имот като ателие за творческа дейност е довело до намаляване на цената му повече
от 3 пъти в рамките на около 4 месеца от сключването на предварителния договор
до изповядване на окончателния нотариален акт,като житейски нелогични в тази връзка са и показанията на същата
свидетелка- че тогава имала голяма нужда
от пари и затова продала имота за сумата от 13 000 евро.По тези
съображения съдът не кредитира показанията на св.П., още повече, че същите
изцяло противоречат на показанията на свидетелите П. М. и С.. К., за които не
се установяват никакви обвързаности със страните по делото;същите заявяват пред
съда лични и непосредствени впечатления
относно спорния по делото въпрос, които впечатления са придобити от
разговори и с двете страни по делото.
При това положение
съдът намира, че процесният имот е бил придобит за сумата от 40000 евро,
категорично установено по делото по изложените
по-горе съображения.
Останалите обстоятелства, които
следва да бъдат установени при разрешаване на спор по чл. 23 СК по отношение на имот, придобит с
договор за покупко-продажба, е произхода на средствата и влагането им като придобивна стойност при закупуване на същия имот.
След като единият от съпрузите твърди,
че имотът е лична негова собственост,
защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този
съпруг е да проведе обратното доказване по законовата
презумпция за съвместен принос.При иск
по чл.
23, ал. 2 СК, с който се цели
установяване, че при осъществяване на придобивния
способ са вложени лични на единия съпруг, доказателствената тежест се носи не от ответника/в
каквато насока са съображенията на поморийски районен съд/, а от този, който твърди,
че вложените средства са лични и това е ищецът. Ищецът провежда главно /а срещу
законна оборима презумпция-обратно/ пълно доказване, ответникът - насрещно
доказване, което цели само да разколебае убедителността на доказателствата,
които ищецът представя, но не и да установи главния факт от значение за изхода
на спора.
От предварителния договор от 13.10.2013г.
става ясно, че 1000 евро са платени от
купувачите при подписването му, като в тази част подписите, положени по този
договор служат като разписка. От ищцовата страна не
се оспорва твърдението на ответника- че е заплатил половината от сумата по предварителния
договор, т.е. 500 евро, което съдът
обсъжда и във връзка с изтеглените от
ответника на 25.09.2013г. 514 евро от
банковата му сметка в ПАО „Бинбанк“, с оглед на което намира, че при сключване на
предварителния договор всяка от страните е заплатила по 500 евро капаро на продавачите по същия
договор.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че ищцата на 17.12.2013г. е продала свой собствен
апартамент в Р. за сумата от 2 000 000 рубли,което е приблизително
44 550 евро/съгл. референтен обменен курс на еврото, публикуван от ЕЦБ /
От преписи от
заявления за превод от 22.01.2014г. и от
17.02.2014г. на Новосибирска общинска банка е видно,че ищцата е превела по
банковата сметка на продавача Т. П. суми в размер на 4 000 евро и 9 000 евро,които
суми с оглед на извършената от ищцата
продажба на имот в Р. на 17.12.2013г. съдът намира, че действително
представляват нейни лични средства.
От обяснения ,
дадени от ищцата П. по приложена преписка вх.№446/2019г. на РП-Поморие/л.103 от
делото на ПРС/ става ясно, че след подписването на предварителния договор за
покупко-продажба ищцата и ответника заминали в Р. за да продаде ищцата
апартамента си.От справки-извлечения от
банковата сметка на ответника С. в
ПАО“БИНБАНК“ се установява,че на три
транша /на 05.12.2013г.,на 16.01.2014г. и на 23.01.2014г./ от ответника са изтеглени
общо 433 981,78 руски рубли с равностойност 9505,25 евро по референтния
обменен курс на еврото, публикуван от ЕЦБ за периода,като от ищцата не се оспорва твърдението на ответника- за
наличие на уговорка между тях ответникът да тегли суми в рубли и да й ги
предава, а тя да закупува евро за сделката. С оглед на това съдът намира за
безспорно установено по делото,че
сочената по-горе сума на ответника С. е
включена в сумата от 21275 евро, с която ищцата
отпътува на 23.02.2014г. от Р. в България и която е записана в представените от
ищцата пред районния съд формуляр-декларация
за налични парични средства и пътническа митническа декларация/л. 74-78 от
делото на ПРС/.Следователно, личните средства, с които ищцата отпътува за
България 5 дни преди извършване на сделката на 27.02.2014г. ,са 11 770 евро
/21275евро-9505 евро=11770 евро/.
С това се
изчерпват доказателствата,които пряко
установяват вложените от страните средства за закупуване на процесния недвижим
имот в България и от които се установява, че личните средства на ищцата,
вложени за закупуването му са 25 270 евро/ 500 евро капаро,13000 евро банков
превод и 11770 евро, последната сума пренесена от ищцата в брой при пътуването
й на 23.02.2014г. от Р. за България/.
Вложените от
ответника С. лични средства за закупуване на процесния недвижим имот в настоящето производство се установиха да са 10005 евро.
Предвид краткия срок от сключването на брака до превеждането на сумите и
при липсата на твърдения и доказателства по тази лична сметка на ответника да са постъпвали и средства със
семеен произход или такива, придобити в резултат на съвместен принос,
въззивната инстанция намира, че тези средства имат личен за ответника С.
характер.
По делото пред районния съд не е надлежно заявен и
разгледан насрещен иск с правно основание чл.23,ал.2 СК,предявен от ответника С.
, поради което съдът не следва да се
произнася с отделен диспозитив в тази насока.Следва обаче да се отбележи
следното:В писмения си отговор пред ПРС ответникът
С. е заявил възражение- че е
собственик на ½ ид.ч. от процесния имот на основание чл.23,ал.2 СК,като в
случай, че съдът счете това възражение за недопустимо, съдът да счита
възражението за предявен насрещен иск за
признаване за установено,че ответникът на основание чл.23,ал.2 СК е придобил
1/2 идеална част от процесния недвижим
имот. Както в писмения проекто-доклад на районния съд,
изпратен и връчен на страните по делото,
така и при устното докладване на делото
в открито съдебно заседание,районният
съд не е отчел и докладвал така заявения насрещен иск,респ.-не е извършил никакви процесуални действия по редовността
на същия ; ответната страна не е заявила
никакви възражения по доклада на
първоинстанционния съд ; във въззивната жалба ответникът-въззивник не твърди допуснати от районния съд процесуални
нарушения в тази насока, с оглед на което
за въззивната инстанция не
съществува правно основание за разглеждане на първоинстанционното решение в
тази насока.Релевираните възраженията на страните, било
правоизключващи, правопроменящи
или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен
иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се
излагат "към решението" и съответно имплицитно се съдържат в
диспозитива на решението по същество доколкото тяхната основателност може да
обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно
защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на
изискуемост, ликвидност. Безалтернативен е изводът,
че със сила на пресъдено нещо се ползва само
"решението", а изложеното в мотивите – само по изключение досежно
възраженията за право на задържане и прихващане (чл.
298, ал. 4 ГПК), каквото възражението на ответника в исковото производство
по чл. 23,ал.2 СК не представлява.
В
съдебната практика категорично и безусловно се приема ,че характерът на недвижимото имущество, придобито по време брака чрез
договор за покупко-продажба/ дали то е съпружеска имуществена общност или лична собственост- изцяло или частично на
единия съпруг/, се определя единствено
от характера на средствата, с които е заплатена покупната цена.
В
случая по делото се установи,че ищцата П.
е вложила при придобиване на процесния недвижим имот лични средства до
размера от 25 270 евро, поради което в
полза на ищцата следва да бъде призната частична трансформация на лични
средства съразмерно на вложените 25270 евро от
общо 40 000 евро при придобиване на същия недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 57491.501.60.1.21 по КК на гр.Поморие,с адрес на имота: гр.П.,ул.“Б.“, №**,ет.*,ап.***
и бъде установено, че тя е собственик на лично основание по отношение на този имот до размера от 25270/40000
ид.ч., като над така установения размер до
претендираната пълна трансформация искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, а първоинстанционното решение се отмени.
При внимателен анализ и проверка на
първоинстанционното производство настоящият съд констатира, че ответникът С. не
е заявил искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски; такова искане не е предявено и пред въззивната инстанция, с
оглед на което съдът няма основание да присъжда разноски в полза на страна,
която не е поискала такива. Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски
е заявено от ищцата П. в първоинстанционното производство,като същите са установени до размера от 961,19лева и са
присъдени от районния съд изцяло/ с оглед уважаване изцяло на претенцията/;
пред въззивната инстанция разноските
,извършени от въззиваемата ищца са в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лева.С оглед изхода по спора, на
основание чл. 78,ал.1 СК дължимите на
ищцата от ответника разноски пред районния съд се изчисляват на 607,23лева;дължимите
от въззивника на въззиваемата разноски за адвокатска защита пред БОС се изчисляват
на 631,75 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №106/24.04.2020г., постановено
по гр.д.№ 5/2019г. по описа на РС-Поморие в частта, с която е признато
за установено по иска на М. И. П., гражданка на ******* *********, родена на **.**.****г.,
постоянно пребиваващ в РБългария чужденец с постоянен
адрес: ***, с пълномощник и съдебен адресат: гр.Поморие,ул.“Васил
Левски“№11-адвокат Живко Харизанов,, против Е.М.С., гражданин на *******
*********, роден на **.**.****г. с адрес: ***, със съдебен адресат:
гр.Бургас,ул.“Княз Борис първи“ №10,вх.Б,ет.1-адвокатско
съдружие-„Ангелова,Бошнаков и сие“,представляван от
адвокат Лиляна Ангелова, че ищцата М. И. П.
е изключителен собственик на основание чл. 25,ал.2 СК вследствие на
трансформация поради влагане на лични средства при придобиването на над 25270/40000 идеални части на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.501.60.1.21
по КККР на гр.Поморие с адрес на имота: гр.П.,ул.““Б.“№**,ет.*,ап.***, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1,изградена в поземлен имот с
идентификатор № 57491.501.60 ,с предназначение на самостоятелния обект:ателие
за творческа дейност с площ от 42,31 кв.м. и прилежащи части 6,75 кв.м. в
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-обект с идентификатор 57491.501.60.1.22, под обекта-
обекти с идентификатори 57491.501.60.1.16 и
57491.501.60.1.17,над обекта- няма, ведно с 2,46%,равняващи се на
6,75кв.м. идеални части от общите части
от правото на строеж върху УПИ,
върху който е построена сградата, ВМЕСТО КОЕТО постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска
на М. И. П., гражданка на ******* *********, родена на **.**.****г., постоянно
пребиваващ в РБългария чужденец с постоянен адрес:***,
с пълномощник и съдебен адресат: гр.Поморие,ул.“Васил Левски“№11-адвокат Живко
Харизанов, против Е.М.С., гражданин на ******* *********, роден на **.**.****г.
с адрес: ***, със съдебен адресат: гр.Бургас,ул.“Княз Борис първи“
№10,вх.Б,ет.1-адвокатско съдружие-„Ангелова,Бошнаков и сие“,представляван
от адвокат Лиляна Ангелова, за признаване за установено, че ищцата М. И. П. е изключителен собственик на основание чл.
25,ал.2 СК вследствие на трансформация поради влагане на лични средства при
придобиването на 14730/40000 идеални части
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
57491.501.60.1.21 по КККР на гр.Поморие с адрес на имота: гр.П.,ул.““Б.“№**,ет.*,ап.***,
който самостоятелен обект се намира в сграда №1,изградена в поземлен имот с
идентификатор № 57491.501.60 ,с предназначение на самостоятелния обект:ателие
за творческа дейност с площ от 42,31 кв.м. и прилежащи части 6,75 кв.м. в
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-обект с идентификатор 57491.501.60.1.22, под обекта-
обекти с идентификатори 57491.501.60.1.16 и
57491.501.60.1.17,над обекта- няма, ведно с 2,46%,равняващи се на
6,75кв.м. идеални части от общите части
от правото на строеж върху УПИ,
върху който е построена сградата.
ОТМЕНЯ
Решение №106/24.04.2020г., постановено
по гр.д.№ 5/2019г. по описа на РС-Поморие в частта, с която Е.М.С.,
гражданин на ******* *********, роден на **.**.****г. с адрес: ***, със съдебен
адресат: гр.Бургас,ул.“Княз Борис първи“ №10,вх.Б,ет.1-адвокатско
съдружие-„Ангелова,Бошнаков и сие“,представляван от
адвокат Лиляна Ангелова, е осъден да заплати на М. И. П., гражданка на *******
*********, родена на **.**.****г., постоянно пребиваващ в РБългария
чужденец с постоянен адрес:***, с пълномощник и съдебен адресат:
гр.Поморие,ул.“Васил Левски“№11-адвокат Живко Харизанов, съдебно-деловодни
разноски над сумата от 607,23лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№106/24.04.2020г., постановено по гр.д.№ 5/2019г. по описа на РС-Поморие
в останалите му части.
ОСЪЖДА Е.М.С.,
гражданин на ******* *********, роден на **.**.****г. с адрес: ***, със съдебен
адресат: гр.Бургас,ул.“Княз Борис първи“ №10,вх.Б,ет.1-адвокатско
съдружие-„Ангелова,Бошнаков и сие“,представляван от
адвокат Лиляна Ангелова, е осъден да заплати на М. И. П., гражданка на *******
*********, родена на **.**.****г., постоянно пребиваващ в РБългария
чужденец с постоянен адрес:***, с пълномощник и съдебен адресат:
гр.Поморие,ул.“Васил Левски“№11-адвокат Живко Харизанов, съдебно-деловодни
разноски, извършени пред БОС в размера от 631,75 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:
Членове:1/
2/мл.с.