Р Е
Ш Е Н
И Е № 416
18.11.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет
и първа година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена А.
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №216 по описа на съда за 2021г.
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на ст. Й. Г., действащ като ЕТ“ ст. Г.“ със седалище гр.
Павел баня против АУПДВ №24/311/00831/3/01/04/01 от 16.02.2021г., на Изп.
Директор на ДФЗ, с което на търговеца се определя публично държавно вземане в
размер на 86 905,21 лв. за нарушение на т.4.17, б. б от Договор № 24/211/00831
от 13.10.2014г. и чл.43, ал.1, т.2 от Наредба №30/2008г. да условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на
неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г.
Жалбоподателят претендира незаконосъобразност на АУПД, като излага следните
съображения за този довод:
Съгласно посочения по-горе договор на ЕТ били предоставени средства като
безвъзмездна финансова помощ /БФП/, съставляващи 70 % от одобрените и извършени
разходи за осъществяване на проект № 24/311/00831 от 14.05.2015г. за изграждане
и развитие на „Хотел за селски туризъм, отдих и възстановяване“ в гр. Панел
баня. В приетия и одобрен от ДФЗ преди сключване на договора бизнес план подборно било посочено, ЕТ ще
предоставя на своите готи „пакет от СПА процедури за отдих и възстановяване,
който ще включва водни процедури в тангенторни вани, масажи, минерален басейн,
душ на Шарко, сауна и използване на зала за спорт и възстановителен фитнес,
зала за възстановителна гимнастика и масажи, както и начина за реализиране на
балнеологичната програма. За изпълнение на тази програма в одобрения
инвестиционен /архитектурен/ проект на хотела били предвидени изграждането на
съответни зали и съоръжения, лекарски кабинет и манипулационна. Проектът бил
изпълнен без отклонения от одобрения бизнес план, за което на търговеца били предоставена БФП от
390 116,61 лв.
Според т.4.17, б. б от Договор № 24/211/00831 от 13.10.2014г. бенифициентът
бил длъжен в срок от 5 години от сключването му да не преотстъпва ползването на
активите, предмет на подпомагане. Ответникът приемал извършено нарушение на
тази клауза от договора обосновавайки се със сключен от ЕТ и „Медицински център
Павел баня“ ЕООД договор за наем от 13.10.2014г. Според АУПДВ, сключването на
този договор на същата дата, на която бил сключен и договорът за предоставяне
на БФП указвал на предварително намерение от страна на бенифициента за
осъществяване на това нарушение.
Този довод обаче не се подкрепял от фактите по спора, не били обсъдени
направените възражения относно акта за констатации. Сключването на договора за
наем бил с цел изпълнение на одобрения проект и неговите цели. По-голямата част
от предлаганите от център услуги били медицински такива и изисквали
изпълнението им от съответни специалисти, лекари по физикална и
рехабилатационна медицина. За това в проекта били предвидени и изградени такива
помещения, които били отдадени под наем, където следвало да се извършват такива
дейности, вкл. и лекарския кабинет и манипулационната. Въпросният инвестиционен
проект бил неразделна част от необходимата документация за обосноваване на
финансовата помощ и бил одобрен без забележки. Финансовата помощ била отпусната
съобразно необходимите средства за цялостното му изпълнение, вкл. и
помещенията, предвидени за изцяло медицински дейности. Въпросните дейности
нямало как да се изпълняват от ЕТ, а само от квалифицирани специалист, т.е.
лица, регистрирани по ЗЛЗ, които пък от своя страна можели да извършват дейност
в собствени или наети помещения. Единствената възможност за изпълнение на
частта от проекта - „възстановяване“, която можела да се изпълнява единствено
от лекари, била отдаване под наем на помещенията – лекарски кабинети,
специализирани зали и оборудване. За това и още с подписването на договора за
предоставяне на БФП бил сключен и договор за наем на тези помещения с цел
„извършване на лечебно-възстановителна дейност на хотела“. Такова било
действителното им ползване пред 5 годишния период и понастоящем.
С оглед на тези факти оспорващият оспорва констатациите в АУПДВ, че в
обосновката на проекта не било посочено, че в хотела ще се изгражда медицински
център. Такъв изобщо не бил предвиден, нито бил изграждан, нито от наемателя
била извършвана такава дейност, която да се определяла като „спа център“ по
ЗЛЗ. Оспорва се и констатацията, че всички предоставяни от хотела услуги по
възстановяване не се извършвали от ЕТ, а от „Медицински център Павел Баня“
ЕООД. Всички предлагани услуги на клиентите на хотела по възстановяване, заедно
с чисто хотелските такива и заплащането им се извършвало на рецепцията на
хотела и в полза на ЕТ, а за предоставяните услуги по възстановителна дейност и
процедури ЕТ заплащал регулярно възнаграждение на „Медицински център Павел
баня“ ЕООД.
На следващо място се сочи, че органът аргументирал приетото от него
нарушение и с довода, че в обяснителната записка към архитектурния проект било
посочено, че назначенията на пациентите за отделните видове лечения щели да се
извършват в медицински център извън хотела, като никъде в проекта не било
посочено как ще се реализирала дейността възстановяване. Назначаването на
лечение обаче била основна дейност на лицата регистрирани по ЗЛЗ, като такава
не била предвидена и не се извършвала в хотела нито от ЕТ, нито от наемателя.
Тъй като дейността по възстановяване и рехабилитация се извършвала от съотв.
специалисти то било пределно ясно на органа, че въпросната цел на проекта ще се
реализира от трето лице. За това и още при сключване на договора за БФП
търговецът сключил и договора за наем. Така целите на финансовия проект били
изпълнени, била постигната жизнеспособността на одобрената инвестиция. Поради
това и в процесния акт незаконосъобразно
се приемало, че следвало да се възстановят частично отпуснатите средства. Не
били налице установените критерии. Определеният размер на подлежащата на
възстановяване помощ бил определен незаконосъобразно. Сумата от 86 905,21лв.
била изчислена като произведение от площта на отдадените под наем помещения
/общо 244,70кв.м./ и стойността на разходите за 1 кв. м. /355,15лв./. тази сума
в АУПДВ се определяла за недопустимо финансиран разход и като подлежаща на
възстановяване, в алтернатива се претендира нарушение на Правилата, одобрени
със Заповед №03-РД/3218/08.08.2019г., в резултата на което, ако се приеме, че
следва да се възстановява сума от ЕТ, то размерът на същата е по-малък от така
определения с АУПДВ.
По тези съображения се
иска отмяна на АУПДВ и присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
К., упълномощена от „К. и В. – адвокатско дружество“, която поддържа жалбата на
доверителя си. В хода по същество излага съображения за незаконосъобразността
на обжалвания акт. Претендират се разноски, Прилага се и писмена защита.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Вл.
Н. и адв. К. А. от АС“ А., Н., Г.“, с пълномощно по делото /л. 508/. Оспорва се
жалбата. В хода по същество се претендира законосъобразност на АУПДВ, както и
се прилагат подробни писмени бележки, където се развиват правни доводи в насока
извод за законосъобразност на процесния АУПДВ.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред ДФЗ от ЕТ „ст. Г.“
било подадена заявление за одобрение на
бизнес план за „Създаване и развитие на Хотел за селски туризъм, отдих и
възстановяване“ за предоставяне на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. На заявлението бил генериран УИН
24/311/00831 и УРН 550344. Видно от приложения по делото бизнес план /БП/ общата
сума на инвестицията била в размер на 554 474,51 лв., в които са включени
разходи за СМР. Очаквана субсидия по Програмата – 391 166,00 лв. при 50%
авансово плащане от субсидията по проекта.
Съгласно въведението
на бизнес плана инвестицията била за изграждане на Хотел за селски туризъм,
отдих и възстановяване в гр. Павел Баня, обл. Стара Загора. Било посочено, че инвестициите
за настоящия проект се предвиждали за строителството и оборудването на хотела с
цел развиване на селския туризъм, който хотел щял да се състои от общо 20 стаи,
12 единични, 6 двойни и 2 апартамента с капацитет 32 легла. Съгласно БП
/стр.13/ в същия се сочело, че към традиционно предлаганите услуги кандидатът
възнамерявал да включи и допълнителни услуги и най-вече пакет от СПА процедури
за отдих и възстановяване, включващ водни процедури в тангенторни вани, масажи,
минерален басейн, душ Шарко, сауна и използване на зала за спорт и
възстановителен фитнес, зала за възстановителна гимнастика и за масажи. Предвиждало
се в хотела да се реализирала балнеологична програма чрез специално оборудвани
зали за релакс и възстановяване, изготвяне на индивидуални програми за
туристите от квалифициран персонал, предлагане на разнообразни водни и
козметични процедури, спортни програми основно за релакс и физическо, и психическо
поддържане на тялото. Предвиждало се извършване на масажи с вулканични камъни,
сауна, кални обливания, масажи с мед и шоколад, ароматерапия, а
въстановителната гимнастика включвала – дихателна гимнастика, възстановяване
след раждане, намаляване на телесно тегло, суспенсно и пули тегло,
постизометрична релаксация, постурален и лимфен масаж, електрогимнастика. За
видовете гимнастика били предвидени – класически, китайски точков масаж,
антицелулитен, вибромасаж и пневмомасаж.
На 13.10.2014г. между
ЕТ „ст. Г.“ с ЕИК 20119326, като ползвател и ДФЗ, представляван от Изпълнителния
директор, бил сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 с №
24/311/00831 основан на чл.31, ал.2 от Наредба № 30/2008г. с предмет –
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените
и реално извършени разходи, свързани с проект №24/312/00831 от 14.05.2013г.,
като въпросната помощ щяла да бъде изплатена при условия, че Ползвателят
извършил инвестицията, съгласно одобрения проект, съобразно условията и
сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни
актове. Съгласно чл.2.1 от договора, първоначално одобрената БФП въз основа на
представените документи била в размер на 390 160,00 лв. и с право на до
50% авансово плащане от първоначално одобрената субсидия, т. 2.3 от договора. Съгласно
чл.3.1 Ползвателят следвало да извърши инвестицията, предмет на договора в срок
до 15.10.2015г., а съгласно чл.4.17, б. „а“ - б. „е“ били изброени задължения
на Ползвателя, ограничени със срок от 5 години, от сключването на договора.
Сред тях било и това да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите,
предмет на подпомагане под каквато и да е форма с изкл. на случаите, когато
това се изисква по закон. Видно от
Приложение №1 към договора в Таблица за одобрените разходи по проект с ИД 24/311/00831
/таблица 1а/ ползвателят кандидатствал за думата 578 153,49лв., одобрени за
финансиране разходи от 577 741,95лв., от които частно финансиране 186 993,49,07лв.,
размер на одобрената инвестиция 390 160,00лв., размер на одобрената
субсидия от ЕЗФРСР 312 928,00 лв. и размер на одобрената субсидия от НБ 78 232,00лв.
На 13.10.2014г. между
ЕТ „ст. Г.“ и „медицински център Павел баня“ ЕООД бил сключен договор за наем на собствения на
наемодателя имот, представляващ част от сграда с предназначение за хотел за
селски туризъм, отдих и възстановяване, находящ се в гр. Павел баня, ул. „П.К.“
16, подробно описан в договора. /л.337-341/.
С Уведомително писмо №746/311, с изх. № 01-6500/2009 от 01.02.2016г. за
извършено плащане по сметка и във връзка с Договор №24/311/00831 от
13.10.2014г. и по подадена заявка за плащане бенефициентът по договора бил
уведомен за изплатена сума в размер на 390 116,61лв. на дата 13.11.2015г.
/л.112/. В писмото било посочено, че била наложена редукция на одобрените за
финансиране разходи за БП в размер на 1500 лв., респ. на одобрената за
финансиране субсидия в размер на 1043,39лв., като платени по договор с посочено
трето лице за друг проект.
Със Заповед № 373907/24.06.2019г.
/л.114/ за извършване на проверка на място, издадена от Началник отдел на
Регионален технически инспекторат при ДФЗ-РА във връзка с кандидат с УРН 550344
и заявление с УИН 24/061211/68272 било разпоредено извършване на проверка на
място в периода 19.06-28.06.2019г. За резултатите от извършената проверка на
място бил съставен Контролен лист /л. 116-133/. В него било посочено, че
проектът бил под наблюдение до 13.10.2019г. и с дата на окончателно плащане
13.11.2015г. в т.4-5 от раздел Обща проверка било отбелязано, че при
извършената проверка било установено, че броят на помещенията за настаняване
бил променен, като по регистър за резервации били 23, а по БП били 20, което
било основание за извършване на разширен екс-пост контрол, а в т.8 било
посочено че част от финансирания актив, надлежно описан бил отдаден под наем на
„Медицински център Павел баня“ ЕООД. Било посочено, че се установявали
основания за извършване на разширен контрол. Контролният лист бил подписан от
упълномощено лице на ползватела на 28.06.2019г., като към него били приложени
забележки с изх. № 19/28.06.2019г. /л.223/.
Със Заповед № 374428/05.07.2019г.
/л.227/ за извършване на проверка на място, издадена от Началник отдел на
Регионален технически инспекторат при ДФЗ-РА във връзка с кандидат с УРН 550344
и заявление с УИН 24/061211/68272 било разпоредено извършване на проверка на
място в периода 05.07-25.07.2019г. Видно
от представен Контролен лист от извършената проверка на място /л. 329-252/ било
посочено, че проектът бил под наблюдение до 13.10.2019г. и с дата на
окончателно плащане 13.11.2015г., че ползвателят по мярка 311 и 312 изпълнил задължението си
за създаване на нови работни места и/или запазване на съществуващите, т.6.5; че
нямало промени изменящи предназначението на инвестицията, т.2 от Раздел I; че придобитите въз основа на финансирания проект активи се ползвали по
предназначение, т.3 от Раздел I. В коментар по т.4
от от Раздел I било отбелязано, че при ПнМ било установено, че част от финансирания
актив, надлежно описан бил отдаден под наем на „Медицински център Павел баня“
ЕООД. В Раздел II, т.1 било посочено, че
ползвателят за календарната 2016г. не изпълнил заложените в БП количествени и
стойностни показатели, за календарната 2017г. не изпълнил заложените в БП
количествени и стойностни показател в частта „Менюта в ресторанта“, а в частта
„Продадени СПА пакети не били изпълнени стойностните показатели, за
календарната 2018г. не били изпълнени заложените в БП количествени и стойностни
показатели в частта „Менюта в ресторанта“. В т.2 от този раздел било посочено в
контролния лист, че ползвателят за
календарната 2016г. не изпълнил заложените по БП „количество/среднодневна
натовареност“, а за календарните 2017г. и 2018г. не били изпълнени заложените
по БП количество/среднодневна натовареност“ само в частта „Менюта в ресторанта“.
Било посочено, че данните от ПнМ за календарните 2017-2018г. показвали, че натоварването
на обекта бил повече от заложените по БП 200 дни. Неразделна част от КЛ са и
Приложение, табл.1 и табл.2. Контролният лист бил подписан от служителите на
ДФЗ и от проверявания ползвател на 28.08.2019г., като в поле „забележки на
кандидата“, било отбелязано „прилагам становище“.
До ст. Г. в
качеството му на ЕТ „ст. Г.“ било изпратено писмо рег. № 01-650/8691 от 01.11.2019г.,
с което същият бил уведомен на осн. чл.26, ал.1, вр. с чл.34, ал.3 от АПК за
откриване производство по издаване на АУДПВ. В писмото било посочено, че след извършена извънредна
проверка на място, след плащане в периода 26.06.2019г. – 28.06.2019г. и
проверка след плащане в периода 08.07.-28.07.2019г. по проект № 24/311/00831 от
13.10.2014г. и след извършени допълнителни административни проверки било
констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с
договор № 24/311/00831/13.10.2014г., което се състояло в това, че част от
финансовите активи по проекта /партерен етаж от сграда/ била отдадена под наем
от ЕТ на „Медицински център Павел баня“ ЕООД, съгласно договор за наем от
13.10.2014г. с предмет: предоставяне за временно и възмездно ползване на
недвижим имот, част от сграда с предназначение хотел за селски туризъм, отдих и
възстановяване, а именно партерен етаж от сграда, обособен като лечебен корпус,
включващ блок №1, лечебен блок №2,
сектор „водолечение“, два броя лекарски кабинети и прилежащи помещения
/съблекални, чакални, санитарни помещения/. Било посочено още, че според
представения от бенифициента Бизнес план в хотела щяло да имало изграден СПА
център за отдих и възстановяване с басейн, сауна, тангенторни вани, зали за
масаж и др. процедури чрез нает персонал, но не било отбелязано, че партерният
етаж от сградата щял да се ползва като лечебен корпус и отдаван под наем.
Установено било и, че наемателят се задължавал да закупи фискално устройство
/ФУ/ и да го регистрира в ТД на НАП, което сочело, че дейността щяла да се
извършва не от ползвателя на помощта, а от третото лице „Медицински център
Павел баня“ ЕООД. В заключение било
посочено, че съгласно заявката за окончателно плащане били одобрени разходи по
изграждане на подпомогната инвестиция в размер на 554 038,23лв., като била
изчислена стойност от 355,15лв. за изграждане на 1 кв. м., като за целия първи етаж от 548 кв. м. бил определен
разход за изграждане в размер на 194 623,69лв. За констатираното нарушение
размерът на подлежаща за възстановяване ФП била определена на
132 344,11лв. Уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК било получено от
адресата си на 06.11.2019г., л. 441. От ст. Г., действащ като ЕТ “ст. Г.“ било подадено възражение в
производството по издаване на АПДВ с вх. рег. № 01-6500/8691 от
19.11.2019г. /л.443/.
Под №24/311/00831/3/01/04/01 и с изх. № 01-6500/8691-2 на 16.02.2021г. бил
издаден АУПДВ, с които по отношение на ЕТ „ст. Г." било определено за
възстановяване публично държавно вземане в размер на 86 905,21лв.
Под № 24/311/00831/3/01/17/01 от 18.02.2021г. до дир. „Финансова“ отдел
„Методология и мониторинг“ към дир. „ОППМРСР“, ДФЗ било подаден Доклад за
нередност по отношение на бенифициер ЕТ“ ст. Г.“ по мярка 311 от ПЗСР
2007-2013г. с код на заявлението ********** за установена нередност след
извършено плащане. В същия било посочено, че одобрените разходи за изграждане
на инвестицията били в размер на 554 038,23лв., била изчислена стойност от
355,15лв. за 1 кв. м., като за целия първи етаж от 548 бил определен разход за
изграждане в размер на 132 344,11 лв. или 33,92 % от получената субсидия.
Била определена обща недопустима площ от 244,70 кв. м. при изчислена стойност
от 355,15лв. за 1кв.м. или всичко определен разход за изграждане в размер на
86 905,21лв.
По делото се представят още: писмо за оторизация на плащането № 24/311/00831/3/01N01 от 06.11.2015г. /л. 110/; становища на ст. Г. от 08.07.2009г.
/л.254-255/ и от 28.08.2018г. /л.256-257/; докладна записка на директор дир.
„Технически инспекторат“, л.397; становище
на дир. „Правна“ /л.405/; справка за актуално състояние на действащите трудови
договори към 18.11.2019г. при ЕТ „ст. Г.“ /л.462-463/; удостоверение
№РД-1659-5-1168/07.05.2003г., с промяна на обстоятелствата от 08.03.2019г.,
издадено на „Медицински център Павел баня“ ЕООД /л.464/; удостоверение №
1168/07.05.2003г. на „Медицински Център Павел баня“ ЕООД /л.354/; заявление вх. № АУ-106/13.01.2016г. /л. 537/;
По искане на страна по делото бе допусната съдебна експертиза с ВЛ А.Г.
Съгласно констативната част на експертизата, съгласно договора и анекс № 1
към него общо одобрените за проекта разходи възлизали на 577 741,84лв., а общо
одобрената инвестиция била в размер на 391 160,00лв., която бенифициентът
получил на база писмо за оторизация на плащането от 06.11.2015г. Сумата от 577
741,84лв., включвала 554 062,86лв. разходи за СМР и 23 678,98лв. за
консултантски услуги, като съгласно заявка за окончателно плащане на одобрените
разходи те били в размер на 554 038,23лв. при РЗП на сградата от 1560 кв. м.
или за изграждането на 1 кв. м. от инвестицията цената била 355,15лв.
ВЛ сочи, че в хотела балнеолечението и спа процедурите, заплащане от
гостите се извършвали от „Медицински Център Павел баня“ ЕООД. Същият център бил
регистриран, като отделно юридическо лице с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Павел баня, ул. „П.К.“ 16 и имал договор за наем с
жалбоподателя ЕТ „ст. Г.“ от 13.10.2014г. Бил регистриран, като лечебно
заведение. „Медицински център Павел баня“ функционирал като отделен търговски
обект, извършвал самостоятелна търговска дейност, независима от наемодателя.
„Медицински център Павел баня” ООД заявило на дата 11.01.2016г. добавяне на нов
адрес на територията на гр. Павел баня. ул. „П.К."№ 16 за кабинет по
физиотерапия и рехабилитация, като адресът бил същият, като адреса на
жалбоподателя. Дружеството „Медицински център Павел баня" ООД има отделно
счетоводство с местонахождение гр. Казанлък, като и съответно осчетоводява своята
дейност отделно и независимо от жалбоподателя.
Съгласно предмета на договора за
наем отдадени били части от
сградата на обект „Хотел за селски туризъм, отдих и възстановяване“ от партерния етаж: Зала
„Електролечение“; Зала „Лечебна физкултура“; Сектор
„Водолечение“ с плувен басейн, джакузи, 4 бр. тангенгорни
вани, 2 бр. вани за екстензии; Лекарски
кабинети 2 на брой и прилежащи помещения-чакални, съблекални,
санитарни помещения. Общата площ на помещенията за
рехабилитация и процедури, отдадени под наем била с размер
244,7кв.м.
Всеки гост на
хотела до 01.01.2019г. заплащал за съответния дневен
пакет за балнео и спа услуга, за което получавал фискален бон за същата, като
за целта било регистрирано отделно фискално устройство
със свидетелство от 26.01.2016г. „издадено за фискално устройство, собственост на „Медицински
център Павел баня” ООД. От
01.01.2019г. всеки гост на хотела не плащал
отделно услугите за балнеолечение и спа процедури, като същите се включвали
в общия пакет на хотела и същите се отчисляват от счетоводството на ЕТ „ст.
Г." към “Медицински център Павел баня" ООД, като
жалбоподателят получавал
фактура за извършена лечебно-възстановителна дейност за съответни месец, а
именно общата сума за месеца, съставляваща произведението от разписаната
калкулация от 15.00 лв. за извършени услуги на клиент
по броя на клиентите на хотела, съгласно справка за регистрирани нощувки за
съответния месец в електронната платформа на Министерството на туризма ЕСТИ. ВЛ изчислило дължимата сума, стъпвайки на т.З от Приложението към
Раздел I към цитираните в ексепртизата Правила, и извършило изчислението на база стойности
и размери на съответните числа и данни от документацията, както следвало:
244,70*355,15= 86 905,205 лв. Размерът от 86
905.21 лв. не засягал повече
от 50% от стойността на изплатената финансова помощ, която общо била
в размер на 554 038.23 лв.
Съгласно
допълнителната експертиза относно изчисляване на размер на публичното
задължение, изчислено на база действително
изплатената субсидия от 390 116,61лв. и вземайки предвид
получената оторизирана сума, според ВЛ
възлизал на 61 192,13 лв. Тази сума била произведение от квадратурата на помещенията, обект на
нарушението – 244,70 кв. м., умножени по
250,07лв., стойността за изграждане на 1 кв. м. от обекта /получена,
като общо оторизираната сума от 390 116,61 лв. е разделена на размера на
РЗП на обекта от 1560 кв. м./.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на
жалбата – същата е процесуално допустима, като подадена в срок,
срещу годен за съден контрол административен акт, от активно легитимирано лице
и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други
обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и
прекратяване на производството.
По основателността: Съдът е длъжен да извърши служебно
проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 от АПК, като при извършената такава, намира жалбата за основателна, но не
по изложените от оспорващия доводи.
Безспорно е, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019
г., в сила от 28.06.2019 г. и вече при действието на новата ал.6 от чл. 27 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен
ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в
сила от 28.06.2019г.), дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 - 9
ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон. Според ал.7
на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г.,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на ДОПК. В този смисъл
неспазването на поет с бизнес плана ангажимент /в този случай да не се отдават
под наем за срок от 5 години обекта, изграден с отпуснатите средства/ и
съобразно актуалното и трайно разбиране
в съдебната практика на ВАС, следва
да се приеме, че това е основание за издаване на решението за финансова
корекция, поради неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието
по чл.
70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ
за извършване на такава.
В процесния АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със сключения с Държавен фонд "Земеделие" договор за финансова помощ от 13.10.2014 г. В този случай и съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не регламентира в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, както и не му е предоставена възможност да избира кой акт да издаде, ако се прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материално-правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материално-правното основание в съответната наредба /тук Наредба №30/2008г., по реда на която е сключен договорът и регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора/. Съгласно практиката на ВАС, хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само, когато липсват основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Съгласно чл. 63, пар. 1 от Регламент /Е0/ 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 опеделя, че "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по см. на определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като тогава е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон.
В допълнение на горвото, следва да се посочи, че в процесния случай безспорно е следвало да бъде приложена
именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр.
51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването
на оспорения АУПДВ е започнато на 01.11.2019 г., а
АУПДВ е издаден едва на 16.02.2021
г. Процесният договор за отпускане на БФП е сключен на
13.10.2014г. и съгласно § 1,
т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ "мониторингов период" за договорите,
сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването
му. Въз основа на тези данни се следва изводът, че мониторинговият
период по сключения между бенефициента и ДФ "Земеделие" договор изтича на 13.10.2019 г., което е преди образуване на административното производство по издаване на
оспорения административен акт. Предвид това §
12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който
започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този
закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за
периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим. Приложим е изцяло чл.27, ал.6 от ЗПЗП, тъй като УП по чл.26, ал.1 от АПК, с
което формално се открива особеното производство, е от дата, последваща на
крайния момент на мониторинговия период, а АУПДВ е издаден на 16.02.2021 г., съотв. няма приключило към датата на влизане в сила на
казаното изменение на закона. По така изложените съображения,
настоящият съдебен състав приема извод за допуснато существено процесуално
нарушение от страна на ответника, което не налага нуждата от преценка и на
въпроса за материалната законосъобразност на жаления АУПДВ.
С оглед изхода на спора и извод за основателност
на оспорването, искането за присъждане
на разноски,
направено още с жалбата от жалбоподателя се явява основателно. Същото следва да се уважи за сумата от 50лв.,
заплатена ДТ и сумата от 5760лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, съгласно договора на
л. 498 и платежни документи на л. 587-589 или общо 5810 лв. Процесуалният представител
на ответника не прави възражение за прекомерността на уговореното възнагрждение
за един адвокат до приключване на делото, поради което Съдът следва да присъди в
пълен размер исканите разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ст. Й. Г., действащ като ЕТ“ ст. Г.“ със седалище
гр. Павел баня, ЕИК *********, Акт за установяване на публично държавно вземане
№24/311/00831/3/01/04/01 от 16.02.2021г.
на Изп. Директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" да заплати на ЕТ“ ст. Г.“ със седалище гр. Павел баня, ЕИК
********* разноски в размер на 50лв. ДТ и 5760лв. с ДДС възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред ВАС
на Р.България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
|
|
|
8 |
|
|
|
11 |