№ 68
гр. Разград, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно
наказателно дело № 20233300600068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с
глава ХХІ от НПК.
С Протоколно определение № 21/19.01.2023 г. по ЧНД № 771/2022 г. Районен съд
– Разград е определил едно общо наказание по влезлите в сила присъди на осъдения Д. Д.
Д., ЕГН **********, по НОХД № 660/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, НОХД №
118/2021 г. по описа на Районен съд – Кула, НОХД № 240/2021 г. по описа на Районен съд –
Луковит, НОХД № 2/2022 г. по описа на Районен съд – Трявна, НОХД № 4551/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас и по НОХД № 514/2022 г. по описа на Районен съд – Разград
в размер на най-тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“.
НА основание чл. 24 от НК съдът е увеличил размера на определеното общо
наказание с една година, като е наложил на осъдения Д. Д. Д. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение.
Съдът, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднал изтърпяната изтърпяната до
момента част по посочените присъди на осъдения Д..
Против определението е постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура -
Разград. В протеста се атакува определението на съда в частта по приложението на чл. 24 от
1
НК, като според прокурора за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо
осъдения следва да се увеличи определеното общо наказание в максимално предвидения в
закона размер. Предвид на това с протеста се прави искане въззивния съд да измени
определението на Районен съд – Разград, като постанови определеното общо наказание от
три години и шест месеца лишаване от свобода да бъде увеличено с една втора, т. е. с една
година и девет месеца, като общия размер на наказанието да бъде определен на пет години и
три месеца лишаване от свобода. С протеста не са направени доказателствени искания.
Препис от протеста е връчен на осъдения Д. Д. Д. и служебния му защитник адв.
Н. М., от които са постъпили възражения.
В саморъчно възражение от осъдения Д. Д. Д. счита протеста за неоснователен, а
определението на районния съд за справедливо, правилно и законосъобразно, като моли
съда да го потвърди.
След образуване на въззивното производство по делото е постъпило и отговор на
протеста от служебния защитник адв. Н. М.. Защитникът също застъпва тезата за
неоснователност на протеста, като се позовава на съдебно практика – Тълкувателно решение
№ 3/16.11.2009 г. по н. д. № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, и моли съда да бъде оставен без
уважение.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа
протеста. Изразява становище, че първоинстанционния съд правилно е групирал
наказанията, наложени на подсъдимия с отделните присъди, както и правилно е приложил
разпоредбата на чл. 24 от НК, но не е отчел в пълна степен обществената опасност на
деянието и на осъдения, обуславящи увеличение на наложеното общо наказание в
максималния, предвиден в закона размер. Предвид на това предлага на съда да увеличи
определеното общо наказание с една втора, или с една година и девет месеца, като наложи
на осъдения общо наказание от пет години и три месеца лишаване от свобода.
Защитникът на осъдения Д. Д. Д. – адв. Н. М., моли съда да остави протеста без
уважение, като счита първоинстанционния съдебен акт за правилен, законосъобразен и
обоснован.
Осъденият Д. Д. Д. поддържа изразеното от неговия защитник становище, като
изтъква, че за пръв път изтърпява реално наказание лишаване от свобода, което от своя
страна е довело до семейни проблеми и невъзможност да полага грижи за двете си деца.
Според него увеличаване на наказанието до максималния предвиден в закона размер няма да
постигне целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, а ще бъде необоснована
репресия за него и ще доведе до личностната му деградация.
В последната си дума Д. моли съда да не уважава протеста и остави в сила
първоинстанционното определение.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията,
посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314
2
НПК, намери протестът за процесуално допустим, като подаден в установения в чл. 319, ал.
1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по
този ред акт, и пред надлежния съд.
По същество въззивния съд констатира, че протестът е частично основателен, като
са налице основания за изменение на протестирания съдебен акт по следните съображения:
Видно от приложената по делото справка за съдимост Д. Д. Д. е осъждан
многократно, като предходните осъждания на Д. са групирани с Определение от 02.12.2016
г. по ЧНД № 1399/2016 г по описа на Районен съд -Благоевград, който е определил общо
наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил с
изпитателен срок от три години. Впоследствие Районен съд - Луковит с Присъда №
15/14.12.2021 г., постановена по НОХД 240/2021 г, влязла в законна сила на 30.12.2021 г., на
основание чл. 68 от НК е привел в изпълнение горепосоченото отложено наказание от две
години лишаване от свобода, като е постановил да се изтърпи отделно при първоначален
строг режим. Цитираната съвкупност, определена от Районен съд – Благоевград, касае
деяния преди повече от 9 години и по никакъв начин не могат да се повлияят от настоящата
нова деятелност на осъденото лице, за да подлежат на нова преценка за по - благоприятен
вариант.
От значение за настоящото производство са следните осъждания на Д. Д. Д.:
1. С присъда по НОХД № 660/2021 г. на Районен съд - Перник, влязла в сила на
06.10.2021 г., е осъден за деяние, извършено в периода от 10.12.2014 г. до 27.02.2015 г. на
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, при първоначален строг режим;
2. С присъда по НОХД № 118/2021 г. на Районен съд - Кула, влязла в сила на
24.12.2021 г., е осъден за деяние, извършено в периода от 08.06.2020 г. до 15.06.2020 г. на
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, при първоначален строг
режим;
3. С присъда по НОХД № 240/2021 г. на Районен съд - Луковит, влязла в сила на
30.12.2021 г., е осъден за деяние, извършено в периода от м. октомври 2019 г. до 31
октомври 2019 г. на лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг
режим;
4. С присъда по НОХД № 2/2021 г. на Районен съд - Трявна, влязла в сила на
11.02.2022 г., е осъден за деяние, извършено в периода от 28.02.2020 г. до 04.03.2020 г. на
лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален общ режим;
5. С присъда по НОХД № 4551/2021 г. на Районен съд - Бургас, влязла в сила на
18.02.2022 г., е осъден за деяние, извършено в периода от м. ноември 2019 г. до 08.01.2020 г.
на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален строг режим.
6. С присъда по НОХД № 514/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, влязла в
сила на 03.11.2022 г., е осъден за деяние, извършено в периода от 23.11.2019 г. до 13.12.2019
г. на лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим.
3
С атакуваното определение първостепенният съд правилно, в производството по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е приел, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1 НК вр. чл.
23, ал.1 НК за налагане на общо наказание, доколкото цитираните присъдите са за деяния,
които са извършени в условията на реална съвкупност - преди за което и да било от тях да
има влязла в сила присъда (видно от датите на извършване на деянията и датите на влизане
в сила на съответните актове).
Последният влязъл в сила съдебен акт е този по НОХД № 514/2022 г. по описа на
Районен съд – Разград, поради което на основание чл. 39 от НПК именно този съд е бил
компетентен да извърши атакуваното групиране.
Правилно е определено като общо най - тежкото наказание по съвкупността
наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години и шест месеца, което е било
наложено с присъдата, постановена по НОХД № 660/2021 г. по описа на Районен съд –
Перник, тъй като наказанията по другите осъждания от съвкупността са отново "лишаване
от свобода", но за по – малък срок.
Основният спор по делото се отнася до прилагането на чл. 24 от НК и
увеличаването на наказанието "Лишаване от свобода" с една година и девет месеца, а не
както първоинстанционният съд е постановил с една година.
Разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите,
в които наложените на осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, са
от еднакъв вид, да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една
втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания,
нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Приложението на този
институт е бил предмет на задължително за съдилищата тълкуване, дадено с Постановление
№ 4/1965 г. на ОСНК на ВС и с Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, в
които е посочено, че когато се формира съвкупност от наказания, следва да се прецени дали
тя следва да се увеличи, с оглед разпоредбите на чл. 24 от НК. Това увеличение винаги
трябва да бъде подчинено на принципите, необходими за постигане на целите на чл. 36 от
НК, а именно с оглед превъзпитателно и превантивно действие върху осъденото лице и
върху останалите членове на обществото. При преценката за приложение на тази
материалноправна норма – на чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице убеждение, че ако тя
не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от законодателя цели на чл. 36 от НК.
В процесния случай първоинстанционният съд съвсем лаконично е аргументирал
необходимостта от увеличаване на определеното общо най - тежко наказание с броя на
деянията, включени в съвкупността, и обстоятелството, че всички са от един и същ вид по
чл. 210 във вр. с чл. 209 от НК, което обуславя завишената обществена опасност на
осъдения. При определянето на конкретния размер от една година лишаване от свобода, с
който следва да бъде увеличено наказанието, първоинстанционният съд не е изложил
никакви съображения.
Настоящата въззивна инстанция намира така направеното увеличение за
4
неправилно и незаконосъобразно. Въззивния състав счита, че районният съд е подценил
данните за обществената опасност на включените в съвкупността престъпления,
респективно личната обществена опасност на Д. Д.. Видно е, че всичките шест престъпления
в съвкупността са от един и същ вид тежки и умишлени, извършени са при условията на
повторност, както и повечето са били извършени през непродължителни периоди от време -
по НОХД № 118/2021 г. по описа на Районен съд – Кула деянието е извършено в периода
08.06.2020 г. – 15.06.2020 г., това по НОХД № 240/2021 г. по описа на Районен съд -
Луковит е било извършено през м. октомври 2019 г., по НОХД № 2/2021 г. по описа на
Районен съд – Трявна в периода 28.02.2020 г. - 04.04.2020 г., по НОХД № 4551/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас от м. ноември 20219 г. до 08.01.2020 г., а по НОХД №
514/2022 г. по описа на Районен съд – Разград от 23.11.2019 г. до 13.12.2019 г.
Отделно от горното, посочените шест осъждания не са били единствените за
осъдения Д., и първостепенният съд не е отчел предходното обременено минало на Д., който
е бил осъждан преди това още десет пъти за умишлени престъпления извън групираните.
Всичко това сочи на завишена степен на обществена опасност на осъденото лице и
обусловя необходимостта от засилване на наказателната репресия за постигане целите на
наказанието. Осъденото лице е демонстрирало трайно престъпно поведение, насочено към
извършване на престъпления от един и същи вид, нежелание да се поправи и да съобразява
поведението си със законите и добрите нрави. На осъденото лице следва да се покаже, че
чрез налагането на едно общо наказание не се толерира извършване на множество
престъпление и макар да се определя общо най - тежко наказание за тях, поведението му е
укоримо и обществено неприемливо. Поради това наложеното общо най - тежко наказание
се явява неспособно да постигне целите на специалната превенция по чл. 36 от НК и следва
да бъде увеличено с една година и шест месеца, който размер е съобразен с изискванията на
чл. 24 от НК (увеличението е до една втора от определеното общо най-тежко наказание, не
надминава сбора от отделните наказания и максималния размер за този вид наказание). В
този смисъл и искането в протеста на Районна прокуратура - Разград е частично
основателно. Чрез така увеличеното общо наказание в размер на пет години лишаване от
свобода могат да се постигнат целите на наказването и най - вече поправяне на лицето.
Въззивният съд намира, че така определеното увеличено общо наказание би съдействало за
възстановяване на нарушената с престъпленията социална справедливост и за оказване на
нужното коригиращо въздействие върху съзнанието на осъдения Д. Д..
Искането на прокуратурата за увеличаване на общото наказание в максимално
предвидения размер въззивния съд счита за неоснователно. Макар преди процесната
съвкупност от престъпления подсъдимият Д. да е осъждан многократно, не е без значение,
че налаганите му наказания не са били свързани с реално изпълнение на наказание лишаване
от свобода. Прекалено дългото му изолиране от обществото действително ще повлияе
отрицателно на личностното му развитие и ще попречи на социалната реинтеграция на
осъдения след изтърпяване на наказанието.
Досежно приспаднатото по реда на чл. 25, ал. 2 от НК от НК, правилно и
5
законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл касателно групираните присъди.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието
на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед
горното, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1
от НПК Окръжен съд – Разград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 21/19.01.2023 г. по ЧНД № 771/2022 г. по
описа на Районен съд – Разград, частта, в която на основание чл. 24 от НК общото най -
тежко наказание, определено от Районен съд – Разград в размер три години и шест месеца
лишаване от свобода, е увеличено с една година, като вместо това УВЕЛИЧАВА
определеното общо най - тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода
с една година и шест месеца, и ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАЙ - ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ от
ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на осъдения за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6