Решение по дело №472/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 591
Дата: 26 май 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100500472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ .............../ 26.05.2020г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 

при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,

като разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова

въззивно гражданско дело № 472 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5726 от 13.12.2019г. по гр.д. № 10782/2019г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че А.Д.К. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 666.76 /шестстотин шестдесет и шест лв. и седемдесет и шест ст./ лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за  обект на потребление, находящ се в гр. В., м. „С.“ № ***, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 18.03.2018г. до 15.06.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 27.06.2019г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 48 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Отмяната на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013г./ не означава, че дружеството доставчик не може да съставя частни свидетелстващи документи, в които да вписва установените при проверка факти. Ред за това е предвиден в ОУ/2014г. на електроразпределителното дружество. Правото на оператора за едностранна корекция на сметки се основава на констатациите на метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ, а не на констатациите, направени в КП по чл. 47 от ПИКЕЕ /отм./. Ето защо изводът, че не е налице законово основание за прилагане на корекционна процедура противоречи на материалния закон. Начислената сума представлява стойност на доставена и потребена от ищеца електроенергия. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А.К..

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от А.Д.К. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 666.76 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са следните: клиент е на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от дружеството ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Узнала за извършено преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на сметката на потребителя – липсват ПИКЕЕ, както и съобразени с чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ОУ. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по спора.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на основание сключен между страните договор за доставка на ел. енергия при общи условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол е установено, че СТИ е с отклонение от класа на точност с „-75.25%“, при което електромерът е демонтиран, подменен с нов. От заключението на  метрологичната експертиза е установено, че през клемореда е пробита дупка и промушен меден проводник минаващ между клеми 1 и 3. Установено е, че СТИ не съответства на метрологични характеристики. Въз основа на тази констатация е съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на Констативен протокол № 1104436/15.06.2018г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищеца обект, в присъствие на двама свидетели, в обекта на потребление е измерено отклонение от класа на точност „-75.25%“. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 50779. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от свидетелите.

Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1186/24.06.2019г., от заключението на която се установява, че е констатирана външна намеса в електромера. През клемореда е пробита дупка и промушен меден проводник минаващ през клеми 1 и 3. Отбелязано е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Посочено е, че електромерът не съответства на технически характеристики.

Въз основа на последния е съставена Справка за корекция на електрическа енергия от 27.06.2019г. в размер на 3584 кWh за периода 18.03.2018г. – 15.06.2018г. на основание извършена проверка и КП.

От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че в конкретния случай не е налице техническа неизправност, а е констатирано неправомерно вмешателство, осъществено чрез пробиване на клемореда и добавяне на мост – чужд за схемата между входа и изхода на токовите клеми. Установено е отчитане само на 19% от цялата потребена ел. енергия вследствие на поставения мост на токовите клеми вход и изход, т.е налице е неотчитане от измервателната система на СТИ на 81% от цялата преминала по захранващия кабел към електроконсуматорите в обекта електроенергия.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.

По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556 от 21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24-25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на въззивното дружество.

Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 15.06.2018г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС /в сила от 23.11.2018г./.  Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол.

Следователно към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 15.06.2018г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца ПИКЕЕ са изцяло отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от нормативно основание.

Същевременно въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него ОУ при липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество ел. енергия и сметките за минал период.

По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи. Идентичен правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието решение като правилно следва да се потвърди.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5726 от 13.12.2019г. по гр.д. № 10782/2019г. по описа на ВРС, IX-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                

 

 

                                                                                             2.