МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1233/2013 Г.
ПО ОПИСА
НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД
Варненската окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия К.А.Д. за извършени
престъпления:
- по чл. 304а от НК – за това, че на 26.04.2013 г. в гр. Варна, дал подкуп –
дар, представляващ парична сума в размер на 40 лв., състояща се от два
броя банкноти с номинал от по 20 лева на всяка от тях , със
серийни номера съответно: АЦ 1646177 и БЛ 9571695 на полицейски орган Р.Т.Б. –
полицай ООР при трето РУП при ОД на МВР – Варна, за да не извърши действия по
служба – да не му състави актове за установяване на административни нарушения
по чл.150, чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и
- по чл. 343в, ал.2 от НК – за това, че на 26.04.2013
г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
“БМВ 320”, с рег. №
В 7025 КН, собственост на и.и.я, без
съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказанието му по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление с наказателни
постановления № 6801/15.08.2008 г., № 4097/01.08.2012 г., № 10231/01.09.2008 г.
и № 6664/17.06.2009 г. от Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна,
влезли в сила на 02.10.2012 г.
Производството пред ВОС е по
реда на чл.371, т.1 от НПК, с оглед изразеното от страните съгласие да не се
провежда разпит на вещо лице Костадинов, като съдът е одобрил изразеното
съгласие, тъй като действията по разследването свързани със заключението са
извършени по реда на НПК и е постановил при постановяване на присъдата
непосредствено да бъде ползвано съдържанието на експертно заключение по Протокол № 1361/25.06.2013 г. за извършена
СТЕ от досъдебното производство.
В пледоарията си по същество
представителят на ВОП поддържа
възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен като
му наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер
на 3000 лв. за престъплението по чл.304а от НК и една година и шест месеца лишаване от свобода
за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. Пледира след прилагането на чл.23 от НК определеното най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно. С оглед
обстоятелството, че подсъдимият е извършил деянията в изпитателен срок на
предходно осъждане прокурорът иска и да се приложи разпоредбата на чл.68 от НК по отношение на
това осъждане на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия
пледира, че обвинението не е доказано по един категоричен и несъмнен начин, че
не е установено по безспорен начин, че подсъдимият е дал подкуп и че по делото
има съществени процесуални нарушения. По второто обвинение твърди, че
цитираните наказателни постановления са с изтекла давност. И по двете обвинения
защитата иска признаване на подсъдимия за невинен.
Разпитан пред съда
подсъдимият се признава за виновен по второто обвинение. По първото обвинение
не се смята за виновен и отрича да е дал подкуп на полицейския служител. В
последната си дума подсъдимият заявява, че не е давал пари на полицейския служител.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
К.А.Д. не притежава свидетелство за управление
на МПС. Въпреки това той управлявал различни моторни превозни средства, като за констатираните от
контролните органи нарушения му били съставени АУАН и съответно издадени
наказателни постановления. Последните наказателни постановления са № 6801/15.08.2008
г., № 4097/01.08.2012 г., № 10231/01.09.2008 г. и № 6664/17.06.2009 г. от
Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, всички влезли в сила на
02.10.2012 г.
На 25.04.2013 г. вечерта
подсъдимият Д. е празнувал рождения си ден с приятели в с.Каменар, област Варненска. След полунощ
/на 26.04.2013 г./ Д. решил заедно с двама негови приятели В.В. и Е.А. да
отидат до бензиностанция в гр. Варна с автомобил марка “БМВ”, модел “320”, с
рег.№ В 7025 КН, собственост на и.и.я и
да си купят още алкохол, тъй като наличният им свършил.
Около 02:30 ч. при обход на
обслужваната територия от полицейските служители – свид. Р.Т.Б. и свид. П.Г.Г.,
осъществяван със служебен лек автомобил, “Опел Астра”, с рег. № В 0152 КН,
свидетелите забелязали, че от обензиностанция “ОМВ“ до Автогара-Варна, по
ул.“Андрей Сахаров“ рязко потеглил лек автомобил “БМВ 320”, с рег. № В 7052 КН, като дори се
поднесъл и на кръстовището с бул. “Владислав Варненчик” завил в посока центъра на града. Вниманието
на двамата служители било привлечено от “криволичещото” движение на този
автомобил по пътното платно. Двамата полицейски служители решили да извършат
проверка на автомобила, поради допуснатото явно нарушение от водача на лекия
автомобил. За целта подали звуков и светлинен сигнал , а свидетелят Б.
посочил с ръка на водача мястото, където
да спре автомобила – района на автобусна спирка “Автогара”, пред блок № 29,
находящ се на бул. “Владислав Варненчик”. Водачът изпълнил указанията и спрял
л.а.
Свидетелите Б. и Г. излезли
от служебния автомобил и приближили до спрелия лек автомобил марка “БМВ” с рег.
№ 7052 КН и се представили. След това поискали от водача да представи личните
си документи и тези на автомобила, поискали също и личните документи на двамата
пътници в автомобила за извършване на проверка. Водачът на автомобила бил подс.К.Д..
Същият им обяснил, че не носи личната си карта и че нямал издадено свидетелство
за управление на МПС, но скоро щял да се снабди с такова. Полицейските
служители поканили подсъдимия Д. да излезе от автомобила. Двамата пътници също
поискали да слязат от л.а., но полицейските служители им разпоредили да не
напускат МПС.
След като излязъл, свидетелите
Б. и Г. забелязали нестабилната походка на подсъдимия, и че същия лъха на
алкохол. Уведомили го, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство
за наличие на алкохол в дъха. Тъй като не разполагали с такова се обадили на
ОДЧ при Трето РУП на ОД на МВР - Варна за оказване на съдействие от служители
при сектор “ПП” на ОД на МВР – Варна. Докато изчаквали пристигането на колегите
си полицейските служители обяснили на подс.Д., че ще му бъдат съставени актове
за извършените от него административни нарушения: за това, че управлява МПС без
да има свидетелство за управление на МПС и евентуално за управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол. Тогава подсъдимия Д. казал на
свидетеля Б., че имал рожден ден, че е употребил алкохол и го попитал дали не
могат да се разберат някак си , за да не
му съставят АУАН. Казал им, че имал 40 лв., като извадил от джоба си две
банкноти от по 20 лв. и ги подал на свид. Б.. Същият го предупредил да си
прибере парите, но подсъдимия Д. настоявал да ги вземе. След категоричният
отказ на свид. Б. да приеме предлаганите му пари, подс.Д. отишъл до полицейския
автомобил, отворил предната дясна врата
и пуснал вътре двете банкноти от по 20 лева, които паднали на постелката пред
предната дясна седалка на автомобила. Полицейските служители веднага задържали
подсъдимия Д.. След пристигане на служителите от сектор “ПП” на ОД на МВР –
Варна, подсъдимия отказал да бъде тестван с техническо средство за наличие на
алкохол в дъха му. Свидетелите Б. и Г. докладвали на ОДЧ при Трето РУП на ОД на
МВР – Варна за извършеното от К.Д.
деяние, предоставили и посочените от него данни за установяване на
самоличността му, които били потвърдени и от пристигналите на място
полицейските служители.
След задържането на подс.Д.
двамата пътници в управлявания от него л.а. поискали разрешение да слязат и да отидат до тоалет в бензиностанция „ОМВ“.
Тъй като вече били проверени, свидетелите Б. и Г. им разрешили.
Подсъдимият Д. бил отведен
до МБАЛ “Света Анна”, за да му бъде направена кръвна проба за алкохолно
съдържание. Подсъдимият отказал да даде
кръв за изследване.
При извършената проверка на
документите на подсъдимия Д. и управлявания от него лек автомобил, контролните
органи на Трето РУП на ОД на МВР – Варна
установили, че той е извършил следните нарушения:
- По чл.150 от ЗДП, за това
че управлява лек автомобил марка “БМВ”с рег. № В 7052 КН без да е правоспособен
водач;
- По чл.174, ал.3 от ЗДП, за
това че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол;
- По чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП, за това че не носи свидетелство за
регистрация на управлявания от него автомобил.
За нарушенията на ЗДП на
подсъдимия Д. били съставени АУАН №
051385/26.04.2013 г. и АУАН № 051413/26.04.2013 г., които той подписал без
възражения.
На местопроизшествието бил
извършен оглед, при който от полицейския автомобил били иззети два броя банкноти
с номинал на всяка от тях по 20 лв. и със серийни номера: БЛ 9571695 и АЦ
1646177.
Свидетелят Р.Т.Б., към
инкриминираната дата заемал длъжността “Старши полицай “ в ООР – сектор “ОП”
към Трето РУП на ОД на МВР – Варна, а свид. П.Г.Г. е заемал длъжността полицай
(ВПА) към Трето РУП на ОД на МВР – Варна, осъществявали функциите си на
автопатрул 393 на територията, обслужвана от посоченото Районно полицейско
управление към група Охранителна полиция,
видно от писмо на Началника на
сектор “Човешки ресурси” ОД МВР – Варна.
Съгласно предоставения от
Трето РУП – Варна заверен препис от нарядния дневник и писмо от Началник сектор “Човешки ресурси”
при ОД на МВР - Варна, на 25/26.04.2013 г. свидетелите Б. и Г.
са били на работа от 19:00 до 07:00 часа.
От приложеното по делото
писмо на Началник сектор “ПП” при ОД на
МВР - Варна, се установява че подс. Д.
има придобита категория “В” по протокол от 16.06.2012 г., но до 16.07.2013 г.
няма издадено СУМПС и същият е неправоспособен водач.
Тези факти се установяват от
събраните по делото доказателства – обяснения на подсъдимия, свидетелски
показания, протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум към
него, АУАН № 051385/26.04.2013 г.и АУАН
№ 051413/26.04.2013 г., заверен препис от нарядния дневник и писмо от Началник
сектор “Човешки ресурси” при ОД на МВР
- Варна, справка за съдимост и други
писмени доказателства.
Посочените доказателства,
оценени поотделно, както и вкупом са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, с
изключение на обясненията на подсъдимия по отношение деянието по чл.304а от НК.
Относно
обясненията на подсъдимия, касаещи обвинението по чл.304а от НК, а именно, че не е
давал подкуп на полицейския служител, съдът счита същите за защитна теза.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство по делото и съдът приема,
същите за изградена защитна позиция,
която подсъдимият упражнява по свое усмотрение. В НПК законодателят е посочил,
че подсъдимият има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т.е.
законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Обясненията на
подсъдимия са изолирани и в противоречие с останалия събран доказателствен
материал подкрепящ обвинителната теза. Протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбумът към него и показанията на свидетелите Б.
и Г.
са безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Тези показания на свидетелите са годни
доказателства по смисъла на НПК и съдът им дава вяра, тъй като те са взаимво
допълващи се и непротиворечиви и се подкрепят от останалите писмени доказателства.
Анализът на установения в хода на съдебното следствие доказателствен материал
дава основание да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, в които е обвинен.
С оглед изложеното и след
като прецени доказателствата по делото, съдът призна подсъдимия К.А.Д. за
виновен в това, че:
- На 26.04.2013г., около
02.40 ч. в гр. Варна, на бул. “Владислав Варненчик”, дал подкуп, дар
представляващ парична сума в размер на 40 лв., състояща се от два броя банкноти
с номинал от по 20 лв. всяка от тях , със серийни номера АЦ 1646177 и БЛ
9571695, на полицейски орган при Трето РУП на ОД на МВР – Варна – полицай Р.Т.Б.,
за да не извърши действия по служба, да не му състави актове за установяване на
административни нарушения, извършени на 26.04.2013 г. от него като водач на лек
автомобил марка “БМВ”, модел “320”, с рег.№ В 7025 КН, по чл.150, чл.174, ал.3
и чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП, престъпление по чл.304а от НК и
- На 26.04.2013 г., около
2.30 ч. в гр. Варна, по бул. “Владислав Варненчик”, срещу Автогара – Варна, в
посока центъра на града, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,
марка “БМВ “320”, с рег. № В 7025 КН, собственост
на и.и.я, без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказанието му по
административен ред за управление на МПС
без съответното свидетелство за управление с наказателни постановления №
6801/15.08.2008 г., № 4097/01.08.2012 г., № 10231/01.09.2008 г. и №
6664/17.06.2009 г. от Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, влезли в
сила на 02.10.2012 г., престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Съдът взе горното решение по
следните правни съображения:
Изпълнителните деяния са
извършени с действия – подсъдимият шофирал МПС без да притежава свидетелство за
правоуправление и след като към момента на извършване на деянието е бил
наказван за това по административен ред с наказателни постановления №
6801/15.08.2008 г., № 4097/01.08.2012 г., № 10231/01.09.2008 г. и №
6664/17.06.2009 г. от Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, влезли в
сила на 02.10.2012 г.,
после спрян за проверка от компетентните органи, дал материална
облага – 40 лв. на полицейски орган, с цел да го мотивира да не извърши
служебните си задължения - да установи
по законен ред управлението на МПС без необходимата правоспособност, евентуално за това,
че управлява МПС след употреба на алкохол, за това че отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на
алкохол и за това, че не носи свидетелство за регистрация на управлявания от
него автомобил и
съответно да му състави АУАН за това.
Към момента на деянието
свидетелите Б. и Г. заемали длъжността съответно “Старши полицай “ в ООР –
сектор “ОП” към Трето РУП на ОД на МВР – Варна, а Г. - полицай (ВПА) към Трето
РУП на ОД на МВР – Варна към група “Охранителна полиция”, видно от
писмо на Началника на сектор “Човешки ресурси” ОД МВР – Варна. В това си
качество са извършили проверка на подсъдимия и при установяването на извършени
нарушения е следвало да му съставят актове АУАН, което те са сторили.
От субективна страна
безспорно деянията са извършени с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния им характер и е целял настъпването на противоправните
резултати – с предоставянето на сумата от 40 лв. той е целял да мотивира
свидетелят Б. да не изпълни действия по служба, които биха довели до негативи
последици за Д. – глоби в размер, значително надвишаващ сумата на дадения
подкуп.
Причините за извършване на престъплението от страна на подс.Д. се свеждат
до деформираното му правосъзнание и стремежът му да остане ненаказан за
извършените от него административни нарушения.
Възраженията на защитата за изтекла давност на наказателните постановления
е неоснователно – дори същата да е изтекла, то това не е предмет на настоящото
дело. Давността като институт не се прилага служебно, а следва да бъде
прогласена от компетентния орган – в настоящият случай след като става въпрос
за НП, то това е районния, респ. адм. съд в производство по обжалване на
наказателно постановление. По делото са налице доказателства, че цитираните в
заключителната част на обвинителния акт наказателни постановления са влезли в
сила и не са били обжалвани, при което положение няма как след влизането им в
сила нарушителят – подс.Д. да се позовава на изтекла давност.
От значение при определяне
на наказанието е степента на обществена опасност на дееца, която съдът прецени
като сравнително висока, предвид данните от справката за съдимост на Д. –
престъпленията, за които е бил осъждан са все по чл.343в, ал.2 от НК, както и
предвид справката от Началника на Сектор ПП за извършените от Д. нарушения по
ЗДвП – повече от 20 бр. НП, извън тези предмет на обвинението. Очевидно е, че
наложените до сега административни наказания, а наказанията, наложени от ВРС –
пробация и лишаване от свобода за срок от 3 месеца, отложено с изпитателен срок
от три годинии не са дали нужния ефект, след като той е продължил да управлява
МПС без съответно свидетелство за управление.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направените частични
самопризнания, тежкото семейното положение на подсъдимия - той има три деца,
като живее в едно домакинство и полага грижи и за детето на жената, с която
живее на семейни начала, както и сравнително добрите характеристични данни за
подсъдимия от РИ по местоживеене и полагането на обществено полезен труд.
Престъпленията против
транспорта са със сравнително висока
степен на обществена опасност, защото биха могли да доведат до щети от различен
характер – като например чисто материални загуби и се стигне до нараняване или
загуба на човешки живот. Именно заради непостигнатия ефект на предходните
наказания за същото по вид престъпление, съдът реши да наложи по-строги мерки
по отношение на подсъдимия, които биха му дали възможност да преосмисли
противоправното си поведение и да добие една обществено положителна нагласа.
Престъплението по чл.304а от НК съдът също преценява като такова с висока обществена опасност – тежко по
смисъла на закона и проблемно за обществото в настоящият момент, насочено срещу
нормалното функциониране на държавните органи и целящо постигане на безнаказаност
от страна на подсъдимия.
Предвид изложеното съдът
счита, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като определи същото между минималния и средния
размер на санкцията по чл.304а от НК - в размер на една година и шест месеца.
Кумулативно предвиденото в
закона наказание „глоба” съдът наложи в размер между минималния и средния, предвиден
в закона, а именно в размер на 2000 лв. като счете, че наложено в този размер,
в съвкупност с наказанието лишаване от свобода в посочения по-горе размер ще е
достатъчно за постигане на целения поправителен и предупредителен ефект.
За престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК, съдът намира, че следва да определи наказание между
минималния и средния размер – 6 месеца.
С оглед обстоятелството, че
подсъдимият Д. е извършил двете престъпления, преди да е влязла в сила присъда
за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, на основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия най-тежкото
от така определените му наказания, а именно: лишаване от свобода за с рок от
една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно от него ефективно на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор.
Съдът, като съобрази забраната
на чл.66, ал.1 от НК и данните относно съдимостта на подсъдимия, намира, че за
да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК по отношение и
на специалната и на генералната превенция, се налага ефективно изтърпяване на
наказанието. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затвор.
Кумулативно предвиденото
наказание “глоба” в размер на 2000 лв.
съдът присъединява изцяло към наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът прецени, че така
наложените на подсъдимия две наказания, в размерите в които са наложени, ще
постигнат целите както на генералната, така и на специалната превенция
предвидени в нормата на чл.36 от НК.
С оглед обстоятелството, че
деянията по настоящото наказателно производство са извършени в изпитателният
срок от три години, постановен по НОХД № 6044/2010 г. на ВРС и на основание
чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение и наказанието наложено на
подсъдимия по НОХД № 6044/2010 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 03.02.2012
г. – три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
По отношение на веществените
доказателства по делото – два броя банкноти
с номинал от по 20 лв., със серийни № АЦ 1646177 и БЛ 9571695, съдът
приложи разпоредбата на чл. 307а от НК и постанови същите да бъдат отнети в
полза на държавата, тъй като представляват предмет на престъплението.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Съдия във ВОС: