№ 222
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500333 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №506/16.06.2023г. по гр.д.
№5715/2022г. на С. районен съд, с което е признато за установено по отношение на В. А. П.,
че Г. А. Т. е собственик по наследство и давностно владение на южната част от имот с
идентификатор №67338.409.31 с площ 762,45кв.м., целият имот по кадастрална скица с
площ 4932кв.м., при граници: югоизток-път, изток - имот 67338.40.37; запад - имот
67338.405.30, север - имот 67338.405.31. Постановено е скицата, изготвена от вещото лица
Приложение 1 да се счита неразделна част от решението. С решението са присъдени
разноски на ищцата в размер на 1031лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство В.
А. П. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
С Решение №668/30.08.2023г. по гр.д. №5715/2022г. на С. районен съд е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №506/16.06.2023г., като в първия
диспозитив на решението на стр. 14, ред 6 от горе на долу границата на изток да се чете
67338.409.37 вместо имот 67338.40.37 и на същия ред като граница на запад да се чете
имот 67338.409.30 вместо имот 67338.405.30. На ред 7 като граница на север да се чете
имот 67338.409.31 вместо 67338.405.31.
Въззивницата В. П. чрез пълномощника адв. Г. М. обжалва посоченото решение
1
изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановена при грешно тълкуване на
фактите и обстоятелствата, събрани в хода на съдебното дирене, като и са нарушени
материално-правни и процесуални норми. Счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, противоречи на изложената в мотивите на решението и е
непълна, неправилна и не кореспондираща с доказателствения материал. Счита, че сделката
по продажба само на 1 дка нива по нот. акт №9, том І, нот. д. №10/1970г. е нищожна, поради
липа на предмет. Оттам следвала и нищожност на Решение № 868 от 22.09.1976 г. по гр.д.
№ 904/1976 г. на СРС, с което е допусната съдебна делба при равни дялове на бившите
съпрузи К. В. С. и Н.В.И. и решението по извършване на делбата. По делото не се
установило как се е трансформирал този „само един декар“ в имот от 2117 кв.м., предмет на
делбата. Посочва, че е непонятно, как при покупко-продажбата на една трудно
идентифицирана част от имот с площ от „само един декар нива“ през 1970 г., при делбата
между бившите съпрузи през 1976 г. се образуват две части, при обща площ от 2 117 кв. м.
овощна градина. Прави подробен анализ на свидетелските показания и счита, че въз основа
на тях не се установило твърдяното от ищцата владение върху процесния имот.
Въззивницата посочва, че при изготвяне на СТЕ и при разпита на вещото лице в съдебно
заседание се установило, че няма оформен имот на място съгласно съдебното решение от
1976 г., съответно няма трасирани на място граници. Не било възможно по скицата от
решението да се отложат на терен границите на имот, поставен в дял на ищцата. Не се
установило да е обособен и отразен върху плана от 1989 г. или върху кадастралната карта
имота, предмет на иска. Нито в разписния лист към прана от 1989 г., нито в имотния
регистър към кадастралната карта името на наследодателката или на ищцата не били
записани като собственици на имота, предмет на иска. Такъв имот на практика никога не е
обособяван и владян от ищцата. Посочва, че на място нямало материализирани границите на
процесния имот и съответно такива не са заснети нито в пана и картата, нито от вещото
лице и после да са отразени върху комбинираната скица. Неправилни били изводите на
съда, че след смъртта на майка й ищцата предприела действия за отразяване на имота по
кадастралната карта на гр. С.. Въззивницата сочи противоречия в заключението на вещото
лице относно отразяването на имота по различните действащи планове. През периода от
1976 г. до настоящия момент не било налично нито едно писмено доказателство за наличие
на имот на ищцата. Поради това не било и възможно да се установи владение върху
несъществуващ имот. Не се събрали и доказателства, ищцата да е упражнявала
непрекъснато владение не само върху обособен самостоятелен имот с граници, площ и
местонахождение, но и да знанието на ответника не се установи да е стигнало нейното
намерение да владее недобросъвестно имот. Площта на целия имот, собственост ответника е
4932 кв.м. Собствеността на имота в кадастралната карта е променена на В. П. и К. К., тъй
като са налице документи за собственост и ненарушено владение. Към делото бил
предоставен допълнително Нотариален акт №12, том II, дело №406 от 1979 година,
установяващ, че Н.В.И. е придобил и е влязъл във владение на имота, придобит след делбата
по решение №868/22.09.1976 г. по гр. д. 904/1976 г. К. В. С. нямала нотариален акт за своята
част от делбения имот в гр. д. 904/1976 г. и претендирания имот никога не е съществувал.
2
Посочва, че действията по отразяване на имота по кадастралната карта на гр. С. не са
фактически действия по установяване на владение. От показанията на разпитаните по
делото свидетели не можело да се установи, че майката на ищцата след развода със съпруга
си и след разделянето на имота с решение по делбено дело е обработвала и ползвала
поставения в неин дял имот. Няма установен начален момент на владението. В материалите
по делото и от разпита на свидетелите и вещото лице не намирал потвърждение изводът на
съда, че първо е имало обособен самостоятелен имот, годен да бъде владян и че имотът на
К. С. е бил ограден от всички страни. В заключение, въззивницата заявява, че не се
установило в хода на съдебното дирене, че владение върху имота /неустановено и същият да
е съществувал на място и да е бил годен да се владее/ е осъществено. Не се установил и
началния момент. Не се установило, че до знанието на ответницата е достигнало
намерението за своене на чужд имот. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и
да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищцата в
първоинстанционното производство Г. А. Т..
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Г. Т. чрез пълномощника адв. Е. Х.,
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата намира постановеното
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го
потвърди. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установило, че независимо
от закупеният по време на брака между К. С. и Никола Вангелов имот от един декар,
двамата бивши съпрузи са владели имот от около 2 декара, които впоследствие, след развода
си, са били поделени от решението на съда по гр.д.№ 904/1976г.на СРС. Това решение е
имало действие между двамата бивши съпрузи и тъй като никой от тях не е спорил относно
обема на техния семеен имот, решението за разделянето на този имот е правно основание за
следващото владение на всеки един от тях. Майката на ищцата е ползвала източния имот,
получен при делбата, като овощна градина, в която е имало череши, кайсии, отглеждали са
дини, пъпеши, тикви. Тъй като К. С. не е обитавала и не е ползвала постоянно имота, тя не е
била отразена като собственик. Това е и причината, свидетелите на ответника да не са я
виждали да ползва имота след делбата. Посочва, че намалението на площта на имота е в
резултат на прокарания път от юг, който в североизточна посока е отнел част от този имот.
Пътя бил прокаран след делбата от 1976г., в решението по която двата имота, възложени на
бившите съпрузи, на юг граничат с ДЗС.Сега и двата имота на юг граничат с път. От
момента на обособяването на двата имота през 1976г. всеки от двамата бивши съпрузи е
започнал владение на своя реален дял, посочен в решението за делба. Искът за делба бил
доказателство за това, че двамата бивши съпрузи са се считали за собственици на имот от 2
дка, т.е. в по- голяма площ от закупения. Въззиваемата намира за неоснователно е
възражението за нищожност на договора за продажба от 1970г., тъй като имотът, предмет на
3
продажбата не бил идентифициран и не представлявал реално обособен имот. В случая не
се касаело за невъзможен предмет, за да се приеме, че сделката е нищожна по чл.26, ал.2,
предл. първо от ЗЗД. По времето, когато ответницата е получила от майката си чрез дарение
два декара - по един от нива и един от ливада, продала е на К. Вангелова един декар нива,
както и по времето, когато съдът е извършил делбата на овощната градина между двамата
бивши съпрузи и Никола Вангелов се е снабдил с нотариален акт за собственост на
възложения на него дял от общия имот, нито един от тези имоти не е бил обособен в отделен
имот, тъй като за тази местност не е имало кадастрален план. Това не правило всички тези
сделки нищожни. Един недвижим имот се индивидуализирал със своето местоположение,
граници и площ. Несъстоятелно било и твърдението, че решението за извършената делба
също било нищожно. Основания за нищожност на решението не били установени –
незаконен състав, не е изготвено в писмена форма, не било подписано, не е разбираемо и др.
Посочва, че правният интерес от предявяването на този иск бил акта на СГКК-С. за
заличаване наследодателката на ищцата по възражението на ответницата, след като
първоначално я е вписал като съсобственик в имот №67338.409.31. Освен това, в отговора
на ответницата тя претендира да е собственик на целия този имот, въпреки, че не се
представили доказателства на какво основание притежава имота, извън нотариалния акт за
дарение от 1967г. Нямало спор, че тази овощна градина е създадена от бившите съпрузи и се
е намирала в южната част от имота на ответницата, част от който е продала на майката на
ищцата. След делбата всеки един от съделителите е установил владение върху своята част,
считайки се за собственик на предоставения му от съда дял. Макар, че майката на ищцата е
посещавала епизодично градината си, най-вече за да обира плодовете от нея, нейният имот е
бил ограден в циментови колове и мрежа, с което тя е манифестирала владението си като
собственик. Никой не е оспорвал владението й върху този имот. С напредване на възрастта
й тя е престанала да обработва мястото. Едва в хода на образуваното дело съпругът на
ответницата е премахнал северната тЕ. ограда на този имот. Останалите огради
продължавали да съществуват. След отмяната на ЗСГ и съществуващата в него забрана за
придобиване по давност на недвижими имоти, т.е. от 1990г. до смъртта на наследодателката
през 2019г. бил изтекъл давностния срок и наследодателката е придобила южната част от
имот 67338.409.31, с площ от 762.45 кв.м. още през 2000г. Придобитото тогава право на
собственост не било изгубено, тъй като не било придобито от друг. Ответницата
притежавала документ за собственост само на 1 дка и не доказала на какво основание е
придобила другата част от имота. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивницата В. А. П., редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Г. М., който поддържа подадената въззивна
жалба на изложените в нея подробни основания и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена
4
защита.
В с.з. въззиваемата Г. А. Т., редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Е. Х., която оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа изложеното в отговора на жалбата. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Г. А. Т. против В. А. П.
положителен установителен иск за установяване, че ищцата е собственик на южната част от
имот с идентификатор №67338.405.31 с площ 932кв.м., при граници: югоизток-път, изток -
имот 67338.40.37; запад - имот 67338.405.30, север - имот 67338.405.31, на основание
наследство и давностно владение, намиращ правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстваща на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по
който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за
защита в производството.
Въззивният състав споделя и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са
обосновани и почиват на приложимите към спора материалноправни норми, поради което
препраща към тях и няма да ги преповтаря в тази пълнота.
Искът е допустим, поради наличие на правен интерес у ищцата от успешното му
провеждане, произтичащ от оспорване правото й на собственост от страна на ответницата и
от заличаването й по възражение на ответницата като собственик в поземления имот в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С..
Наведеното от ищцата /с молба от 20.03.2023г., л. 52 от първоинстанционното
5
производство/ придобивно основание е давностно владение, упражнявано от нейната
наследодателка К. В. С. /Вангелова/ в периода след 1990 до смъртта й през 2019г.
Действително, К. В. Вангелова и съпругът й Н.В.И. са придобили по силата на
договор за покупко-продажба през 1970г. 1 дка нива, представляващ южната част на имота в
м. Юрта, по отношение на който е допусната съдебна делба между двамата след развода им,
вече с характеристиката на овощна градина /Решение №868/22.09.1976г., дело №904/76г. на
СлРС/. При извършването на делбата обаче, съдът с Решение №1009/15.11.1976г. по гр.д.
№904/1976г. по описа на СлРС е поставил в дял на К. В. С. дял първи от заключението –
източната част от овощна градина в м. Юрта, С.ско землище, образуваща парцел от
992кв.м., при граници: В. А. К., К. А. К., блок на ДСЗ – С. от юг, а в дял на Н.В.И. е
поставен в дял западен парцел от овощна градина в м. Юрта, С.ско землища, състоящ се от
1125км.м., при граници: В. А. К., К. А. К., блок на ДСЗ – С. от юг.
Видно от свидетелските показания /свид. М.П. и свид. Кремена Славова/, от този
момент наследодателката на ищцата – К. В. е започнала да упражнява фактическа власт
върху поставеният й в дял имот – източната част от овощната градина, като си заградила
мястото от всички страни. Мястото било заградено до началото на 2023г., когато от
северната му страна, съпругът на ответницата премахнал оградата от северната страна и с
помощта на багер премахнал няколко от овошките в мястото. Това действие е извършено в
хода на процеса. До този момент мястото било оградено от всички страни, като
наследодателката на ищцата, докато „се движела“, ходила да бере овошките /свид.
Панайотов/ и засаждала дини и пъпеши /свид. Славова/.
Във връзка с възраженията на въззивницата, че относно ограждането на имота, съдът
се е позовал на доказателство, несъбрано по реда на ГПК – заявено от съседа М.П. на
вещото лице при огледа на имота, следва да се посочи, че възражението е изцяло
неоснователно. Същото лице, което е присъствало и при огледа на имота от вещото лице –
М.П. е разпитан от съда като свидетел, при който разпит /с.з. от 20.03.2023г., л.54 от
първоинстанционното производство/ той е посочил именно, че имота на К. бил ограден с
циментови колове и бодлива тел от всички страни до преди две месеца, когато вътрешните
колове били махнати. Тези показания са събрани от съда по реда на ГПК и настоящата
инстанция ги кредитира, като непротиворечиви, допълвани от показанията на свид. Димо
Димов, свид. Кремена Славова и свид. Айше Миланова и дадени от лице, незаинтересовано
от изхода на спора, имащо непосредствени впечатления, като съсед на процесния имот.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба за нищожност на договора за
покупко-продажба от 1970г., поради липса на предмет и за нищожност на решението за
извършване на съдебна делба, следва да се посочи, че същите са неоснователни. Договора за
продажба няма невъзможен предмет по смисъла на закона, нито липсва такъв. Имота е
достатъчно индивидуализиран с местоположение, площ и граници. По същия начин
/аналогично описание на имотите в нотариалния акт за дарение/ и самата въззивница е
придобила правото на собственост върху процесния имот през 1967г. Съдебното решение
по извършване на делбата не е нищожно. То не страда от пороци, които да го правят
6
нищожно. Практиката на съда е категорична и неизменна, че разпоредителна сделка с чужд
имот не я прави нищожна, а негодна да прехвърли права, с каквито праводателят не
разполага. Случаят е аналогичен. Решението по извършването на съдебна делба има за
последица не придобиването на право на собственост от ответницата върху процесния имот,
т.е. част от имот, а установяване на фактическо владение върху имота.
По отношение идентификацията на имота, от заключението на назначената и
изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, ценена във връзка с
останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че възложения в дял на
К. С. с делбеното решение от 1976г. недвижим имот е бил с кадастрален номер 6755 по
кадастралните планове от преди 1989г., впоследствие обединен с имот №6758 с плана от
2002г./, а по действащата кадастрална карта е част от имот с идентификатор №67338.409.31
/целия с площ от 4932кв.м., като заема неговата южна част. Съгласно свидетелските
показания, владения от К. С. имот на север граничи с имота на ответницата, а на юг граничи
с пътя. По отношение на площта на процесния имот, същата, съгласно заключението на
вещото лице, същата възлиза на 762,45кв.м.
За да настъпи придобивния ефект на оригинерния способ, на който се позовава
ищцата, следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно
разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността, правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при
добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два
елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа
признаците, установени в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко
основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт
върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна
власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ.
Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта
като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
В случая, твърдението е за недобросъвестно давностно владение, т.е. 10-годишна
придобивна давност. Началото на давностния срок е 1990г. с отпадане законовата забрана по
ЗСГ за придобиване по давност на недвижими имоти.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че
наследодателката на ищцата – К. В. С. е упражнявала фактическа власт върху източната
част от овощна градина, находяща се в м. Юрта, землището на гр. С. при границите и
площта, посочени в Решение №1009/15.11.1976г. по гр.д. №904/1976г. на СлРС. Именно
след постановяване на въпросното решение тя е установила фактическата власт върху
мястото, като го е оградила от всички страни и периодично е ходила там, като е засаждала и
отглеждала пъпеши и дини, грижела се е за засадените овошки и ги е беряла.
Налице е и субективния признак на владението – държане на имота от
наследодателката на ищцата - К. С. като свой - тя се смята за единствен собственик на
7
градината, огражда я, обработва част от нея, получава добиви като от свой собствен имот.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда и презумпцията:
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго“. Тази презумпция е изцяло приложима в случая. Това е оборима законна
презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата,
защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават
или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене
като психично състояние. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
В случая, ангажиране на доказателства, оборващи законоустановената презумпция от
страна на ответницата няма ангажирани. С показанията на водените от ответницата
свидетели презумпцията не е оборена. К. С. е установила владение само за себе си, поради
което не е необходимо да се демонстрира спрямо ответницата промяна на намерението. С.
не е държател по отношение на ответницата. От постановеното делбено решение, тя е
установила фактическата власт върху процесното място с намерение да го свои.
По делото са установени и другите елементи на владението: праводателката на
ищцата е владяла постоянно процесния имот от 1976г., като давностния срок, с оглед
действащата по ЗСГ забрана, започнал да тече от 1990г. до смъртта си през 2019г.
Владението на наследодателката на ищцата било несъмнено – тя е демонстрирала, че
владее имота за себе си. Същото е явно – установила е фактическата власт явно, не по скрит
начин, така, че за всеки е ясно, че тя я упражнява с намерение да свои имота. Тъй като
владението не е установено по насилствен начин, то е и спокойно. Владението на К. С. било
непрекъснато, като по делото няма ангажирани доказателства за загубване на фактическата
власт в продължение на 6 месеца.
С оглед изложеното, по безспорен начин се установи първия елемент от придобивния
способ – владение на имота, по отношение на което са налице всички изискуеми признаци –
обективни и субективен.
Вторият елемент на придобивната давност е изтичането на определен период от
време, през който се упражнява владението. В случая, владението е недобросъвестно и
необходимия период от време, в който наследодателката на ищцата е владяла имота е 10
години. По делото се установи, че владението върху процесния недвижим имот е установено
от К. С. през 1976г., като давностния срок е започнал да тече от 1990г. и към 2000г., с
изтичането му, С. е придобила имота по давност.
Следва да се посочи отново, че едва в хода на процеса – в началото на 2023г.
съпругът на ответницата е премахнал северната граница на процесния имот и е изкоренил
няколко от овошните дръвчета в северния му край. Други действия от страна на ответницата
спрямо имота няма осъществени. До 2000г., когато имота е придобит по силата на
давностното владение от наследодателката на ищцата, действия, които да прекъсват
8
владението й няма осъществени, нито от ответницата, нито от други лица. Наследодателката
на ищцата, а след смъртта й и самата ищца, не са загубвали владението върху имота. Никое
друго лице не е установявало фактическа власт върху него, извън тях.
Въз основа на изложеното, съдът е мотивиран и приема, че е осъществен напълно
сложния фактически състав на оригинерния придобивен способ – давностно владение по
отношение на процесния недвижим имот от страна на праводателката на ищцата, която от
своя страна го е придобила по пътя на наследственото правоприемство.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна направените по делото пред първата
инстанция разноски.
По отношение на разноските, направени във въззивното производство:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивницата не се следват
разноски, като тя следва да понесе своите, така, както ги е направила и да заплати на
въззиваемата страна, сторените от нея разноски в доказания размер от 600лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №506/16.06.2023г.,
постановено по гр.д.№5715/2022г. по описа на С. районен съд с постановена поправка на
ОФГ с Решение №668/30.08.2023г. по гр.д. №5715/2022г. на СлРС.
ОСЪЖДА В. А. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Шипченска епопея“ №12 да
заплати на Г. А. Т. с ЕГН ********** от с. П., общ. С. сумата от 600 лева, представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10