№ 104
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря К.А Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 140553/04.07.2020 г. по гр. д. № 18673/2018 г. по описа на СРС, 58
състав, с което е допусната делба между Д. Б. З. и К. А. И. по отношение на
апартамент № 5, находящ се в сградата на ЖСК „ХХII Конгрес на КПСС“, гр. София,
район Лозенец, ул. „*******“ (ул. „*******в“) № *******, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, с обща площ от 75,71 кв.м., с граници по нотариален акт,
изток – двор, запад – ул. ******* – апартамент № 6, собственост на Й.Я.Я., заедно с
мазе № 3 с граници: на изток – двор, на запад – мазе № 10, собственост на В. Г.Б. и
Д.П.Б., на север – мазе № 2, собственост на С.Б.С. и С.Д.Б. и юг – мазе № 4,
собственост на Р. А. Р., с обща площ от 9,88 кв.м., заедно с принадлежащите му 5,431
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното
право на строеж върху държавното място, съставляващо парцел I от кв. 110, местност
Лозенец при съседи на мястото по доказателствен нотариален акт: на изток – парцели
ХI, IХ, ХIII и кв. 110, на запад – ул. „Л. Георгиев“, на север – ул. „Криволак“ и юг – ул.
Гороцвет, който апартамент, съгласно актуалната кадастрална карта и регистри в гр.
София имота съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.901.775.2.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед – няма, адрес на имота гр. София, район Лозенец, ж.к.
1
Лозенец, ул. „*******“ № *******, ап. 5, самостоятелният обект се намира в сграда №
2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.901.775, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой, нива на обекта едно, посочена в
документа площ 75,71 кв.м., прилежащи части: мазе № 3 с площ 9,88 кв.м. и 5,341
идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект в
страдата: на същия етаж 68134.901.775.2.6, под обекта 68134.901.775.2.3, над обекта
68134.901.775.2.7, при дялове 1/2 идеална част за Д. Б. З. и 1/2 идеална част за К. А. И.,
а предявеният иск за делба е отхвърлен по отношение на Н. Ю. Д. и Г. Б. З.. С
Решението по допускане на делбата К. А. И. е осъден на основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК да заплаща на Д. Б. З. сумата от 250 лева месечно, считано от влизане в сила на
решението до окончателното извършване на делбата.
Против решението в частта, с която предявеният иск за делба е отхвърлен е
постъпила въззивна жалба вх. № 5102796/28.07.2020 г., подадена от Н. Ю. Д., в която
са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционнят съд не е съобразил, че при
учредяване на ЖСК „24 конгрес на КПСС“ Н. Д. е сключила брак с Б. З.. При
изграждане и обзавеждане на сградата участвала с личен труд. Посочва, че имотът бил
построен, завършен и въведен в експлоатация с Акт образец № 16 през м. ноември 1970
г. по време на брака им. Твърди, че собствеността е възникнала изцяло преди
прекратяване на брака им. Поддържа, че обстоятелството, че в по-късен момент е
издаден нотариален акт е без правно значение. Моли решението да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска по отношение на Н. Ю. Д. и да бъде допусната делба
като делът й бъде определен на 1/2 идеална част от процесния имот. Претендира
направените във въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25028397/17.02.2021
г., подаден от Г. Б. З., с който заявява, че оспорва подадената въззивна жалба.
Поддържа, че Н. Д. не може да бъде страна в производството по делото, тъй като
процесният имот бил придобит от наследствени дялове от отчужден имот на
родителите на Б. З. и като член кооператори били приети само Б. З. и баща му Д. З..
Освен това, посочва, че Б. З. и Н. Д. са се развели през 1972 г., а жилището на практика
било закупено с жилищен кредит, който е изплащан по време на брака на Г. З. и Б. З..
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Против решението е подадена и въззивна жалба вх. № 5105560/31.07.2020 г. от
К. А. И. против решението, в частта, с която са определени квотите на страните.
Посочено е, че съдът не е съобразил обстоятелствата при закупуването на процесния
имот, както и че с Нотариален акт от 20.01.1993 г. било посочено, че има съгласие на
ДСК – жилищно кредитиране за окончателно погасяване на ипотечен кредит.
Установявало се, че сумата от 7621 лева била финансирана с дългосрочен ипотечен
2
кредит. Освен това, не било взето предвид и обстоятелството, че Г. З. била съпруга на
Б. З. от 1973 г., като е допринесла в равна степен със съпруга си за погасяване на
ипотечния заем. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. С въззивната
жалба е направено и искане да бъде отменено решението в частта, с която е уважено
искане за постановяване на привременни мерки, тъй като ищецът не бил лишен от
правото си да ползва идеалната си част.
Ответникът Г. Б. З. е подала въззивна жалба вх. № 5105562/31.07.2020 г. против
решението, с която се поддържа, че е участвала при погасяване на ипотечен кредит,
поради което има принос за придобиване на имота по време на брака й с Б. З.. Моли
решението да бъде отменено в частта, с която са определени квотите на страните.
Против въззивните жалби на К. И. и Г. З. е подаден и отговор вх. №
25018282/02.02.2021 г. и 25018278/17.02.2021 г. от Д. Б. З., с които заявява, че ги
оспорва.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 18673/2018 г. по описа на СРС, 58 състав е
образувано по искова молба, подадена от Д. Б. З. против К. А. И. и Г. Б. З., с която е
предявен иск за делба на недвижим имот. С Определение в съдебно заседание,
проведено на 02.10.2019 г. като страна в производството по делото е конституирана Н.
Ю. Д..
Ищецът твърди, че с Г. З. са наследници по закон на Б. Д. З.. Преди смъртта си Б.
З. притежавал недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в сграда на ЖСК „ХХII
Конгрес на КПСС“, гр. София, район Лозенец, ул. „*******“ № *******,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.901.775.2.5.
Твърди, че ЖСК е учредено с Определение № 177/29.11.1961 г. на Софийски градски
съд и е вписана по ф.д. № 36/1961 г., издадено на 17.12.1992 г. Твърди, че от 04.12.1966
г. до 09.02.1973 г. Б. З. бил в брак с Н. Д.. По време на брака им бил издаден
позволителен билет (25.03.1968 г.), а сградата била изградена и завършена с приемане
на Акт 16 на 05.11.1970 г., поради което и Д. придобила идеална част от процесния
имот. Посочва, че на 24.06.1973 г. баща му сключил брак с ответницата Г. З.. Твърди,
че на 25.11.2015 г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 123, т. 1, рег. 2550, д. 113 от 25.11.2015 г. на
Нотариус Н.В. прехвърлила притежаваната от нея идеална част. Оспорва обаче, че тази
част е 3/4. Моли да бъде допусната делба на процесния имот. С исковата молба е
направено искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за постановяване на привременни мерки до
приключване на делбата, тъй като не му е предоставен достъп до съсобствения имот и
не бил допускан. Претендира обезщетение в размер на 300 лева до окончателното
3
приключване на делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците К. И. и Г. З.. В хода на първоинстанционното производство поддържат, че
Г. З. е придобила 3/4 идеални части от имота след смъртта на съпруга й и че тази част е
била прехвърлена на К. И.. В становище от 05.12.2019 г. Г. З. заявява, че оспорва
твърдението, че Н. Д. е придобила идеална част от процесния имот, тъй като бракът й с
Б. З. е прекратен през 1972 г. и съдът е предоставил само право на ползване върху
имота, но не и право на собственост.
След конституирането й в производството по делото Н. Ю. Д. не е представила
отговор в законоустановения срок, но с молба, представена в съдебно заседание от
17.02.2020 г. заявява, че оспорва предявения иск за делба. Твърди, че процесния
апартамент е завършен по време на брака й с Б. З., поради което и след прекратяването
му е придобила 1/2 идеална част от него.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от
които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от Удостоверение по ф.д. №
35/1961 г. по описа на СГС, че с Определение № 177 от 29.11.1961 г. е вписана ЖСК
„ХХII конгрес на КПСС“ София. На 24.02.1968 г. е подадено искане да бъде издаден
да бъде издаден строителен билет на името на кооперацията, като в искането е
отразено, че с протокол № 27/20.02.1968 г. са приети архитектурно-строителен план и
три проекта. На 25.03.1968 г. е издаден позволителен билет за окончателно завършване
на сградата на ЖСК „ХХII конгрес на КПСС“ с № 131/1968 г. Установява се, а и не е
спорно между страните, че сградата е изградена и въведена в експлоатация с протокол,
обр. 16, приет на 05.11.1970 г., одобрен на 21.11.1970 г.
С Нотариален акт № 8, т. VI, д. № 856/1993 г. на Нотариус при Софийска
Нотариална служба Б. Д. З. е признат за собственик на апартамент № ******* в
сградата на ЖСК „ХХII конгрес на КПСС“, ул. „*******в“ № 1, София, състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 75,71 кв.м. с граници: на изток
– двор, на запад – ул. „Л. Георгиев“, на север – ул. „Криволак“, на юг – стълбище и
апартамент № 6, собственост на Й.Й.Я., заедно с мазе № 3 с граници: на изток – двор,
на запад – мазе № 10, собственост на В. Г.Б. и Д.П.Б., на север – мазе № 2, собственост
на С.Б.С. и С.Д.Б. и на юг – мазе № 4, собственост на Р. А. Р. с обща площ 9,88 кв.м.,
заедно с принадлежащите му 5,341 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо нов
парцел I от кв. 110 в м. Лозенец, при съседи: на изток – парцели ХI, IХ, ХIII, кв. 110, на
запад – ул. „Л. Георгиев“, на север – ул. „Криволак“ и на юг – ул. „Гороцвет“, въз
основа на Протокол № 14 от 10.06.1963 г., статия № 55 и № 19 от 27.07.1964 г., статия
№ 20 на ИК на СГНС, с който ЖСК „ХХII конгрес на КПСС“ се отстъпва право на
4
строеж върху държавна земя и решение на общо събрание на ЖСК за приемане на
окончателен разделителен протокол.
Установява се от Удостоверение за граждански брак № 1791/04.12.1966 г. и
Решение по гр.д. № 4639/1972 г. по описа на СОС, че бракът, сключен на 04.12.1966 г.
между Б. Д. З. и Н. Ю. Д. е прекратен на 09.02.1973 г.
Видно от удостоверение за наследници № 4385/13.10.2015 г., издадено от СО,
район Лозенец е, че Б. Д. З. е починал на 07.09.2015 г. и е оставил като наследници по
закон Г. Б. З. – съпруга и Д. Б. З. – син. В удостоверението е отразено, че бракът между
Б. З. и Г. З. е сключен на 24.06.1973 г.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с Нотариален акт №. 123, т. I, рег. № 2550, д. № 113 от 25.11.2015 г.
Г. Б. З. е прехвърлила на К. А. И. 3/4 идеални части от апартамент № 5, находящ се в
сграда в ЖСК „ХХII конгрес на КПСС“, по доказателствения акт, а съгласно данъчна
оценка гр. София, район Лозенец, ул. „*******“ (*******в) № *******, заедно с мазе
№ 3 и прилежащите му 5,341 идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо
нов парцел I от кв. 110, местност Лозенец, като Г. З. си е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху прехвърления недвижим имот.
От приетата по делото схема № 15-248611-21.03.2019 г. на самостоятелен обект
в сграда, че процесният имот – апартамент № 5 в гр. София, ул. „*******“ № *******,
ап. 5 е с идентификатор 68134.901.775.2.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор
на АГКК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 69 от Закона за наследството всеки
сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото
5
наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху
определени имоти или вещи, посочената разпоредба се прилага и във връзка с
чл. 34 от Закона за собствеността, която също предвижда възможността всеки
един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично
посочените в закона предпоставки.
Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по
делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува
съсобственост върху описания в исковата молба имот. Следва да се установи
правното основание, въз основа на което ищецът претендира да възникнала
съсобственост между него и ответниците. Въведените в исковата молба
твърдения са, че съсобствеността е възникнала по наследство, както и са
въведени твърдения, че 1/2 идеална част от имота е придобита от ответницата
Н. Д. след прекратяване на съпружеска имуществена общност с развод.
Твърдения са въведени и че собствеността върху 1/2 идеална част от имота са
придобити от Г. З. след прекратяване на съпружеска имуществена общност
след смъртта на съпруга Б. З..
От събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните,
че Б. Д. З. е приет като член – кооператор в ЖСК „ХХII конгрес на КПСС“,
учредена за изграждане на сграда в гр. София, ул. „*******“ № 1 (*******в),
както и че на 25.11.1993 г. след приемане на окончателен разделителен
протокол от общото събрание на ЖСК е съставен нотариален акт, с който Б. З.
е признат за собственик на процесния имот.
С оглед въведените от страните твърдения относно основанието, на
което е възникнала съсобствеността и за разрешаване на спора между тях
относно това между кои лица и при какви дялове е възникнала, приложение
намира Законът за жилищностроителните кооперации. Съгласно §8 от
Заключителните му разпоредби той се прилага и по отношение на
жилищностроителните кооперации, регистрирани до влизането му в сила, за
действията, които трябва да бъдат извършени след това. Доколкото, обаче,
ЖСК „ХХII конгрес на КПСС“ е учредена и сградата е построена преди
приемането на ЗЖСК и обнародването му в ДВ, бр. 55 от 14.07.1978 г. при
преценка на момента, в който праводателят на страните Б. З. е придобил право
на собственост, както и дали към този момент имотът е станал част от
съпружеска имуществена общност и с коя от ответниците – Г. З. или Н. Д., то
6
приложение намират и правилата на чл. 48 от Закона за собствеността (отм.),
Закона за кооперациите (1953 г), както и подзаконови актове, приети във
връзка с приложението им.
Съгласно чл. 48 от Закона за собствеността (отм.) за организиране на
жилищно-строителна дейност могат да се образуват жилищни кооперации
съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет. Законът за
кооперациите важи за жилищните кооперации, доколкото в този правилник
не са предвидени особени правила, като след окончателното завършване на
строежа се учредява етажна собственост и кооперацията се прекратява.
Правилник за жилищно-строителните кооперации е приет с ПМС от
17.06.1954 г.- Изв. бр. 51/54 г. изм. ДВ. бр. 78/58 г.
При действието на приложимите норми и при анализ на приетите по
делото доказателства се установява, че към момента на изграждане на
сградата и приемането на Акт 16 през 1970 г. правото на собственост върху
процесния имот не е придобито от Б. З., тъй като до снабдяването му с
нотариален акт, собственик на изградените обекти е жилищно – строителната
кооперация. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 44/05.06.1975 г. на Върховния съд, Постановление
№ 8/17.06.1981 г. на Пленума на Върховния съд, както и Постановление №
3/12.11.1983 г. на Пленума на Върховния съд.
До приемане на Законът за жилищностроителните кооперации Б. З. не е
снабден с нотариален акт, поради което и до съставянето на Нотариален акт
№ 8, т. VI, д. № 856/1993 г. на Нотариус при Софийска Нотариална служба Б.
Д. З., собственик на процесния имот е ЖСК „ХХІІ конгрес на КПСС“.
С изрична разпоредба на чл. 35, ал. 2 от Закона за
жилищностроителните кооперации е установено, че правото на собственост
върху имота и идеалните части от общите части на сградата се придобива с
издаването на нотариален акт.
Неоснователни са следователно доводите на въззивника Н. Д., че е
придобила идеална част от изградения през 1970 г. апартамент след
прекратяване на съпружеската имуществена общност със развод през 1973 г.
Спорът между бивши съпрузи във връзка с правото на собственост върху
придобития след прекратяване на брака имот е следвало да бъдат разрешени
по чрез искове по чл. 15 от Закона за жилищностроителните кооперации и чл.
7
14, ал. 5 от Семейния кодекс (1968 г. отм.). (в този смисъл са задължителни
указания, дадени с Постановление № 8/17.06.1981 г. на Пленума на
Върховния съд и както Постановление № 3/12.11.1983 г. на Пленума на
Върховния съд). По делото не са ангажирани доказателства, че в
преклузивните срокове, предвидени в приложимите норми са били предявени
искове от ответницата Д., поради което и независимо, че жилището е
изградено по време на брака й с член-кооператора Б. З., тя не е придобила
идеална част от него.
Неоснователни са и доводите на ответницата Г. З., че е придобила 1/2
идеална част от процесния апартамент, тъй като към момента на
придобиването му през 1993 г. е била в брак с член-кооператора Б. З..
Съгласно указанията, дадени в т. 2 от Постановление № 3/12.11.1983 г.
на Пленума на Върховния съд ако нотариалният акт по чл. 35, ал. 2 от Закона
за жилищностроителните кооперации е съставен по време на действието на
Семейния кодекс от 1985 г. (отм.) и по време на брака на член-кооператор в
ЖСК, на когото е разпределен имотът, презумпцията на чл.19, ал.3 СК от
1985 г. (отм.) за съвместен принос в придобиването намира приложение (до
доказване на противното се счита, че имотът е СИО), независимо от това дали
в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само
един от тях и независимо от това дали другият съпруг е бил член-кооператор
на ЖСК или не. В този случай би могло да се признае, че имотът е
индивидуална собственост на единия съпруг само ако той докаже, че
другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на този имот. В
този смисъл е приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г.
по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в решение № 223 от 16.03.2010 г.
по гр.д.№ 522 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., в решение № 39 от 14.02.2011 г.
по гр.д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и други, постановени по реда на
чл.290 и сл. от ГПК, както и в решение № 737 от 21.12.2002 г. по гр.д.№ 374
от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на отменения ГПК и
Решение № 193/06.01.2015 г. ВКС, по гр.д. № 2647/2014 г. І ГО.
С оглед обстоятелството, че по делото се установява, че сградата, за
чието изграждане е била учредена ЖСК „ХХІІ конгрес на КПСС“ е построена
с приемане на Акт 16 през 1970 г., преди сключване на брака между Б. З. и Г.
З., то следва да се приеме, че презумпцията за съвместен принос на съпругата
8
е опровергана.
Не се установява, че за построяване на процесния имот са ползвани
средства от кредит от ДСК, така както се твърди във въззивната жалба,
доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани.
По изложените съображения, въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния съд, че към момента на смъртта си Б. З. е бил
изключителен собственик на изградения в ЖСК „ХХІІ конгрес на КПСС“
апартамент и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството
правото на собственост е преминало към неговите наследници по закон – Г. З.
– съпруга и Д. З. – син при дялове по 1/2 за всеки от тях. Със договор за
гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт №. 123, т. I, рег. № 2550, д. №
113 от 25.11.2015 г. Г. Б. З. е прехвърлила на К. А. И. само притежаваните от
нея идеални части. Правилно първоинстанционният съд е определил, че
делбата следва да бъде допусната при равни дялове или по 1/2 за всеки от
съделителите – Д. З. и К. И..
По въззивната жалба на К. И. в частта, с която е разгледано искане
по чл. 344, ал. 2 от ГПК
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението за допускане на делбата или
по-късно, съдът по искане на съделител, който не ползва съсобствения имот
съобразно правата си извършва временно разпределение на ползването на
имота до окончателното извършване на делбата или определя сумата, която
този който го ползва следва да заплаща на другия. Определението, с което
съдът се произнася, не разрешава материалноправен спор между страните, а е
акт на съдебна администрация. Предпоставките за постановяване на
привременното разпределение на ползването са: да е налице изрично искане
от съделител да се постанови такава мярка, съделителят, който я е поискал да
не ползва съсобствения имот съобразно правата си и делбата да не е
извършена с влязло в сила решение. Разпределението на ползването следва да
се осъществи чрез определяне на реални обособени части от съсобствения
имот за от всеки от съделителите, съобразно техните идеални части. В случай,
че не е възможно реално разпределяне на ползването, то съдът определя
обезщетение за лишаване от ползването.
Съдът е сезиран с изрично искане, направено с исковата молба,
подадена от Д. З., която е допустима, с оглед на обстоятелството, делбата не е
9
извършена с влязло в сила решение или по друг, предвиден в закона начин.
Основателността на молбата обаче, е поставена в зависимост от
установяването на обстоятелството, че съделителите, направили искането по
чл. 344, ал. 2 от ГПК да са лишени от ползването от друг съделител съобразно
дела си, установен с влязлото в сила съдебно решение по допускане на
делбата.
Не е спорно между страните, че ищецът З. не ползва съсобствения имот,
но от събраните по делото доказателства се установява, че с договора за
издръжка и гледане Г. З. си е запазила пожизнено право на ползване върху
недвижимия имот.
Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти
възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да
ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. Когато при
разпоредителна сделка с идеална част от имота прехвърлителят си запази
правото на ползване за тази идеална част, то приобретателят по сделката и гол
собственик на тази идеална част, не дължи за нея обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС, (както и не може да осигури ползване на имота на друг съсобственик),
дори и да живее в имота заедно с носителя на вещното право на ползване,
когато ползването се осъществява по волята на носителя на ограниченото
вещно право. (Решение № 49/03.07.2020 г. по гр.д. № 2311/2013 г. по описа на
ВКС, ІІ ГО).
Следователно и само на това основание, направеното искане за
постановяване на привременни мерки се явява неоснователно и решението в
частта, имаща характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлено направеното искане.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140553/04.07.2020 г. по гр. д. №
18673/2018 г. по описа на СРС, 58 състав в обжалваната част.
10
ОТМЕНЯ Решение № 140553/04.07.2020 г. по гр. д. № 18673/2018 г. по
описа на СРС, 58 състав, в частта, с която К. А. И. е осъден на основание чл.
344, ал. 2 от ГПК да заплаща на Д. Б. З. сумата от 250 лева месечно, считано
от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата и
вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с исковата молба от ищцата
Д. Б. З., ЕГН - **********, гр. София, ж.к. ******* искане с правно
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за разпределяне на ползването между него и
съсобственика му К. А. И., ЕГН-**********, г. София, ж.к. ******* на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.901.775.2.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК до окончателното извършване на делбата.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по искането по чл.
344, ал. 2 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11