РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Бургас, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500376 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод въззивна жалба на С. Ф. Ф. с
ЕГН**********, подадена чрез пълномощника и адв.С. Ч., със съдебен адрес:
гр. Н., ул. “И. В.“ № *, ет. * – адв. Ч., против съдебно решение № 525 от
12.06.2024г.,постановено по гр.д. № 1748/2023г. по описа на БОС, с което
съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивницата С. Ф. срещу Е. Т. А. с
ЕГН********** с адрес: гр. Н., ул. “Л. К.“ № ** за осъждането на ответника
Е. Т. А. да заплати на ищцата сумата от 97 439.21 лева, представляваща
равностойността на 49 70 щатски долара, с която сума ответникът Е. Т. А. се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцата С. Ф., а тя е обедняла със същата
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
18.10.2023г. до окончателното изплащане.
С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Изложени са подробно твърденията на
жалбоподателя по фактическата и правна страна на спора. Посочва, че е било
1
безспорно установено от доказателствата по делото, че ответникът А. е
получил по банковата си сметка на 21.09.2022г. претендираната от ищцата
сума. Тъй като ответникът е оспорвал факта на получаването на сумата и не е
заявил твърдения да е имал вземания от ищцата, то липсва основание да се
приеме, че ответникът е заявил и доказал основание за получаването на
процесната сума. В хода на производството е било доказано, че ответникът е
предоставял на ищцата заеми за погасяване на ипотечен кредит към „Банка
ДСК“ АД, но също така е било доказано от нотариалния акт за прехвърляне
право на собственост върху недвижим имот при условията на даване вместо
изпълнение, по договор, сключен между страните на 15.12.2022г., че ищцата е
погасила паричните си задължения към ответника в пълния им размер. В тази
връзка намира за явно неправилен анализът на доказателствата,направен от
първоинстанционния съд досежно това правоотношение между страните,като
съдът превратно е приел, че средствата от този кредит са били за
финансирането на процесната сграда в гр. Н., ул. “Л. К. “ № **. Счита, че в
случая е напълно ирелевантно за какво са изразходвани средствата, а съдът е
тълкувал и кредитирал спорните и недоказани обстоятелства в полза на
ответника. Посочва, че следва да се държи сметка и за това, че изложените в
отговора на исковата молба обстоятелства относно предоставения на ищцата
банков кредит и даването на заеми от ответника за погасяването му имат
информативен характер и ответникът в хода на процеса не е претендирал
наличието на каквото и да било вземане от ищцата във връзка с
предоставените и през периода 2013г.-2018г. заеми, евентуално съставляващо
основание за получаване на търсената от ищцата сума. Оспорен е изводът на
съда за наличието на възникнало между страните заемно правоотношение
през 2011г. за сумата от 71 656.73 лв., тъй като ответникът не е твърдял
наличието на такова, вкл. и в отговора на исковата молба. Факт е, че сумата е
била преведена на ищцата, но не е установено основанието за извършването
на преводите. Счита, че изводът на съда противоречи и на утвърдената
съдебна практика на ВКС, на която се позовава в жалбата. Мотивите на съда
са оспорени и относно констатациите, че ответникът А. е заплатил суми за
извършване на СМР над 50 000 лв. Направен е анализ на свидетелските
показания, като се прави довод, че същите са недопустими, предвид
разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, а така също се посочва, че съдът не е
извършил преценка на всички показания на свидетели в тяхната съвкупност.
2
По отношение на извода на съда, че ответникът е сключил договор за доставка
на асансьор, съдът не е изследвал относимостта на договора към процесната
сграда, както и не е взето предвид, че плащане по този договор не е било
установено. Намира, че категорично в конкретния казус не може да се приеме
и хипотезата за изпълнен нравствен дълг,тъй като липсват твърдения и
доказателства за някакви,извършвани морални актове от А. в полза и в
интерес на Ф. Въззивницата намира, че по делото не са били събрани
доказателства, установяващи правното основание, на което ответникът е
получил претендираната от него сума,като с получаването и по банковата си
сметка и отказа му да я върне на ищцата, ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата. Отправеното до въззивния съд искане е за
отмяна на решението на БОС и постановяване на решение от въззивната
инстанция, с което искът да бъде уважен. Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
С представения в срок писмен отговор въззиваемият Е. А. е оспорил
въззивната жалба, изразявайки подробно становище за неоснователността и.
Заявява, че с отговора на исковата молба е твърдял, че извън паричните заеми,
предоставяни на ищцата в периода 2013г.-2017г., които тя е погасила чрез
прехвърлянето на собственост, ответникът е посочил, че през 2011г. е превел
свои средства с два банкови превода в ЦКБ АД, за частично погасяване на
нейни банкови кредити. Намира за ирелевантно дали ищцата е поела
задължение да върне посочените суми, тъй като задължението и възниква ex
lege- поради суброгиране на ответника А. в правата на банката-кредитор ЦКБ
АД или като вземане за неоснователно обогатяване на Ф./тъй като не се
твърди и не е налице договорно или друго основание на ответника да заплати
дълга на ищцата към ЦКБ АД, респ. като водене на чужда работа без
пълномощие. Намира свидетелските показания за допустими, като сочи,че те
установяват наличието на вътрешно родствени уговорки относно
финансирането на строителството и разпределение на облагите. Счита също
така, въз основа на волеизявлението на ищцата в процесния нотариален акт, че
тя като делегант при условията на делегация е указала на купувача –платец
/като делегат/ да заплати продажната цена на трето лице-ответника /като
делегатар/. Едновременно с това е възникнало и мандатно
правоотношение,при което ищцата е посочила оправомощено от нея лице
/ответникът/, което да получи продажната цена от нейно име и за нейна
3
сметка.Без значение е видът на делегацията, важното е възникването на
пасивно мандатно правоотношение, производно на поръчката. С оглед на това,
ищцата като доверител разполага с правото на иск по чл.284 ал.2 ЗЗД към
ответника-довереник за отчетна сделка по връщане на полученото по
мандатното правоотношение, а именно - за връщане на процесната сума. В
тази връзка се прави довод, че ищцата не разполага с право на иск по чл.59
ал.1 ЗЗД и респ. същият е неоснователен, тъй като тя разполага с право на иск
по чл.284 ал.2 ЗЗД, какъвто обаче не е предявила. Моли се решението на БОС,
с което искът е отхвърлен,да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата Ф.,редовно призована,не се
явява.Представлява се от пълномощника си адв.Ч.,който поддържа въззивната
жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият А.,редовно уведомен,не се
явява.Представлява се от пълномощника си адв.М.,който оспорва въззивната
жалба и моли решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивната инстанция
намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС
намери следното:
Ищцата С. Ф. е предявила срещу ответника Е. Т. А. иск за осъждането
на ответника да и заплати сумата от 97 439.21 лв.-равностойна на сумата
49 770 щатски долара.
Ищцата е твърдяла,че на 19.09.2022г.е сключила договор за продажба на
недвижим имот- апартамент в гр.Несебър,с нотариален акт № ** т. ***,рег. №
***** ,дело № ****/**.**.**** г.,като е продала апартамента на купувача М.
С. М. за сумата от 50 000 евро. В нотариалния акт било посочено,че ищцата се
съгласява,желае и има волята продажната цена да бъде преведена от купувача
М. по банковата сметка на брат и Е. Т. А.,посочена в нотариалния акт.
Купувачът извършил превода така,както му било указано от продавачката и
сумата получил ответникът А. Ищцата е заявила,че ответникът е получил
сумата и я държи без правно основание,като не я е върнал на ищцата, въпреки
4
отправената му през 2023г.нотариална покана.
Първоначално ищцата е предявила два иска- главен иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД,като е твърдяла,че ответникът е получил процесната
сума без основание и дължи връщането и,а при условията на евентуалност-
иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД,като е претендирала осъждане на
ответника да и заплати сумата,тъй като се е обогатил неоснователно за нейна
сметка, а тя е обедняла със същата сума, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска- 18.10.2023г. до окончателното изплащане.
БОС е оставил исковата молба без движение,като е дал указания за
отстраняване на нередовности-ищцата да посочи съществувала ли е
договореност между нея и ответника,по силата на която е изразила воля в
нотариалния акт цената по сделката да бъде получена от ответника,като
изложи фактически твърдения относно липсата или отпадането на договорна
обвързаност,които да обосноват правния интерес от предявяване на иск с
правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
В молбата,с която е внесено уточнение на исковата молба,ищцата е
заявила,че не е съществувала никаква договорна обвързаност с ответника във
връзка с изразената от нея воля продажната цена да бъде преведена по
банковата сметка на брат и. В тази връзка е заявила,че ответникът е получил
процесната сума при изначална липса на валидно правно основание за това по
смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът А. е оспорил предявения
иск,като е заявил,че не се установява от представените от ищцата
доказателства да е получил сумата по банковата си сметка.По отношение на
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ал.1
ЗЗД е заявено становище,че същият е неоснователен,тъй като ищцата
разполага с друг иск,с който може да се защити,а именно- с правото на иск по
чл.284 ал.2 ЗЗД срещу ответника-доверител,за отчетна сделка по връщане на
полученото по мандатното правоотношение,а именно-за връщането на
процесната сума.Ответникът е навел и възражения,че е получил сумата от
ищцата за погасяване на нейни насрещни парични задължения към него във
връзка с извършването на строеж на сградата,в която се намира и продаденият
апартамент.Ответникът е предоставял на ищцата заеми през периода 2013г.-
2017г.,които са били предназначени за погасяване на кредити на ищцата към
5
Банка ДСК,изтеглен от нея за финансиране на довършителните работи.За
погасяване на тези задължения ищцата е прехвърлила на ответника правото на
собственост върху друг апартамент в сградата. Извън сумите по тези
заеми,отделно от това през 2011г.ответникът е превел свои средства по
банкови сметки на ищцата – два превода по нейна банкова сметка в ЦКБ,за
частично погасяване на нейни банкови кредити за строителството,различни от
кредита към Банка ДСК,а именно един кредит от 75 000 лв. и втори кредит за
45 000 лв.,като за обезпечаване на втория кредит е бил ипотекиран и имот на
бащата на ответника.Ответникът е превел по банковата сметка на ищцата
общо сумата 71 656.73 лв.,с два превода през 2011г.за погасяване на
кредитите. Освен това е заплащал разходи по грубия строеж на сградата през
2005-2006г.в размер над 50 000 лв.,заплатил е през 2019г.сумата от 9 000 евро
за доставка и монтаж на асансьор. В тази връзка ответникът е твърдял,че е
заплащал със свои средства строителството на нейните имоти,в
размери,превишаващи процесната сума.Ищцата е дължала връщане на
дадените от ответника суми,без значение от различните правни основания,на
които ответникът ги е заплащал- суброгиране в правата на банката-кредитор
ЦКБ АД,водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно
обогатяване/за сумите по строителството и заплатения асансьор/. Твърдял е,че
дори давността на вземанията на ответника да е изтекла,полученото от него не
е било без основание по арг.на чл.118 ЗЗД и чл.55 ал.2 ЗЗД,тъй като ищцата е
изпълнила свое морално задължение и нравствен дълг,поради което и
процесната сума не подлежи на връщане.
С определението си проекто-доклад по чл.146 ГПК първоинстанционният
съд е приел,с оглед фактическите твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба и уточнението,че е сезиран само с един иск,който следва да се
квалифицира по чл.59 ал.1 ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест и е се
е произнесъл по доказателствените искания на страните.
Страните не са заявили възражения по становището на съда,че приема,че
е сезиран само с един иск, а не с два иска-главен и евентуален.Ищцовата
страна е направила възражения по разпределението на доказателствената
тежест,което е било уважено от БОС. С обжалваното решение БОС се е
произнесъл по иска квалифициран от него с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.
При това положение,въззивната инстанция дължи извършване на контрол за
законосъобразност на съдебното решение на БОС в рамките на произнасянето
6
на съда- по един иск за неоснователно обогатяване.
По отношение на правната квалификация на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД във
въззивната жалба не са наведени оплаквания за неправилност.
Въззивният съд споделя становището на БОС,че при така наведените от
ищцата фактически твърдения правната квалификация на предявения от нея
иск е по чл.59 ал.1 ЗЗД.
Ищцата е заявила категорично, че твърди,че между нея и ответника няма
никакви договорни или преддоговорни отношения, във връзка с които е
извършено плащането на продажната цена от купувача по сметката на брат и-
ответникът А. В първото по делото съдебно заседание ищцовата страна е
заявила,че се е съгласила плащането да се извърши по сметката на ответника,
по негово и на неговия баща искане,за да не се създава смут и напрежение в
процеса на сделката,но била сигурна,че ответникът впоследствие ще се
свърже с нея и ще и върне сумата. Изрично е оспорено твърдението на
ответника за възникнало мандатно правоотношение,тъй като ищцата не е
възлагала извършването на действия на ответника,нито той е давал съгласие
или е извършвал някакви действия.Твърденията за упълномощаване са
оспорени,както и твърденията за възникване на каквото и да било договорно
отношение между страните по делото във връзка с конкретната сделка.Ищцата
е оспорила и твърденията на ответника за извършени от него разходи и
финансиране на строежа през периода 2005-2006г.,а по отношение на
предоставените средства за погасяване на ипотечни кредити,това твърдение
на ответника не е било оспорено,но се заявява,че ответникът до момента не е
заявявал към ищцата претенции за възстановяване на заплатените
суми,поради което е неприложима разпоредбата на чл.118 ЗЗД.
При така изложените от ищцата твърдения,предявеният иск правилно е
квалифициран с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.
За да е основателен искът по чл.59 ал.1 ЗЗД следва да е доказано по
делото,че ищецът е обеднял,а ответникът се е обогатил за негова сметка,като
между обедняването и обогатяването се установява пряка
връзка.Обогатяването на ответника и обедняването на ищеца следва да
произтичат от едни и същи факти.
Правилно БОС е приел,че в случая,съобразно твърденията на ищцата и
ангажираните по делото доказателства не се установява между страните да е
7
възникнало мандатно правоотношение при условията на делегация.Ф. изрично
е заявила,че предварителна договореност между нея и ответника няма,не са
представени и доказателства за надлежно упълномощаване. При това
положение,неоснователно е възражението на въззиваемия А.,че ищцата
разполага с иск с правно основание чл.284 ЗЗД.
БОС е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства,като е достигнал до обоснован,законосъобразен и правилен
извод,че не е установено от доказателствата по делото обедняване на ищцата и
обогатяване на ответника за нейна сметка без основание с процесната сума.
Въззивният съд споделя изложените от БОС мотиви,като препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба,че съдът е
извършил неправилен анализ на доказателствата по делото и не е взел предвид
факта,че ищцата е погасила задълженията си към ответника за погасяването
на ипотечен кредит към „Банка ДСК“АД ,като с нотариален акт за
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот при условията на
„даване вместо изпълнение“ от 15.12.2022г.тези и задължения са погасени в
пълен размер. БОС е взел предвид и този факт,който е обсъден в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства.
Видно от съдържанието на нотариален акт № ** т. **** рег. № *****,
дело № ****/**** г.на нотариус Стоян Ангелов с район на действие района на
НРС,С. Ф. е прехвърлила на Е. Т. правото на собственост върху апартамент
№** ,на етаж ******* в сграда с идентификатор № *****.***.***.*,при
условията на „даване вместо изпълнение“ на задълженията си за плащане –
връщане обратно на заемни парични средства в общ размер на 86 900
лв.,установени с договори за парични заеми – десет броя,през периода 2013г.-
2022г. ,предоставяни на С. Ф. от Е. Т. за погасяване на задълженията и към
„Банка ДСК“АД по ипотечен жилищен кредит съгласно договорна ипотека
върху недвижим имот от 2007г. ,които са заплащани директно от Е. Т. към
банката. Кредиторът е направил волеизявление,че описаните парични
задължения са изцяло изплатени със сключването на този договор. Безспорно
се установява,че по силата на гореописаната сделка са били погасени парични
задължения на ищцата към ответника по договори за заем за погасяване на
ипотечен кредит към „Банка ДСК“АД. Ирелевантно в случая е дали
8
средствата по кредита са послужили за финансиране на строителството на
сградата в гр.Несебър,но предвид установените от писмените доказателства и
свидетелските показания отношения между страните,съдът е имал основание
да приеме,че този ипотечен кредит е бил предназначен за финансирането на
строителството на сградата. Със сключването на договора от 15.12.2022г.
ищцата чрез прехвърляне на апартамент в сградата е погасила изцяло
задълженията си по договорите за заем,сключени с ответника, във връзка с
погасяването на ипотечния и кредит към „Банка ДСК“АД, което БОС е
съобразил.
Ответникът е твърдял,че не се е обогатил неоснователно с получената
от ищцата сума,тъй като със същата тя е погасила други нейни парични
задължения към него- платени от ответника суми за погасяване на други два
банкови кредита на ищцата, към друга банка - ЦКБ АД,което той е сторил през
2011г. чрез два банкови превода по сметката на ищцата в ЦКБ АД за частично
погасяване на нейни банкови кредити за строителството на сградата.
Ответникът е твърдял,че е превел по банковата сметка на ищцата общо сумата
71 656.73 лв.,с два превода през 2011г.за погасяване на кредитите. Твърдял
е,че се е суброгирал в правата на банката-кредитор ,а ищцата не му е върнала
платените суми.
Безспорно се установява от представените по делото писмени
доказателства- договор за предоставяне на ипотечен кредит от **.**.**** г. и
нотариален акт № ** дело № **** от **.**.**** г.,че ищцата С. Ф. е сключила
договор за кредит с ЦКБ АД с цел на кредита-строителство на сграда „семеен
хотел“ в гр. Н. за сумата 75 000 лв., обезпечен с договорна ипотека,учредена
от ответника Е. А. върху негов собствен имот.От представените молби-
съгласие за заличаване на договорни ипотеки от ЦКБ АД се установява, че
към 09.05.2011г.и респективно към 11.05.2011г.банката е дала съгласие за
заличаване на две договорни ипотеки- учредената от ответника Е. А. за
обезпечаване на кредита от 75 000 лв.и учредена от баща му Т. А. договорна
ипотека върху друг имот, за обезпечаване на друг кредит на ищцата в размер
на 45 000 лв. Представено е извлечение от разплащателна сметка по кредита с
ипотекарен длъжник Е. А.,от което е видно,че по сметката на 05.05.2011г.той е
превел сумата от 38 811.73 лв.,с която е бил погасен окончателно
кредитът/дължимият остатък/,по който той е бил ипотекарен длъжник.
Представено е и платежно нареждане за заплащане на сумата 32 845 лв. от
9
09.05.2011г. за погасяване на кредита,обезпечен с ипотека върху имот на баща
му Т. А.
Ищцата не е оспорила тези документи,както и твърденият от ответника
факт,че е заплатил горепосочените суми,представляващи остатъци по
предоставените на сестра му кредити от ЦКБ АД. В първото по делото
съдебно заседание е заявено,че ответникът до момента не е предявявал към
ищцата претенции за възстановяване на заплатените суми,поради което е
неприложима разпоредбата на чл.118 ЗЗД.В тази връзка неоснователни са
възраженията във въззивната жалба,че ищцата само била потвърдила факта на
двете плащания,но не и че това са дадени от А. на Ф. заеми.
Действително,ищцата не е заявила изрично,че А. и е дал платените суми в
заем, но е признала факта,че е погасил неин заем към банка със собствени
парични средства. С факта на плащането и съобразно закона А. се е
суброгирал в правата на кредитора и - ЦКБ АД. Въз основа на суброгацията на
ответника в правата на кредитора-банка по договора за кредит също възниква
заемно правоотношение,при това с всички права на кредитора-банка.
Следователно,съдът,въз основа на представените писмени
доказателства,установяващи несъмнено извършените плащания е имал
основание да приеме /макар да не е прецизирал извода си във връзка със
суброгацията/,че между страните по делото е възникнало заемно
правоотношение,по което ищцата е дължала на ответника платената от него на
ЦКБ АД сума. Неоснователни са възраженията на въззивницата,че ответникът
не и е поставял условие за връщането на платените суми и ищцата не е
поемала такова задължение към него. Задължението на ищцата произтича от
факта на суброгацията на ответника в правата на банката по договора за
кредит.
Неоснователни са възраженията на въззивницата и досежно извода на
съда,че е установено плащането на 9000 евро от ответника за доставка и
монтаж на асансьор през 2019г.Договорът е за обект в
гр.Несебър,ул.“Л.Каравелов“№24,т.е. за процесната сграда,поради което
правилно БОС е приел,че платената от ответника сума е за асансьор в
процесната сграда.
По отношение предоставяните от ответника средства за строежа на
сградата, по делото е установено от показанията на свидетелите П. и С., че
10
ответникът е извършвал през целия период на строителството различни
плащания в значителни размери,в това число е дал първоначално пари,за да
започне строежът. Дори да се приеме,че не се установява безпротиворечиво
извършване на други плащания от ответника за финансиране на
строителството,които да са извършвани в интерес на ищцата, то установените
безспорно плащания към ЦКБ АД и за закупуване на асансьор,предназначен
за сградата,са достатъчни, за да се обоснове извод,че към 19.09.2022г.ищцата е
имала непогасени парични задължения към ответника, произтичащи от факта
на осъществяваното дългогодишно строителство и довършителни работи на
жилищни обекти в сграда,находяща се в гр. Н.,ул. “Л. К.“ № **.
На 19.09.2022г. ищцата по своя воля е отказала да получи в
патримониума си продажната цена по договора за продажба на апартамент от
процесната сграда,а е заявила желание и съгласие сумата да бъде преведена по
банковата сметка на ответника. Обедняването и произтича от факта,че не е
получила продажната цена на собствения си имот,но ответникът не се е
обогатил неоснователно за нейна сметка, получавайки тази сума, тъй като със
същата ищцата е погасила задълженията си към него, възникнали по силата на
суброгацията му през 2011г. в правата на ЦКБ АД по двата договора за
кредит,както и е погасила други свои парични задължения,възникнали във
връзка със строителството на процесната сграда. Ответникът докато е траело
строителството, не е предявявал претенции към ищцата за връщане на
платените от него суми,въпреки немалките им размери,но не се установява да
е заявявал и дарствено намерение. Правилно и обосновано БОС е приел,че
волеизявлението на Ф. като продавач по сделката,сключена на 19.09.2022г.че
изразява воля и съгласие продажната цена купувачът да преведе по банковата
сметка на брат и - ответникът А. е лишено от смисъл и логика,освен ако тя не
е била с ясното съзнание,че има дълг към брат си,който погасява. В подкрепа
на този извод е и фактът,че на 15.12.2022г. ищцата и ответникът са уредили
отношенията си и по повод други парични задължения на Ф. към брат и,като
тя ги е погасила чрез прехвърляне на собствеността върху един апартамент в
сградата в хипотеза „даване срещу изпълнение“. С договора от
15.12.2022г.страните не са уредили изцяло отношенията си във връзка с
всички парични задължения на ищцата към брат и,а само във връзка с кредита
към „Банка ДСК“АД.
Неоснователни са и оплакванията,че БОС незаконосъобразно е допуснал
11
свидетелски показания,тъй като съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК те са
допустими,тъй като се касае за установяване на обстоятелства, отношения и
съглашения между брат и сестра. Съдът е извършил и преценка на
свидетелските показания в съответствие с изискванията на чл.172 ГПК,като е
изложил обосновано доводите си относно тяхната достоверност.
По гореизложените съображения въззивният съд намира,че предявеният
иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД правилно,обосновано и
законосъобразно е отхвърлен като неоснователен. До идентичен извод е
достигнал и окръжният съд,поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено,а въззивната жалба- оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода от въззивното обжалване право на присъждане на
разноски възниква за въззиваемия А. Той е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв.,като е представил
доказателства за плащането им,ведно със списък по чл.80 ГПК. Въззивницата
Ф. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия А. сумата от 6 000 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 525 от 12.06.2024г.,постановено
по гр.д. № 1748/2023г. по описа на БОС.
ОСЪЖДА С. Ф. Ф. с ЕГН- ********** с адрес гр. Н., ул. “Л. К.“№ ** да
заплати на Е. Т. А. с ЕГН********** с адрес: гр. Н., ул. “Л. К.“ № ** сумата
от 6 000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13