РЕШЕНИЕ
№259
гр. В. Търново, 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10270 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***В. Борисова,
в качеството й на пълномощник на Регионална дирекция – Русе към Комисия за
защита на потребителите, срещу Решение №43-260007/24.07.2020г. по НАХД №21/2020г.
по описа на Еленския районен съд, с което решение е отменено Наказателно
постановление №2020-0046495/14.01.2020г. на директора на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на ЕТ „Д.Ст.”, ЕИК ********* за
нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, на
основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 и чл. 222 от
ЗЗП е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Според
касатора обжалваното решение е неправилно, тъй като районният съд е приложил
неправилно материалния закон и е нарушил процесуалните правила. Излагат се
подробни доводи, че от търговеца е извършено нарушението, за което е
санкциониран, като в случая не са налице основания за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Претендира се
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от
касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишава минимално предвидените
размери по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът по жалбата – ЕТ „Д.Ст.”, чрез пълномощника си по делото ***
Д., оспорва депозираната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС -
Елена. Претендира присъждане на направени по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №43-260007/24.07.2020г. по НАХД №21/2020г. състав
на Еленския районен съд е отменил Наказателно постановление №2020-0046495/14.01.2020г.
на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на
ЕТ „Д.Ст.” за нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, на основание чл. 27, чл. 28,
чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 и чл. 222 от ЗЗП е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на
31.10.2019г., по повод на постъпил сигнал, от служители на КЗП е извършена
проверка в търговски обект – смесен магазин, находящ се в гр. Златарица, обл.
Велико Търново, ул. „Ст. Поп.” №125, стопанисван от ЕТ „Д.Ст.”, при която от
продавач-консултанта не е представен регистър за предявените рекламации от
потребители. Било е наредено на 07.11.2019г. жалбоподателят да се яви в КЗП, РД
– Русе, звено Велико Търново и да представи документи, както и регистър на
предявените рекламации. На 08.11.2019г. едноличния търговец се е явил в
КЗП – Русе, звено Велико Търново и е представил поискания регистър на
предявените рекламации, като след преглед на същия от служители на звеното не
били установени нередности при воденето му. Въпреки това на жалбоподателката е
издаден АУАН №К-0046495/08.11.2019 г., срещу който било подадено възражение.
След оставянето му без уважение, от директора на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП е издадено Наказателно постановление №
2019-0044799/23.01.2019 г., с което за извършено нарушение по чл. 127, ал.
2 от ЗЗП и на основание чл. 222 от ЗЗП, е наложена посочената по-горе
имуществена санкция.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява
извършване на нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП от жалбоподателя. Отделно от
това е намерил, че при издаване на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42,
т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е довело до
невъзможност за жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, което от
своя страна е възпрепятствало възможността пълноценно да реализира правото си
на защита. Извън това, съдът е посочил, че дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение
(въпреки че такова не се установява по ЗЗП), то същото би представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изведен е
окончателен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Настоящата инстанция намира, че
проверяваното решение е правилно. Касационният състав изцяло споделя мотивите
на Еленския районен съд, поради което не счита за необходимо да преповтаря
същите. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд, анализирайки
събраните в хода на производството доказателства, е постановил правилно и
обосновано решение. Правилни са изводите на районния съд, че в хода на
административнонаказателното производство не е доказано извършването на
претендираното от АНО нарушение. Във визираната от АНО като нарушена
материалноправна разпоредба - чл. 127, ал. 2 от ЗЗП липсва изрично определяне
на мястото, където следва да бъде държан поддържаният от съответния търговец
регистър на рекламациите, а тълкуването на чл. 127, ал. 4 от ЗЗП внася
определено двусмислие относно това дали нарочен регистър следва да бъде воден
за всеки един от отделните обекти и отделно на адреса на управление на
търговеца, или той следва да поддържа единен регистър за рекламациите. Това е
така, защото втората от цитираните разпоредби предвижда изброените алтернативни
възможности за предявяване и съответно за приемане на рекламацията на всяко
едно от тези места. Действително, подробната уредба на обществените отношения,
свързани с правото на рекламация и неговото осъществяване, регламентирани в чл.,
чл.122 – 129 от ЗЗП несъмнено сочи на една засилена защита правата на
потребителите. От друга страна след като за неизпълнението на дадено
задължение, вкл. и това по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, е предвидена санкция, това
задължение би следвало да бъде достатъчно точно и ясно формулирано и да не
предполага нуждата от специално тълкуване, а ако такова тълкуване се налага, то
не може да бъде разширително и в ущърб на задължения субект. В случая няма
спор, че проверката е извършена именно на адреса на управление на търговеца. Няма спор и за това,
че регистър на предявените рекламации не е представен на контролните органи от
продавач-консултанта. От данните по делото обаче се установява, че възражение в
смисъл, че регистър на рекламациите на потребителите съществува е направено от
продавач-консултанта при проверката на място. Същевременно, видно от протокол №К-0123184 от 08.11.2019г. е, че при
проверката по документи, преди съставянето на АУАН, санкционираният търговец е
представил регистъра за рекламациите, с дата на завеждане 06.04.2017г., т.е.
преди датата на извършване на проверката. Следователно на ответника по касационната
жалба е било наложено наказание за нарушение, извършването на което не е
установено по съответния ред, при недоказано осъществяване от обективна страна
на изпълнителния състав на деянието, обявено от закона като противоправно. Предвид
това, обосновани са и изводите на съда за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради противоречието му с материалния закон.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
въззивното решение не страда от пороците, заявени с жалбата, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Сумата на
адвокатското възнаграждение е в предвидения минимален размер от 300 лв.,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид това възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43-260007/24.07.2020г. по НАХД
№21/2020г. по описа на Еленския районен съд, с което решение е отменено
Наказателно постановление №2020-0046495/14.01.2020г. на директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП.
ОСЪЖДА Комисията
за защита на потребителите - гр. София да заплати на ЕТ „Д.Ст.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Златарица, обл.Велико Търново, ул. „Ст.
Поп.“ № 125, разноски по делото в размер на 300/триста/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
Поради фрактура на дясната ръка съдия Д. Дабкова не
може да подпише решението.
2.